Archive

Posts Tagged ‘europe’

#България върви напред толкова бързо и успешно, колкото всички ние заедно сме готови да вървим напред

10/11/2020 Leave a comment

Преди 31 години падна Берлинската стена и дойде свободата. Всичко изглеждаше толкова лесно! Доброто победи злото. Свобода, демокрация, пазарна икономика, свободни медии— това бяха жалоните на бъдещето, което искахме. А бъдещето определихме като връщане към нормалността— Европа няма да бъде разделена, свободна и демократична България ще има своето достойно място в нея.

Издялкахме сърповете и чуковете от сградите,

изтрихме ги от знамената, но се оказа че години наред те останаха ръждясали да дрънкат в главите на много хора. И днес кънтят в главите на някои политици от т.нар. ляво и т.нар. дясно.

Бъдещето в България не дойде така рязко и слъчево, както си го представяхме. Именно тези с ръждясалите сърпове и чукове му пречиха ден след ден. Те му пречиха, но нямаше как да го спрат.

Днес, 31 години след 10 ноември, България е в Европа и НАТО, икономиката й се развива, преходът свърши. Днес световните предизвикателства са други — пандемия, популизъм, задаваща се глобална икономическа криза. Към всички тези проблеми, добавяме и онези, типично нашенските — правосъдие, справедливост, здравеопазване, образование… За съжаление за тях

вече не можем да виним миналото

или света около нас. Трябва да виним себе си. Това са проблеми, които изискват съвременните българи, които не се страхуват от света да ги решат с поглед напред, а не назад. Те са останали от годините на нерешителния преход, от далавераджийството и страха от свободата.

Берлинската стена отдавна падна. Минаха тридесет и една години… Извинения вече няма. Постигнали сме много! Честита свобода на всички, които са мечтали и работили за нея. Днес е празник. България върви напред толкова бързо и успешно, колкото всички ние заедно сме готови да вървим напред.

No more excuses!

Пиянството на един народ

24/06/2016 Leave a comment


Резултатът от британския референдум е факт и ще има последици за цяла Европа и света. Финансовата криза, която започна през последните часове е само началото. Днес не е достатъчно обаче Европа да повтаря само как ще бъдем силни като сме заедно. Това са излишни заклинания. Британците трябва са започнат процедурата по напускане на ЕС, но всички останали трябва много ясно да си дадем сметка какво става с нас и около нас. През последните години либералната демокрация и свободния пазар бяха поставени под атака от диктатори, националисти и популсти. Тяхната алтернатива е цинична, тя не решава нито един проблем. Много се поддадоха на изкушението да търсят лесен изход, да обявяват либерализма за мъртъв, да хвърлят вината на ЕС, а де не я виждат в себе си. Включително и у нас. Крайно време е да се изправим и да защититим либерланите ценности на личната и икономическа свобода, от нашествието на популизъм и цинизъм. Това означава реформа и на собствените ни институции, включително и на европейските. А не само приказки как сме по силни като сме заедно… Англия, не Велкобритания, избра да живее с миналото. Тъжно, но това е тяхно право. Нямаме право да повтаряме тази грешка нито в България, нито в Европа.

9 май или 9 май…

09/05/2013 Leave a comment

EU and candidates

EU and candidates (Photo credit: Wikipedia)

Тази сутрин с учудване забелязах, че сред някои в обществото ни продължава да витае някакво двоумение относно какво точно отбелязваме на 9 май? Отговорът е един — това е Денят на Европа, защото на 9 май 1950, тогавашният френския министър на външните работи Robert Schuman прави своята историческа декларация, която полага основите на Европейския съюз и прави войната в Европа невъзможна. В Русия обаче честват Деня на победата. Въпреки че Германия подписва акта на безусловна капитулация през съюзниците още на 7 май 1945, руските представители на церемонията не са опълномощени и искат повторна подписване на 8 май 1945 в Берлин. Когато  това се случва в Москва вече е 9 май… Реално Втората световна война приключва с капитулацията на Япония на 2 септември 1945.

За България 9 май е Денят на Европа. За Русия това е денят на победата. За мен причините са ясни и неоспорими. Ако България не беше въвлечена на страната на нацистка Германия (безспорно най-позорното решение на цар Борис III и неговото правителство) и ако в последствие България не беше окупирана от Съветската армия и нейните комунистически агенти, то страната ни вероятно щеше да бъде сред инициаторите на обединена Европа. Още през 1927 проф. Иван Шишманов е сред учредителите на Пан-европейското движение във Виена. Ако се още по-назад във времето, след Освобождението в България се заражда мощно политическо и обществено движение, което работи за модернизацията на страната ни и връщането й в лоното на “свободните европейски народи”. Целият този път е прекъснат от цар Борис III, последвалите обществени сътресения и най-вече от съветската окупация и комунистическия режим.

Повече от половин век по-късно страната ни става част от Европейския съюз. Съюз, който днес е модерно да бъде оплюван не само у нас. Благодарение на него обаче на европейския континент израснаха поколения, които не знаят какво е война. Едва сега, когато Европа е в ръцете на тежка икономическа криза, устоите на Съюза започват да се поставят под въпрос и много хора удобно забравят, че предния път, когато Европа изпада в подобна криза, това води до Първата световна война. Сценарий, който днес за нашия континент изглежда невъзможен поради икономическата, правна и институционална обвързаност на страните-членки. Странно е, че в България — най-новата страна-членка на ЕС, се намират хора, които пригласят на тези модерни евро-критикари. Не само пригласят, но и дават своя “принос към дебата” — понеже сме най-бедните трябвало да ни дават най-много пари… Като че ли забравиха как преди години всичките ни “европейски пари” бяха спрени, защото местни бабаити предпочетоха да си купуват с тях поршета вместо трактори и земеделски машини. Тезата за вечната онеправданост на българина, комуто всеки “голям” иска да направи нещо лошо е жалка и смешна. Тя обаче е много удобна, защото винаги завършва  с логиката “нищо не зависи от мен, всичко зависи от другите”. “Другите” са обикновено големи, богати и “имат интереси”. Не това е темата на разсъждението ми днес обаче.

България гордо трябва да чества 9 май като деня на Европа, защото България е част от културното, историческо и политическо пространство на Европа. Днешният ден е добър повод да си спомним откъде тръгнахме през 1989 като общество и през какво минахме. Добре е да се замислим за загубено време в спорове за герба (да има или да няма корона), в дебати (за или против приватизацията и частната собственост), в чудене (искаме или не искаме да бъдем в НАТО), в крадене (масова приватизация, ЗУНКове, батко и братко и др.), в реформи (ще правим или не здравна реформа, ще модернизираме или не съдебната система), отново в чудене дали сме в криза или не (през 2008 Станишев и Орешарски твърдяха че кризата била на “богатите” държави) и т.н.

Преходът на България за последните 20 години ни най-малко не беше лесен. Напротив. Беше кошмарно труден! Но не заради “другите”, а заради нас самите и цялото лутане, което сами си причинихме. Всичко това докато Европа се обединяваше, развиваше, строеше инфраструктура (физическа и научна), в общи линии вървеше напред. Не че във Франция, Германия или Великобритания не са имали проблеми. Напротив — имат и са имали огромни социални проблеми. Но са ги решавали в рамките на Европа, в рамките на законодателството на ЕС и не са се чудили що за празник е 9 май.

В Русия 9 май е Ден на победата над нацистка Германия. Безспорно това е и моментът, в който трябва да отдадем почит на всички загинали в годините на Втората световна война. Без значение каква е националността им. Може би и да си помислим за всички, които в момента по света стават жертви на войни и конфликти. През 90те години братоубийствената война беше буквално до нашата граница – в тогавашна Югославия. Сега е другата страна на съседна Турция – в Сирия, където диктатурата на Асад разрушава системно цялата държава. Може би обаче е и момент в който да си дадем сметка, че за нас в България руският “ден на победата” никога няма да бъде “нашия” празник. Защото през 1944 нацистката окупация е заместена от съветска окупация, комунистически преврат и 50 годишно “отклонение” от Европа. Затова нека оставим руснаците да честват техния девети май, а ние да честваме нашия.

И да не забравяме, че когато на 8 май нацистка Германия капитулира, в България е все 8 май… Ние сме в Европа и няма какво да се чудим повече.