Archive

Posts Tagged ‘bulgaria’

The Cost of Relying on Ultra-nationalists: Bulgaria’s Socialist Government Sparks Diplomatic Scandal with France

03/09/2013 Leave a comment

The French Ambassador to Bulgaria Philppe Autier is a real friend of my country. He has worked tirelessly to promote our bilateral relations and to uphold the very principles of freedom and human rights at home. Bulgaria and France share much — we are NATO allies and partners in the European Union.

When their terms end and before leaving for home, ambassadors receive state awards for their work, but also in recognition for the country they represent. France has always supported Bulgaria’s European perspective and has always stood shoulder-to-shoulder with our nation in its struggle for democracy and freedom.

Before the collapse of Communism, back in January 1989 then French President Mitterrand invited 12 leading Bulgarian dissidents and intellectuals to a historic breakfast at the French Embassy. It was only through Western media then that people heard of this meeting. In our modern history this breakfast meeting will always be recognised as a turning point in the development of Bulgaria’s then democratic movement. It was a show of solidarity that the people of Bulgaria will never forget.

Years later it was President Sarkozy who was instrumental in the release of a number of Bulgarian female nurses wrongly convicted and imprisoned by the brutal Gaddafi regime in Libya. They had spent eight years in prison and no Bulgarian government had been able to secure their release alone. Again, they owe their freedom to the solidarity that is a key building block of today’s Europe.

Real friends are those who stand by you in times of difficulty and do not shy away from speaking the truth. Most recently French and German ambassadors Autier and Hoepfner made a joint statement calling on Bulgaria’s political leaders to end their links to oligarchs and reminded everyone that “being part of the EU is a civilisational choice. The oligarchic model [of government] has no place in [Europe], in Bulgaria or elsewhere…

Instead of reflecting on the statement by the two countries that have been Europe’s driving force for more than half a century, the current government reprimanded the ambassadors. The leader of ultra-nationalist Ataka immediately called for punishments and asked the Foreign Minister to stop “this unacceptable pressure and interference in [our] internal affairs…

Today, Foreign Minister Vigenin’s decision not to nominate Ambassador Otie for a state award is a direct response to the ultra-nationalist’s calls for “punishments”. It is a callous and dangerous act that undermines the international standing of free and democratic Bulgaria. It also shows quite clearly who supports the current Socialist government — the red oligarchs and ultra-nationalists.

All this is rather sad, because solidarity is and will remain a cornerstone of Europe. It is not just about paying or spending EU funding, it is also about supporting civil society and upholding a political system that is based on the values and standards of Europe.

Ambassador Autier’s active stand shows his true friendship and he truly deserves the highest state award that can be bestowed on a foreign diplomat. Foreign Minister Vigenin’s decision is a cowardly and offensive act of a government that day-by-day is losing friends in Europe and in the international democratic community.

Наказателната акция на правителството срещу френския посланик е политически безотговорно и опасно за България действие

03/09/2013 1 comment

Flag-Pins-Bulgaria-FranceПосланик Филип Отие, като изразител на политиката на Франция, но и като истински приятел на България, работи активно за развиване на двустранните ни отношения, за защита на принципите на свободата на човека и човешките права у нас. Отношенията между България и Франция не са от вчера – нашите две страни са съюзници в НАТО и партньори в ЕС. Френският посланик е личен представител на френския президент в България. Ако г-н Вигенин има проблем с политиката на Франция, то нека обясни на президента Оланд какво в действията на приятелска Франция той не харесва.

Връчването на орден на един посланик е не само признание за неговата работа, но и жест към държавата му. Франция винаги е подкрепяла европейската перспектива на България и винаги е била рамо до рамо с българския народ в борбата му за демокрация и свобода.

През далечната 1989 г. тогавашният френски президент Митеран покани 12 видни български дисиденти и интелектуалци на закуска във френското посолство в София. Тогава комунистическите медии в България мълчаха, а новината се разпространи единствено и само от западните радиостанции. Въпреки това, срещата остана ключов момент в зараждането на българското дисидентско движение. Това бе знак за солидарност с българския народ, който никога няма да бъде забравен.

Години по-късно президентът Саркози изигра ключова роля, за да могат българските медицински сестри, несправедливо осъдени от бруталния режим на Кадафи, да се върнат живи и здрави в България. Нещо, което нито едно българско правителство не успя да направи само. Освобождаването им бе резултат от същата тази солидарност, която е в основата на Европа днес.

Истинските приятели се проявяват в моменти на трудности, в моменти, в които трябва истина открито да бъде назована. Така беше и когато посланик Отие, съвместно с германския посланик Хофнер, направиха съвместно изявление, в което призоваха политическите лидери на страната да скъсат връзките си с олигархията и припомниха че принадлежността към Европейския съюз е цивилизационен избор. Моделът на олигархията няма място в него, нито в България, нито където и да е

Вместо да се замислят върху казаното от двете държави, които са мотора на европейската интеграция, българските власти заклеймиха посланието. Още тогава Атака поиска наказания и призова външния министър да предприеме мерки за спиране на този недопустим натиск и намеса във вътрешните работи….

Днес, г-н Вигенин изпълни тази наказателна акция, която Волен Сидеров поиска. Изпълни я по един недостоен, безотговорен и опасен за свободна и демократична България начин. Тези действия на външния министър показаха, кой крепи правителството на БСП и ДПС на власт — червената олигархия и ултранационалистите.

Всичко това е много жалко, защото солидарността между държавите и обществата е основен принцип в Европейския съюз. Тя не се изразява единствено в плащане и ползване на европейски фондове. Солидарността означава подкрепа в укрепването на гражданското общество, съдействие за създаване на политическа среда, отговаряща на европейските стандарти и ценности.

Активната позиция и истинското приятелство на посланик Филип Отие безспорно заслужават най-високото българско отличие – орден „Стара планина“, който иначе се връчва на всеки отпътуващ от страната ни посланик. Решението на външния министър да не направи предложение за награждаването на посланик Отие е дребнав и страхлив жест на едно правителство, заради което България губи все повече приятели в Европа и в демократичния свят.

Станишев и Орешарски нямат мандат да дадат властта на мафията

17/06/2013 Leave a comment
970199_10151653902204446_186867270_n

Над 50,000 български граждани излязоха на улицата с искане за оставка на социалистическото правителство на Пламен Орешарски

Къде сбърка БСП? Основната грешка на БСП е не назначаването на Пеевски, а това че оставиха Сергей Станишев да определя стратегията на партията им.

Станишев се провали като министър председател (резултатът след неговото управление за партията му беше по-лош от 2001), провали се и като опозиция (въпреки цялата истерия, която организира на изборите преди няколко месеца той не успя да ги спечели). Ръководството на социалистите забрави, че в политиката винаги трябва да има здрав разум, а Станишев беше обладан от омразата си срещу Борисов и ГЕРБ.

Човек, който остави ненавистта да го води губи връзка с реалността и със здравия разум. Започва да се доверява на хора, които му предлагат лесни решения. Започва да се заблуждава, че с ПР кампании, удари под кръста, и евтини медийни ходове може да спечели. Започва да назначава хора, който по подобие на него са заслепени от желанието за власт и бързат. Много бързат… Сергей не е лош човек, но бърза и не мисли. А в политиката всяка стъпка, която не е добре обмислена по-вероятно е да е грешка. Знам го от опит.

Когато не си спечелил изборите, но си в ситуация да управляваш, трябва особено много да внимаваш. Когато спечелиш изборите имаш естествен кредит на доверие. Кредитът започва да се топи от първия ден на всяко управление. Така беше и с ГЕРБ. Постепенно проблемите на всяка една власт, грешките, и цял куп непредвидени обстоятелства изяждат кредита на доверие. Но когато си дошъл на власт благодарение на сложна коалиционна схема, нямаш естествения кредит на доверие. Трябва да си го изработиш. А за да можеш да постигнеш това, трябва да се съсредоточиш върху положителни послания, градивни действия и максимално съгласие в обществото. Още повече, когато коалицията, на която разчиташ напомня на коалицията, която те е довела до загуба на изборите през 2009. Това последното прозвуча няколко пъти от идеолозите на Станишев — Райчев и Стойчев, но половинчато и само с медийна цел. Те наложиха тезата да не се говори за коалиция с ДПС, за да не прилича на миналото. Но, както се казва, по думите посрещат, по делата изпращат… Ръководството на БСП обаче няма как с медийни еквилибристики да разсее съмнението, че за втори път тяхното управление всъщност е управление на ДПС.

Още от нощта на изборите стана ясно, че Станишев прави грешен анализ на ситуацията. Според плана “Станишев” БСП трябваше:

  1. Да “яхне” недоволството срещу ГЕРБ и да атакува Борисов и партията му до пълното й унищожаване. Затова той, а не партията му, трябва да овладее службите за сигурност. Иначе не може да се разправи с политическите си опоненти. Затова му трябва Пеевски и това открито го призна както Станишев, така и Манолова. Междувременно всички стари десни партии са извън парламента, а националистите от Атака подкрепят управлението. С унищожаването на ГЕРБ, БСП няма да имат опозиция и ще инкасират “кредит на доверие” без да са си го спечелили.
  2. Да извади на преден план “експерти” (Орешарски, Стоянович и др.); за да не изглежда политическо правителството, а програмно. Така атаката срещу правителството (респективно всеки негов негатив) няма да е атака срещу БСП. Създаването на своеобразен “санитарен кордон” от “експерти” и базирайки се на “програма”, позволява да не се носи отговорност за всичко, а и някой обещания от изборите да не трябва да бъдат изпълнявани.
  3. Да запази някои ключови постове, които са важни за пред света – външната политика и отбраната, и чрез които могат да се гарантират лични интереси на ръководството на партията. Партиен външен министър е важен, за да може Станишев да си гарантира номинацията за еврокомисар през пролетта на 2014. Отбраната е важна, за да може да се поддържа усещането, че това правителство, макар и със социалистически мандат, работи добре със съюзниците в НАТО. Забележете обърканите медийни ходове на правителството, за да защити назначаването на Пеевски — министър на вътрешните работи ще стане вицепремиер, за да може да си говори “с чужденците”… Що за шега!?
  4. Да възстанови проекти като АЕЦ Белене, защото само по този начин може да си осигури политически и финансов гръб, а и защото те са близки до сърцето му идеологически и емоционално.

 Да, ама не!

Заблуден от омразата си, Станишев се впусна от първия ден да реализира стратегията си на всички фронтове. Все пак в неговия свят, той няма време — от всяка консерва дебне Борисов, дебне го сянката на Първанов, конспирации и преврати се крият зад всеки ъгъл… а до европейските избори през 2014 има още толкова много време.

Тази стратегия обаче е дълбоко погрешна, вредна за БСП и опасна за България. Тя се базира на абсолютно сбъркан анализ. Първо, БСП не спечели изборите. Второ, ГЕРБ не изчезна на тези избори, а събра над един милион гласа. Трето, медийната реалност и истинската реалност са две различни неща. Четвърто, между 2009 и 2013 Станишев не успя да убеди обществото, че се е поучил от грешките си в управление. Пето, има голямо количество български граждани (някои гласували за ГЕРБ, други гласували за други десни партии, трети не гласували за никого), които остро реагират на всеки опит на БСП да упражнява власт, без да има мандат за това.

Така се стигна и до назначението на Пеевски. С него чашата преля. Преля, не само защото БСП не го обясни, не само защото с него стана категорично ясно, че ДПС, а не социалистическия избирател ще определят политиката на това правителство. Преля най-вече, защото Станишев и Орешарски нямаха мандат да дадат властта на мафията. Затова и хората излязоха по улиците и вече трети ден не се прибират. Затова усещането е като през 1990, когато хората бяха навън защото беше накърнено достойнството им на граждани. През 1997 излязоха, защото бяха ограбени и обеднели. Пари се печелят и губят, но бедният човек има едно, което не трябва да му отнемаш — неговото достойнство.

Именно на това човешко достойнство посегнаха Станишев и ДПС.

Именно затова единственият изход днес е предсрочни избори и много, много, ама много сериозно сверяване на часовника с реалността на всички партии и политици в България: леви и десни, стари и млади, бивши и бъдещи.