Posts Tagged ‘bulgaria’

Denying #Israel’s right to exist is anti-Semitism at its worst

20/03/2018 2 comments

img_1382Yesterday, I addressed the opening of the Sixth Global Forum on Combatting Anti-Semitism. I started by extending greetings from UN Secretary General Antonio Guterres, who was unable to attend this conference and asked me to represent him. Before I began, I expressed my condolences to the families of Adiel Kolman, Ziv Daos and Netanel Kahalani, who were killed by Palestinian perpetrators in the past few days.

There is nothing heroic in killing. Has violence and terror helped any cause, any nation, any country in the region? Those who inspire and praise such attacks do not serve the cause of peace.

The fact we were gathered together yesterday, for the sixth time, in Jerusalem, at the Global Forum for Combatting Antisemitism is a testament. It is a testament to the commitment of nations and peoples around the world to never forget the crimes of the Shoah. It is a testament to never allow hatred, racisms and discrimination and xenophobia to rule the world. But most of all, it is a testament to the resilience of the Jewish people and to their long and painful journey home.

So it is was most appropriate to open this forum with three very clear and simple messages and address them to all who seek to fan the flames of hatred, terror and war:

The State of Israel is here to stay.

It is the home of the Jewish people.

In the modern context,

denying Israel’s right to exist is anti-Semitism at its worst.

The modern state of Israel was born out of the ashes of the Second World War. It was built and defended by Jews who came home from across the world, it was established to be a democracy that respects human rights, protects minorities and extends support to immigrants. It is not a colonial project, but a project of hope.

The Shoah did not occur in a vacuum. It was a culmination of thousands of years of persecution from the exile of ancient Babylon, through the pogroms in Tsarist Russia, to the systematic extermination in the Nazi death camps.

The United Nations believes that we have an obligation not only to remember the boundless evil that led to the attempt to systematically eliminate the Jewish people, but to stand up and confront hatred and xenophobia where we see it.

Today we see incidents of

anti-Semitism, racism and intolerance increasing globally,

triggered by populism and by divisive politics. In Europe, we are seeing the re-emergence of neo-Nazi and other extreme nationalist groups. In America we hear ominous chants of “blood and soil” and “Jews will not replace us”. Online there is a surge in support for racist or supremacist causes. And there are those who continue to call for the destruction of Israel. They sharpen their weapons as we speak.

Looking closer to home, we must recognize and denounce anti-Semitism here in the region. In too many societies across the Middle East, the demonization of Jews continues unabated. Many have often spoken of how a peaceful two-state resolution of the Israeli-Palestinian conflict will pave the way towards resolution of the Arab-Israeli conflict. They are right. Yet at the same time, an enduring peace must be based on the acceptance that Jews, Christians and Muslims all have a historic and religious connection to this land, to this city.

While history has taught us that blind hatred and propaganda need little to turn into violence, it also teaches us that we have a choice. It teaches us that no one is born hating other people. It teaches us that we have a choice whether we give in to xenophobia and hatred or to respect different peoples, faiths and cultures. The Shoah was the result of turning hatred into policy. It became possible because too many people chose to collaborate or looked the other way. This is why

attempts to rewrite the history of the Holocaust and downplay the complicity of those who participated in or enabled genocide are so concerning.

Renowned Israeli writer and Holocaust survivor Aharon Applefeld, who recently passed away, described his memory of confronting indifference: “I noticed that all the doors and windows of our non-Jewish neighbors were suddenly shut, and we walked alone in empty streets. None of our many neighbors, […] was at the window when we dragged along our suitcases.” A sad and tragic picture imprinted in the family history of so many Jews who were lucky to survive the killing grounds of Europe.

Some people however did not look away. They did not keep their doors and windows shut.

In my country, Bulgaria, people came out.

To stand on the train tracks and to not allow the deportations. In a country that was allied to Nazi Germany. While sadly 11,300 Jews living in Bulgarian-administered territories in northern Greece, Eastern Serbia, and Macedonia were deported by the Nazis and their collaborators to be murdered in Treblinka, Bulgaria’s Jewish community of 50,000 people survived the war and has been instrumental in building the modern State of Israel.

We all have a choice to look away from the problems of anti-Semitism, xenophobia and intolerance, or to confront them. We all have a responsibility to educate our children long before their young hearts and minds are poisoned by propaganda. To this end, the United Nations and the Secretary-General are committed to continue working to educate people around the world about the horrors of the past and how we can all contribute to ensuring they are never forgotten and never repeated.

I these words I wished the conference every success.

Три причини, поради които газовият хъб “Балкан” си заслужава

07/09/2016 1 comment

Публикувано във в. 24 часа

Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация Проектът за газов хъб “Балкан” е български проект. Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация и разработен в България с оглед на стратегическото ни положение. Това е дългосрочен проект, по който ще се работи години, може би десетилетия напред.

Дали ще се случи, зависи както от нас, така и от партньорите ни, защото за неговата реализация се изисква сътрудничество с Европейския съюз, с региона и с Русия, която ще продължи да бъде фактор в областта на енергетиката и газовите доставки. Как ще се случи, зависи от способността ни да работим по реализацията на дългосрочен национален приоритет чрез премерени дипломатически и икономически ходове. Неизбежно в този разговор ще се намеси и геополитиката. Затова внимателно трябва да се анализират и използват външнополитическите инструменти, които ситуацията ще предлага.

Първият успех за проекта е мощната подкрепа на ЕС. Вторият — дипломатически успех, дойде във Варна преди дни – инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕС и Русия по въпросите на хъба. Въпреки обтегнатите отношения между Европа и Русия.

Има поне три причини, поради които проектът си заслужава и може да бъде успешен. Първо, регионът не разполага със собствен регионален газов хъб.

Защо само Западна Европа трябва да печели от свободния пазар на газ?

Второ, Югоизточна Европа очаква много по-голям ръст на потреблението на газ от останалата част на Европа. Защо да не се възползваме от това като държава? И третата причина – силната покрепа, която България получава от Европейския съюз. В крайна сметка България е пресечна точка на важни европейски транспортни коридори и е естествен маршрут на енергийните потоци от юг, изток и югоизток. Страната ни обаче не може да бъде третирана само като територия, през която се реализират проектите на други държави.

На базата на собствена стратегия България може да се превърне във важен газов разпределителен център на Балканите. България разполага и с добре развита национална газопреносна мрежа, изгражда междусистемните връзки със съседите ни, започнаха и проучвания за добив на газ в Черно море.

Докато Европейският съюз е изправен пред историческо предизвикателство – как да удържи мощната миграционна вълна по границите си, никога не трябва да забравяме, че сигурността на енергийните доставки и диверсификацията остават от ключово значение за всички. Както по темата за енергетиката, така и по темата за миграцията, България има исторически шанс, че не сме сами, а получаваме подкрепа от цяла Европа. И по двете теми

имаме нужда от солидарността на ЕС и партньорства отвъд Европа.

И по двете теми ролята на българската дипломация ще бъде от ключово значение. И по двете теми е важно всички да се обединят около националния приоритет за газовия хъб, за да може да започне неговата реализация.

The Cost of Relying on Ultra-nationalists: Bulgaria’s Socialist Government Sparks Diplomatic Scandal with France

03/09/2013 Leave a comment

The French Ambassador to Bulgaria Philppe Autier is a real friend of my country. He has worked tirelessly to promote our bilateral relations and to uphold the very principles of freedom and human rights at home. Bulgaria and France share much — we are NATO allies and partners in the European Union.

When their terms end and before leaving for home, ambassadors receive state awards for their work, but also in recognition for the country they represent. France has always supported Bulgaria’s European perspective and has always stood shoulder-to-shoulder with our nation in its struggle for democracy and freedom.

Before the collapse of Communism, back in January 1989 then French President Mitterrand invited 12 leading Bulgarian dissidents and intellectuals to a historic breakfast at the French Embassy. It was only through Western media then that people heard of this meeting. In our modern history this breakfast meeting will always be recognised as a turning point in the development of Bulgaria’s then democratic movement. It was a show of solidarity that the people of Bulgaria will never forget.

Years later it was President Sarkozy who was instrumental in the release of a number of Bulgarian female nurses wrongly convicted and imprisoned by the brutal Gaddafi regime in Libya. They had spent eight years in prison and no Bulgarian government had been able to secure their release alone. Again, they owe their freedom to the solidarity that is a key building block of today’s Europe.

Real friends are those who stand by you in times of difficulty and do not shy away from speaking the truth. Most recently French and German ambassadors Autier and Hoepfner made a joint statement calling on Bulgaria’s political leaders to end their links to oligarchs and reminded everyone that “being part of the EU is a civilisational choice. The oligarchic model [of government] has no place in [Europe], in Bulgaria or elsewhere…

Instead of reflecting on the statement by the two countries that have been Europe’s driving force for more than half a century, the current government reprimanded the ambassadors. The leader of ultra-nationalist Ataka immediately called for punishments and asked the Foreign Minister to stop “this unacceptable pressure and interference in [our] internal affairs…

Today, Foreign Minister Vigenin’s decision not to nominate Ambassador Otie for a state award is a direct response to the ultra-nationalist’s calls for “punishments”. It is a callous and dangerous act that undermines the international standing of free and democratic Bulgaria. It also shows quite clearly who supports the current Socialist government — the red oligarchs and ultra-nationalists.

All this is rather sad, because solidarity is and will remain a cornerstone of Europe. It is not just about paying or spending EU funding, it is also about supporting civil society and upholding a political system that is based on the values and standards of Europe.

Ambassador Autier’s active stand shows his true friendship and he truly deserves the highest state award that can be bestowed on a foreign diplomat. Foreign Minister Vigenin’s decision is a cowardly and offensive act of a government that day-by-day is losing friends in Europe and in the international democratic community.

Наказателната акция на правителството срещу френския посланик е политически безотговорно и опасно за България действие

03/09/2013 1 comment

Flag-Pins-Bulgaria-FranceПосланик Филип Отие, като изразител на политиката на Франция, но и като истински приятел на България, работи активно за развиване на двустранните ни отношения, за защита на принципите на свободата на човека и човешките права у нас. Отношенията между България и Франция не са от вчера – нашите две страни са съюзници в НАТО и партньори в ЕС. Френският посланик е личен представител на френския президент в България. Ако г-н Вигенин има проблем с политиката на Франция, то нека обясни на президента Оланд какво в действията на приятелска Франция той не харесва.

Връчването на орден на един посланик е не само признание за неговата работа, но и жест към държавата му. Франция винаги е подкрепяла европейската перспектива на България и винаги е била рамо до рамо с българския народ в борбата му за демокрация и свобода.

През далечната 1989 г. тогавашният френски президент Митеран покани 12 видни български дисиденти и интелектуалци на закуска във френското посолство в София. Тогава комунистическите медии в България мълчаха, а новината се разпространи единствено и само от западните радиостанции. Въпреки това, срещата остана ключов момент в зараждането на българското дисидентско движение. Това бе знак за солидарност с българския народ, който никога няма да бъде забравен.

Години по-късно президентът Саркози изигра ключова роля, за да могат българските медицински сестри, несправедливо осъдени от бруталния режим на Кадафи, да се върнат живи и здрави в България. Нещо, което нито едно българско правителство не успя да направи само. Освобождаването им бе резултат от същата тази солидарност, която е в основата на Европа днес.

Истинските приятели се проявяват в моменти на трудности, в моменти, в които трябва истина открито да бъде назована. Така беше и когато посланик Отие, съвместно с германския посланик Хофнер, направиха съвместно изявление, в което призоваха политическите лидери на страната да скъсат връзките си с олигархията и припомниха че принадлежността към Европейския съюз е цивилизационен избор. Моделът на олигархията няма място в него, нито в България, нито където и да е

Вместо да се замислят върху казаното от двете държави, които са мотора на европейската интеграция, българските власти заклеймиха посланието. Още тогава Атака поиска наказания и призова външния министър да предприеме мерки за спиране на този недопустим натиск и намеса във вътрешните работи….

Днес, г-н Вигенин изпълни тази наказателна акция, която Волен Сидеров поиска. Изпълни я по един недостоен, безотговорен и опасен за свободна и демократична България начин. Тези действия на външния министър показаха, кой крепи правителството на БСП и ДПС на власт — червената олигархия и ултранационалистите.

Всичко това е много жалко, защото солидарността между държавите и обществата е основен принцип в Европейския съюз. Тя не се изразява единствено в плащане и ползване на европейски фондове. Солидарността означава подкрепа в укрепването на гражданското общество, съдействие за създаване на политическа среда, отговаряща на европейските стандарти и ценности.

Активната позиция и истинското приятелство на посланик Филип Отие безспорно заслужават най-високото българско отличие – орден „Стара планина“, който иначе се връчва на всеки отпътуващ от страната ни посланик. Решението на външния министър да не направи предложение за награждаването на посланик Отие е дребнав и страхлив жест на едно правителство, заради което България губи все повече приятели в Европа и в демократичния свят.

Станишев и Орешарски нямат мандат да дадат властта на мафията

17/06/2013 Leave a comment

Над 50,000 български граждани излязоха на улицата с искане за оставка на социалистическото правителство на Пламен Орешарски

Къде сбърка БСП? Основната грешка на БСП е не назначаването на Пеевски, а това че оставиха Сергей Станишев да определя стратегията на партията им.

Станишев се провали като министър председател (резултатът след неговото управление за партията му беше по-лош от 2001), провали се и като опозиция (въпреки цялата истерия, която организира на изборите преди няколко месеца той не успя да ги спечели). Ръководството на социалистите забрави, че в политиката винаги трябва да има здрав разум, а Станишев беше обладан от омразата си срещу Борисов и ГЕРБ.

Човек, който остави ненавистта да го води губи връзка с реалността и със здравия разум. Започва да се доверява на хора, които му предлагат лесни решения. Започва да се заблуждава, че с ПР кампании, удари под кръста, и евтини медийни ходове може да спечели. Започва да назначава хора, който по подобие на него са заслепени от желанието за власт и бързат. Много бързат… Сергей не е лош човек, но бърза и не мисли. А в политиката всяка стъпка, която не е добре обмислена по-вероятно е да е грешка. Знам го от опит.

Когато не си спечелил изборите, но си в ситуация да управляваш, трябва особено много да внимаваш. Когато спечелиш изборите имаш естествен кредит на доверие. Кредитът започва да се топи от първия ден на всяко управление. Така беше и с ГЕРБ. Постепенно проблемите на всяка една власт, грешките, и цял куп непредвидени обстоятелства изяждат кредита на доверие. Но когато си дошъл на власт благодарение на сложна коалиционна схема, нямаш естествения кредит на доверие. Трябва да си го изработиш. А за да можеш да постигнеш това, трябва да се съсредоточиш върху положителни послания, градивни действия и максимално съгласие в обществото. Още повече, когато коалицията, на която разчиташ напомня на коалицията, която те е довела до загуба на изборите през 2009. Това последното прозвуча няколко пъти от идеолозите на Станишев — Райчев и Стойчев, но половинчато и само с медийна цел. Те наложиха тезата да не се говори за коалиция с ДПС, за да не прилича на миналото. Но, както се казва, по думите посрещат, по делата изпращат… Ръководството на БСП обаче няма как с медийни еквилибристики да разсее съмнението, че за втори път тяхното управление всъщност е управление на ДПС.

Още от нощта на изборите стана ясно, че Станишев прави грешен анализ на ситуацията. Според плана “Станишев” БСП трябваше:

  1. Да “яхне” недоволството срещу ГЕРБ и да атакува Борисов и партията му до пълното й унищожаване. Затова той, а не партията му, трябва да овладее службите за сигурност. Иначе не може да се разправи с политическите си опоненти. Затова му трябва Пеевски и това открито го призна както Станишев, така и Манолова. Междувременно всички стари десни партии са извън парламента, а националистите от Атака подкрепят управлението. С унищожаването на ГЕРБ, БСП няма да имат опозиция и ще инкасират “кредит на доверие” без да са си го спечелили.
  2. Да извади на преден план “експерти” (Орешарски, Стоянович и др.); за да не изглежда политическо правителството, а програмно. Така атаката срещу правителството (респективно всеки негов негатив) няма да е атака срещу БСП. Създаването на своеобразен “санитарен кордон” от “експерти” и базирайки се на “програма”, позволява да не се носи отговорност за всичко, а и някой обещания от изборите да не трябва да бъдат изпълнявани.
  3. Да запази някои ключови постове, които са важни за пред света – външната политика и отбраната, и чрез които могат да се гарантират лични интереси на ръководството на партията. Партиен външен министър е важен, за да може Станишев да си гарантира номинацията за еврокомисар през пролетта на 2014. Отбраната е важна, за да може да се поддържа усещането, че това правителство, макар и със социалистически мандат, работи добре със съюзниците в НАТО. Забележете обърканите медийни ходове на правителството, за да защити назначаването на Пеевски — министър на вътрешните работи ще стане вицепремиер, за да може да си говори “с чужденците”… Що за шега!?
  4. Да възстанови проекти като АЕЦ Белене, защото само по този начин може да си осигури политически и финансов гръб, а и защото те са близки до сърцето му идеологически и емоционално.

 Да, ама не!

Заблуден от омразата си, Станишев се впусна от първия ден да реализира стратегията си на всички фронтове. Все пак в неговия свят, той няма време — от всяка консерва дебне Борисов, дебне го сянката на Първанов, конспирации и преврати се крият зад всеки ъгъл… а до европейските избори през 2014 има още толкова много време.

Тази стратегия обаче е дълбоко погрешна, вредна за БСП и опасна за България. Тя се базира на абсолютно сбъркан анализ. Първо, БСП не спечели изборите. Второ, ГЕРБ не изчезна на тези избори, а събра над един милион гласа. Трето, медийната реалност и истинската реалност са две различни неща. Четвърто, между 2009 и 2013 Станишев не успя да убеди обществото, че се е поучил от грешките си в управление. Пето, има голямо количество български граждани (някои гласували за ГЕРБ, други гласували за други десни партии, трети не гласували за никого), които остро реагират на всеки опит на БСП да упражнява власт, без да има мандат за това.

Така се стигна и до назначението на Пеевски. С него чашата преля. Преля, не само защото БСП не го обясни, не само защото с него стана категорично ясно, че ДПС, а не социалистическия избирател ще определят политиката на това правителство. Преля най-вече, защото Станишев и Орешарски нямаха мандат да дадат властта на мафията. Затова и хората излязоха по улиците и вече трети ден не се прибират. Затова усещането е като през 1990, когато хората бяха навън защото беше накърнено достойнството им на граждани. През 1997 излязоха, защото бяха ограбени и обеднели. Пари се печелят и губят, но бедният човек има едно, което не трябва да му отнемаш — неговото достойнство.

Именно на това човешко достойнство посегнаха Станишев и ДПС.

Именно затова единственият изход днес е предсрочни избори и много, много, ама много сериозно сверяване на часовника с реалността на всички партии и политици в България: леви и десни, стари и млади, бивши и бъдещи.

Днес в България има само една разделителна линия: тя е между мафията и хората

15/06/2013 Leave a comment
България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

За 20 години демокрация в България преживяхме много неща. Докато другите страни, които с падането на Берлинската стена се спасиха от съветската злокоба и тръгнаха напред, ние не успяхме да изчистим заразата на съветския вирус. В продължение на години той разяждаше обществото. Вирусът ни накара да се изправим един срещу друг. Започнахме да се караха за какво ли не — за и против частната собственост, за и против Държавна сигурност, искаме на Изток или на Запад, все глупости, които омаломощиха обществото.

Няма да забравя как на социалистите-комунисти не им се обръщаше езика да произнесат думичката НАТО, а едвам промълвяха нещо за “евроатлантическите системи за сигурност”. преди години попитах Станишев защо на БСП им е толкова трудно да приемат че България ще бъде част от НАТО. Това бе през далечната 2001, а г-н лидерът на Европейските социалисти дори нямаше идея какво го очаква в бъдеще. Тогава той ми обясни, че за много от техните избиратели НАТО бил врагът, а тези, които били осъзнали че ситуацията се е променила вече приемали факта, че след като няма Варшавски договор, България може да е член на НАТО. Затова и съпротивата постепенно отслабвала и всичко щяло да бъде наред… Спомних си неволно за моя състудентка, която беше от Латвия. През още по-далечната 1996 нейната дипломна работа беше за НАТО като съюз на държави, споделящи общи демократични ценности… Да, за едни да си част от НАТО е въпрос на демократична ценност, за други просто въпрос от типа “…ами като го няма Варшавския договор, какво да правим…”.

Бездна! Бездна беше издълбал съветският вирус в България! И в тази бездна удобно се настани произведената от същия вирус мафия… С партийните протекции и партийните пари…

Докато останалата част от Централна и Източна Европа вървеше напред, в България серия от политически лидери от ляво и от дясно се заразяваха от вируса. Съпротивителните механизми на обществото бяха отслабени целенасочено. То не бяха банкови кризи, то не бяха масови приватизации, то не бяха скандали… Постепенно заробиха България правейки я тотално енергийно зависима от Русия. Последния хомот на икономическото робство искаха да бъде АЕЦ Белене.

Всичко това беше резултат от симбиозата между съветския вирус и мафията.

Всичко това се случи, защото тези, които вярваме, че България трябва да върви на Запад, а не на Изток също пострадахме от вируса. Впуснахме се в битки един срещу друг и забравихме, че съветският вирус и мафията са основният враг, че трябва да се борим с тях, а не със сенките им.

Аз дълбоко вярвам и никой, никога, при никакви обстоятелства няма да ме убеди, че България не е западна. Това го показаха и хилядите хора по улиците вчера. Те си спомниха много добре къде е вирусът в българското общество, те са съпротивителните сили на България.

Нашето общество исторически и културно принадлежи към Европа. Ние сме на границата с Ориента, познаваме го и точно защото го познаваме искаме да сме по-добри, по-организирани и по-справедливи. На това ни учи цялата ни история от Възраждането насам. Ние обичаме руската литература, поезия и музика, но никога няма да приемем руския авторитарен модел на управление и незачитане на човешките права. Ние обичаме турските курорти, пазарите на Истанбул, но ние никога няма да приемем смазването на протестите през последните дни и тоталния медиен контрол като нормално политическо поведение. Ние се разбираме с всичките си съседи, въпреки кървавата история на Балканите. Ние обаче никога няма да допуснем да превърнем региона ни отново в кървава баня именно защото сме си научил уроците от миналото. Всичко това ни прави европейци по рождение, но възпитание и по убеждение!

Да, бедни сме, но не защото искаме да бъдем бедни. Бедни сме защото позволихме 20 години съветският вирус и мафията да разяждат българското общество, да всяват недоверие сред нас, да ни делят, да ни карат да забравяме, че сме европейци…

Когато България стана част от НАТО и ЕС това беше като завръщане в семейството, като възстановяване на историческа справедливост. Тогава си мислех, че това е най-силното лекарство срещу съветския вирус и постепенно той ще бъде отслабен и изхвърлен от организма на българското общество. За съжаление обаче още в първите дни след присъединяването вирусът и мафията тотално се обединиха. Съсредоточиха съсредоточиха се върху източване на европейските фондове. Под лозунга “те имат пари, кой ще забележи, че надписваме фактурите”, проектите за малки семейни хотелчета в България се превръщаха в бетонени небостъргачи по Черноморието… Съветският вирус учеше, че “те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя”…

Другата му форма обаче се оказа по-опасна. Източването на средства беше спряно, имаше санкции, но срещу разбирането “е сега вече като влязохме, можем да си правим каквото си искаме” лек нямаше. Години наред се пишеха доклади до “Европа”, измерваха се успехи, а реалният резултат винаги беше временен и винаги зависеше от индивидуалната воля на всеки един. Най-видимо това бе в областта на правосъдието и съдебната система. Там съветският вирус превърна всички в буквояди, които гледат гредата в окото си и изпускат гората пред очите си (цитирам Ботев по памет).

И така се стигна до 2013 година, когато съветският вирус пропил българската политика доведе мафията на власт.

Като че ли хората забравиха, че докато се карат кой харесва Борисов и кой не харесва Цветанов, докато се забавляваха с интригите и слуховете, които свикнахме да наричаме “новини”, съветският вирус разчистваше пътя на мафията и напредваше безмилостно.

Така се стигна и до вчера, когато вместо новата коалиция между БСП, ДПС и Атака да се занимава с това, което обещаваше по време на изборите, тя се зае с това да направи най-скандалното назначение в 20 годишната история на българската демокрация. Под пряка заплаха от Станишев (“Ако не гласувате… правителството пада”) за шеф на ДАНС беше назначен небезизвестен депутат от ДПС. Дори ако приемем че няма значение кой е той, политическото назначение на депутат на този пост по този начин е опасно за националната сигурност.

Мастилото на решението на Народното събрание не беше изсъхнало, когато представителите на ВеликобританияСАЩЕвропейската комисия побързаха да се разграничат от случващото се в София. Категорични бяха и реакциите на политици от Европа, някои от които поискаха на България да бъде отнето правото на глас.

Скандалът обаче е по-голям, защото назначението се прави насила и имайки предвид всички слухове за далавери и съмнение около въпросното лице, с този акт Станишев и неговите прислуги окончателно зачеркват България в очите на Европа и демократичния свят.

Вчера стана ясно че политически партии БСП и ДПС няма.

Има Станишев и Местан, които използват двете организации за себе си. Може ли някой да ми обясни какво общо имат гласувалите за социалистите или за ДПС с това назначение? Как това назначение ще им увеличи пенсиите? Именно избирателите на БСП и ДПС трябва да потърсят отговорност от ръководствата на партиите си. Това ще е тестът за тях. Вероятно обаче ще се провалят в този тест…

Въпросният нов председател на ДАНС може и да бъде жертван. Ако вирусът и мафията преценят, че той е по-скоро риск, отколкото актив за тях. Не трябва да забравяме обаче, че те и техните икономически и медийни интереси управляват в момента България. Затова друг изход освен оставка на правителството и нови избори няма. Който и да ги спечели трябва да има ясен мандат да се пребори с вируса и мафията.

ГЕРБ в момента трябва да бъде остра, категорична и безмилостна опозиция на случващото се. Заедно в всички демократично мислещи хора в България. Каквито и съмнения някой да има, в момента няма значение кой кого харесва или не. Всички станахме жертва на една грандиозна манипулация, която съветският вирус ни спретна.

Защото следващата стъпка ще бъде отваряне на АЕЦ Белене. После ежедневният живот на хората, сметките за ток и парно, бизнесът на България ще стане изцяло зависим от матриците на съветския вирус и мафията.

Затова трябва и нова конституция, защото в България не трябва да има повече съмнение в свободите на гражданите.

Днес в България има само една линия на разделение: тя е между мафията и нас – хората, които искаме да имаме нормална държава.

Днес се вижда, кой от кои е. Който се заиграва с това правителство и го подкрепя, с кворуми, със заместник министри, с шефове на кабинети и каквото и да е застава от страната на мрака.

Опасно решение за националната сигурност, което срива доверието в България

14/06/2013 4 comments
лидерът на Европейските социалисти Сергей Станишев назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС

Лидерът на Европейските социалисти Сергей Станишев назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС

Решението на БСП и ДПС да назначат Делян Пеевски за директор на ДАНС е не само скандално, то е опасно за националната сигурност.

1. Назначаването на човек от бизнес средите на този ключов пост не може да бъде обяснено с “търсенето на нестандартно решение”, както каза идеологът на правителството Станишев. Хората, които заемат подобен пост трябва да са облечени с широко обществено доверие, да имат професионалните качества да работят в тази система и да могат да градят доверие с нашите съюзници в НАТО и ЕС и партньорите на България по света. Назначението тази сутрин не отговаря на нито един от тези критерии.

2. Около г-н Пеевски има много въпросителни. На нито една от тези въпросителни днес не беше даден отговор в парламента, защото нямаше дебат по въпроса. Опасно е за доверието в българските институции, когато се правят подобни назначения, особено когато се правят в последния момент, без дебат, без подготовка. Това единствено показва, че решението е политическо, взето на тъмно и не е в интерес на националната сигурност.

3. Фактът, че председателят на БСП Сергей Станишев е трябвало буквално да заплаши депутатите от управяващото мнозинство да гласуват за този кандидат, още веднъж потвърждава, че това назначение е продукт на сделка, а не на анализ или ясно разбиране за проблемите на националната сигурност. Бунтът в средите на БСП е оправдан. Реакциите относно зависимостите на Станишев, доверието в управлението и смисъла на този ход не закъсняха.

4. На ръководството на Социалистическата партия трябва да се потърси отговорност, защото вкарва България в опасен скандал с дълготрайни измерения. И без това трудно граденото доверие в страната ни се срива в момента. Никой няма да иска да сътрудничи с българските служби ако знае, че те се ръководят от политически и непрофесионални назначения със силно съмнителни интереси в бизнеса, медиите, върху които тегне съмнението за купуване на гласове.

5. Мастилото на решението на Народното събрание не беше изсъхнало, когато представителите на Великобритания, САЩ, Европейската комисия побързаха да се разграничат от случващото се в София. Категорични бяха и реакциите на политици от Европа, някои от които поискаха на България да бъде отнето правото на глас.

5. Дори и решението на управляващата коалиция да бъде преразгледано през следващите дни, както поиска Президентът, негативният ефект от него ще тлее години. Случилото се днес показва, че в България няма процедури, които да гарантират, че службите за сигурност не могат да попаднат в ръцете на една или друга бизнес групировка или политическа клика. Нормално би било такова предложение да се разгледа и обсъди в съответната комисия на НС, да се анализира внимателно и едва тогава да се избере най-правилният кандидат. Случилото се показва най-голяма степен на своеволие, което само по себе си е сериозен риск за националната сигурност.

6. Имайки предвид факта, че въпросният г-н Пеевски е депутат от ДПС, партия основна част от чиито симпатизанти и гласоподаватели са от турски етнически произход, съществува опасност справедливия гняв срещу своеволното назначение да се отприщи именно към симпатизантите на тази партия. Това не бива да се допуска по никакъв начин. Хората, гласували за ДПС, нямат нищо общо със сделките и договореностите на техните лидери. Те трябва да потърсят отговорност от ръководството на своята партия също защо вотът им се използва в корпоративни схеми, нямащи нищо общо с проблемите и ежедневието им. 20 години ръководството на ДПС бе изключително внимателно да не допуска подобен риск. Явно този предпазлив подход е останал в миналото.

7. Своеволното решение, съчетано с неспособността на господата Станишев, Местан и Орешарски смислено да обяснят опасния си ход води до рязко изчерпване на доверието в настоящето управление. Когато правителството бе назначено, неговата подкрепа беше обоснована с нуждата от широко съгласие по мерки за излизане от кризата. До този момент такава програма или план няма. Има единствено промени на закони, за да може да се стигне до днешното назначение. Общественото мнение в България, а и в голяма част от демократични свят, през последните години е особено чувствително към действията на всяка една власт. Вижте случващото се в Турция, протестите в Европа…

С днешното решение управляващата коалиция рискува стабилността на българското общество.