Archive

Posts Tagged ‘bulgaria’

#България върви напред толкова бързо и успешно, колкото всички ние заедно сме готови да вървим напред

10/11/2020 Leave a comment

Преди 31 години падна Берлинската стена и дойде свободата. Всичко изглеждаше толкова лесно! Доброто победи злото. Свобода, демокрация, пазарна икономика, свободни медии— това бяха жалоните на бъдещето, което искахме. А бъдещето определихме като връщане към нормалността— Европа няма да бъде разделена, свободна и демократична България ще има своето достойно място в нея.

Издялкахме сърповете и чуковете от сградите,

изтрихме ги от знамената, но се оказа че години наред те останаха ръждясали да дрънкат в главите на много хора. И днес кънтят в главите на някои политици от т.нар. ляво и т.нар. дясно.

Бъдещето в България не дойде така рязко и слъчево, както си го представяхме. Именно тези с ръждясалите сърпове и чукове му пречиха ден след ден. Те му пречиха, но нямаше как да го спрат.

Днес, 31 години след 10 ноември, България е в Европа и НАТО, икономиката й се развива, преходът свърши. Днес световните предизвикателства са други — пандемия, популизъм, задаваща се глобална икономическа криза. Към всички тези проблеми, добавяме и онези, типично нашенските — правосъдие, справедливост, здравеопазване, образование… За съжаление за тях

вече не можем да виним миналото

или света около нас. Трябва да виним себе си. Това са проблеми, които изискват съвременните българи, които не се страхуват от света да ги решат с поглед напред, а не назад. Те са останали от годините на нерешителния преход, от далавераджийството и страха от свободата.

Берлинската стена отдавна падна. Минаха тридесет и една години… Извинения вече няма. Постигнали сме много! Честита свобода на всички, които са мечтали и работили за нея. Днес е празник. България върви напред толкова бързо и успешно, колкото всички ние заедно сме готови да вървим напред.

No more excuses!

Denying #Israel’s right to exist is anti-Semitism at its worst

20/03/2018 2 comments

img_1382Yesterday, I addressed the opening of the Sixth Global Forum on Combatting Anti-Semitism. I started by extending greetings from UN Secretary General Antonio Guterres, who was unable to attend this conference and asked me to represent him. Before I began, I expressed my condolences to the families of Adiel Kolman, Ziv Daos and Netanel Kahalani, who were killed by Palestinian perpetrators in the past few days.

There is nothing heroic in killing. Has violence and terror helped any cause, any nation, any country in the region? Those who inspire and praise such attacks do not serve the cause of peace.

The fact we were gathered together yesterday, for the sixth time, in Jerusalem, at the Global Forum for Combatting Antisemitism is a testament. It is a testament to the commitment of nations and peoples around the world to never forget the crimes of the Shoah. It is a testament to never allow hatred, racisms and discrimination and xenophobia to rule the world. But most of all, it is a testament to the resilience of the Jewish people and to their long and painful journey home.

So it is was most appropriate to open this forum with three very clear and simple messages and address them to all who seek to fan the flames of hatred, terror and war:

The State of Israel is here to stay.

It is the home of the Jewish people.

In the modern context,

denying Israel’s right to exist is anti-Semitism at its worst.

The modern state of Israel was born out of the ashes of the Second World War. It was built and defended by Jews who came home from across the world, it was established to be a democracy that respects human rights, protects minorities and extends support to immigrants. It is not a colonial project, but a project of hope.

The Shoah did not occur in a vacuum. It was a culmination of thousands of years of persecution from the exile of ancient Babylon, through the pogroms in Tsarist Russia, to the systematic extermination in the Nazi death camps.

The United Nations believes that we have an obligation not only to remember the boundless evil that led to the attempt to systematically eliminate the Jewish people, but to stand up and confront hatred and xenophobia where we see it.

Today we see incidents of

anti-Semitism, racism and intolerance increasing globally,

triggered by populism and by divisive politics. In Europe, we are seeing the re-emergence of neo-Nazi and other extreme nationalist groups. In America we hear ominous chants of “blood and soil” and “Jews will not replace us”. Online there is a surge in support for racist or supremacist causes. And there are those who continue to call for the destruction of Israel. They sharpen their weapons as we speak.

Looking closer to home, we must recognize and denounce anti-Semitism here in the region. In too many societies across the Middle East, the demonization of Jews continues unabated. Many have often spoken of how a peaceful two-state resolution of the Israeli-Palestinian conflict will pave the way towards resolution of the Arab-Israeli conflict. They are right. Yet at the same time, an enduring peace must be based on the acceptance that Jews, Christians and Muslims all have a historic and religious connection to this land, to this city.

While history has taught us that blind hatred and propaganda need little to turn into violence, it also teaches us that we have a choice. It teaches us that no one is born hating other people. It teaches us that we have a choice whether we give in to xenophobia and hatred or to respect different peoples, faiths and cultures. The Shoah was the result of turning hatred into policy. It became possible because too many people chose to collaborate or looked the other way. This is why

attempts to rewrite the history of the Holocaust and downplay the complicity of those who participated in or enabled genocide are so concerning.

Renowned Israeli writer and Holocaust survivor Aharon Applefeld, who recently passed away, described his memory of confronting indifference: “I noticed that all the doors and windows of our non-Jewish neighbors were suddenly shut, and we walked alone in empty streets. None of our many neighbors, […] was at the window when we dragged along our suitcases.” A sad and tragic picture imprinted in the family history of so many Jews who were lucky to survive the killing grounds of Europe.

Some people however did not look away. They did not keep their doors and windows shut.

In my country, Bulgaria, people came out.

To stand on the train tracks and to not allow the deportations. In a country that was allied to Nazi Germany. While sadly 11,300 Jews living in Bulgarian-administered territories in northern Greece, Eastern Serbia, and Macedonia were deported by the Nazis and their collaborators to be murdered in Treblinka, Bulgaria’s Jewish community of 50,000 people survived the war and has been instrumental in building the modern State of Israel.

We all have a choice to look away from the problems of anti-Semitism, xenophobia and intolerance, or to confront them. We all have a responsibility to educate our children long before their young hearts and minds are poisoned by propaganda. To this end, the United Nations and the Secretary-General are committed to continue working to educate people around the world about the horrors of the past and how we can all contribute to ensuring they are never forgotten and never repeated.

I these words I wished the conference every success.

Три причини, поради които газовият хъб “Балкан” си заслужава

07/09/2016 1 comment

Публикувано във в. 24 часа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5747501

Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация Проектът за газов хъб “Балкан” е български проект. Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация и разработен в България с оглед на стратегическото ни положение. Това е дългосрочен проект, по който ще се работи години, може би десетилетия напред.

Дали ще се случи, зависи както от нас, така и от партньорите ни, защото за неговата реализация се изисква сътрудничество с Европейския съюз, с региона и с Русия, която ще продължи да бъде фактор в областта на енергетиката и газовите доставки. Как ще се случи, зависи от способността ни да работим по реализацията на дългосрочен национален приоритет чрез премерени дипломатически и икономически ходове. Неизбежно в този разговор ще се намеси и геополитиката. Затова внимателно трябва да се анализират и използват външнополитическите инструменти, които ситуацията ще предлага.

Първият успех за проекта е мощната подкрепа на ЕС. Вторият — дипломатически успех, дойде във Варна преди дни – инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕС и Русия по въпросите на хъба. Въпреки обтегнатите отношения между Европа и Русия.

Има поне три причини, поради които проектът си заслужава и може да бъде успешен. Първо, регионът не разполага със собствен регионален газов хъб.

Защо само Западна Европа трябва да печели от свободния пазар на газ?

Второ, Югоизточна Европа очаква много по-голям ръст на потреблението на газ от останалата част на Европа. Защо да не се възползваме от това като държава? И третата причина – силната покрепа, която България получава от Европейския съюз. В крайна сметка България е пресечна точка на важни европейски транспортни коридори и е естествен маршрут на енергийните потоци от юг, изток и югоизток. Страната ни обаче не може да бъде третирана само като територия, през която се реализират проектите на други държави.

На базата на собствена стратегия България може да се превърне във важен газов разпределителен център на Балканите. България разполага и с добре развита национална газопреносна мрежа, изгражда междусистемните връзки със съседите ни, започнаха и проучвания за добив на газ в Черно море.

Докато Европейският съюз е изправен пред историческо предизвикателство – как да удържи мощната миграционна вълна по границите си, никога не трябва да забравяме, че сигурността на енергийните доставки и диверсификацията остават от ключово значение за всички. Както по темата за енергетиката, така и по темата за миграцията, България има исторически шанс, че не сме сами, а получаваме подкрепа от цяла Европа. И по двете теми

имаме нужда от солидарността на ЕС и партньорства отвъд Европа.

И по двете теми ролята на българската дипломация ще бъде от ключово значение. И по двете теми е важно всички да се обединят около националния приоритет за газовия хъб, за да може да започне неговата реализация.