Archive

Posts Tagged ‘сирия’

9 май или 9 май…

09/05/2013 Leave a comment
EU and candidates

EU and candidates (Photo credit: Wikipedia)

Тази сутрин с учудване забелязах, че сред някои в обществото ни продължава да витае някакво двоумение относно какво точно отбелязваме на 9 май? Отговорът е един — това е Денят на Европа, защото на 9 май 1950, тогавашният френския министър на външните работи Robert Schuman прави своята историческа декларация, която полага основите на Европейския съюз и прави войната в Европа невъзможна. В Русия обаче честват Деня на победата. Въпреки че Германия подписва акта на безусловна капитулация през съюзниците още на 7 май 1945, руските представители на церемонията не са опълномощени и искат повторна подписване на 8 май 1945 в Берлин. Когато  това се случва в Москва вече е 9 май… Реално Втората световна война приключва с капитулацията на Япония на 2 септември 1945.

За България 9 май е Денят на Европа. За Русия това е денят на победата. За мен причините са ясни и неоспорими. Ако България не беше въвлечена на страната на нацистка Германия (безспорно най-позорното решение на цар Борис III и неговото правителство) и ако в последствие България не беше окупирана от Съветската армия и нейните комунистически агенти, то страната ни вероятно щеше да бъде сред инициаторите на обединена Европа. Още през 1927 проф. Иван Шишманов е сред учредителите на Пан-европейското движение във Виена. Ако се още по-назад във времето, след Освобождението в България се заражда мощно политическо и обществено движение, което работи за модернизацията на страната ни и връщането й в лоното на “свободните европейски народи”. Целият този път е прекъснат от цар Борис III, последвалите обществени сътресения и най-вече от съветската окупация и комунистическия режим.

Повече от половин век по-късно страната ни става част от Европейския съюз. Съюз, който днес е модерно да бъде оплюван не само у нас. Благодарение на него обаче на европейския континент израснаха поколения, които не знаят какво е война. Едва сега, когато Европа е в ръцете на тежка икономическа криза, устоите на Съюза започват да се поставят под въпрос и много хора удобно забравят, че предния път, когато Европа изпада в подобна криза, това води до Първата световна война. Сценарий, който днес за нашия континент изглежда невъзможен поради икономическата, правна и институционална обвързаност на страните-членки. Странно е, че в България — най-новата страна-членка на ЕС, се намират хора, които пригласят на тези модерни евро-критикари. Не само пригласят, но и дават своя “принос към дебата” — понеже сме най-бедните трябвало да ни дават най-много пари… Като че ли забравиха как преди години всичките ни “европейски пари” бяха спрени, защото местни бабаити предпочетоха да си купуват с тях поршета вместо трактори и земеделски машини. Тезата за вечната онеправданост на българина, комуто всеки “голям” иска да направи нещо лошо е жалка и смешна. Тя обаче е много удобна, защото винаги завършва  с логиката “нищо не зависи от мен, всичко зависи от другите”. “Другите” са обикновено големи, богати и “имат интереси”. Не това е темата на разсъждението ми днес обаче.

България гордо трябва да чества 9 май като деня на Европа, защото България е част от културното, историческо и политическо пространство на Европа. Днешният ден е добър повод да си спомним откъде тръгнахме през 1989 като общество и през какво минахме. Добре е да се замислим за загубено време в спорове за герба (да има или да няма корона), в дебати (за или против приватизацията и частната собственост), в чудене (искаме или не искаме да бъдем в НАТО), в крадене (масова приватизация, ЗУНКове, батко и братко и др.), в реформи (ще правим или не здравна реформа, ще модернизираме или не съдебната система), отново в чудене дали сме в криза или не (през 2008 Станишев и Орешарски твърдяха че кризата била на “богатите” държави) и т.н.

Преходът на България за последните 20 години ни най-малко не беше лесен. Напротив. Беше кошмарно труден! Но не заради “другите”, а заради нас самите и цялото лутане, което сами си причинихме. Всичко това докато Европа се обединяваше, развиваше, строеше инфраструктура (физическа и научна), в общи линии вървеше напред. Не че във Франция, Германия или Великобритания не са имали проблеми. Напротив — имат и са имали огромни социални проблеми. Но са ги решавали в рамките на Европа, в рамките на законодателството на ЕС и не са се чудили що за празник е 9 май.

В Русия 9 май е Ден на победата над нацистка Германия. Безспорно това е и моментът, в който трябва да отдадем почит на всички загинали в годините на Втората световна война. Без значение каква е националността им. Може би и да си помислим за всички, които в момента по света стават жертви на войни и конфликти. През 90те години братоубийствената война беше буквално до нашата граница – в тогавашна Югославия. Сега е другата страна на съседна Турция – в Сирия, където диктатурата на Асад разрушава системно цялата държава. Може би обаче е и момент в който да си дадем сметка, че за нас в България руският “ден на победата” никога няма да бъде “нашия” празник. Защото през 1944 нацистката окупация е заместена от съветска окупация, комунистически преврат и 50 годишно “отклонение” от Европа. Затова нека оставим руснаците да честват техния девети май, а ние да честваме нашия.

И да не забравяме, че когато на 8 май нацистка Германия капитулира, в България е все 8 май… Ние сме в Европа и няма какво да се чудим повече.

Вечеря Европейски съюз – Русия

14/10/2012 Leave a comment

Довечера в Люксембург ще има вечеря на министрите на външните работи на ЕС с руския ни колега Сергей Лавров. Вечерята трябваше да се състои по време на сесията на ООН, но се отложи за днес.

Дискусията се очертава да е предимно от външнополитически характер – Сирия, Иран, Молдова, Грузия. Предвид предстоящата Среща на върха ЕС-Русия през декември, ще бъдат обсъдени и двустранни въпроси от дневния ред на ЕС-Русия  (Партньорство за модернизация, Новото споразумение ЕС-Русия, СТО, енергийни, визови въпроси, сътрудничество по управление на кризи).
Сключването на всеобхватно споразумение ЕС-Русия, което да регулира отношенията ни в целия им обхват, остава основен приоритет. Преговорите по него започнаха още през 2008 г., но след 12 кръга остават открити въпроси по глави “Търговия и инствестиции” и “Енергетика”. Въобще енергийното сътрудничество е сред въпросите, които се характеризират с остри разногласия. Русия смята, че Третият енергиен либерализационен пакет нарушава свободата на действие на руските фирми на европейския пазар. Нашата обща позиция в ЕС е, че правилата не са дискриминационни, тъй като се отнасят с еднаква сила за всички фирми.
Преговорите по споразумението се водят от Европейската комисия, на базата на мандат от страните-членки. Имайки предвид предстоящата среща на върха в края на тази година, дискусиите по подготовката на споразумението, по преговорния процес и тактика, както и по  целия обхват на партньорството за модернизация на Русия ще са в центъра на вниманието на ЕС.
За руската страна ще бъде приоритет да продължим разговорите за визовата либерализация. Добрата новина по тази тема е че срещите в рамките на диалога протичат успешно и Русия показва напредък по техническите показатели. Този напредък ще бъде решаващ, за да може да се започнат преговри за безвизов режим. България през последните три години либерализира в максимална степен визовата ни политика спрямо Русия. Мерките, които предприехме доведоха до невиждан ръст на руските туристи в България.
Въпреки че остават доста различия по ключови въпроси на външната политика, всички в ЕС сме единни, че диалогът трябва да продължи и сътрудничеството ни да се задълбочи.
Сирия безспорно ще бъде основна тема, по която имаме различия. Руската позиция продължава да блокира всеки опит за приемане на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Основният аргумент в тази посока е, че Русия е против военна намеса в конфликта. За съжаление обаче блокирането на процеса на вземане на решение в Съвета за сигурност в Дамаск се разчита по един единствен начин — режимът на Асад има не само финансова и техническа подкрепа от Иран, но има и политически ‘чадър’, който го прави недосегаем. Надали в разговора довечера позицията на Лавров ще се промени, но за нас в ЕС е важно да разберем две неща: (1) трябва да работим по-активно за изработването на преходен план за бъдещето на страната след Асад; (2) този план трябва да се базира на консолидираните (а не разделените) усилия на опозицията. Същевременно Русия трябва да разбере, че колкото по-дълго подкрепя диктатора Асад, толкова по-малко влияние ще има върху бъдещето на страната.
Разговорът за Иран ще бъде също изключително важен. Под ръководството на Върховния представител за външна политика на ЕС г-жа Аштън, Европейският съюз има водеща роля в преговорния процес с Техеран. За съжаление напредъкът е бавен (ако го има въобще), труден, но процесът на преговри е неизбежен. Иран трябва да разбере, че единственият начин страната да бъде реинтегрирана в междунардоната общност и да се освободи от бремето на санкциите, е като възстанови пълния контрол на МААЕ върху ядрената си програма и докаже, че тя не е за военни цели. По тези въпроси с Русия нямаме различия, защото нито ние, нито Русия имаме интерес от ядрено въоръжен Иран.
Погледнато от София, сътрудничеството по регионални и международни въпроси е неразривна част от диалога на ЕС с Русия. За нас е важно обаче да виждаме конкретни реултати. Макар Сирия и Иран да са най-актуалните теми в момента, въпросите, свързани с преговорите по Приднестровието или с Грузия не трябва да бъдат оставяни на заден план, нито пък консултациите по правата на човека.
За България същевременно е особено важно развитието на сътрудничеството в областта на енергетиката, където засега като единствен и реално изпълним към момента проект е „Южен поток”.
Извън въпросите на енергетиката все повече ще говорим с Русия и за търговия. След като страната стана член на Световната търговска организация (СТО), включително и с подкрепата на България, всички очакваме да видим реалното прилагане на поетите ангажименти. За България това също е важно, защото ще разшири въможностите за износ на стоки и инвестиции в Русия.

Сирия се нуждае от диалог, а не от репресии

02/08/2011 Leave a comment

AFP Photo

Безпрецедентна и ужасяваща е агресията, която упражняват сирийските власти върху собствения си народ. Не един са случаите на насилия, убийства, хиляди хора са арестувани при протестите срещу режима.

България, както и всички страни от Европейския съюз, категорично осъжда това насилие и твърдо апелира то веднага да спре. Очакваме  и ясната осъдителна реакция на Арабската лига, на съседните на Сирия държави, които не могат да останат безучастни към трагичните събития в страната.

Сирийското общество има достатъчно сили да преодолее различията и да тръгне по пътя на истински диалог между управляващи и опозиция. България винаги е изразявала готовността си да помага за осъществяването на този диалог, който да обедини обществото в определянето на бъдещето и да изключи всякаква употреба на сила.

На 1 август Европейският съюз разшири сакнциите върху сирийския режим.