Archive

Posts Tagged ‘преговори’

Още веднъж за многогодишната финансова рамка и България

05/07/2013 Leave a comment

Продължавайки темата с евробюджетът за България от вчера, ми се иска да припомня как и до какво решение се стигна през февруари тази година, защото преговорите по многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. се водеха в трудно и в тежки икономически и политически за Европа условия. Без съмнение, усилията за стабилизиране на публичните финанси в редица държави-членки оказаха силно влияние върху хода на преговорите. Натискът сред страните “нетни донори” за съкращаване на бюджета беше много силен. Същевременно съпротивата от страните “нетни получатели” от европейския бюджет също беше видима. В крайна сметка решенията се взимат с консенсус и затова имайки предвид различните изходни точки на страните-членки, постигането на резултат не беше лесно. За първи път в историята на ЕС, преговори за бюджет се водиха в условията на изисквания за съкращения на разходите.

Кое отличаваше България от останалите страни-членки? Като страна “нетен получател” ние бяхме част от т.нар. група на кохезионните страни. Голяма част от позициите ни (най-вече по отношение на кохезионната политика) бяха в съответствие с вижданията на другите нови страни-членки. Същевременно, като фискално дисциплинирана страна с изключително нисък бюджетен дефицит и нисък външен дълг, България и още една страна-членка от групата “Приятели на кохезията” имахме възмоност да водим отделни разговори със страните донори. Така и направихме. Затова в последната права на прегворите, българската позиция бе посрещната с разбиране и подкрепа в Лондон, Берлин и др.

След изключително сложни преговори, в които някои страни-членки трябваше да преглътнат съкращения до 40% на средствата, които получават от ЕС, на 7-8 февруари 2013 беше постигнат компормис. Миналата седмица той получи и подкрепата на Европейския парламент, с което процедурата по приемането на бюджетната рамка реално приключва.

Конкретно за България резултатът от преговорите бе добър — за следващия програмен период страната ни може да получи повече от 15,2 млрд. евро.

Въпреки намаляването на общия бюджет на ЕС спрямо предходния период (от 1033 млрд. евро на по-малко от 960 млрд.), България ще получи повече средства за периода 2014-2020. В новата финансова рамка България ще получи над 12 млрд. евро нетен приход от ЕС (разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на ЕС). България e и най-големият нетен бенефициент сред държавите-членки на ЕС като процент от брутния вътрешен продукт (с нетен баланс около 4% от БНД).

При съкращаване на общия бюджет за Кохезионна политика за периода 2014-2020 г. с около 24 млрд. евро спрямо периода 2007-2013 г., България е една от четирите държави-членки, които ще получат повече средства в сравнение с настоящия програмен период по линия на кохезионния и структурните фондове. По това перо за периода 2014-2020 г. България ще получи около 7 млрд. евро спрямо 6.85 млрд. евро от периода 2007-2013.

При общо намаляване на бюджета за Общата селскостопанска политика, България се очаква да получи общ пакет за директни плащания и развитие на селските райони в размер на около 7.5 млрд евро в сравнение с 5.8 млрд. евро през периода 2007-2013 г. В реално изражение, директните плащания на хектар ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г. Удовлетворено бе и искането на България за предоставяне на повече свобода на страните-членки при прехвърляне на средства между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика – директни плащания и развитие на селските райони.

В хода на преговорите бе постигнато съгласие за осигуряване на допълнително европейско финансиране в размер на 260 млн. евро (увеличение със 75 млн. евро от първоначалното предложение на ЕК) за безопасното извеждане от експлоатация на ядрени блокове в АЕЦ Козлодуй.

Освен средствата, които пряко получава страната, бе договорена общоевропейска програма за преодоляване на последствията от младежката безработица в размер на 6 млрд. евро, като бенефициенти по нея ще бъдат пет от шестте български планови района.

България получава възможност за допълнително европейско финансиране по линия на Инструмента за свързване на Европа. Ще бъде предоставено допълнително европейско финансиране също така и на програми в областта на науката, образованието, миграцията, защитата на външните граници и вътрешната сигурност, и в областта на правосъдието.

Ако трябва да се направи бърза равносметка- първите бюджетни преговори, в които България участва като страна-членка бяха успешни за нас. Страната ни успя да извоюва допълнителни средства и да защити своите квоти, въпреки общото съкращение на бюджета. Това не би било възможно ако през последните 4 години не бяхме постигнали по-добра усвояемост на европейските средства от периода на Тройната коалиция и не бяхме възстановили доверието на европейските институции в способността ни да защитаваме и реализираме разумни проекти. Това беше в основата на успеха ни, но би бил невъзможен без работата на добре подхотвените екипи от Министерство на външните работи и Министерство на финансите, които работиха, за да може страната ни да получи повече средства. Тяхната работа, заедно с усилията, които правителството и министър-председателят положиха, осигури успеха за България.

Лъжите на БСП не могат да оправдаят управленското им безсилие

04/07/2013 Leave a comment

ImageПубликувам този текст, защото днес прочетох поредната лъжа, която правителството на БСП произведе, за да прикрие собствената си некомпетентност.През февруари 2013 беше договорена бюджетната рамка на ЕС за 2014-2020. По отношение на земеделските плащания е записано, че общата сума за подпомагане на селските райони е почти 85 милиарда евро. Как тези пари ще бъдат разпределени между държавите членки зависи от Европейския парламент и от страните-членки (т. 71 от Заключенията на ЕС от 7-8 февруари 2013). Разбира се това ще бъде направено на базата на “обективни критерии и минали резултати” (т. 70 от същия документ).

Ако настоящето управление не е способно да защити интересите на българските земеделски производители, да не прехвърля вината на Борисов или на ГЕРБ. Защото това, което страната направи по наше време е да защити именно техните интереси и да не допуска орязаване на директните плащания към българските земеделци, каквото предложение имаше в началото.

В рамките на преговорите беше удовлетворено и нашето искане страната ни да има повече свобода и да може да прехвърля средства (до 15%) между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика – директни плащания и развитие на селските региони. Това стана в момент, в който не само общия бюджет на ЕС се съкращава, а и самата обща селскостопанска политика се променя. Тази гъвкавост на селскостопанския бюджет ще позволи на България сама да прецени за какво и как да бъдат използвани средствата.

Същевременно България е една от само четири страни, които в следващия програмен период ще получат повече пари от преди. За България това означава 15,2 милиарда евро, или над 12 милиарда нетен приход от ЕС. Това става в период, когато страните-членки на ЕС драстично съкращават общия бюджет на Европейски съюз с 73 милиарда евро.  Правителството на ГЕРБ, въпреки финансовата криза в Европа, успя да договори за страната ни повече пари, отколкото тройната коалиция. Благодарение на нашите усилия България е на-големият нетен бенефициент сред държавите членки на ЕС.

Правителството на БСП и ДПС с подкрепата на Атака може единствено и само да загуби на България средства. Орешарски и Станишев са хората, които носят отговорност за спрените пари и ниското усвояване на европейски фондове по времето на Тройната коалиция. Каквито и ПР ходове в момента да предприемат, те не могат да прикрият неспособността си да управляват. Това го вижда всеки.

Преговорите по финансовата рамка бяха трудни и бяха проведени успешно благодарение на волята на правителството на ГЕРБ и експертите в българската администрация. Искам още веднъж да благодаря на всички, които работиха в този период на всички нива в администрацията. Искам също да се извиня на всички експерти, които работиха по преговорите, че техният труд остава неоценен от настоящето управление. Управление, което е загубило легитимността си и прави отчаяни опити да оправдае оставането си на власт.