Archive

Posts Tagged ‘Македония’

За посещението в Кавказ, съседите и предизвикателствата на мандата

17/12/2012 Leave a comment

– Г-н министър, с какви изводи си тръгнахте от района на Южен Кавказ?
– ЕС трябва да има много по-сериозен ангажимент към случващото се в Кавказкия район. И трите страни (Азербайджан, Грузия, Армения – бел.ред.) искат да задълбочат връзките си с Европа, имат не само културни и исторически, но и големи икономически контакти с ЕС. И рисковете за сигурността на Кавказ са рискове и за европейската сигурност. А и всеки опит за енергийна диверсификация на ЕС е свързан по един или друг начин с тези страни.

– Защо беше избран този формат на визитата и какъв е българският интерес?
– Извън големите приоритети – Европа, Русия, САЩ, има три региона, които пряко ни засягат – Балканите, Близкия изток и Черноморието. Страните от Южен Кавказ са ни съседи – те са от другата страна на Черно море. А форматът е предложен от нас – още по повод първата ни съвместна обиколка с шведския и полския министър в Близкия изток.

– Русия винаги е била фактор в Кавказ, а и у нас. При управлението на ГЕРБ Москва намали, запази или увеличи влиянието си у нас?
– Русия е партньор за България. Ние имаме много общи проекти, по които работим заедно. Разбира се, на първо място са въпросите, свързани с енергетиката, защото е и ще бъде наш енергиен партньор. Туризмът също е много важен за нас в отношенията ни с Русия, достъпът на българските компании до техния пазар за износ на стоки там, където са конкурентоспособни. Има обаче и политически въпроси, по които имаме сериозни различия, свързани например със ситуацията в Грузия, с Близкия изток, положението в Сирия, правата на човека и т.н. Основният фактор в българската политика обаче са интересите на България. Те се реализират на първо място чрез нашите партньори в ЕС, съюзниците ни в НАТО и след това всички останали.

– Македония стана гореща тема – това ли е верният подход към съседите?
– Да, защото това е европейският подход, който отчита българската позиция. Ние сме изложили нашите притеснения и сме видели солидарността на Европа с нашите безпокойства. Вече не говорим за исканията или тревогите на България, говорим за общата позиция на ЕС. А тя е достатъчно ясна – казва, че трябва да се види докладът през пролетта за Македония относно развитието на реформите, добросъседските отношения и напредъка по решаването на спора за името. Това е коректно поставяне на нещата. Мисля, че би било грешка, ако ние имаме притеснения, а видимо българското общество има такива, да мълчим за тях на този етап. Това ще създаде фалшивото усещане, че ние ще шикалкавим в бъдеще с преговорите. А ние не искаме такъв тип политика. Искаме ясно да се сложат нещата сега, да се намерят решения и след това страната да върви напред. В наш интерес е Македония да върви напред. Затова сме начертали и Пътната карта, която предлагаме, за да се решат проблемите. Има три стъпки – договор, който да даде нова правна рамка на отношенията ни, система от комисии и работни групи за засилено сътрудничество между двете страни и гаранции за изпълнение на поетите ангажименти.

– Чуват ли македонските власти това, което България им казва?
– Не искам този диалог да го водим през медиите, защото така винаги се изкривяват посланията. Този диалог трябва да се води директно между двете правителства. Първата среща на нашите преговорни екипи беше миналата седмица в Македония. Втората предстои да бъде в България. Ние подхождаме абсолютно открито към темата, не искаме да шикалкавим, директно ще слагаме нещата на масата, за да се намират решения. Надявам се, че същият подход ще видим и от другата страна. Основната тежест в случая пада върху страната кандидат, защото тя трябва да си върне доверието на българското общество, за да има подкрепата, за да върви оттук нататък напред.

– Какво чухте от българското общество по темата Македония при обиколките ви в Благоевград, Петрич и други градове от този край?
– Всички са съгласни, че Македония трябва да бъде част от ЕС, както и Сърбия и всички наши съседи. Никой обаче не е съгласен това да става с поведение, насочено срещу нашата страна, което дори не отразява реалностите. Защото реалностите показват, че на чисто ежедневно ниво между хората няма проблем. Но когато идеологически и политически насочиш проблема, когато идеологически започнеш да боравиш с историята, тогава вече започват да се създават политически проблеми. Много бих се радвал в Скопие някой да си зададе въпроса какво точно се случи за тези 20 г., в които България безапелационно е подкрепяла Македония, че да загубят такава подкрепа в нашата страна. Защото въпросът тук не е какво мисли външният министър, премиерът, президентът, въпросът е, че българското обществено мнение трябва да бъде убедено, че действията занапред няма да бъдат насочени срещу страната ни. Това е деликатен разговор, но той неминуемо трябва да се проведе, защото виждаме и обществените настроения.

– Не се ли притеснявате, че позицията ни ще засили антибългарските настроения в Македония?
– Надявам се, че политическите лидери в Македония ще си дадат сметка коя е политиката им, която доведе до това състояние, и тя ще намери своите корекции. Никой от нас не иска да отнеме независимостта, суверенитета, историята на Македония. Напротив, искаме заедно с тях и с всички наши съседи да живеем в нормални отношения в ЕС.

– Защо България заема сега тази твърда позиция към Македония? Има ли връзка с наближаващите избори у нас?
– Не, няма никакъв вътрешнополитически привкус. Изборите са догодина, не трябва да пречупваме всичко през изборния цикъл. Защо сега? Защото дълго време опитвахме в директен диалог и разговор да поставим въпросите си на двустранна основа и да ги поставим по начин, по който да намерим решението им, без да се вдига излишен шум. Видимо това не се случи, затова поставихме нашите въпроси в ЕС, където те срещнаха солидарността на другите страни членки.

– Готвите ли се за втори мандат като външен министър?
– Имаме достатъчно работа да свършим до края на този мандат и достатъчно време да мислим за после.

– От кое от свършеното дотук сте най-доволен?
– От три неща. Първо, от това, че започнахме да пречупваме, макар и да не сме успели докрай, мисленето в България за самите нас като страна кандидат член на ЕС, която винаги чака някой отвън нещо да й каже какво да прави. Започнахме лека-полека по някои въпроси да се държим като страна членка, която казва какво е важно за нея, къде може да намери компромис, откъде не може да отстъпи и т.н. Това е един много труден процес у нас чисто психологически, защото има цяла прослойка от хора, която иска постоянно да натиска всичко надолу и да не позволява на обществото да върви напред и да се развива нормално. Второ, доволен съм, че успяхме да възстановим позициите на страната ни в региона на Близкия изток в момент, когато там се случват ключови промени от типа на тези от 1989 г. в Европа. Резултатите от това започват да се виждат – т.е. търговията ни с Близкия изток се увеличава, това означава повече пари за българския бизнес, повече работни места у нас. Трето, въпреки тежката съпротива започна и вече е необратима пълната модернизация на българската дипломатическа служба – по-съвременен начин на мислене, на работа, на общуване. Това означава и повече млади хора, по-малко обвързаности с миналото, повече влияние в ЕС.

– Успешно ли завърши мисията ви за отстраняване на посланиците ченгета, сменени ли са всички?
– Фактически има още няколко решения, които трябва да приключат, но на практика тази тема остава в миналото за българското общество. Въпросът вероятно ще бъде приключен в началото на 2013-а. Принципът е ясен и аз няма да отстъпя от него – ДС няма място в съвременната дипломатическа служба. Ясно е, че много врагове си навлякох с тази работа, но нито аз, нито правителството или президентът ще отстъпят от тази политика.

– По време на мандата ви имало ли е натиск за външни назначения на посланици, както се случваше при предшествениците ви?
– Имало е, но от това, което съм чувал за преди, особено по времето на Тройната коалиция, никога в такива размери. Било е в рамките на разумното. Никога не съм усещал от парламентарната група на ГЕРБ някакъв неразумен натиск за хора или за нещо друго. Напротив, винаги е имало пълна подкрепа.

– Имал ли сте големи разногласия с премиера и по кои въпроси?
– Не, с премиера не съм имал разногласия, защото той е човек, който обича да слуша аргументирани мнения. Дори да има различия в мненията, се убеждава с аргументи. Това сигурно хората няма да го повярват, но е така.

– Като човек, който е бил част от синята идея, какво изпитвате, виждайки я да умира?
– Синята идея не е умряла, тя реално победи. Синята идея винаги е била България да е свободна, демократична държава. 10 г. конфликтите в десницата може би са най-успешният сапунен сериал в политическия ни живот. 10 г. гледаме всеки ден кой с кого се е скарал. До един момент е интересно, после става досадно. СДС беше в силата си в началото на 90-те, защото говореше за проблемите, тогава най-важни за България – свободата, пазарната икономика. В момента, в който спреш да предлагаш решения, губиш и подкрепа и ставаш самотен лидер от миналото.

– Има ли нещо, за което да съжалявате?
– Най-много съжалявам, че откакто ми се роди дъщеричката и се ожених, нямам достатъчно време за семейството си – за съжаление, това е положението.

Интервюто под заглавие “Няма да шикалкавим по Македония в ЕС” беше пъбликувано във в. Стандарт.

Без истерия към съседите II

14/12/2012 Leave a comment

Заключенията на Съвет “Общи въпроси” на ЕС, които не определиха дата за започване на преговори с Македония, отново развълнуваха българското общество. Интерпретациите са доста крайни – от “копаене на гроб” до “отрязване”.

България нито е изкопала гроб на съседите си, нито ги е отрязала по пътя им към Европа. Дори напротив. За пореден път заявихме, че искаме Западните Балкани да вървят уверено и бързо по пътя на евроинтеграцията.

Какво обаче означава това?

Целта е ясна – един ден между България, Македония, Сърбия и другите ни съседи на Западните Балкани да няма граници, да използваме една валута (евро) и бизнесът ни да бъде обвързан. Ще ни различават единствено пътните табели, които ще бъдат на родните ни езици, както това е между Франция и Германия… В обединена Европа всеки запазва своята идентичност и я развива, но не за сметка на другия.

Това е интеграцията, която ЕС предлага и заради която е толкова ценен. Не може обаче да бъдеш част от една общност, без да покриеш еднакви критерии, без да приемеш общите правила.

Пътят към Европа за Западните Балкани не е процес, в който трябва да се правят отстъпки от ЕС, от България или от който и да е, заради романтични спомени или тежко детство. Това няма да е от полза за никого, защото, когато един ден поискаме да отворим границите си, ще се окаже, че имаме различно разбиране за нещата. Ако искаме някога да имаме интегрирана бизнес среда на Балканите, като в страните от Бенелюкс например, не можем днес да си затворим очите, че компании са дискриминирани само защото са български. Дали ще успеем да осигурим свободно движение на хора, ако днес не повдигнем въпроса, че има граждани, които са тормозени от държавната машина само защото се чувстват от друга националност? Никой не може да живее със съседа си, ако насажда омраза към него.

Ние не искаме Балканите да останат в плен на миналото или дори на настоящето. Напротив, искаме да погледнем напред. Точно защото сме наясно, че европейската интеграция е най-добрият сценарий за развитие на нашия регион, имаме отговорността да посочим най-верния път за това на нашите съседи, а не да ги залъгваме, че той е лесен. Защото от собствен опит знаем, че това не е така – нужни са тежки реформи, компромиси и много внимание.

Затова и заключенията на Съвет “Общи въпроси” идват навреме и са в правилната посока. Те показват, че правителството в Република Македония не трябва да се отнася административно и бюрократично към процеса на евроинтеграцията, а по същество.
Заключенията определят стъпките, които оттук нататък страната трябва да извърви, за да може да премине в следващия етап на присъединяването си към Европейския съюз. Ясно са формулирани критериите, на които трябва да се отговори, а именно – реформи, добросъседски отношения, включително и с България, и стъпки за решаване на въпроса с името.

Като най-големия застъпник на евроинтеграцията на Западните Балкани в ЕС България има задължения и към Европа. Темата за разширяването на съюза е достатъчно трудна в момента, за да позволим изграждането на нереалистични очаквания, които един ден ще се върнат обратно като бумеранг. Създаването на изкуствен образ днес, без реалното подобряване на ситуацията в страните кандидатки ще постави непреодолими пречки при преговорите в бъдеще.

Поставянето на въпроса с Македония съвсем не беше показване на мускули пред някой по-малък или по-слаб. Всъщност България трябваше да изложи позицията си пред останалите страни членки от ЕС и пред ЕК и да ги убеди, че в това, което казваме, има смисъл. Запазването на мълчание и показването на конформизъм нямаше да доведе до нищо по-добро нито за България, нито за Македония.

България за първи път успя да постави важен национален въпрос, който има с друга държава и засяга нашите интереси, пред Европа и да има нейната солидарност. Смятам, че го направи в рамките на европейския тон и правила. Вече 5 години, откакто сме член на съюза, постоянно повтаряме, че трябва да започнем да се държим като страна членка, а не като уплашен кандидат.

Оттук нататък най-голямата отговорност по присъединяването на Македония пада върху нейното правителство. Те имат както българските предложения за договор за добросъседство, предложенията ни за засилено сътрудничество, така и ясния сигнал от Брюксел, че има само един път към Европа и той е на сътрудничество, а не на отрицание.

Статията, под заглавие ‘За да си в Европа, приемаш правилата’, беше публикувана днес във в. Труд

“Македонци, стига с тази омраза”, в. 24 часа, сряда, 27 февруари 2008

28/02/2008 Leave a comment

(заглавието е на редакцията, не е моя отговорност. Аз не бих го написал по този начин…)

В Европейския парламент предстои обсъждане на годишния доклад за напредъка на Република Македония по пътя й към ЕС. Доскоро подобни доклади за нашата страна, в България предизвикваха много емоции и дебати. Днес Македония стои в очакване на сигнал от ЕС кога ще може да започне преговори за присъединяване.

В момента три страни имат статут на кандидати за членство в ЕС – Хърватия, Турция и Македония. Само последната още не е започнала преговори. Преди дни внесох предложения за поправки в доклада за Македония, които се надявам да намерят подкрепа сред колегите в Европейския парламент. Добре би било да предизвикат и дискусия в България, за да може ясно да формулираме новите си стратегически приоритети в отношенията със Скопие. Защото България и Европа имат интерес Македония да върви бързо по европейския си път. Членството в ЕС поставя стандарти, в рамките на които много от двустранните въпроси могат да бъдат решени, изхождайки от общия ни интерес. Ето някои предложения.

1. Изпълнявайки политическите критерии за членство в ЕС, Македония трябва да спазва европейските стандарти за борба с т.нар. говор на омразата в медиите. Има препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1997 г., която казва, че говорът на омразата подкопава демократичната сигурност и плурализма в обществото. Това означава въздържане от всякакви форми на изяви, които подхранват “нетолерантносгта, национализма и етноцентризма”. Именно затова толерирането на антибългарски публикации в македонската преса нямат място в страна, която цели членство в ЕС. България винаги е подкрепяла безкористно Република Македония по нейния път към Европа и подобен тип изяви не съответстват на добрите отношения между двете страни.

2. Липсата на жп връзка между Скопие и София е абсурд, който започва да прилича на проблема с изграждането на Дунав мост 2. Затова препоръчах да се запише изрична препоръка за бързото изграждане на останалата част от отсечката, която е на македонска територия. В известната декларация на министър-председателите на България и Македония от 22 февруари 1999 г., с която се сложи край на т.нар. езиков спор, има конкретен ангажимент по този въпрос: Чл.7: “Двете страни ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите между тях, включително и в рамките на регионалните инфраструктурни проекти…” Десетилетие по-късно жп връзка все още няма.

3. Съвместното почитане на общото ни културно-историческо наследство е един от ключовете към здравословния прочит на миналото и положителния поглед към общото ни европейско бъдеще. Внесох поправка с призив в този смисъл, защото съм убеден, че нещата, които ни обединяват, са стотици пъти повече от нещата, които ни разделят. Вместо да спорим за миналото, защо да не го почитаме заедно? А то в крайна сметка е общо. Днес ние сме различни държави, историята ни е разделила, но бъдещето ни е отново да бъдем заедно, като две независими страни с общи корени. Не малко са примерите в Европа за общо почитане на исторически фигури и културни празници. Членството на Македония има стратегически важно значение за България и за целия регион. Републиката е единствената част от бивша Югославия, която успя да избегне открита гражданска война и да намери политическо решение на вътрешния конфликт с албанското малцинство. Въпреки всички трудности, включително и двустранния спор за името с Гърция, през последните години сме свидетели на системни усилия от страна на правителството, за да се изпълнят различните критерии на ЕС за членство. Остава много работа, но пътят е определен. България мина по същия път, със своите си трудности. И затова трябва да дадем пълната си подкрепа за Македония, за да извърви своя път. След всичко, което преживяхме на Балканите през последните години, ей Богу, всички имаме нужда от спокойствие и развитие.