Archive

Posts Tagged ‘ЕС’

Три причини, поради които газовият хъб “Балкан” си заслужава

07/09/2016 1 comment

Публикувано във в. 24 часа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5747501

Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация Проектът за газов хъб “Балкан” е български проект. Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация и разработен в България с оглед на стратегическото ни положение. Това е дългосрочен проект, по който ще се работи години, може би десетилетия напред.

Дали ще се случи, зависи както от нас, така и от партньорите ни, защото за неговата реализация се изисква сътрудничество с Европейския съюз, с региона и с Русия, която ще продължи да бъде фактор в областта на енергетиката и газовите доставки. Как ще се случи, зависи от способността ни да работим по реализацията на дългосрочен национален приоритет чрез премерени дипломатически и икономически ходове. Неизбежно в този разговор ще се намеси и геополитиката. Затова внимателно трябва да се анализират и използват външнополитическите инструменти, които ситуацията ще предлага.

Първият успех за проекта е мощната подкрепа на ЕС. Вторият — дипломатически успех, дойде във Варна преди дни – инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕС и Русия по въпросите на хъба. Въпреки обтегнатите отношения между Европа и Русия.

Има поне три причини, поради които проектът си заслужава и може да бъде успешен. Първо, регионът не разполага със собствен регионален газов хъб.

Защо само Западна Европа трябва да печели от свободния пазар на газ?

Второ, Югоизточна Европа очаква много по-голям ръст на потреблението на газ от останалата част на Европа. Защо да не се възползваме от това като държава? И третата причина – силната покрепа, която България получава от Европейския съюз. В крайна сметка България е пресечна точка на важни европейски транспортни коридори и е естествен маршрут на енергийните потоци от юг, изток и югоизток. Страната ни обаче не може да бъде третирана само като територия, през която се реализират проектите на други държави.

На базата на собствена стратегия България може да се превърне във важен газов разпределителен център на Балканите. България разполага и с добре развита национална газопреносна мрежа, изгражда междусистемните връзки със съседите ни, започнаха и проучвания за добив на газ в Черно море.

Докато Европейският съюз е изправен пред историческо предизвикателство – как да удържи мощната миграционна вълна по границите си, никога не трябва да забравяме, че сигурността на енергийните доставки и диверсификацията остават от ключово значение за всички. Както по темата за енергетиката, така и по темата за миграцията, България има исторически шанс, че не сме сами, а получаваме подкрепа от цяла Европа. И по двете теми

имаме нужда от солидарността на ЕС и партньорства отвъд Европа.

И по двете теми ролята на българската дипломация ще бъде от ключово значение. И по двете теми е важно всички да се обединят около националния приоритет за газовия хъб, за да може да започне неговата реализация.

България е на прав път с проекта за газовия хъб “Балкан”

05/09/2016 Leave a comment

Проектът е първата инициатива в областта на енергетиката от много години, която изцяло отговаря на българския национален интерес. За неговата реализация се изисква партньорство както с Европейския съюз, така и с Турция, с Русия, с всички страни от региона.  

http://bnr.bg/post/100733877/nikolai-mladenov-balgaria-trabva-da-osashtestvi-proekta-balkan-zaradi-svoite-ikonomicheski-celi

Тук няма новина!

05/07/2016 1 comment

 

В публичното пространство се появиха спекулации относно това как е комуникирана информацията, че българският парламент и правителство прекратяват проекта за АЕЦ Белене през 2012 с решение на Народното събрание от 28 март 2012, на основание на решение № 250  на Министерски съвет, с което се отменят решения 259 от 2005, 260 от 2005 и
изменя протокол 17.57 от 2004.

Спекулациите са предизвикани от публикуването на множество имейли на г-жа Хилари Клинтън от времето, когато е била американски държавен секретар. В един от тези имейли на 28 март 2012 посланик Морнингстар пише на зам. началника на кабинета на г-жа Клинтън за наш разговор, в който го информирам, че България прекратява проекта. Същата информация предоставих и на посланиците на страните-членки на ЕС в София още на същия ден на среща в МВнР. Руската страна беше информирана за намерението на България още на 26 март от премиера Борисов в телефонен разговор с президента Путин, информация за който има в стенограмата на Министерски съвет.

Да информираш своите американски и европейски съюзници, както и своите руски партньори, за решения от стратегическо значение е нормална практика.

Още веднъж за многогодишната финансова рамка и България

05/07/2013 Leave a comment

Продължавайки темата с евробюджетът за България от вчера, ми се иска да припомня как и до какво решение се стигна през февруари тази година, защото преговорите по многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. се водеха в трудно и в тежки икономически и политически за Европа условия. Без съмнение, усилията за стабилизиране на публичните финанси в редица държави-членки оказаха силно влияние върху хода на преговорите. Натискът сред страните “нетни донори” за съкращаване на бюджета беше много силен. Същевременно съпротивата от страните “нетни получатели” от европейския бюджет също беше видима. В крайна сметка решенията се взимат с консенсус и затова имайки предвид различните изходни точки на страните-членки, постигането на резултат не беше лесно. За първи път в историята на ЕС, преговори за бюджет се водиха в условията на изисквания за съкращения на разходите.

Кое отличаваше България от останалите страни-членки? Като страна “нетен получател” ние бяхме част от т.нар. група на кохезионните страни. Голяма част от позициите ни (най-вече по отношение на кохезионната политика) бяха в съответствие с вижданията на другите нови страни-членки. Същевременно, като фискално дисциплинирана страна с изключително нисък бюджетен дефицит и нисък външен дълг, България и още една страна-членка от групата “Приятели на кохезията” имахме възмоност да водим отделни разговори със страните донори. Така и направихме. Затова в последната права на прегворите, българската позиция бе посрещната с разбиране и подкрепа в Лондон, Берлин и др.

След изключително сложни преговори, в които някои страни-членки трябваше да преглътнат съкращения до 40% на средствата, които получават от ЕС, на 7-8 февруари 2013 беше постигнат компормис. Миналата седмица той получи и подкрепата на Европейския парламент, с което процедурата по приемането на бюджетната рамка реално приключва.

Конкретно за България резултатът от преговорите бе добър — за следващия програмен период страната ни може да получи повече от 15,2 млрд. евро.

Въпреки намаляването на общия бюджет на ЕС спрямо предходния период (от 1033 млрд. евро на по-малко от 960 млрд.), България ще получи повече средства за периода 2014-2020. В новата финансова рамка България ще получи над 12 млрд. евро нетен приход от ЕС (разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на ЕС). България e и най-големият нетен бенефициент сред държавите-членки на ЕС като процент от брутния вътрешен продукт (с нетен баланс около 4% от БНД).

При съкращаване на общия бюджет за Кохезионна политика за периода 2014-2020 г. с около 24 млрд. евро спрямо периода 2007-2013 г., България е една от четирите държави-членки, които ще получат повече средства в сравнение с настоящия програмен период по линия на кохезионния и структурните фондове. По това перо за периода 2014-2020 г. България ще получи около 7 млрд. евро спрямо 6.85 млрд. евро от периода 2007-2013.

При общо намаляване на бюджета за Общата селскостопанска политика, България се очаква да получи общ пакет за директни плащания и развитие на селските райони в размер на около 7.5 млрд евро в сравнение с 5.8 млрд. евро през периода 2007-2013 г. В реално изражение, директните плащания на хектар ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г. Удовлетворено бе и искането на България за предоставяне на повече свобода на страните-членки при прехвърляне на средства между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика – директни плащания и развитие на селските райони.

В хода на преговорите бе постигнато съгласие за осигуряване на допълнително европейско финансиране в размер на 260 млн. евро (увеличение със 75 млн. евро от първоначалното предложение на ЕК) за безопасното извеждане от експлоатация на ядрени блокове в АЕЦ Козлодуй.

Освен средствата, които пряко получава страната, бе договорена общоевропейска програма за преодоляване на последствията от младежката безработица в размер на 6 млрд. евро, като бенефициенти по нея ще бъдат пет от шестте български планови района.

България получава възможност за допълнително европейско финансиране по линия на Инструмента за свързване на Европа. Ще бъде предоставено допълнително европейско финансиране също така и на програми в областта на науката, образованието, миграцията, защитата на външните граници и вътрешната сигурност, и в областта на правосъдието.

Ако трябва да се направи бърза равносметка- първите бюджетни преговори, в които България участва като страна-членка бяха успешни за нас. Страната ни успя да извоюва допълнителни средства и да защити своите квоти, въпреки общото съкращение на бюджета. Това не би било възможно ако през последните 4 години не бяхме постигнали по-добра усвояемост на европейските средства от периода на Тройната коалиция и не бяхме възстановили доверието на европейските институции в способността ни да защитаваме и реализираме разумни проекти. Това беше в основата на успеха ни, но би бил невъзможен без работата на добре подхотвените екипи от Министерство на външните работи и Министерство на финансите, които работиха, за да може страната ни да получи повече средства. Тяхната работа, заедно с усилията, които правителството и министър-председателят положиха, осигури успеха за България.

Лъжите на БСП не могат да оправдаят управленското им безсилие

04/07/2013 Leave a comment

ImageПубликувам този текст, защото днес прочетох поредната лъжа, която правителството на БСП произведе, за да прикрие собствената си некомпетентност.През февруари 2013 беше договорена бюджетната рамка на ЕС за 2014-2020. По отношение на земеделските плащания е записано, че общата сума за подпомагане на селските райони е почти 85 милиарда евро. Как тези пари ще бъдат разпределени между държавите членки зависи от Европейския парламент и от страните-членки (т. 71 от Заключенията на ЕС от 7-8 февруари 2013). Разбира се това ще бъде направено на базата на “обективни критерии и минали резултати” (т. 70 от същия документ).

Ако настоящето управление не е способно да защити интересите на българските земеделски производители, да не прехвърля вината на Борисов или на ГЕРБ. Защото това, което страната направи по наше време е да защити именно техните интереси и да не допуска орязаване на директните плащания към българските земеделци, каквото предложение имаше в началото.

В рамките на преговорите беше удовлетворено и нашето искане страната ни да има повече свобода и да може да прехвърля средства (до 15%) между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика – директни плащания и развитие на селските региони. Това стана в момент, в който не само общия бюджет на ЕС се съкращава, а и самата обща селскостопанска политика се променя. Тази гъвкавост на селскостопанския бюджет ще позволи на България сама да прецени за какво и как да бъдат използвани средствата.

Същевременно България е една от само четири страни, които в следващия програмен период ще получат повече пари от преди. За България това означава 15,2 милиарда евро, или над 12 милиарда нетен приход от ЕС. Това става в период, когато страните-членки на ЕС драстично съкращават общия бюджет на Европейски съюз с 73 милиарда евро.  Правителството на ГЕРБ, въпреки финансовата криза в Европа, успя да договори за страната ни повече пари, отколкото тройната коалиция. Благодарение на нашите усилия България е на-големият нетен бенефициент сред държавите членки на ЕС.

Правителството на БСП и ДПС с подкрепата на Атака може единствено и само да загуби на България средства. Орешарски и Станишев са хората, които носят отговорност за спрените пари и ниското усвояване на европейски фондове по времето на Тройната коалиция. Каквито и ПР ходове в момента да предприемат, те не могат да прикрият неспособността си да управляват. Това го вижда всеки.

Преговорите по финансовата рамка бяха трудни и бяха проведени успешно благодарение на волята на правителството на ГЕРБ и експертите в българската администрация. Искам още веднъж да благодаря на всички, които работиха в този период на всички нива в администрацията. Искам също да се извиня на всички експерти, които работиха по преговорите, че техният труд остава неоценен от настоящето управление. Управление, което е загубило легитимността си и прави отчаяни опити да оправдае оставането си на власт.

9 май или 9 май…

09/05/2013 Leave a comment
EU and candidates

EU and candidates (Photo credit: Wikipedia)

Тази сутрин с учудване забелязах, че сред някои в обществото ни продължава да витае някакво двоумение относно какво точно отбелязваме на 9 май? Отговорът е един — това е Денят на Европа, защото на 9 май 1950, тогавашният френския министър на външните работи Robert Schuman прави своята историческа декларация, която полага основите на Европейския съюз и прави войната в Европа невъзможна. В Русия обаче честват Деня на победата. Въпреки че Германия подписва акта на безусловна капитулация през съюзниците още на 7 май 1945, руските представители на церемонията не са опълномощени и искат повторна подписване на 8 май 1945 в Берлин. Когато  това се случва в Москва вече е 9 май… Реално Втората световна война приключва с капитулацията на Япония на 2 септември 1945.

За България 9 май е Денят на Европа. За Русия това е денят на победата. За мен причините са ясни и неоспорими. Ако България не беше въвлечена на страната на нацистка Германия (безспорно най-позорното решение на цар Борис III и неговото правителство) и ако в последствие България не беше окупирана от Съветската армия и нейните комунистически агенти, то страната ни вероятно щеше да бъде сред инициаторите на обединена Европа. Още през 1927 проф. Иван Шишманов е сред учредителите на Пан-европейското движение във Виена. Ако се още по-назад във времето, след Освобождението в България се заражда мощно политическо и обществено движение, което работи за модернизацията на страната ни и връщането й в лоното на “свободните европейски народи”. Целият този път е прекъснат от цар Борис III, последвалите обществени сътресения и най-вече от съветската окупация и комунистическия режим.

Повече от половин век по-късно страната ни става част от Европейския съюз. Съюз, който днес е модерно да бъде оплюван не само у нас. Благодарение на него обаче на европейския континент израснаха поколения, които не знаят какво е война. Едва сега, когато Европа е в ръцете на тежка икономическа криза, устоите на Съюза започват да се поставят под въпрос и много хора удобно забравят, че предния път, когато Европа изпада в подобна криза, това води до Първата световна война. Сценарий, който днес за нашия континент изглежда невъзможен поради икономическата, правна и институционална обвързаност на страните-членки. Странно е, че в България — най-новата страна-членка на ЕС, се намират хора, които пригласят на тези модерни евро-критикари. Не само пригласят, но и дават своя “принос към дебата” — понеже сме най-бедните трябвало да ни дават най-много пари… Като че ли забравиха как преди години всичките ни “европейски пари” бяха спрени, защото местни бабаити предпочетоха да си купуват с тях поршета вместо трактори и земеделски машини. Тезата за вечната онеправданост на българина, комуто всеки “голям” иска да направи нещо лошо е жалка и смешна. Тя обаче е много удобна, защото винаги завършва  с логиката “нищо не зависи от мен, всичко зависи от другите”. “Другите” са обикновено големи, богати и “имат интереси”. Не това е темата на разсъждението ми днес обаче.

България гордо трябва да чества 9 май като деня на Европа, защото България е част от културното, историческо и политическо пространство на Европа. Днешният ден е добър повод да си спомним откъде тръгнахме през 1989 като общество и през какво минахме. Добре е да се замислим за загубено време в спорове за герба (да има или да няма корона), в дебати (за или против приватизацията и частната собственост), в чудене (искаме или не искаме да бъдем в НАТО), в крадене (масова приватизация, ЗУНКове, батко и братко и др.), в реформи (ще правим или не здравна реформа, ще модернизираме или не съдебната система), отново в чудене дали сме в криза или не (през 2008 Станишев и Орешарски твърдяха че кризата била на “богатите” държави) и т.н.

Преходът на България за последните 20 години ни най-малко не беше лесен. Напротив. Беше кошмарно труден! Но не заради “другите”, а заради нас самите и цялото лутане, което сами си причинихме. Всичко това докато Европа се обединяваше, развиваше, строеше инфраструктура (физическа и научна), в общи линии вървеше напред. Не че във Франция, Германия или Великобритания не са имали проблеми. Напротив — имат и са имали огромни социални проблеми. Но са ги решавали в рамките на Европа, в рамките на законодателството на ЕС и не са се чудили що за празник е 9 май.

В Русия 9 май е Ден на победата над нацистка Германия. Безспорно това е и моментът, в който трябва да отдадем почит на всички загинали в годините на Втората световна война. Без значение каква е националността им. Може би и да си помислим за всички, които в момента по света стават жертви на войни и конфликти. През 90те години братоубийствената война беше буквално до нашата граница – в тогавашна Югославия. Сега е другата страна на съседна Турция – в Сирия, където диктатурата на Асад разрушава системно цялата държава. Може би обаче е и момент в който да си дадем сметка, че за нас в България руският “ден на победата” никога няма да бъде “нашия” празник. Защото през 1944 нацистката окупация е заместена от съветска окупация, комунистически преврат и 50 годишно “отклонение” от Европа. Затова нека оставим руснаците да честват техния девети май, а ние да честваме нашия.

И да не забравяме, че когато на 8 май нацистка Германия капитулира, в България е все 8 май… Ние сме в Европа и няма какво да се чудим повече.

За посещението в Кавказ, съседите и предизвикателствата на мандата

17/12/2012 Leave a comment

– Г-н министър, с какви изводи си тръгнахте от района на Южен Кавказ?
– ЕС трябва да има много по-сериозен ангажимент към случващото се в Кавказкия район. И трите страни (Азербайджан, Грузия, Армения – бел.ред.) искат да задълбочат връзките си с Европа, имат не само културни и исторически, но и големи икономически контакти с ЕС. И рисковете за сигурността на Кавказ са рискове и за европейската сигурност. А и всеки опит за енергийна диверсификация на ЕС е свързан по един или друг начин с тези страни.

– Защо беше избран този формат на визитата и какъв е българският интерес?
– Извън големите приоритети – Европа, Русия, САЩ, има три региона, които пряко ни засягат – Балканите, Близкия изток и Черноморието. Страните от Южен Кавказ са ни съседи – те са от другата страна на Черно море. А форматът е предложен от нас – още по повод първата ни съвместна обиколка с шведския и полския министър в Близкия изток.

– Русия винаги е била фактор в Кавказ, а и у нас. При управлението на ГЕРБ Москва намали, запази или увеличи влиянието си у нас?
– Русия е партньор за България. Ние имаме много общи проекти, по които работим заедно. Разбира се, на първо място са въпросите, свързани с енергетиката, защото е и ще бъде наш енергиен партньор. Туризмът също е много важен за нас в отношенията ни с Русия, достъпът на българските компании до техния пазар за износ на стоки там, където са конкурентоспособни. Има обаче и политически въпроси, по които имаме сериозни различия, свързани например със ситуацията в Грузия, с Близкия изток, положението в Сирия, правата на човека и т.н. Основният фактор в българската политика обаче са интересите на България. Те се реализират на първо място чрез нашите партньори в ЕС, съюзниците ни в НАТО и след това всички останали.

– Македония стана гореща тема – това ли е верният подход към съседите?
– Да, защото това е европейският подход, който отчита българската позиция. Ние сме изложили нашите притеснения и сме видели солидарността на Европа с нашите безпокойства. Вече не говорим за исканията или тревогите на България, говорим за общата позиция на ЕС. А тя е достатъчно ясна – казва, че трябва да се види докладът през пролетта за Македония относно развитието на реформите, добросъседските отношения и напредъка по решаването на спора за името. Това е коректно поставяне на нещата. Мисля, че би било грешка, ако ние имаме притеснения, а видимо българското общество има такива, да мълчим за тях на този етап. Това ще създаде фалшивото усещане, че ние ще шикалкавим в бъдеще с преговорите. А ние не искаме такъв тип политика. Искаме ясно да се сложат нещата сега, да се намерят решения и след това страната да върви напред. В наш интерес е Македония да върви напред. Затова сме начертали и Пътната карта, която предлагаме, за да се решат проблемите. Има три стъпки – договор, който да даде нова правна рамка на отношенията ни, система от комисии и работни групи за засилено сътрудничество между двете страни и гаранции за изпълнение на поетите ангажименти.

– Чуват ли македонските власти това, което България им казва?
– Не искам този диалог да го водим през медиите, защото така винаги се изкривяват посланията. Този диалог трябва да се води директно между двете правителства. Първата среща на нашите преговорни екипи беше миналата седмица в Македония. Втората предстои да бъде в България. Ние подхождаме абсолютно открито към темата, не искаме да шикалкавим, директно ще слагаме нещата на масата, за да се намират решения. Надявам се, че същият подход ще видим и от другата страна. Основната тежест в случая пада върху страната кандидат, защото тя трябва да си върне доверието на българското общество, за да има подкрепата, за да върви оттук нататък напред.

– Какво чухте от българското общество по темата Македония при обиколките ви в Благоевград, Петрич и други градове от този край?
– Всички са съгласни, че Македония трябва да бъде част от ЕС, както и Сърбия и всички наши съседи. Никой обаче не е съгласен това да става с поведение, насочено срещу нашата страна, което дори не отразява реалностите. Защото реалностите показват, че на чисто ежедневно ниво между хората няма проблем. Но когато идеологически и политически насочиш проблема, когато идеологически започнеш да боравиш с историята, тогава вече започват да се създават политически проблеми. Много бих се радвал в Скопие някой да си зададе въпроса какво точно се случи за тези 20 г., в които България безапелационно е подкрепяла Македония, че да загубят такава подкрепа в нашата страна. Защото въпросът тук не е какво мисли външният министър, премиерът, президентът, въпросът е, че българското обществено мнение трябва да бъде убедено, че действията занапред няма да бъдат насочени срещу страната ни. Това е деликатен разговор, но той неминуемо трябва да се проведе, защото виждаме и обществените настроения.

– Не се ли притеснявате, че позицията ни ще засили антибългарските настроения в Македония?
– Надявам се, че политическите лидери в Македония ще си дадат сметка коя е политиката им, която доведе до това състояние, и тя ще намери своите корекции. Никой от нас не иска да отнеме независимостта, суверенитета, историята на Македония. Напротив, искаме заедно с тях и с всички наши съседи да живеем в нормални отношения в ЕС.

– Защо България заема сега тази твърда позиция към Македония? Има ли връзка с наближаващите избори у нас?
– Не, няма никакъв вътрешнополитически привкус. Изборите са догодина, не трябва да пречупваме всичко през изборния цикъл. Защо сега? Защото дълго време опитвахме в директен диалог и разговор да поставим въпросите си на двустранна основа и да ги поставим по начин, по който да намерим решението им, без да се вдига излишен шум. Видимо това не се случи, затова поставихме нашите въпроси в ЕС, където те срещнаха солидарността на другите страни членки.

– Готвите ли се за втори мандат като външен министър?
– Имаме достатъчно работа да свършим до края на този мандат и достатъчно време да мислим за после.

– От кое от свършеното дотук сте най-доволен?
– От три неща. Първо, от това, че започнахме да пречупваме, макар и да не сме успели докрай, мисленето в България за самите нас като страна кандидат член на ЕС, която винаги чака някой отвън нещо да й каже какво да прави. Започнахме лека-полека по някои въпроси да се държим като страна членка, която казва какво е важно за нея, къде може да намери компромис, откъде не може да отстъпи и т.н. Това е един много труден процес у нас чисто психологически, защото има цяла прослойка от хора, която иска постоянно да натиска всичко надолу и да не позволява на обществото да върви напред и да се развива нормално. Второ, доволен съм, че успяхме да възстановим позициите на страната ни в региона на Близкия изток в момент, когато там се случват ключови промени от типа на тези от 1989 г. в Европа. Резултатите от това започват да се виждат – т.е. търговията ни с Близкия изток се увеличава, това означава повече пари за българския бизнес, повече работни места у нас. Трето, въпреки тежката съпротива започна и вече е необратима пълната модернизация на българската дипломатическа служба – по-съвременен начин на мислене, на работа, на общуване. Това означава и повече млади хора, по-малко обвързаности с миналото, повече влияние в ЕС.

– Успешно ли завърши мисията ви за отстраняване на посланиците ченгета, сменени ли са всички?
– Фактически има още няколко решения, които трябва да приключат, но на практика тази тема остава в миналото за българското общество. Въпросът вероятно ще бъде приключен в началото на 2013-а. Принципът е ясен и аз няма да отстъпя от него – ДС няма място в съвременната дипломатическа служба. Ясно е, че много врагове си навлякох с тази работа, но нито аз, нито правителството или президентът ще отстъпят от тази политика.

– По време на мандата ви имало ли е натиск за външни назначения на посланици, както се случваше при предшествениците ви?
– Имало е, но от това, което съм чувал за преди, особено по времето на Тройната коалиция, никога в такива размери. Било е в рамките на разумното. Никога не съм усещал от парламентарната група на ГЕРБ някакъв неразумен натиск за хора или за нещо друго. Напротив, винаги е имало пълна подкрепа.

– Имал ли сте големи разногласия с премиера и по кои въпроси?
– Не, с премиера не съм имал разногласия, защото той е човек, който обича да слуша аргументирани мнения. Дори да има различия в мненията, се убеждава с аргументи. Това сигурно хората няма да го повярват, но е така.

– Като човек, който е бил част от синята идея, какво изпитвате, виждайки я да умира?
– Синята идея не е умряла, тя реално победи. Синята идея винаги е била България да е свободна, демократична държава. 10 г. конфликтите в десницата може би са най-успешният сапунен сериал в политическия ни живот. 10 г. гледаме всеки ден кой с кого се е скарал. До един момент е интересно, после става досадно. СДС беше в силата си в началото на 90-те, защото говореше за проблемите, тогава най-важни за България – свободата, пазарната икономика. В момента, в който спреш да предлагаш решения, губиш и подкрепа и ставаш самотен лидер от миналото.

– Има ли нещо, за което да съжалявате?
– Най-много съжалявам, че откакто ми се роди дъщеричката и се ожених, нямам достатъчно време за семейството си – за съжаление, това е положението.

Интервюто под заглавие “Няма да шикалкавим по Македония в ЕС” беше пъбликувано във в. Стандарт.