Archive

Posts Tagged ‘енергетика’

Вечеря Европейски съюз – Русия

14/10/2012 Leave a comment

Довечера в Люксембург ще има вечеря на министрите на външните работи на ЕС с руския ни колега Сергей Лавров. Вечерята трябваше да се състои по време на сесията на ООН, но се отложи за днес.

Дискусията се очертава да е предимно от външнополитически характер – Сирия, Иран, Молдова, Грузия. Предвид предстоящата Среща на върха ЕС-Русия през декември, ще бъдат обсъдени и двустранни въпроси от дневния ред на ЕС-Русия  (Партньорство за модернизация, Новото споразумение ЕС-Русия, СТО, енергийни, визови въпроси, сътрудничество по управление на кризи).
Сключването на всеобхватно споразумение ЕС-Русия, което да регулира отношенията ни в целия им обхват, остава основен приоритет. Преговорите по него започнаха още през 2008 г., но след 12 кръга остават открити въпроси по глави “Търговия и инствестиции” и “Енергетика”. Въобще енергийното сътрудничество е сред въпросите, които се характеризират с остри разногласия. Русия смята, че Третият енергиен либерализационен пакет нарушава свободата на действие на руските фирми на европейския пазар. Нашата обща позиция в ЕС е, че правилата не са дискриминационни, тъй като се отнасят с еднаква сила за всички фирми.
Преговорите по споразумението се водят от Европейската комисия, на базата на мандат от страните-членки. Имайки предвид предстоящата среща на върха в края на тази година, дискусиите по подготовката на споразумението, по преговорния процес и тактика, както и по  целия обхват на партньорството за модернизация на Русия ще са в центъра на вниманието на ЕС.
За руската страна ще бъде приоритет да продължим разговорите за визовата либерализация. Добрата новина по тази тема е че срещите в рамките на диалога протичат успешно и Русия показва напредък по техническите показатели. Този напредък ще бъде решаващ, за да може да се започнат преговри за безвизов режим. България през последните три години либерализира в максимална степен визовата ни политика спрямо Русия. Мерките, които предприехме доведоха до невиждан ръст на руските туристи в България.
Въпреки че остават доста различия по ключови въпроси на външната политика, всички в ЕС сме единни, че диалогът трябва да продължи и сътрудничеството ни да се задълбочи.
Сирия безспорно ще бъде основна тема, по която имаме различия. Руската позиция продължава да блокира всеки опит за приемане на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Основният аргумент в тази посока е, че Русия е против военна намеса в конфликта. За съжаление обаче блокирането на процеса на вземане на решение в Съвета за сигурност в Дамаск се разчита по един единствен начин — режимът на Асад има не само финансова и техническа подкрепа от Иран, но има и политически ‘чадър’, който го прави недосегаем. Надали в разговора довечера позицията на Лавров ще се промени, но за нас в ЕС е важно да разберем две неща: (1) трябва да работим по-активно за изработването на преходен план за бъдещето на страната след Асад; (2) този план трябва да се базира на консолидираните (а не разделените) усилия на опозицията. Същевременно Русия трябва да разбере, че колкото по-дълго подкрепя диктатора Асад, толкова по-малко влияние ще има върху бъдещето на страната.
Разговорът за Иран ще бъде също изключително важен. Под ръководството на Върховния представител за външна политика на ЕС г-жа Аштън, Европейският съюз има водеща роля в преговорния процес с Техеран. За съжаление напредъкът е бавен (ако го има въобще), труден, но процесът на преговри е неизбежен. Иран трябва да разбере, че единственият начин страната да бъде реинтегрирана в междунардоната общност и да се освободи от бремето на санкциите, е като възстанови пълния контрол на МААЕ върху ядрената си програма и докаже, че тя не е за военни цели. По тези въпроси с Русия нямаме различия, защото нито ние, нито Русия имаме интерес от ядрено въоръжен Иран.
Погледнато от София, сътрудничеството по регионални и международни въпроси е неразривна част от диалога на ЕС с Русия. За нас е важно обаче да виждаме конкретни реултати. Макар Сирия и Иран да са най-актуалните теми в момента, въпросите, свързани с преговорите по Приднестровието или с Грузия не трябва да бъдат оставяни на заден план, нито пък консултациите по правата на човека.
За България същевременно е особено важно развитието на сътрудничеството в областта на енергетиката, където засега като единствен и реално изпълним към момента проект е „Южен поток”.
Извън въпросите на енергетиката все повече ще говорим с Русия и за търговия. След като страната стана член на Световната търговска организация (СТО), включително и с подкрепата на България, всички очакваме да видим реалното прилагане на поетите ангажименти. За България това също е важно, защото ще разшири въможностите за износ на стоки и инвестиции в Русия.

Първата българска европейска политика

10/09/2011 Leave a comment

ЕС полага основите на общата европейска енергийна политика

Европейската комисия обяви новаКомуникация за сигурността на енергийните доставки. Стратегията, заложена в нея, изрежда 43 конкретни стъпки, сред които:

Страните от ЕС ще споделят помежду си информация за международни споразумения с трети страни в областта на енергетиката. Това включва и споразумения, които все още са в процес на договаряне. Комисията може да предостави становище относно съответствието на тези споразумения със законодателството на ЕС и с целите на ЕС по сигурността на доставките;

Енергийни споразумения с трети страни могат да бъдат договаряни и на европейско ниво, когато това е необходимо за постигане на основните цели на ЕС;

ЕС ще призове за международно-правно обвързващи стандарти за ядрена безопасност в многостранни дискусии, включително в рамките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и ще има за цел да разшири оценките за ядрената безопасност на съседните на ЕС държави.

Комуникацията за сигурността на енергийните доставки се основава на доклад на Европейския парламент, изготвен по инициатива на групата на ЕНП. Спомням си как беше гласуван и колко от критиците му смятаха, че ще остане само лист хартия без последствия.

На 9 септември бях на заседанието на бюрото на Групата на Европейската народна партия в ЕП, на което сигурността на енергийните доставки беше една от основните теми. Заедно с комисаря Йотингер Обсъдихме неговите предложения. Признавам че с определена доза гордост приех признанието, което той отправи кум българското правителство за подкрепата и идеите, които сме му дали. Както премиерът Борисов, така и министър Трайков бяха много активни през последните месеци, за да защитят тезата за това, че Европа трябва да има обща енергийна политика. България най-много би спечелила ако може “да говорим в един глас”, както казват в Брюксел. През зимата на 2009 именно България пострада най-много от газовия спор между Русия и Украина. Тогава ЕС получи много силен урок за смисъла от това да бъдем завдно и заедно да отстояваме интересите си. По-късно, в друг контекст и друг формат, в НАТО, именно българското правителство успяхме да извоюваме сигурността на енергийните доставки да бъде една от новите области, които влязоха в новата стратегия на Алианса.

Преди броени дни в Анкара имах възможността да включа въпросите с енергетиката в стратегическия диалог между България и Турция. Надявам се до края на годината да приключим преговорите по ускореното изграждане на интерконектора между българската и турската газопреносни мрежи. Така ще имаме досъп до алтернативни източници на газ, включително и от Катар. Но има една случка, която никога няма да забравя. Когато се финализираха преговорите с Русия по участието на България в проекта Южен поток ние имахме интензивни консултации с Европейската комисия. Така преговорните ни позиции бяха по-силни и имаме по-добри гаранции, че договореностите ще се изпълнят. Жалко, че нашите предшественици не бяха работили така. Много време и нерви щяха да бъдат спестени. Всичко това обаче вече остана в миналото, защото именно неформалния механизъм, който изпробвахме тогава сега е в основата на предложението на ЕК за координация и обмен на информация по преговори с трети страни. Подобен беше подходът и на Полша по същото време.

Битката за общата европейска енергийна политика едва започва. Тепърва ще има обсъждания, анализи, компромиси. Първата стъпка обаче е направена. И то с активната подкрепа и участие на България. Това ще бъде първата  българска европейска политика!