Archive

Posts Tagged ‘Европейски парламент’

Защо отслабването на ЕС е против интерсите на България

15/02/2019 Leave a comment

През май тази година ще се състои решителна битка за европейския проект. Увеличаващите се гласове за анти-европейски партии може да доведат със себе си дневен ред, който, ще намали рязко способността на по-малките страни в ЕС да прокарват интересите си. Това коментират от Европейски съвет за външна политика.

Отдавна се говори, че анти-европейските партии заплашват нормалното функциониране на европейските институции, но днес заплахата е реална.

Откакто Петте звезди на Луиджи Ди Майо и Лигата на Матео Салвини направиха ляво-дясна евроскептична коалиция в Италия, а Партията за право и справедливост на Ярослав Качински продължава да е първа сила в Полша, онези, които от позиции във властта искат да разрушат Европа, без ясна представа за последствията от това, все повече набират сила.

Ако прогнозите се окажат верни,

анти-европейските сили може да вземат поне 1/3 от местата в Европейския парламент.

Това ще им даде власт да парализират парламента и да всеят хаос в ЕС.

Националистическите партии из Европа са известни със своята раздробеност и огромните идеологически разлики, които имат помежду си. Добър пример са диаметрално противоположните позиции по отношение на Путин на Партията за право и справедливост в Полша и на Петте звезди в Италия. Те обаче могат да се обединят по тактически съображения с една единствена цел— да изпразнят Европейския съюз от политическо съдържание и да разбият проекта за обединена Европа.

Първата и най-пряка опасност е анти-европейците в ЕП да блокират работата на целия ЕС.

За България това представлява национален риск. Блокирането на преговорите за бюджета на ЕС и следващата финансова рамка ще се отрази негативно не само на националния бюджет, но и на джоба на всеки един българин. За нашата икономика, забавянето или ограничаването на притока на европейски фондове би било пагубно.

Отново граници, ограничения и стени, които ще ни разделят и затварят.

Някои скептици биха казали, че преувеличаваме правата и властта на Европейския парламент, но истината е, че в последните години той се сдоби със силни инструменти за влияние върху европейските процеси. Един от тях е правото на вето върху международни споразумения. Това ще позволи на анти-европейците да блокират бъдещи споразумения, включително и това с Великобритания след Брекзит. За българите на острова това ще е много лоша новина.

Може би най-важното последствие от гледна точка на българския национален интерес ще бъде негативният за страната ни ефект, ако бъдат ограничени общностните действия от едно блокиращо анти-европейско малцинство в Брюксел. Това ще означава, че все по-малко гласът на България ще се чува, “големите” ще определят политиките само от гледна точка на своя интерес, без мисъл за нас или за европейската солидарност; “двойните стандарти” ще се увеличават; правото на труд в други страни от ЕС ще бъде застрашено.

При постигане на 1/3 места, тази група ще има властта да налага вето върху мерките срещу страни-членки, които нарушават върховенството на закона. Спазването на европейските правила ще стане зависимо от политическите интереси на анти-европейците.

Брекзит е доказателство, че анти-европейските сили могат да спечелят референдуми без да имат ясна представа за последиците, а цената после да бъде платена от цялото общество. Поколението преди нас създаде Европейския проект. Нашето поколение включи България в бъдещето на обединена Европа. Сега гражданите на България трябва да отидат до урните и да направят своя разумен избор, за да я защитят. Да си дадем сметка за промените, от които ЕС се нуждае и да ги постигнем, без да разрушим постигнатото. Българският национален интерес е България да бъде в една силна и работеща Европа, в която нашите представители защитават нашите истински интереси, а не целят разбиването на ЕС.

Коментар на 

Росен Плевнелиев, президент на Р. България (2012-20017), член на съвета на ЕСВП,

Ивайло Калфин, бивш външен министър и вицепремиер, член на съвета на ЕСВП

Николай Младенов, бивш външен министър, специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес, член на съвета на ЕСВП

Ева Майдел, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП

Андрей Ковачев, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП.

“Македонци, стига с тази омраза”, в. 24 часа, сряда, 27 февруари 2008

28/02/2008 Leave a comment

(заглавието е на редакцията, не е моя отговорност. Аз не бих го написал по този начин…)

В Европейския парламент предстои обсъждане на годишния доклад за напредъка на Република Македония по пътя й към ЕС. Доскоро подобни доклади за нашата страна, в България предизвикваха много емоции и дебати. Днес Македония стои в очакване на сигнал от ЕС кога ще може да започне преговори за присъединяване.

В момента три страни имат статут на кандидати за членство в ЕС – Хърватия, Турция и Македония. Само последната още не е започнала преговори. Преди дни внесох предложения за поправки в доклада за Македония, които се надявам да намерят подкрепа сред колегите в Европейския парламент. Добре би било да предизвикат и дискусия в България, за да може ясно да формулираме новите си стратегически приоритети в отношенията със Скопие. Защото България и Европа имат интерес Македония да върви бързо по европейския си път. Членството в ЕС поставя стандарти, в рамките на които много от двустранните въпроси могат да бъдат решени, изхождайки от общия ни интерес. Ето някои предложения.

1. Изпълнявайки политическите критерии за членство в ЕС, Македония трябва да спазва европейските стандарти за борба с т.нар. говор на омразата в медиите. Има препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1997 г., която казва, че говорът на омразата подкопава демократичната сигурност и плурализма в обществото. Това означава въздържане от всякакви форми на изяви, които подхранват “нетолерантносгта, национализма и етноцентризма”. Именно затова толерирането на антибългарски публикации в македонската преса нямат място в страна, която цели членство в ЕС. България винаги е подкрепяла безкористно Република Македония по нейния път към Европа и подобен тип изяви не съответстват на добрите отношения между двете страни.

2. Липсата на жп връзка между Скопие и София е абсурд, който започва да прилича на проблема с изграждането на Дунав мост 2. Затова препоръчах да се запише изрична препоръка за бързото изграждане на останалата част от отсечката, която е на македонска територия. В известната декларация на министър-председателите на България и Македония от 22 февруари 1999 г., с която се сложи край на т.нар. езиков спор, има конкретен ангажимент по този въпрос: Чл.7: “Двете страни ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите между тях, включително и в рамките на регионалните инфраструктурни проекти…” Десетилетие по-късно жп връзка все още няма.

3. Съвместното почитане на общото ни културно-историческо наследство е един от ключовете към здравословния прочит на миналото и положителния поглед към общото ни европейско бъдеще. Внесох поправка с призив в този смисъл, защото съм убеден, че нещата, които ни обединяват, са стотици пъти повече от нещата, които ни разделят. Вместо да спорим за миналото, защо да не го почитаме заедно? А то в крайна сметка е общо. Днес ние сме различни държави, историята ни е разделила, но бъдещето ни е отново да бъдем заедно, като две независими страни с общи корени. Не малко са примерите в Европа за общо почитане на исторически фигури и културни празници. Членството на Македония има стратегически важно значение за България и за целия регион. Републиката е единствената част от бивша Югославия, която успя да избегне открита гражданска война и да намери политическо решение на вътрешния конфликт с албанското малцинство. Въпреки всички трудности, включително и двустранния спор за името с Гърция, през последните години сме свидетели на системни усилия от страна на правителството, за да се изпълнят различните критерии на ЕС за членство. Остава много работа, но пътят е определен. България мина по същия път, със своите си трудности. И затова трябва да дадем пълната си подкрепа за Македония, за да извърви своя път. След всичко, което преживяхме на Балканите през последните години, ей Богу, всички имаме нужда от спокойствие и развитие.