Archive

Posts Tagged ‘европа’

Защо отслабването на ЕС е против интерсите на България

15/02/2019 Leave a comment

През май тази година ще се състои решителна битка за европейския проект. Увеличаващите се гласове за анти-европейски партии може да доведат със себе си дневен ред, който, ще намали рязко способността на по-малките страни в ЕС да прокарват интересите си. Това коментират от Европейски съвет за външна политика.

Отдавна се говори, че анти-европейските партии заплашват нормалното функциониране на европейските институции, но днес заплахата е реална.

Откакто Петте звезди на Луиджи Ди Майо и Лигата на Матео Салвини направиха ляво-дясна евроскептична коалиция в Италия, а Партията за право и справедливост на Ярослав Качински продължава да е първа сила в Полша, онези, които от позиции във властта искат да разрушат Европа, без ясна представа за последствията от това, все повече набират сила.

Ако прогнозите се окажат верни,

анти-европейските сили може да вземат поне 1/3 от местата в Европейския парламент.

Това ще им даде власт да парализират парламента и да всеят хаос в ЕС.

Националистическите партии из Европа са известни със своята раздробеност и огромните идеологически разлики, които имат помежду си. Добър пример са диаметрално противоположните позиции по отношение на Путин на Партията за право и справедливост в Полша и на Петте звезди в Италия. Те обаче могат да се обединят по тактически съображения с една единствена цел— да изпразнят Европейския съюз от политическо съдържание и да разбият проекта за обединена Европа.

Първата и най-пряка опасност е анти-европейците в ЕП да блокират работата на целия ЕС.

За България това представлява национален риск. Блокирането на преговорите за бюджета на ЕС и следващата финансова рамка ще се отрази негативно не само на националния бюджет, но и на джоба на всеки един българин. За нашата икономика, забавянето или ограничаването на притока на европейски фондове би било пагубно.

Отново граници, ограничения и стени, които ще ни разделят и затварят.

Някои скептици биха казали, че преувеличаваме правата и властта на Европейския парламент, но истината е, че в последните години той се сдоби със силни инструменти за влияние върху европейските процеси. Един от тях е правото на вето върху международни споразумения. Това ще позволи на анти-европейците да блокират бъдещи споразумения, включително и това с Великобритания след Брекзит. За българите на острова това ще е много лоша новина.

Може би най-важното последствие от гледна точка на българския национален интерес ще бъде негативният за страната ни ефект, ако бъдат ограничени общностните действия от едно блокиращо анти-европейско малцинство в Брюксел. Това ще означава, че все по-малко гласът на България ще се чува, “големите” ще определят политиките само от гледна точка на своя интерес, без мисъл за нас или за европейската солидарност; “двойните стандарти” ще се увеличават; правото на труд в други страни от ЕС ще бъде застрашено.

При постигане на 1/3 места, тази група ще има властта да налага вето върху мерките срещу страни-членки, които нарушават върховенството на закона. Спазването на европейските правила ще стане зависимо от политическите интереси на анти-европейците.

Брекзит е доказателство, че анти-европейските сили могат да спечелят референдуми без да имат ясна представа за последиците, а цената после да бъде платена от цялото общество. Поколението преди нас създаде Европейския проект. Нашето поколение включи България в бъдещето на обединена Европа. Сега гражданите на България трябва да отидат до урните и да направят своя разумен избор, за да я защитят. Да си дадем сметка за промените, от които ЕС се нуждае и да ги постигнем, без да разрушим постигнатото. Българският национален интерес е България да бъде в една силна и работеща Европа, в която нашите представители защитават нашите истински интереси, а не целят разбиването на ЕС.

Коментар на 

Росен Плевнелиев, президент на Р. България (2012-20017), член на съвета на ЕСВП,

Ивайло Калфин, бивш външен министър и вицепремиер, член на съвета на ЕСВП

Николай Младенов, бивш външен министър, специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес, член на съвета на ЕСВП

Ева Майдел, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП

Андрей Ковачев, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП.

Три причини, поради които газовият хъб “Балкан” си заслужава

07/09/2016 1 comment

Публикувано във в. 24 часа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5747501

Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация Проектът за газов хъб “Балкан” е български проект. Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация и разработен в България с оглед на стратегическото ни положение. Това е дългосрочен проект, по който ще се работи години, може би десетилетия напред.

Дали ще се случи, зависи както от нас, така и от партньорите ни, защото за неговата реализация се изисква сътрудничество с Европейския съюз, с региона и с Русия, която ще продължи да бъде фактор в областта на енергетиката и газовите доставки. Как ще се случи, зависи от способността ни да работим по реализацията на дългосрочен национален приоритет чрез премерени дипломатически и икономически ходове. Неизбежно в този разговор ще се намеси и геополитиката. Затова внимателно трябва да се анализират и използват външнополитическите инструменти, които ситуацията ще предлага.

Първият успех за проекта е мощната подкрепа на ЕС. Вторият — дипломатически успех, дойде във Варна преди дни – инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕС и Русия по въпросите на хъба. Въпреки обтегнатите отношения между Европа и Русия.

Има поне три причини, поради които проектът си заслужава и може да бъде успешен. Първо, регионът не разполага със собствен регионален газов хъб.

Защо само Западна Европа трябва да печели от свободния пазар на газ?

Второ, Югоизточна Европа очаква много по-голям ръст на потреблението на газ от останалата част на Европа. Защо да не се възползваме от това като държава? И третата причина – силната покрепа, която България получава от Европейския съюз. В крайна сметка България е пресечна точка на важни европейски транспортни коридори и е естествен маршрут на енергийните потоци от юг, изток и югоизток. Страната ни обаче не може да бъде третирана само като територия, през която се реализират проектите на други държави.

На базата на собствена стратегия България може да се превърне във важен газов разпределителен център на Балканите. България разполага и с добре развита национална газопреносна мрежа, изгражда междусистемните връзки със съседите ни, започнаха и проучвания за добив на газ в Черно море.

Докато Европейският съюз е изправен пред историческо предизвикателство – как да удържи мощната миграционна вълна по границите си, никога не трябва да забравяме, че сигурността на енергийните доставки и диверсификацията остават от ключово значение за всички. Както по темата за енергетиката, така и по темата за миграцията, България има исторически шанс, че не сме сами, а получаваме подкрепа от цяла Европа. И по двете теми

имаме нужда от солидарността на ЕС и партньорства отвъд Европа.

И по двете теми ролята на българската дипломация ще бъде от ключово значение. И по двете теми е важно всички да се обединят около националния приоритет за газовия хъб, за да може да започне неговата реализация.

9 май или 9 май…

09/05/2013 Leave a comment
EU and candidates

EU and candidates (Photo credit: Wikipedia)

Тази сутрин с учудване забелязах, че сред някои в обществото ни продължава да витае някакво двоумение относно какво точно отбелязваме на 9 май? Отговорът е един — това е Денят на Европа, защото на 9 май 1950, тогавашният френския министър на външните работи Robert Schuman прави своята историческа декларация, която полага основите на Европейския съюз и прави войната в Европа невъзможна. В Русия обаче честват Деня на победата. Въпреки че Германия подписва акта на безусловна капитулация през съюзниците още на 7 май 1945, руските представители на церемонията не са опълномощени и искат повторна подписване на 8 май 1945 в Берлин. Когато  това се случва в Москва вече е 9 май… Реално Втората световна война приключва с капитулацията на Япония на 2 септември 1945.

За България 9 май е Денят на Европа. За Русия това е денят на победата. За мен причините са ясни и неоспорими. Ако България не беше въвлечена на страната на нацистка Германия (безспорно най-позорното решение на цар Борис III и неговото правителство) и ако в последствие България не беше окупирана от Съветската армия и нейните комунистически агенти, то страната ни вероятно щеше да бъде сред инициаторите на обединена Европа. Още през 1927 проф. Иван Шишманов е сред учредителите на Пан-европейското движение във Виена. Ако се още по-назад във времето, след Освобождението в България се заражда мощно политическо и обществено движение, което работи за модернизацията на страната ни и връщането й в лоното на “свободните европейски народи”. Целият този път е прекъснат от цар Борис III, последвалите обществени сътресения и най-вече от съветската окупация и комунистическия режим.

Повече от половин век по-късно страната ни става част от Европейския съюз. Съюз, който днес е модерно да бъде оплюван не само у нас. Благодарение на него обаче на европейския континент израснаха поколения, които не знаят какво е война. Едва сега, когато Европа е в ръцете на тежка икономическа криза, устоите на Съюза започват да се поставят под въпрос и много хора удобно забравят, че предния път, когато Европа изпада в подобна криза, това води до Първата световна война. Сценарий, който днес за нашия континент изглежда невъзможен поради икономическата, правна и институционална обвързаност на страните-членки. Странно е, че в България — най-новата страна-членка на ЕС, се намират хора, които пригласят на тези модерни евро-критикари. Не само пригласят, но и дават своя “принос към дебата” — понеже сме най-бедните трябвало да ни дават най-много пари… Като че ли забравиха как преди години всичките ни “европейски пари” бяха спрени, защото местни бабаити предпочетоха да си купуват с тях поршета вместо трактори и земеделски машини. Тезата за вечната онеправданост на българина, комуто всеки “голям” иска да направи нещо лошо е жалка и смешна. Тя обаче е много удобна, защото винаги завършва  с логиката “нищо не зависи от мен, всичко зависи от другите”. “Другите” са обикновено големи, богати и “имат интереси”. Не това е темата на разсъждението ми днес обаче.

България гордо трябва да чества 9 май като деня на Европа, защото България е част от културното, историческо и политическо пространство на Европа. Днешният ден е добър повод да си спомним откъде тръгнахме през 1989 като общество и през какво минахме. Добре е да се замислим за загубено време в спорове за герба (да има или да няма корона), в дебати (за или против приватизацията и частната собственост), в чудене (искаме или не искаме да бъдем в НАТО), в крадене (масова приватизация, ЗУНКове, батко и братко и др.), в реформи (ще правим или не здравна реформа, ще модернизираме или не съдебната система), отново в чудене дали сме в криза или не (през 2008 Станишев и Орешарски твърдяха че кризата била на “богатите” държави) и т.н.

Преходът на България за последните 20 години ни най-малко не беше лесен. Напротив. Беше кошмарно труден! Но не заради “другите”, а заради нас самите и цялото лутане, което сами си причинихме. Всичко това докато Европа се обединяваше, развиваше, строеше инфраструктура (физическа и научна), в общи линии вървеше напред. Не че във Франция, Германия или Великобритания не са имали проблеми. Напротив — имат и са имали огромни социални проблеми. Но са ги решавали в рамките на Европа, в рамките на законодателството на ЕС и не са се чудили що за празник е 9 май.

В Русия 9 май е Ден на победата над нацистка Германия. Безспорно това е и моментът, в който трябва да отдадем почит на всички загинали в годините на Втората световна война. Без значение каква е националността им. Може би и да си помислим за всички, които в момента по света стават жертви на войни и конфликти. През 90те години братоубийствената война беше буквално до нашата граница – в тогавашна Югославия. Сега е другата страна на съседна Турция – в Сирия, където диктатурата на Асад разрушава системно цялата държава. Може би обаче е и момент в който да си дадем сметка, че за нас в България руският “ден на победата” никога няма да бъде “нашия” празник. Защото през 1944 нацистката окупация е заместена от съветска окупация, комунистически преврат и 50 годишно “отклонение” от Европа. Затова нека оставим руснаците да честват техния девети май, а ние да честваме нашия.

И да не забравяме, че когато на 8 май нацистка Германия капитулира, в България е все 8 май… Ние сме в Европа и няма какво да се чудим повече.