Archive

Posts Tagged ‘европа’

Защо отслабването на ЕС е против интерсите на България

15/02/2019 Leave a comment

През май тази година ще се състои решителна битка за европейския проект. Увеличаващите се гласове за анти-европейски партии може да доведат със себе си дневен ред, който, ще намали рязко способността на по-малките страни в ЕС да прокарват интересите си. Това коментират от Европейски съвет за външна политика.

Отдавна се говори, че анти-европейските партии заплашват нормалното функциониране на европейските институции, но днес заплахата е реална.

Откакто Петте звезди на Луиджи Ди Майо и Лигата на Матео Салвини направиха ляво-дясна евроскептична коалиция в Италия, а Партията за право и справедливост на Ярослав Качински продължава да е първа сила в Полша, онези, които от позиции във властта искат да разрушат Европа, без ясна представа за последствията от това, все повече набират сила.

Ако прогнозите се окажат верни,

анти-европейските сили може да вземат поне 1/3 от местата в Европейския парламент.

Това ще им даде власт да парализират парламента и да всеят хаос в ЕС.

Националистическите партии из Европа са известни със своята раздробеност и огромните идеологически разлики, които имат помежду си. Добър пример са диаметрално противоположните позиции по отношение на Путин на Партията за право и справедливост в Полша и на Петте звезди в Италия. Те обаче могат да се обединят по тактически съображения с една единствена цел— да изпразнят Европейския съюз от политическо съдържание и да разбият проекта за обединена Европа.

Първата и най-пряка опасност е анти-европейците в ЕП да блокират работата на целия ЕС.

За България това представлява национален риск. Блокирането на преговорите за бюджета на ЕС и следващата финансова рамка ще се отрази негативно не само на националния бюджет, но и на джоба на всеки един българин. За нашата икономика, забавянето или ограничаването на притока на европейски фондове би било пагубно.

Отново граници, ограничения и стени, които ще ни разделят и затварят.

Някои скептици биха казали, че преувеличаваме правата и властта на Европейския парламент, но истината е, че в последните години той се сдоби със силни инструменти за влияние върху европейските процеси. Един от тях е правото на вето върху международни споразумения. Това ще позволи на анти-европейците да блокират бъдещи споразумения, включително и това с Великобритания след Брекзит. За българите на острова това ще е много лоша новина.

Може би най-важното последствие от гледна точка на българския национален интерес ще бъде негативният за страната ни ефект, ако бъдат ограничени общностните действия от едно блокиращо анти-европейско малцинство в Брюксел. Това ще означава, че все по-малко гласът на България ще се чува, “големите” ще определят политиките само от гледна точка на своя интерес, без мисъл за нас или за европейската солидарност; “двойните стандарти” ще се увеличават; правото на труд в други страни от ЕС ще бъде застрашено.

При постигане на 1/3 места, тази група ще има властта да налага вето върху мерките срещу страни-членки, които нарушават върховенството на закона. Спазването на европейските правила ще стане зависимо от политическите интереси на анти-европейците.

Брекзит е доказателство, че анти-европейските сили могат да спечелят референдуми без да имат ясна представа за последиците, а цената после да бъде платена от цялото общество. Поколението преди нас създаде Европейския проект. Нашето поколение включи България в бъдещето на обединена Европа. Сега гражданите на България трябва да отидат до урните и да направят своя разумен избор, за да я защитят. Да си дадем сметка за промените, от които ЕС се нуждае и да ги постигнем, без да разрушим постигнатото. Българският национален интерес е България да бъде в една силна и работеща Европа, в която нашите представители защитават нашите истински интереси, а не целят разбиването на ЕС.

Коментар на 

Росен Плевнелиев, президент на Р. България (2012-20017), член на съвета на ЕСВП,

Ивайло Калфин, бивш външен министър и вицепремиер, член на съвета на ЕСВП

Николай Младенов, бивш външен министър, специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес, член на съвета на ЕСВП

Ева Майдел, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП

Андрей Ковачев, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП.

Три причини, поради които газовият хъб “Балкан” си заслужава

07/09/2016 1 comment

Публикувано във в. 24 часа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5747501

Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация Проектът за газов хъб “Балкан” е български проект. Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация и разработен в България с оглед на стратегическото ни положение. Това е дългосрочен проект, по който ще се работи години, може би десетилетия напред.

Дали ще се случи, зависи както от нас, така и от партньорите ни, защото за неговата реализация се изисква сътрудничество с Европейския съюз, с региона и с Русия, която ще продължи да бъде фактор в областта на енергетиката и газовите доставки. Как ще се случи, зависи от способността ни да работим по реализацията на дългосрочен национален приоритет чрез премерени дипломатически и икономически ходове. Неизбежно в този разговор ще се намеси и геополитиката. Затова внимателно трябва да се анализират и използват външнополитическите инструменти, които ситуацията ще предлага.

Първият успех за проекта е мощната подкрепа на ЕС. Вторият — дипломатически успех, дойде във Варна преди дни – инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕС и Русия по въпросите на хъба. Въпреки обтегнатите отношения между Европа и Русия.

Има поне три причини, поради които проектът си заслужава и може да бъде успешен. Първо, регионът не разполага със собствен регионален газов хъб.

Защо само Западна Европа трябва да печели от свободния пазар на газ?

Второ, Югоизточна Европа очаква много по-голям ръст на потреблението на газ от останалата част на Европа. Защо да не се възползваме от това като държава? И третата причина – силната покрепа, която България получава от Европейския съюз. В крайна сметка България е пресечна точка на важни европейски транспортни коридори и е естествен маршрут на енергийните потоци от юг, изток и югоизток. Страната ни обаче не може да бъде третирана само като територия, през която се реализират проектите на други държави.

На базата на собствена стратегия България може да се превърне във важен газов разпределителен център на Балканите. България разполага и с добре развита национална газопреносна мрежа, изгражда междусистемните връзки със съседите ни, започнаха и проучвания за добив на газ в Черно море.

Докато Европейският съюз е изправен пред историческо предизвикателство – как да удържи мощната миграционна вълна по границите си, никога не трябва да забравяме, че сигурността на енергийните доставки и диверсификацията остават от ключово значение за всички. Както по темата за енергетиката, така и по темата за миграцията, България има исторически шанс, че не сме сами, а получаваме подкрепа от цяла Европа. И по двете теми

имаме нужда от солидарността на ЕС и партньорства отвъд Европа.

И по двете теми ролята на българската дипломация ще бъде от ключово значение. И по двете теми е важно всички да се обединят около националния приоритет за газовия хъб, за да може да започне неговата реализация.

9 май или 9 май…

09/05/2013 Leave a comment
EU and candidates

EU and candidates (Photo credit: Wikipedia)

Тази сутрин с учудване забелязах, че сред някои в обществото ни продължава да витае някакво двоумение относно какво точно отбелязваме на 9 май? Отговорът е един — това е Денят на Европа, защото на 9 май 1950, тогавашният френския министър на външните работи Robert Schuman прави своята историческа декларация, която полага основите на Европейския съюз и прави войната в Европа невъзможна. В Русия обаче честват Деня на победата. Въпреки че Германия подписва акта на безусловна капитулация през съюзниците още на 7 май 1945, руските представители на церемонията не са опълномощени и искат повторна подписване на 8 май 1945 в Берлин. Когато  това се случва в Москва вече е 9 май… Реално Втората световна война приключва с капитулацията на Япония на 2 септември 1945.

За България 9 май е Денят на Европа. За Русия това е денят на победата. За мен причините са ясни и неоспорими. Ако България не беше въвлечена на страната на нацистка Германия (безспорно най-позорното решение на цар Борис III и неговото правителство) и ако в последствие България не беше окупирана от Съветската армия и нейните комунистически агенти, то страната ни вероятно щеше да бъде сред инициаторите на обединена Европа. Още през 1927 проф. Иван Шишманов е сред учредителите на Пан-европейското движение във Виена. Ако се още по-назад във времето, след Освобождението в България се заражда мощно политическо и обществено движение, което работи за модернизацията на страната ни и връщането й в лоното на “свободните европейски народи”. Целият този път е прекъснат от цар Борис III, последвалите обществени сътресения и най-вече от съветската окупация и комунистическия режим.

Повече от половин век по-късно страната ни става част от Европейския съюз. Съюз, който днес е модерно да бъде оплюван не само у нас. Благодарение на него обаче на европейския континент израснаха поколения, които не знаят какво е война. Едва сега, когато Европа е в ръцете на тежка икономическа криза, устоите на Съюза започват да се поставят под въпрос и много хора удобно забравят, че предния път, когато Европа изпада в подобна криза, това води до Първата световна война. Сценарий, който днес за нашия континент изглежда невъзможен поради икономическата, правна и институционална обвързаност на страните-членки. Странно е, че в България — най-новата страна-членка на ЕС, се намират хора, които пригласят на тези модерни евро-критикари. Не само пригласят, но и дават своя “принос към дебата” — понеже сме най-бедните трябвало да ни дават най-много пари… Като че ли забравиха как преди години всичките ни “европейски пари” бяха спрени, защото местни бабаити предпочетоха да си купуват с тях поршета вместо трактори и земеделски машини. Тезата за вечната онеправданост на българина, комуто всеки “голям” иска да направи нещо лошо е жалка и смешна. Тя обаче е много удобна, защото винаги завършва  с логиката “нищо не зависи от мен, всичко зависи от другите”. “Другите” са обикновено големи, богати и “имат интереси”. Не това е темата на разсъждението ми днес обаче.

България гордо трябва да чества 9 май като деня на Европа, защото България е част от културното, историческо и политическо пространство на Европа. Днешният ден е добър повод да си спомним откъде тръгнахме през 1989 като общество и през какво минахме. Добре е да се замислим за загубено време в спорове за герба (да има или да няма корона), в дебати (за или против приватизацията и частната собственост), в чудене (искаме или не искаме да бъдем в НАТО), в крадене (масова приватизация, ЗУНКове, батко и братко и др.), в реформи (ще правим или не здравна реформа, ще модернизираме или не съдебната система), отново в чудене дали сме в криза или не (през 2008 Станишев и Орешарски твърдяха че кризата била на “богатите” държави) и т.н.

Преходът на България за последните 20 години ни най-малко не беше лесен. Напротив. Беше кошмарно труден! Но не заради “другите”, а заради нас самите и цялото лутане, което сами си причинихме. Всичко това докато Европа се обединяваше, развиваше, строеше инфраструктура (физическа и научна), в общи линии вървеше напред. Не че във Франция, Германия или Великобритания не са имали проблеми. Напротив — имат и са имали огромни социални проблеми. Но са ги решавали в рамките на Европа, в рамките на законодателството на ЕС и не са се чудили що за празник е 9 май.

В Русия 9 май е Ден на победата над нацистка Германия. Безспорно това е и моментът, в който трябва да отдадем почит на всички загинали в годините на Втората световна война. Без значение каква е националността им. Може би и да си помислим за всички, които в момента по света стават жертви на войни и конфликти. През 90те години братоубийствената война беше буквално до нашата граница – в тогавашна Югославия. Сега е другата страна на съседна Турция – в Сирия, където диктатурата на Асад разрушава системно цялата държава. Може би обаче е и момент в който да си дадем сметка, че за нас в България руският “ден на победата” никога няма да бъде “нашия” празник. Защото през 1944 нацистката окупация е заместена от съветска окупация, комунистически преврат и 50 годишно “отклонение” от Европа. Затова нека оставим руснаците да честват техния девети май, а ние да честваме нашия.

И да не забравяме, че когато на 8 май нацистка Германия капитулира, в България е все 8 май… Ние сме в Европа и няма какво да се чудим повече.

В кой век живее политбюрото на БСП?

10/12/2012 Leave a comment

Силно съм изненадан от позицията на БСП днес. Те очевидно не присъстват на заседанията на Комисията по външна политика и отбрана, както и на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента, с които редовно се срещаме именно, за да обсъждаме българските позиции.

Но искам и да поздравя ръководството на БСП, че са разбрали, че в ЕС текат дебати за бъдещата институционална структура на съюза. Тъжно е обаче, че никой не е чул позиция на БСП по някой европейски въпрос, въпреки, че г-н Станишев е лидер и на ПЕС. Това, които те очакват е българското правителство да ги информира какво става в Брюксел.

В 21 век обаче политическите дебати отдавна излизат извън институциите. Позициите са публични, могат да се намерят дори в медиите. Времето на “закритите канали”, по които в БСП обичат да получават тази информация, е отминало. Очевидно е, че социалистите не могат да очакват премиерът или външният министър да ги информира за това, какво става по света.

Затова всички си задаваме въпроса в кой век живее БСП?

Неприятно е че политбюрото на БСП започва да говори за ЕС само когато става въпрос за получаване на пари. Принизяването на идеята за Европа до това колко точно ще получим и дали то няма да е по-малко от някой друг е всъщност дълбоко антиевропейско и ни кара да се съмняваме, дали тази партия разбира европейския модел.

България е в добра позиция по преговорите за Многогодишната финансова рамка, защото правителството успя да постигне съществена разлика от периода преди 2009 г. Ние повишихме усвояемостта за еврофондовете, установихме фискалната стабилност на страната и осъществихме проекти, които са пример за добра практика в цяла Европа. На това БСП може да противопостави собствения си опит в създаването на проблеми с ЕК, безразсъдното харчене на бюджетни излишъци и скъпите проекти с неясно предназначение.

Въпреки всичко това аз съм готов да дискутирам идеи и позиции с БСП, стига те да покажат, че са в крак с времето.

Европа днес е изправена пред най-важния избор в исторята си

09/05/2012 Leave a comment

снимка: БГНЕСПо повод Деня на Европа бях поканен да говоря на събитие на Пан-европейското движение в София. Ето речта ми:

Благодаря за поканата да говоря пред тази престижна аудитория в деня, в който отбелязваме три важни събития за България:

– края на Втората световна война в Европа, довела до най-голямата разруха в историята на нашия континент;
– раждането на европейския проект; и
– петата годишнина от членството на България в Европейския съюз.

Преди да говорим по третата тема, преди да свържем бъдещето на България в ЕС с въпроса накъде отива нашият съюз, е коректно да почетем паметта на милиони хора, които загубиха живота си в битките на Втората световна война. Нека никога не забравяме, че всички те – жертвите на конфликтите през първата половина на 20 век, трябва да бъдат почитани, защото без тях успешният проект на Европа би бил невъзможен.

Да ги почетем с едноминутно мълчание.

Благодаря ви.

***

 „Трябва да кажа, че рядко е имало в историята пример, една велика идея, да завладее в толкова кратко време (по-малко от три години) милиони сърца и да увлече не само мечтатели и утописти, каквито винаги е имало от векове насам в стремежа за един траен мир между народите, но и най-трезвени общественици и политици.” С тези думи проф. Иван Шишманов, в далечната 1927 г. описва учредителния пан-европейски конгрес, на който той участва от името на България. Няколко години по-късно Европа отново потъва в дебрите на братоубийствена война. След нейния край се ражда и това, което днес някои толкова обичат да мразят – Европейският съюз. По-късно Европа е разделена от Желязната завеса, а синът на проф. Шишманов – писателят Димитър Шишманов, заедно с много други български интелектуалци, е осъден и екзекутиран от т.нар. „Народен съд”.

80 години след учредяването на пан-европейското движение България, родината на проф. Иван Шишманов, е част от обединена Европа. Да, България се присъединява към ЕС близо 50 години след началото на европейската интеграция – не защото българският народ това е избрал, а заради разделението и комунистическата диктатура, която му се налага след края на войната.

Започвам по този начин, за да припомня една фундаментална истина, която, залисани в ежедневието, често забравяме. За България, за нашето общество, присъединяването към ЕС беше завръщане у дома. Българският народ не носи вина за това, че страната ни закъснява с включването си в европейския проект. Напротив – не само проф. Шишманов, но и много други свидетелстват за „евро-оптимизма” (както сега бихме казали) на българите през годините. И ако през 1945 г. страната ни беше имала избор, тя надали би избрала пътя, който й беше отреден за последвалите 50 години.

Днес обаче е време да оставим миналото и да погледнем напред. Цивилизационният избор на българското общество е окончателен. Той не подлежи на съмнение.

Днес пътят, по който нашето общество ще се развива, е въпрос на дебат. Ще изберем ли да се затворим в себе си и да критикуваме Европа, или ще изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС и да даваме идеи за бъдещето? Ще изберем ли да гледаме само как да привлечем т.нар „европейски фондове” или ще мислим как да генерираме растеж, който да ни даде повече конкурентост и по-добър социален модел на развитие? И може би най-болезненият въпрос, който най-рядко си задаваме – ще изберем да развиваме България като съвкупност от успели индивиди и богати личности или ще градим България като успяло и богато общество?

Не знам какъв избор ще направи обществото ни, но знам че той зависи от избора на всеки един от нас.

Ако изберем да се затваряме и критикуваме, ще заприличаме на онези европейци, които, макар най-печеливши от европейската интеграция, хвърлиха върху Европа вината за собствените си неуспехи. Всички видяхме резултата – крайните леви, националистически и популистки партии излизат напред.

Ако изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС, ще си дадем сметка, че модернизацията на съдебната ни система не е нужна, за да се задоволи амбиция на някой чиновник в Брюксел, а е очакване на всеки български гражданин. Затова и усилията, които в първите пет години на членството полагаме в тази посока, са толкова важни и вече дават резултат.

Ако изберем да гледаме напред, ще си дадем сметка, че не можем да искаме да бъдем по-богати или по-успешни, ако нашите съседи на Балканите не са част от общия ни европейски дом, не се подчиняват на същите правила като нас. Защото ние повече от другите трябва отдавна да сме научили, че докато успехът на едни на Балканите идва за сметка на други – всички губим.

Ако изберем да разчитаме на Европа само за финансиране, ще постигнем много, но не достатъчно. В период на финансова криза парите ще стават все по-оскъдни, а когато парите са по-малко, е два пъти по-важно за какво ги харчим. Затова трябва да положим максимални усилия да инвестираме нашите европейски средства в инфраструктура и проекти, които генерират работни места и имат максимална икономическа възвращаемост за обществото.

Ако изберем да мислим как да генерираме икономически растеж, обаче, ще сме свършили още повече работа. За съжаление през последните месеци Европа затъва в грешен дебат, който може да има катастрофални последици за всички нас. Дебат, който напомня на безсмисления спор от преди години дали ЕС трябва да се разширява или задълбочава.  Днес, от перспективата на времето всички виждаме, че не разширяването е причината за сегашната криза. Новите страни членки не са в основата на дълговите проблеми на Европа.

Днес сме изправени пред още по-опасен дебат. Все по-често се задава въпросът дали трябва да изберем да заложим на финансовата дисциплина и ограничаването на разходите, или трябва да отпуснем финансовата дисциплина и да харчим повече, за да излезем от кризата. Отговорът, който Европа ще даде на този въпрос, може да бъде нейният край или началото на нейното възраждане.

Време е както в България, така и в Европа, да избягаме от този грешен дебат и да кажем на нашите колеги в ЕС:

Не, скъпи приятели, изборът днес не е между финансовата дисциплина и повече харчене. Нито е между повече или по-малко Европа. Днес цяла Европа трябва да има смелостта да направи – а не да отлага – структурните реформи, ако иска да оцелее. България може да е най-бедната страна в ЕС, но исторически погледнато е страната в ЕС, която най-бързо преструктурира своята икономика в периода на прехода. Да, цената беше висока – падаха правителства, сменяха се политически елити, имаше социално напрежение, но днес нашата страна е фискално най-дисциплинираната в ЕС, с най-добрите начални позиции да излезе от кризата. Нашата икономика е част от общия пазар и е в наш национален интерес единната валута да успее. Голяма част от нашия износ е насочен към страните от еврозоната и несигурността създава проблем за всички нас. Фискалният пакт не подлежи на предоговаряне, но пазарите трябва бъдат убедени, че Еврозоната има достатъчно добра защита, че европейските банки са адекватно рекапитализирани и че проблемите в страни като Гърция са успешно решени. Да, България няма социалната система, която старите държави-членки имат. Всички бихме искали да я имаме, защото няма българин, който да не се срамува от ниските пенсии, който да не страда от бедността. Но България си дава сметка, че за да изгради такава система, ние трябва да генерираме реален икономически растеж, а не да взимаме пари назаем и да обречем бъдещите поколения на дълговата криза, от която еврозоната сега се бори да излезе.

Затова, уважаеми колеги, не поставяйте на карта бъдещето на Европа, задавайки грешни въпроси. Съсредоточете усилията си върху структурните реформи, които трябва да направите, за да може ЕС да продължи да бъде най-привлекателният модел за подражание пред целия свят. Без структурни промени, вглъбени в себе си, няма да успеем да се противопоставим на глобалните ни конкуренти. Постепенно нашето влияние ще ерозира, постепенно доверието в нашите институции ще се разпадне.

Начинът, по който можем да се противопоставим на кризата днес, е като хванем бика за рогата.

  1. Трябва да разширим единния пазар, да насърчим свободната търговия, да намалим на бюрокрацията и да използваме бюджета на ЕС за стимулиране на иновации и конкурентоспособност. Общият пазар е в сърцето на Европа, но все още съществуват пречки. Ние трябва да дерегулираме професии, да либерализираме сектора на услуги, смело да погледнем към нови хоризонти. Ето три конкретни идеи:
    1. Европа спешно се нуждае от общ енергиен пазар: не само от либерализация на пазара на газ и електричество, но и от изграждане на междусистемни връзки.
    2. Единен пазар на дигиталните услуги е следващата посока, по която трябва да тръгнем, за да бъдем конкурентноспособни. Твърде много бариери все още блокират свободния поток на онлайн услуги отвъд националните граници. Единният пазар днес не е готов за дигиталната ера. Затова трябва да създадем единно пространство за онлайн разплащания, както и допълнителна защита на потребителите в киберпространството на ЕС.
    3. Няма как да избягаме и от нуждата от интегриран отбранителен пазар. В момента харчим прекалено много пари за отбрана, а получаваме прекалено малко като резултат. Интегрирането на европейския отбранителен пазар ще помогне на нашите индустрии, ще създаде повече работни места и ще позволи на правителствата да получават повече в замяна на средствата, които инвестират в отбрана.
  2. Трябва да насърчим свободната търговия. 2012 може да бъде годината на европейските търговски споразумения: като завършим преговорите с Индия, Канада и Сингапур и започнем преговори до лятото с Япония, с което да вкараме импулс в икономическото сближаване между ЕС и стратегическите ни партньори. Само тези споразумения могат да донесат на ЕС 90 милиарда евро брутен вътрешен продукт. Затова не трябва да се поддаваме на изкушението на протекционизма.
  3. Трябва да намалим тежестта за бизнеса, тук в България, но и в ЕС.  Колко пъти всички сме чували, че европейските регулации имат отрицателен ефект? Затова трябва да възприемем правилото, че всеки закон, директива или регламент, който приемаме, трябва да бъде оценен първо по това дали създава допълнителна тежест върху малкия бизнес или не. Затова периодично трябва да преглеждаме законодателството и да видим дали някъде нещо не се е превърнало в пречка. Затова българското правителство е обещало да намали тежестта върху бизнеса с 20% до края 2012 г., но тази тенденция трябва да бъде в цяла Европа.
  4. Европа има нужда да се фокусира повече върху иновации и инфраструктура за модерна икономика. Свързването на европейските енергийни мрежи е една от основните цели тук; усилията на България да построи интерконекторни връзки с Турция, Гърция и Румъния са важни стъпки както за страната, така и за целия регион. Освен това ние трябва да направим европейските фондове за изследвания и инвестиции по-гъвкави и лесни за използване. Както президентът Плевнелиев каза във встъпителното си слово, иновацията е сърцето на растежа. Европа трябва да създаде възможно най-добрата среда за предприемачи и изобретатели, за да могат те да превърнат своите идеи в печеливши проекти и така да създадат работни места.
  5. И накрая, да се върнем в нашия регион. ЕС не трябва да се страхува от разширяването си, напротив – трябва да го приветства. То е ключът към развитието, сигурността и просперитета на Балканите. Затова няма да се уморя да повтарям, че българският национален интерес е разширяването на съюза ни именно тук, на Балканския полуостров.

И така, кое в тези пет приоритета, зад които застава България, виждате противоречие между тезата за ограничаването на разходите и тезата за стимулирането на икономическия растеж? Аз не виждам. Това, което виждам, са практически и политически послания към Европа, към нас самите за това какво можем да направим оттук нататък, за да докажем, че Европа е силна и продължава да е привлекателен модел за подражание. Тогава и европейската външна политика няма да бъде сбор от най-малкото общо кратно, а ще бъде подплатена с мощта на 28 държави и силата на тяхното обединение.

Казвайки всичко това, все пак е хубаво да си отговорим на въпроса „Защо се стигна до тук, защо стана така?”

 Може би защото на своята територия ЕС стана напълно безалтернативен проект. И с това го направихме официозен и беззащитен, удобна мишена на крайно леви и крайно десни политици, които се упражняваха върху идеята, за да стигнат до свои избиратели. Защото ние, европейците натоварихме европейската идея с нереалистични очаквания, които често заменяха устрема ни за промяна. Защото много политици в Европа решиха, че е честно да говориш навън за правила, а вкъщи да не ги спазваш. Но може би най-вече защото издигнахме европейската идея до статута на непозната свръх сила, която е извън нас, но е способна да оправи всички грешки, които правим – и то без наше участие.

Нека не забравяме, че днес ние не сме просто получатели на експертна помощ или европейски фондове, дори не само “настигащи” стара Европа. България и другите нови държави-членки допринасят за различни важни дебати, като променят традиционни баланси. Например:

  • Без нас дебатът за ролята на държавата, за това колко може да харчи правителството за сметка на следващите поколения не би се провел по същия начин;
  • Без политиката да не приемаме демокрацията за даденост, да виждаме и осъждаме тоталитарното минало, да помагаме активно на страните от Арабското пробуждане би изглеждала по друг начин;
  • Без всички нас дебат за обща европейска енергийна политика, основана на диверсификация, свързаност и ефективност, нямаше да се случи.
  • И накрая, без България и страните от петото разширяване,  трансатлантическата връзка и стратегическото партньорство между Европа и САЩ нямаше да има плътността, която има днес.

Едва ли през 2007 г. сме си представяли, че 5 години по-късно ще говорим за криза и загуба на доверие. Погледнато от друга страна България има шанс да е един от моделите, които показват, че Европа е жива и реална. У нас поривът към реформи не е замрял. Може би заради ниското ни самочувствие като европейци, което сега трябва да превърнем в източник на гордост. Или заради това, че влязохме сред последните, пазим европейската солидарност. Вероятно и заради тоталитарното ни минало и това, че последни извървяхме прехода си, сме по-чувствителни към несвободи, но и по-адекватни на промените, които стават около нас, особено в съседните ни страни и в Близкия изток и Сверена Африка.

Но има една причина, поради която ние в България нямаме право да губим ентусиазма си за бъдещето на Европа, и това е защото знаем трудността на присъединяването, но и добре познаваме притегателната сила на ЕС. Затова не се отказваме и няма да се откажем. Както е казал великият български поет Никола Вапцаров “А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш.”

Благодаря ви!

 

Първата българска европейска политика

10/09/2011 Leave a comment

ЕС полага основите на общата европейска енергийна политика

Европейската комисия обяви новаКомуникация за сигурността на енергийните доставки. Стратегията, заложена в нея, изрежда 43 конкретни стъпки, сред които:

Страните от ЕС ще споделят помежду си информация за международни споразумения с трети страни в областта на енергетиката. Това включва и споразумения, които все още са в процес на договаряне. Комисията може да предостави становище относно съответствието на тези споразумения със законодателството на ЕС и с целите на ЕС по сигурността на доставките;

Енергийни споразумения с трети страни могат да бъдат договаряни и на европейско ниво, когато това е необходимо за постигане на основните цели на ЕС;

ЕС ще призове за международно-правно обвързващи стандарти за ядрена безопасност в многостранни дискусии, включително в рамките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и ще има за цел да разшири оценките за ядрената безопасност на съседните на ЕС държави.

Комуникацията за сигурността на енергийните доставки се основава на доклад на Европейския парламент, изготвен по инициатива на групата на ЕНП. Спомням си как беше гласуван и колко от критиците му смятаха, че ще остане само лист хартия без последствия.

На 9 септември бях на заседанието на бюрото на Групата на Европейската народна партия в ЕП, на което сигурността на енергийните доставки беше една от основните теми. Заедно с комисаря Йотингер Обсъдихме неговите предложения. Признавам че с определена доза гордост приех признанието, което той отправи кум българското правителство за подкрепата и идеите, които сме му дали. Както премиерът Борисов, така и министър Трайков бяха много активни през последните месеци, за да защитят тезата за това, че Европа трябва да има обща енергийна политика. България най-много би спечелила ако може “да говорим в един глас”, както казват в Брюксел. През зимата на 2009 именно България пострада най-много от газовия спор между Русия и Украина. Тогава ЕС получи много силен урок за смисъла от това да бъдем завдно и заедно да отстояваме интересите си. По-късно, в друг контекст и друг формат, в НАТО, именно българското правителство успяхме да извоюваме сигурността на енергийните доставки да бъде една от новите области, които влязоха в новата стратегия на Алианса.

Преди броени дни в Анкара имах възможността да включа въпросите с енергетиката в стратегическия диалог между България и Турция. Надявам се до края на годината да приключим преговорите по ускореното изграждане на интерконектора между българската и турската газопреносни мрежи. Така ще имаме досъп до алтернативни източници на газ, включително и от Катар. Но има една случка, която никога няма да забравя. Когато се финализираха преговорите с Русия по участието на България в проекта Южен поток ние имахме интензивни консултации с Европейската комисия. Така преговорните ни позиции бяха по-силни и имаме по-добри гаранции, че договореностите ще се изпълнят. Жалко, че нашите предшественици не бяха работили така. Много време и нерви щяха да бъдат спестени. Всичко това обаче вече остана в миналото, защото именно неформалния механизъм, който изпробвахме тогава сега е в основата на предложението на ЕК за координация и обмен на информация по преговори с трети страни. Подобен беше подходът и на Полша по същото време.

Битката за общата европейска енергийна политика едва започва. Тепърва ще има обсъждания, анализи, компромиси. Първата стъпка обаче е направена. И то с активната подкрепа и участие на България. Това ще бъде първата  българска европейска политика!

Българските избори и Европа

18/06/2009 Leave a comment

С избора си на 5 юли ще отговорим на важен въпрос - провал ли бе разширяването на ЕС

Предстоящите парламентарни избори са важни за всички нас в България, но даваме ли си сметка за значението им за Европа? Не съм привърженик на тезата за “уникалността” на България, но има исторически контекст, който трябва да осъзнаваме, когато правим своя избор на 5 юли. Избирайки бюлетината, която е спечелила нашето доверие ние избираме не само дали искаме дясно или ляво управление; дали искаме Борисов или Станишев; дали си продаваме гласа за 50 лева; или искаме да дадем имунитет на някой, който е преследван от закона. С избора си на 5 юли българските граждани ще отговорят на много важен въпрос – провал ли беше последното разширяване на ЕС и тръшваме ли вратата пред носа на бъдещите кандидати. Защо?

През далечната 1995г. никой в Европа не вярваше че България ще бъде член на ЕС. Въпреки подадената кандидатура, страната беше на ръба на икономическа катастрофа, управлението на БСП вече се раздираше от противоречия, а мафията породена от “юго-емабргото” трупаше пари и влияние. През 2000г. започнаха преговорите за присъединяване и въпреки безспорния успех на това дело, много хора приемаха с насмешка целта след седем години България да бъде член на Европейския съюз. Първите години на преговорите обаче зададоха темпото – политическият елит се съсредоточи върху задачата, администрацията се мобилизира.

Към 2007г. сред тези, които следяха процеса внимателно, мнението за страната ни, както в Европа, така и у нас бе разделено на две. Едните смятаха, че всичко, което се прави е “на хартия”, че “реални промени няма”; другите бяха убедени, че България е пример за страните от Югоизточната Европа. Официалната позиция на правителствата на СДС и на НДСВ се придържаше към втората теза. И защо не? За по-малко от 10 години страната ни бе овладяла икономическия спад, бе стабилизирала финансите си, икономиката растеше с внушителен темп, безработицата падаше. От високо нещата изглеждаха положително. България се превръщаше в пример за подражание. След като ние можем да се справим с тежката задача на подготовката за ЕС, значи и бившите юго-републики могат.

Разбира се, не така изглеждаха нещата отдолу. “Цената” на усилията да се подготви страната за членство в ЕС бяха съсредоточени в онези области, в които имаше европейско законодателство. Образование, здравеопазване, правосъдие – все области на национални компетенции – останаха на заден план. Ръстът на икономиката бе съпътстван и с нарастване на корупцията и обрастването на властта в различни схеми. Слабата съдебна система не можеше да реагира адекватно поради много причини, но основно защото съдиите и прокурорите не чувстваха зад себе си гърба на държавата да се противопоставят на организираната престъпност. Всичко това се виждаше както от всеки български гражданин, така и от европейските бюрократи в Брюксел. Съмненията се превърнаха в подозрения, но въпреки това страната получи последен кредит на доверие и на 1 януари 2007г. стана член на ЕС. Скоро след това подозренията се оказаха факти и на България бе лепнат етикета “най-корумпираната страна в Европа”, спрени бяха европейските фондове и страната потъна в международна изолация. От положителен пример се превърна в негативен пример. Международният ефект от неспособността на българското правителство да се справи с проблемите е в няколко посоки.

Първо, правилата на бъдещето разширяване на ЕС бяха променени. Обект на преговорите с България и останалите страни от Централна и Източна Европа бяха сроковете, в които страните ще приемат европейското законодателство. За задаващите се след нас това не е достатъчно – на тях им искат реално да докажат, че прилагат определено законодателство, преди ЕС да допусне, че са готови. С други думи не само да приемат определени промени в законите, но реално да ги въведат в действие. Сами разбирате разликата, нали?

Второ, провала на българското правителство даде хляб на всички, които смятат, че ЕС няма капацитет да се разширява към Западните Балкани. След като България не може да се справи, то защо да очакваме другите страни да бъдат по-добри? Корупцията не е българска запазена марка, а организираната престъпност има мрежи в целия регион.

Трето, започна дебат – макар и не много публичен – какво прави ЕС със страни, които не могат да се справят с отговорностите на членството си. Този дебат не е нов за Европа, но в момента въпросът се поставя с по-голяма острота. Как ще върви ЕС към “обща зона на правосъдие и сигурност”, след като за две от страните членки (България и Румъния) има специален механизъм за наблюдение? Оказва се, че Европейският съюз не е добре подготвен да се справя с проблематични държави, които са вътре в съюза. Няма как България да стане част от Шенгенското споразумение, ако няма доверие в нейната способност да се справи с престъпността.

Четвърто, провалът с евро-фондовете повдигна много остро въпроса за цялостния контрол върху финансовите средства на ЕС. Това, съчетано със световната икономическа криза, означава, че Европа ще бъде много по-скептична, за какво и как отпуска пари в бъдеще.

Ситуацията сигурно изглежда безнадеждна, но не е. Решението й обаче зависи от самите нас. В Европа няма конспирация срещу България или кампания целяща да се очерни името на страната ни. Има много трезва преценка на рисковете, но има и много желание за промяна. Никой в Европейския съюз не иска страна, която не може да се справи, защото това подкопава доверието на европейските граждани в силата и смисъла на съюза, дава хляб на екстремистите.

Първата стъпка е на 5 юли, когато гласуваме за нов парламент и ново управление. Втората стъпка ще зависи от следващото правителство, но за да има шанс да успее, то се нуждае от ясен мандат за промяна. Затова всеки от нас, когато реши дали да гласува или не, или за кого гласува трябва да си дава сметка, че неговото решение има далеч по-големи външнополитически измерения отколкото изглежда на пръв поглед.