Nickolay E. Mladenov

За първи път гласувах на изборите 1990 г. Оттогава не съм пропуснал избори: общински, национални, президентски или европейски. Не пропуснах и реферндума, на който гласувах срещу АЕЦ Белене. Един единствен път съм гласувал за кандидат на социалистите– на втория тур на президентските избори гласувах за Първанов. Не защото го харесвах, но кандидатът на демократичната българска десница– разяждана от вътрешни противоречия, не стигна до втория тур. Нямаше как да гласувам за националист и опортюнист като Волен Сидеров.

Кандидатирал съм се, губил съм и съм печелил вотове, наблюдавал съм избори в Украйна (когато изборите за президент бяха толкова фалшифицирани, че се наложи да ги проведат на ново), в Албания (когато страната се разпадаше и в нощта на вота спечелилите социлисти изляза да стрелят на площада и хвърляха гранати по офиса на демолратината партия). В Босна бях част от мисията на ОССЕ не за наблюдение, а за организация на изборите. В Пакистан съм наблюдавал избори, в Ирак също. Ръководих мисията на ЕС на избороте в Гана, където видях как една страна иска да се изправи и да покаже, че в Африка може да се организират честни избори.

Такова чудо като у нас в момента не бях виждал.

Ей Богу, желанието на някои да натика България в най-черните хроники на световните медии, да подтисне и без това крехкото самочувствие на българина, да смаже желанието за живот на цяло едно общество… ей такова нещо не бях виждал. Срам ме, яд ме е, не си намирам място!

На тази кампания БСП и всички нейни производни в един глас и в една тоналност извадиха всички възможни компромати срещу ГЕРБ и Борисов. Защо? Защото нито комунистите, нито костовистите могат да си представят, че за първи път в съвременната българска история една партия има шанс два пъти да бъде първа политическа сила. Е много ги е яд, защото ГЕРБ обърка добре подредените им сценарии. Много пари хвърлиха, много усилия, много слюнка изхарчиха да плюят, да омаскаряват, да злепоставят. Защото загубят ли тези избори те знаят, че никога няма да могат да се разпореждат с България както преди. Никога няма да могат да крадат вече милиони от безмислени енергийни проекти като АЕЦ Белене и други. Никога няма да могат да вадят досиета за едни и да ги крият за други. Никога няма да могат да си развиват тъпите тези, че България трябва да бъде равноотдалечена от Вашингтон, Брюксел и Москва. Никога вече България няма да бъде сива зона за техните задкулисни игри.

Да, последните четири години бяха много трудни. Не пожелавам на никое бъдещо правителство да трябва да се бори с това, което ние заварихме. Продънени бюджети и задълбочаваща се международна криза, която можеше да бъде избегната ако Станишев и ко не бяха оставили българската икономика да се развива като балон, който се спука в ръцете им. Но каквото било било…

Да, страхът на комунистите и кресливите им подгласници е оправдан. Въпреки злобата и парите, те пак не успяват. Не успяват, защото хората в България не са толкова прости, колкото техните “стратези” си мислят. Не са, никога не са били и никога няма да бъдат. Затова ни заливат с омраза от сутрин до вечер. Затова превръщат политиката в блудкава оперета.

Сценарият им за България няколко пъти се спъна през последните 20 години. Ако БСП са втори на изборите утре, ако ГЕРБ и демократично мислещите партии не им позволят да се докопат до властта, техният сценарии за България окончателно ще се провали и веднъж завинаги нашата страна и нашето общество ще е загърбило робството на миналото и ще е стъпило здраво на собствените си крака.

Моят избор е ясен и категоричен, той няма да се промени от помията, с които по поръчка ни заливат. Нека да съм ясен– аз ще гласувам за ГЕРБ, защото не искам сценария на тези, които заливат с кал цялото ни общество да се реализира. Всеки трябва сам да направи своя избор. Това е свободата и отговорността на демокрацията. Другото е, както казват, “от лукавого”.

Довечера в Люксембург ще има вечеря на министрите на външните работи на ЕС с руския ни колега Сергей Лавров. Вечерята трябваше да се състои по време на сесията на ООН, но се отложи за днес.

С Николай Младенов, министър на външните работи, разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ

– Г-н министър, как се работи с президента Росен Плевнелиев?

– Много прагматично. Той, както и аз искаме максимално да регламентираме взаимодействието между външното министерство и президентската институция, така че да няма пропуски, неясноти и тълкувания както по отношение на назначаване на посланиците, така и по отношение на външнополитическата координация въобще.

– Лесно ли постигнахте споразумение по кандидатурите на новите посланици?

– Лесно, защото хората са професионалисти и аз мога категорично да мотивирам предложението за всеки един от тях. Предстои ни да продължим процеса със следващи назначения, които са в ротацията. Надявам се да въведем и друг механизъм, преди да заминат новите посланици.

Освен през изслушване в комисията по външна политика в парламента те да минават през цикъл от срещи, в който да се запознават с приоритетите на всички министерства, а и да се срещат с асоциации на работодателите в България. Те трябва да са наясно с всички фактори в българското общество и да имат максимално много контакти в страната, в която отиват.

– Имахте ли големи спорове по кандидатурите?

– Предложенията бяха съгласувани и нямаше сериозни различия.

– Сега изглежда много лесно, но защо не успяхте да направите това преди?

– Защото предходният президент отказа да разгледа казусите, свързани с Държавна сигурност, и отказа да се съобрази с волята на Народното събрание и правителството.

– Но въпреки това изпращате началника на неговия кабинет за посланик?

– Да. Ген. Колев е бил много други неща, преди да бъде началник на кабинета на президента. В него държавата е инвестирала много средства. Той има ключова роля в процеса на присъединяване към НАТО и мисля, че има много още какво да даде за страната ни. Работил съм добре с него. Когато преди бях в опозиция, имахме много различия, но запазихме коректен диалог.

– Очаква ли се други компетентни хора от екипа на Първанов да заминат посланици?

– Всички компетентни хора се разглеждат без значение към кой екип са работили.

– А да очакваме ли още бивши военни в посланическите списъци?

– Не знам, не съм мислил по този въпрос.

– Добър знак ли е, че сега за пръв път от толкова години изпращаме цивилен за посланик в Македония?

– Г-н Иван Петков, когото изпращаме в Македония, е професионален дипломат, който през последните години се е занимавал с правата на човека и е представлявал България в Съвета на Европа, а преди това е бил и заместник-министър. Посланието в това е доста категорично.

– Да се върнем на ген. Колев. Защо в Холандия?

– Холандия е страна, която в началото на 90-те години заедно с други наши партньори игра ключова роля за подготовка на България по процеса за влизане в НАТО. Както по линия на военното сътрудничество, така и в сектора на сигурността. С Холандия въобще имаме добро сътрудничество в сигурността и изпращайки човек, който е бил на такива високи постове в държавата, даваме сериозно послание, че искаме приоритетно да разглеждаме нашите отношения отвъд този контекст, за който се пише във вестниците и е злободневна тематика в обществото.

– Преди половин година обаче говорихте за ултиматум към Холандия заради Шенген, това своеобразен отговор ли е?

– Нека да разгледаме от другата страна нещата. Проблемът е във вътрешнополитическия дебат в Холандия и той се изразява не само по членството на България и Румъния в Шенген, а по много други теми напоследък. Така че самата Холандия трябва да реши своя вътрешен дебат. Аз съм търсил човек за Холандия, който да има достатъчно високи контакти в нашата държава, да има достатъчно опит и дисциплина и да може да структурира един дневен ред. Иначе, ако трябва да бъда честен, това, което се случи в последните месеци по Шенген, сериозно разклати доверието, което българското общество има към Холандия. Надявам се, че този проблем ще се разреши до лятото най-късно. Категоричността на тона, който заехме, бе оценено в Брюксел и си личи от изявленията на другите лидери в ЕС, както и от това, което прави председателят Ван Ромпой, за да намери изход от създалата се ситуация.

Не искам шенгенският дебат в България да се превръща в антиевропейски, защото и без това има риск много други дебати в Европа да се наложат като антиевропейски.

– Тогава да поговорим за решението да признаем едностранно шенгенските визи за национални. Защо чак сега бе взето това решение?

– Това решение е можело да бъде взето преди години. Аз лично нямам обяснение защо не е направено досега и защо толкова години не сме предприели такава стъпка, след като това е в пряк интерес на нашата страна. Реално с това премахваме една бариера за две групи граждани на трети страни – първо, бизнесмени, работещи с ЕС, за които досега съществуваше допълнителна пречка да дойдат у нас или въобще да забележат България, второ – за туристи, които пътуват до други страни в ЕС, и за да дойдат у нас, трябва да извадят допълнителна виза.

Сега се отваря реално нов пазар за страната ни за туристически услуги към по-платежоспособни туристи. Могат да се правят пакети България-Гърция, които включват Банско и Егейско море например. Отваря се цял потенциален сегмент на туристическия пазар от Турция, където има доста хора с шенгенски визи. Надявам се че с това решение ще предизвикаме българския бизнес и туристическата ни индустрия да променят така пакетите си, че да привличат туристи и от нови дестинации. Например такъв голям потенциален контингент туристи са от арабските страни, най-вече от Залива, където постигнахме две реални неща. Първо, направихме визите по-достъпни чрез системата за аутсорсинг и второ – въведохме това правило за Шенген. Така че се надявам това наистина да доведе повече туристи и бизнесмени.

– Трябваше ли да водите битка с финансовото министерство или с ДАНС, които бяха двете институции против това решение?

– Имахме дебати, но мисля, че в крайна сметка те разбраха правилно аргументите. Фактът, че това решение бе сериозно лансирано от министър-председателя, също помогна.

– Не беше ли това лично ваша идея, а не на министър-председателя?

– Ние работим в екип.

– Кога се очаква следващата група посланици?

– Тече процес на съгласуване с президента и ще ги предложим на МС.

– За кои страни приоритетно избирате посланици?

– За останалите европейски страни, Русия, Латинска Америка..

– За Бразилия ли?

– За Бразилия и Мексико.

– Това е изненада, посолството в Мексико беше предвидено за закриване?

– На този етап няма да се закрива посолството в Мексико. То ще се превърне по-скоро в регионално посолство за Централна Америка по примера, по който и мисията ни в Южна Африка ще покрива доста страни на юг от екватора.

– Този анализ не можеше ли да бъде направен и по-рано, защото по всичко личеше, че Мексико е важно посолство за региона.

– Нашият анализ се базираше на това къде има потенциал за спестяване на разходи, предвид ограниченията в бюджета. Мисля, че след оптимизацията на разходите и свръхприходите от визи тази година можем да си позволим да запазим това посолство.

– А не продадохме ли междувременно имотите в Мексико?

– Продадохме апартаменти, но самият посолски комплекс не е продаден, а там имаме още толкова много имоти, че са предостатъчно за поддържането на дипломатическа мисия. Истината е, че държавната администрация понякога не разполага с пълната информация, която дава общата картина, преди да се вземе решение. Затова диалогът между държавата и бизнес асоциациите, работодателите и останалите форми на сдружения е много важен. Ако реално се погледне върху данните и анализите, които правим, ще излезе, че в една страна като Узбекистан например няма нужда да поддържаме мисия. Официалните данни за търговския оборот са много ниски, няма българска общност, няма интереси по сигурността и ако закрием там посолството, реално ще спестим разходи. Ние обаче направихме серия срещи с всички бизнес асоциации и оттам излиза, че в определени държави, в които ние не сме регистрирали определен интерес, там има такъв. 800 български камиона обслужват дестинации в Узбекистан или минават през територията на страната, изпълнявайки договори, по които работят. Други български компании пък инвестират там в момента. Затова и част от тези решения се преосмислят. Затова се опитваме да създадем система от консултации в по-широк кръг, а не само това, което държавата има като инструменти.

– Ще откривате ли нови посолства?

– Сигурен съм, че до края на 2012 г. ще открием поне едно ново посолство. Надявам се това да бъде или в Ирак, или в Саудитска Арабия. Това се налага както от интересите на българската държава, включително търговия, износ, така и от потенциалните възможности, които се създават сега. Поне едното от двете ще стане.

– След войната какви интереси ни свързват с Ирак?

– В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя. Това е нещо, за което лично съм се борил години наред да се случи и затова се надявам, че в рамките на тази година ще имаме сериозен резултат. Потенциалът за страната ни е огромен – в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България.

– Какво трябва да натежи на везните при избора между Ирак и Саудитска Арабия?

– В Ирак имаме сградите на бившия посолски комплекс, който е полуразрушен и трябва да се намери разумно решение както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на сигурността.

В Саудитска Арабия никога не смеимали сгради. Там трябва да се изгради физическата инфраструктура за едно посолство. Аргументацията е свързана с цената. Кое можем да си позволим и къде има по-бързо възвръщаем интерес за България като бизнес, работни места, политически контакти и т.н.

– Арабската пролет и всички промени в Близкия изток и Северна Африка промениха ли с нещо политиката на МВнР?

– Засилиха ролята на арабската дирекция в министерството. Събуди я от дълбок сън и извади на преден план нуждата да развием отново капацитет, за да работим в арабските страни. Създаде уникална и неповторима възможност за България да се позиционира по нов начин в Арабския свят както политически, така и икономически. Ако погледнете исторически назад, ще видите, че влизането на България в Арабския свят идва при предното голямо разместване на пластовете в Близкия изток и Северна Африка – края на колониализма. Сега реално това е второто сравнимо като размер разместване на пластовете в региона. Тогава ние сме го използвали, сега също трябва да го използваме във взаимен интерес.

– Как например?

– Има голям интерес към България в страна като Тунис, където са имали интерес към нас преди повече от 30 г., след което са го загубили. Сега този интерес се възражда с голяма скорост. Там предстои и първият проект с българска подкрепа – създаване на Училище за политика. Предстои посещение на министър-председателя Борисов в Тунис. Разместването в Арабския свят предоставя огромни възможности и затова имаме нужда и от формирането на нови кадри, които познават Арабския свят сега, а не през 60-те и 70-те години на миналия век. Изниква и пропуск в българската експертиза в Арабския свят. Ние като страна не познаваме страните от Залива.

Като манталитет, език, култура нямаме изградени кадри в това отношение, затова и работим съвместно с НБУ за създаването на Център за изучаване на страните от Залива в София.

– Има ли нова концепция за отношенията ни с Либия, защото, като че ли след като се включихме в офанзивата срещу Кадафи, сега все едно изчакваме нещо?

– Да, в определена степен изчакваме малко, но дотолкова, доколкото в момента текат процеси, според които ще стане ясно кога и как ще се проведат изборите в Либия. Предстои ни през пролетта в Либия да организираме политически обучения. Това е част от Софийската платформа. След срещата през декември започнахме разговори с различни страни по конкретни проекти – в Тунис, Либия, Египет…

– Тоест износ на демокрация в Арабския свят.

– Споделяме опит. Разказваме това, което ние сме направили, с неговите плюсове и минуси, за да могат всички наши партньори да преценят кое им е от полза.

– Какво да очакваме от еднодневната визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън на 5 февруари?

– Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ – както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна. Иначе с нея се виждаме редовно на всякакви формати. С премиера също се е виждала. Последният път, когато разговаряха, бе в Бразилия, на инагурацията на Дилма Русеф.