Archive
Тук няма новина!
В публичното пространство се появиха спекулации относно това как е комуникирана информацията, че българският парламент и правителство прекратяват проекта за АЕЦ Белене през 2012 с решение на Народното събрание от 28 март 2012, на основание на решение № 250 на Министерски съвет, с което се отменят решения 259 от 2005, 260 от 2005 и
изменя протокол 17.57 от 2004.
Спекулациите са предизвикани от публикуването на множество имейли на г-жа Хилари Клинтън от времето, когато е била американски държавен секретар. В един от тези имейли на 28 март 2012 посланик Морнингстар пише на зам. началника на кабинета на г-жа Клинтън за наш разговор, в който го информирам, че България прекратява проекта. Същата информация предоставих и на посланиците на страните-членки на ЕС в София още на същия ден на среща в МВнР. Руската страна беше информирана за намерението на България още на 26 март от премиера Борисов в телефонен разговор с президента Путин, информация за който има в стенограмата на Министерски съвет.
Да информираш своите американски и европейски съюзници, както и своите руски партньори, за решения от стратегическо значение е нормална практика.
За случващото се в Ирак, Близкия изток и света около България, разговор в @sedmicata на Дарик
Тук можете да чуете запис на интервюто ми с Кирил Вълчев. Неговото предаване е едно от малкото, в които може да се води смислен политически разговор. Водещият слуша, интересува се, задава смиселни въпроси и въпреки че не истеризира с празни изрази като “Имаме новина!”, обикновено измъква поне по една новина от гостите си всяка събота между 10:00 и 13:30.
Български икони в Багдад
В последния си ден в Ирак, посетих Православната катедрала Св Георги. Отдавна бях решил да подаря на отеца двете български икони от Клисурския манастир Св. Петка, които бяха с мен повече от година и половина през всички препятствия, които преживяхме. А и да остане все пак един спомен за България тук, в тези размирни времена…
Цървката е много красива и добре поддържана. За съжаление православните християни в Ирак споделят съдбата на останалите малцинства и в момента са прогонени от домовете си в Мосул от терористичната организация ИДИЛ. Много от тях са потърсили убежище или тук в Багдад или в Ербил. Това е съдбата на всички малцинства в момента… Бежанци в собствената си родина.
По-тъжно ми стана обаче като разбрах, че православният храм Св Георги не е получавал помощ от никоя православна общност вече повече от 10 години. Тъжно е, особено когато знам колко много правят другите църкви за своите братя и сестри в Ирак. Храмът се поддържа от общността, която също издържа и училище. Всички проекти, включително и за начално училище и дом за възрастни хора са замразени.
Дали няма да сгрешим ако, макар и за момент, не се огледаме и не помислим как можем да помогнем на хора, чиито живот е изключително тежък, в момент в който те най-много имат нужда от помощ? Сърцето ми се сви като видях колко скромно ни посрещнаха.
Дано да успея да намеря хора в България, които са готови да помогнат. Без да търсят облага и слава.