Archive

Posts Tagged ‘българия’

Станишев и Орешарски нямат мандат да дадат властта на мафията

17/06/2013 Leave a comment
970199_10151653902204446_186867270_n

Над 50,000 български граждани излязоха на улицата с искане за оставка на социалистическото правителство на Пламен Орешарски

Къде сбърка БСП? Основната грешка на БСП е не назначаването на Пеевски, а това че оставиха Сергей Станишев да определя стратегията на партията им.

Станишев се провали като министър председател (резултатът след неговото управление за партията му беше по-лош от 2001), провали се и като опозиция (въпреки цялата истерия, която организира на изборите преди няколко месеца той не успя да ги спечели). Ръководството на социалистите забрави, че в политиката винаги трябва да има здрав разум, а Станишев беше обладан от омразата си срещу Борисов и ГЕРБ.

Човек, който остави ненавистта да го води губи връзка с реалността и със здравия разум. Започва да се доверява на хора, които му предлагат лесни решения. Започва да се заблуждава, че с ПР кампании, удари под кръста, и евтини медийни ходове може да спечели. Започва да назначава хора, който по подобие на него са заслепени от желанието за власт и бързат. Много бързат… Сергей не е лош човек, но бърза и не мисли. А в политиката всяка стъпка, която не е добре обмислена по-вероятно е да е грешка. Знам го от опит.

Когато не си спечелил изборите, но си в ситуация да управляваш, трябва особено много да внимаваш. Когато спечелиш изборите имаш естествен кредит на доверие. Кредитът започва да се топи от първия ден на всяко управление. Така беше и с ГЕРБ. Постепенно проблемите на всяка една власт, грешките, и цял куп непредвидени обстоятелства изяждат кредита на доверие. Но когато си дошъл на власт благодарение на сложна коалиционна схема, нямаш естествения кредит на доверие. Трябва да си го изработиш. А за да можеш да постигнеш това, трябва да се съсредоточиш върху положителни послания, градивни действия и максимално съгласие в обществото. Още повече, когато коалицията, на която разчиташ напомня на коалицията, която те е довела до загуба на изборите през 2009. Това последното прозвуча няколко пъти от идеолозите на Станишев — Райчев и Стойчев, но половинчато и само с медийна цел. Те наложиха тезата да не се говори за коалиция с ДПС, за да не прилича на миналото. Но, както се казва, по думите посрещат, по делата изпращат… Ръководството на БСП обаче няма как с медийни еквилибристики да разсее съмнението, че за втори път тяхното управление всъщност е управление на ДПС.

Още от нощта на изборите стана ясно, че Станишев прави грешен анализ на ситуацията. Според плана “Станишев” БСП трябваше:

  1. Да “яхне” недоволството срещу ГЕРБ и да атакува Борисов и партията му до пълното й унищожаване. Затова той, а не партията му, трябва да овладее службите за сигурност. Иначе не може да се разправи с политическите си опоненти. Затова му трябва Пеевски и това открито го призна както Станишев, така и Манолова. Междувременно всички стари десни партии са извън парламента, а националистите от Атака подкрепят управлението. С унищожаването на ГЕРБ, БСП няма да имат опозиция и ще инкасират “кредит на доверие” без да са си го спечелили.
  2. Да извади на преден план “експерти” (Орешарски, Стоянович и др.); за да не изглежда политическо правителството, а програмно. Така атаката срещу правителството (респективно всеки негов негатив) няма да е атака срещу БСП. Създаването на своеобразен “санитарен кордон” от “експерти” и базирайки се на “програма”, позволява да не се носи отговорност за всичко, а и някой обещания от изборите да не трябва да бъдат изпълнявани.
  3. Да запази някои ключови постове, които са важни за пред света – външната политика и отбраната, и чрез които могат да се гарантират лични интереси на ръководството на партията. Партиен външен министър е важен, за да може Станишев да си гарантира номинацията за еврокомисар през пролетта на 2014. Отбраната е важна, за да може да се поддържа усещането, че това правителство, макар и със социалистически мандат, работи добре със съюзниците в НАТО. Забележете обърканите медийни ходове на правителството, за да защити назначаването на Пеевски — министър на вътрешните работи ще стане вицепремиер, за да може да си говори “с чужденците”… Що за шега!?
  4. Да възстанови проекти като АЕЦ Белене, защото само по този начин може да си осигури политически и финансов гръб, а и защото те са близки до сърцето му идеологически и емоционално.

 Да, ама не!

Заблуден от омразата си, Станишев се впусна от първия ден да реализира стратегията си на всички фронтове. Все пак в неговия свят, той няма време — от всяка консерва дебне Борисов, дебне го сянката на Първанов, конспирации и преврати се крият зад всеки ъгъл… а до европейските избори през 2014 има още толкова много време.

Тази стратегия обаче е дълбоко погрешна, вредна за БСП и опасна за България. Тя се базира на абсолютно сбъркан анализ. Първо, БСП не спечели изборите. Второ, ГЕРБ не изчезна на тези избори, а събра над един милион гласа. Трето, медийната реалност и истинската реалност са две различни неща. Четвърто, между 2009 и 2013 Станишев не успя да убеди обществото, че се е поучил от грешките си в управление. Пето, има голямо количество български граждани (някои гласували за ГЕРБ, други гласували за други десни партии, трети не гласували за никого), които остро реагират на всеки опит на БСП да упражнява власт, без да има мандат за това.

Така се стигна и до назначението на Пеевски. С него чашата преля. Преля, не само защото БСП не го обясни, не само защото с него стана категорично ясно, че ДПС, а не социалистическия избирател ще определят политиката на това правителство. Преля най-вече, защото Станишев и Орешарски нямаха мандат да дадат властта на мафията. Затова и хората излязоха по улиците и вече трети ден не се прибират. Затова усещането е като през 1990, когато хората бяха навън защото беше накърнено достойнството им на граждани. През 1997 излязоха, защото бяха ограбени и обеднели. Пари се печелят и губят, но бедният човек има едно, което не трябва да му отнемаш — неговото достойнство.

Именно на това човешко достойнство посегнаха Станишев и ДПС.

Именно затова единственият изход днес е предсрочни избори и много, много, ама много сериозно сверяване на часовника с реалността на всички партии и политици в България: леви и десни, стари и млади, бивши и бъдещи.

Днес в България има само една разделителна линия: тя е между мафията и хората

15/06/2013 Leave a comment
България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

За 20 години демокрация в България преживяхме много неща. Докато другите страни, които с падането на Берлинската стена се спасиха от съветската злокоба и тръгнаха напред, ние не успяхме да изчистим заразата на съветския вирус. В продължение на години той разяждаше обществото. Вирусът ни накара да се изправим един срещу друг. Започнахме да се караха за какво ли не — за и против частната собственост, за и против Държавна сигурност, искаме на Изток или на Запад, все глупости, които омаломощиха обществото.

Няма да забравя как на социалистите-комунисти не им се обръщаше езика да произнесат думичката НАТО, а едвам промълвяха нещо за “евроатлантическите системи за сигурност”. преди години попитах Станишев защо на БСП им е толкова трудно да приемат че България ще бъде част от НАТО. Това бе през далечната 2001, а г-н лидерът на Европейските социалисти дори нямаше идея какво го очаква в бъдеще. Тогава той ми обясни, че за много от техните избиратели НАТО бил врагът, а тези, които били осъзнали че ситуацията се е променила вече приемали факта, че след като няма Варшавски договор, България може да е член на НАТО. Затова и съпротивата постепенно отслабвала и всичко щяло да бъде наред… Спомних си неволно за моя състудентка, която беше от Латвия. През още по-далечната 1996 нейната дипломна работа беше за НАТО като съюз на държави, споделящи общи демократични ценности… Да, за едни да си част от НАТО е въпрос на демократична ценност, за други просто въпрос от типа “…ами като го няма Варшавския договор, какво да правим…”.

Бездна! Бездна беше издълбал съветският вирус в България! И в тази бездна удобно се настани произведената от същия вирус мафия… С партийните протекции и партийните пари…

Докато останалата част от Централна и Източна Европа вървеше напред, в България серия от политически лидери от ляво и от дясно се заразяваха от вируса. Съпротивителните механизми на обществото бяха отслабени целенасочено. То не бяха банкови кризи, то не бяха масови приватизации, то не бяха скандали… Постепенно заробиха България правейки я тотално енергийно зависима от Русия. Последния хомот на икономическото робство искаха да бъде АЕЦ Белене.

Всичко това беше резултат от симбиозата между съветския вирус и мафията.

Всичко това се случи, защото тези, които вярваме, че България трябва да върви на Запад, а не на Изток също пострадахме от вируса. Впуснахме се в битки един срещу друг и забравихме, че съветският вирус и мафията са основният враг, че трябва да се борим с тях, а не със сенките им.

Аз дълбоко вярвам и никой, никога, при никакви обстоятелства няма да ме убеди, че България не е западна. Това го показаха и хилядите хора по улиците вчера. Те си спомниха много добре къде е вирусът в българското общество, те са съпротивителните сили на България.

Нашето общество исторически и културно принадлежи към Европа. Ние сме на границата с Ориента, познаваме го и точно защото го познаваме искаме да сме по-добри, по-организирани и по-справедливи. На това ни учи цялата ни история от Възраждането насам. Ние обичаме руската литература, поезия и музика, но никога няма да приемем руския авторитарен модел на управление и незачитане на човешките права. Ние обичаме турските курорти, пазарите на Истанбул, но ние никога няма да приемем смазването на протестите през последните дни и тоталния медиен контрол като нормално политическо поведение. Ние се разбираме с всичките си съседи, въпреки кървавата история на Балканите. Ние обаче никога няма да допуснем да превърнем региона ни отново в кървава баня именно защото сме си научил уроците от миналото. Всичко това ни прави европейци по рождение, но възпитание и по убеждение!

Да, бедни сме, но не защото искаме да бъдем бедни. Бедни сме защото позволихме 20 години съветският вирус и мафията да разяждат българското общество, да всяват недоверие сред нас, да ни делят, да ни карат да забравяме, че сме европейци…

Когато България стана част от НАТО и ЕС това беше като завръщане в семейството, като възстановяване на историческа справедливост. Тогава си мислех, че това е най-силното лекарство срещу съветския вирус и постепенно той ще бъде отслабен и изхвърлен от организма на българското общество. За съжаление обаче още в първите дни след присъединяването вирусът и мафията тотално се обединиха. Съсредоточиха съсредоточиха се върху източване на европейските фондове. Под лозунга “те имат пари, кой ще забележи, че надписваме фактурите”, проектите за малки семейни хотелчета в България се превръщаха в бетонени небостъргачи по Черноморието… Съветският вирус учеше, че “те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя”…

Другата му форма обаче се оказа по-опасна. Източването на средства беше спряно, имаше санкции, но срещу разбирането “е сега вече като влязохме, можем да си правим каквото си искаме” лек нямаше. Години наред се пишеха доклади до “Европа”, измерваха се успехи, а реалният резултат винаги беше временен и винаги зависеше от индивидуалната воля на всеки един. Най-видимо това бе в областта на правосъдието и съдебната система. Там съветският вирус превърна всички в буквояди, които гледат гредата в окото си и изпускат гората пред очите си (цитирам Ботев по памет).

И така се стигна до 2013 година, когато съветският вирус пропил българската политика доведе мафията на власт.

Като че ли хората забравиха, че докато се карат кой харесва Борисов и кой не харесва Цветанов, докато се забавляваха с интригите и слуховете, които свикнахме да наричаме “новини”, съветският вирус разчистваше пътя на мафията и напредваше безмилостно.

Така се стигна и до вчера, когато вместо новата коалиция между БСП, ДПС и Атака да се занимава с това, което обещаваше по време на изборите, тя се зае с това да направи най-скандалното назначение в 20 годишната история на българската демокрация. Под пряка заплаха от Станишев (“Ако не гласувате… правителството пада”) за шеф на ДАНС беше назначен небезизвестен депутат от ДПС. Дори ако приемем че няма значение кой е той, политическото назначение на депутат на този пост по този начин е опасно за националната сигурност.

Мастилото на решението на Народното събрание не беше изсъхнало, когато представителите на ВеликобританияСАЩЕвропейската комисия побързаха да се разграничат от случващото се в София. Категорични бяха и реакциите на политици от Европа, някои от които поискаха на България да бъде отнето правото на глас.

Скандалът обаче е по-голям, защото назначението се прави насила и имайки предвид всички слухове за далавери и съмнение около въпросното лице, с този акт Станишев и неговите прислуги окончателно зачеркват България в очите на Европа и демократичния свят.

Вчера стана ясно че политически партии БСП и ДПС няма.

Има Станишев и Местан, които използват двете организации за себе си. Може ли някой да ми обясни какво общо имат гласувалите за социалистите или за ДПС с това назначение? Как това назначение ще им увеличи пенсиите? Именно избирателите на БСП и ДПС трябва да потърсят отговорност от ръководствата на партиите си. Това ще е тестът за тях. Вероятно обаче ще се провалят в този тест…

Въпросният нов председател на ДАНС може и да бъде жертван. Ако вирусът и мафията преценят, че той е по-скоро риск, отколкото актив за тях. Не трябва да забравяме обаче, че те и техните икономически и медийни интереси управляват в момента България. Затова друг изход освен оставка на правителството и нови избори няма. Който и да ги спечели трябва да има ясен мандат да се пребори с вируса и мафията.

ГЕРБ в момента трябва да бъде остра, категорична и безмилостна опозиция на случващото се. Заедно в всички демократично мислещи хора в България. Каквито и съмнения някой да има, в момента няма значение кой кого харесва или не. Всички станахме жертва на една грандиозна манипулация, която съветският вирус ни спретна.

Защото следващата стъпка ще бъде отваряне на АЕЦ Белене. После ежедневният живот на хората, сметките за ток и парно, бизнесът на България ще стане изцяло зависим от матриците на съветския вирус и мафията.

Затова трябва и нова конституция, защото в България не трябва да има повече съмнение в свободите на гражданите.

Днес в България има само една линия на разделение: тя е между мафията и нас – хората, които искаме да имаме нормална държава.

Днес се вижда, кой от кои е. Който се заиграва с това правителство и го подкрепя, с кворуми, със заместник министри, с шефове на кабинети и каквото и да е застава от страната на мрака.

Размисъл в деня за размисъл

11/05/2013 1 comment

Roman_ElectionЗа първи път гласувах на изборите 1990 г. Оттогава не съм пропуснал избори: общински, национални, президентски или европейски. Не пропуснах и реферндума, на който гласувах срещу АЕЦ Белене. Един единствен път съм гласувал за кандидат на социалистите– на втория тур на президентските избори гласувах за Първанов. Не защото го харесвах, но кандидатът на демократичната българска десница– разяждана от вътрешни противоречия, не стигна до втория тур. Нямаше как да гласувам за националист и опортюнист като Волен Сидеров.

Кандидатирал съм се, губил съм и съм печелил вотове, наблюдавал съм избори в Украйна (когато изборите за президент бяха толкова фалшифицирани, че се наложи да ги проведат на ново), в Албания (когато страната се разпадаше и в нощта на вота спечелилите социлисти изляза да стрелят на площада и хвърляха гранати по офиса на демолратината партия). В Босна бях част от мисията на ОССЕ не за наблюдение, а за организация на изборите. В Пакистан съм наблюдавал избори, в Ирак също. Ръководих мисията на ЕС на избороте в Гана, където видях как една страна иска да се изправи и да покаже, че в Африка може да се организират честни избори.

Такова чудо като у нас в момента не бях виждал.

Ей Богу, желанието на някои да натика България в най-черните хроники на световните медии, да подтисне и без това крехкото самочувствие на българина, да смаже желанието за живот на цяло едно общество… ей такова нещо не бях виждал. Срам ме, яд ме е, не си намирам място!

На тази кампания БСП и всички нейни производни в един глас и в една тоналност извадиха всички възможни компромати срещу ГЕРБ и Борисов. Защо? Защото нито комунистите, нито костовистите могат да си представят, че за първи път в съвременната българска история една партия има шанс два пъти да бъде първа политическа сила. Е много ги е яд, защото ГЕРБ обърка добре подредените им сценарии. Много пари хвърлиха, много усилия, много слюнка изхарчиха да плюят, да омаскаряват, да злепоставят. Защото загубят ли тези избори те знаят, че никога няма да могат да се разпореждат с България както преди. Никога няма да могат да крадат вече милиони от безмислени енергийни проекти като АЕЦ Белене и други. Никога няма да могат да вадят досиета за едни и да ги крият за други. Никога няма да могат да си развиват тъпите тези, че България трябва да бъде равноотдалечена от Вашингтон, Брюксел и Москва. Никога вече България няма да бъде сива зона за техните задкулисни игри.

Да, последните четири години бяха много трудни. Не пожелавам на никое бъдещо правителство да трябва да се бори с това, което ние заварихме. Продънени бюджети и задълбочаваща се международна криза, която можеше да бъде избегната ако Станишев и ко не бяха оставили българската икономика да се развива като балон, който се спука в ръцете им. Но каквото било било…

Да, страхът на комунистите и кресливите им подгласници е оправдан. Въпреки злобата и парите, те пак не успяват. Не успяват, защото хората в България не са толкова прости, колкото техните “стратези” си мислят. Не са, никога не са били и никога няма да бъдат. Затова ни заливат с омраза от сутрин до вечер. Затова превръщат политиката в блудкава оперета.

Сценарият им за България няколко пъти се спъна през последните 20 години. Ако БСП са втори на изборите утре, ако ГЕРБ и демократично мислещите партии не им позволят да се докопат до властта, техният сценарии за България окончателно ще се провали и веднъж завинаги нашата страна и нашето общество ще е загърбило робството на миналото и ще е стъпило здраво на собствените си крака.

Моят избор е ясен и категоричен, той няма да се промени от помията, с които по поръчка ни заливат. Нека да съм ясен– аз ще гласувам за ГЕРБ, защото не искам сценария на тези, които заливат с кал цялото ни общество да се реализира. Всеки трябва сам да направи своя избор. Това е свободата и отговорността на демокрацията. Другото е, както казват, “от лукавого”.

9 май или 9 май…

09/05/2013 Leave a comment
EU and candidates

EU and candidates (Photo credit: Wikipedia)

Тази сутрин с учудване забелязах, че сред някои в обществото ни продължава да витае някакво двоумение относно какво точно отбелязваме на 9 май? Отговорът е един — това е Денят на Европа, защото на 9 май 1950, тогавашният френския министър на външните работи Robert Schuman прави своята историческа декларация, която полага основите на Европейския съюз и прави войната в Европа невъзможна. В Русия обаче честват Деня на победата. Въпреки че Германия подписва акта на безусловна капитулация през съюзниците още на 7 май 1945, руските представители на церемонията не са опълномощени и искат повторна подписване на 8 май 1945 в Берлин. Когато  това се случва в Москва вече е 9 май… Реално Втората световна война приключва с капитулацията на Япония на 2 септември 1945.

За България 9 май е Денят на Европа. За Русия това е денят на победата. За мен причините са ясни и неоспорими. Ако България не беше въвлечена на страната на нацистка Германия (безспорно най-позорното решение на цар Борис III и неговото правителство) и ако в последствие България не беше окупирана от Съветската армия и нейните комунистически агенти, то страната ни вероятно щеше да бъде сред инициаторите на обединена Европа. Още през 1927 проф. Иван Шишманов е сред учредителите на Пан-европейското движение във Виена. Ако се още по-назад във времето, след Освобождението в България се заражда мощно политическо и обществено движение, което работи за модернизацията на страната ни и връщането й в лоното на “свободните европейски народи”. Целият този път е прекъснат от цар Борис III, последвалите обществени сътресения и най-вече от съветската окупация и комунистическия режим.

Повече от половин век по-късно страната ни става част от Европейския съюз. Съюз, който днес е модерно да бъде оплюван не само у нас. Благодарение на него обаче на европейския континент израснаха поколения, които не знаят какво е война. Едва сега, когато Европа е в ръцете на тежка икономическа криза, устоите на Съюза започват да се поставят под въпрос и много хора удобно забравят, че предния път, когато Европа изпада в подобна криза, това води до Първата световна война. Сценарий, който днес за нашия континент изглежда невъзможен поради икономическата, правна и институционална обвързаност на страните-членки. Странно е, че в България — най-новата страна-членка на ЕС, се намират хора, които пригласят на тези модерни евро-критикари. Не само пригласят, но и дават своя “принос към дебата” — понеже сме най-бедните трябвало да ни дават най-много пари… Като че ли забравиха как преди години всичките ни “европейски пари” бяха спрени, защото местни бабаити предпочетоха да си купуват с тях поршета вместо трактори и земеделски машини. Тезата за вечната онеправданост на българина, комуто всеки “голям” иска да направи нещо лошо е жалка и смешна. Тя обаче е много удобна, защото винаги завършва  с логиката “нищо не зависи от мен, всичко зависи от другите”. “Другите” са обикновено големи, богати и “имат интереси”. Не това е темата на разсъждението ми днес обаче.

България гордо трябва да чества 9 май като деня на Европа, защото България е част от културното, историческо и политическо пространство на Европа. Днешният ден е добър повод да си спомним откъде тръгнахме през 1989 като общество и през какво минахме. Добре е да се замислим за загубено време в спорове за герба (да има или да няма корона), в дебати (за или против приватизацията и частната собственост), в чудене (искаме или не искаме да бъдем в НАТО), в крадене (масова приватизация, ЗУНКове, батко и братко и др.), в реформи (ще правим или не здравна реформа, ще модернизираме или не съдебната система), отново в чудене дали сме в криза или не (през 2008 Станишев и Орешарски твърдяха че кризата била на “богатите” държави) и т.н.

Преходът на България за последните 20 години ни най-малко не беше лесен. Напротив. Беше кошмарно труден! Но не заради “другите”, а заради нас самите и цялото лутане, което сами си причинихме. Всичко това докато Европа се обединяваше, развиваше, строеше инфраструктура (физическа и научна), в общи линии вървеше напред. Не че във Франция, Германия или Великобритания не са имали проблеми. Напротив — имат и са имали огромни социални проблеми. Но са ги решавали в рамките на Европа, в рамките на законодателството на ЕС и не са се чудили що за празник е 9 май.

В Русия 9 май е Ден на победата над нацистка Германия. Безспорно това е и моментът, в който трябва да отдадем почит на всички загинали в годините на Втората световна война. Без значение каква е националността им. Може би и да си помислим за всички, които в момента по света стават жертви на войни и конфликти. През 90те години братоубийствената война беше буквално до нашата граница – в тогавашна Югославия. Сега е другата страна на съседна Турция – в Сирия, където диктатурата на Асад разрушава системно цялата държава. Може би обаче е и момент в който да си дадем сметка, че за нас в България руският “ден на победата” никога няма да бъде “нашия” празник. Защото през 1944 нацистката окупация е заместена от съветска окупация, комунистически преврат и 50 годишно “отклонение” от Европа. Затова нека оставим руснаците да честват техния девети май, а ние да честваме нашия.

И да не забравяме, че когато на 8 май нацистка Германия капитулира, в България е все 8 май… Ние сме в Европа и няма какво да се чудим повече.

Без истерия към съседите II

14/12/2012 Leave a comment

Заключенията на Съвет “Общи въпроси” на ЕС, които не определиха дата за започване на преговори с Македония, отново развълнуваха българското общество. Интерпретациите са доста крайни – от “копаене на гроб” до “отрязване”.

България нито е изкопала гроб на съседите си, нито ги е отрязала по пътя им към Европа. Дори напротив. За пореден път заявихме, че искаме Западните Балкани да вървят уверено и бързо по пътя на евроинтеграцията.

Какво обаче означава това?

Целта е ясна – един ден между България, Македония, Сърбия и другите ни съседи на Западните Балкани да няма граници, да използваме една валута (евро) и бизнесът ни да бъде обвързан. Ще ни различават единствено пътните табели, които ще бъдат на родните ни езици, както това е между Франция и Германия… В обединена Европа всеки запазва своята идентичност и я развива, но не за сметка на другия.

Това е интеграцията, която ЕС предлага и заради която е толкова ценен. Не може обаче да бъдеш част от една общност, без да покриеш еднакви критерии, без да приемеш общите правила.

Пътят към Европа за Западните Балкани не е процес, в който трябва да се правят отстъпки от ЕС, от България или от който и да е, заради романтични спомени или тежко детство. Това няма да е от полза за никого, защото, когато един ден поискаме да отворим границите си, ще се окаже, че имаме различно разбиране за нещата. Ако искаме някога да имаме интегрирана бизнес среда на Балканите, като в страните от Бенелюкс например, не можем днес да си затворим очите, че компании са дискриминирани само защото са български. Дали ще успеем да осигурим свободно движение на хора, ако днес не повдигнем въпроса, че има граждани, които са тормозени от държавната машина само защото се чувстват от друга националност? Никой не може да живее със съседа си, ако насажда омраза към него.

Ние не искаме Балканите да останат в плен на миналото или дори на настоящето. Напротив, искаме да погледнем напред. Точно защото сме наясно, че европейската интеграция е най-добрият сценарий за развитие на нашия регион, имаме отговорността да посочим най-верния път за това на нашите съседи, а не да ги залъгваме, че той е лесен. Защото от собствен опит знаем, че това не е така – нужни са тежки реформи, компромиси и много внимание.

Затова и заключенията на Съвет “Общи въпроси” идват навреме и са в правилната посока. Те показват, че правителството в Република Македония не трябва да се отнася административно и бюрократично към процеса на евроинтеграцията, а по същество.
Заключенията определят стъпките, които оттук нататък страната трябва да извърви, за да може да премине в следващия етап на присъединяването си към Европейския съюз. Ясно са формулирани критериите, на които трябва да се отговори, а именно – реформи, добросъседски отношения, включително и с България, и стъпки за решаване на въпроса с името.

Като най-големия застъпник на евроинтеграцията на Западните Балкани в ЕС България има задължения и към Европа. Темата за разширяването на съюза е достатъчно трудна в момента, за да позволим изграждането на нереалистични очаквания, които един ден ще се върнат обратно като бумеранг. Създаването на изкуствен образ днес, без реалното подобряване на ситуацията в страните кандидатки ще постави непреодолими пречки при преговорите в бъдеще.

Поставянето на въпроса с Македония съвсем не беше показване на мускули пред някой по-малък или по-слаб. Всъщност България трябваше да изложи позицията си пред останалите страни членки от ЕС и пред ЕК и да ги убеди, че в това, което казваме, има смисъл. Запазването на мълчание и показването на конформизъм нямаше да доведе до нищо по-добро нито за България, нито за Македония.

България за първи път успя да постави важен национален въпрос, който има с друга държава и засяга нашите интереси, пред Европа и да има нейната солидарност. Смятам, че го направи в рамките на европейския тон и правила. Вече 5 години, откакто сме член на съюза, постоянно повтаряме, че трябва да започнем да се държим като страна членка, а не като уплашен кандидат.

Оттук нататък най-голямата отговорност по присъединяването на Македония пада върху нейното правителство. Те имат както българските предложения за договор за добросъседство, предложенията ни за засилено сътрудничество, така и ясния сигнал от Брюксел, че има само един път към Европа и той е на сътрудничество, а не на отрицание.

Статията, под заглавие ‘За да си в Европа, приемаш правилата’, беше публикувана днес във в. Труд

Вечеря Европейски съюз – Русия

14/10/2012 Leave a comment

Довечера в Люксембург ще има вечеря на министрите на външните работи на ЕС с руския ни колега Сергей Лавров. Вечерята трябваше да се състои по време на сесията на ООН, но се отложи за днес.

Дискусията се очертава да е предимно от външнополитически характер – Сирия, Иран, Молдова, Грузия. Предвид предстоящата Среща на върха ЕС-Русия през декември, ще бъдат обсъдени и двустранни въпроси от дневния ред на ЕС-Русия  (Партньорство за модернизация, Новото споразумение ЕС-Русия, СТО, енергийни, визови въпроси, сътрудничество по управление на кризи).
Сключването на всеобхватно споразумение ЕС-Русия, което да регулира отношенията ни в целия им обхват, остава основен приоритет. Преговорите по него започнаха още през 2008 г., но след 12 кръга остават открити въпроси по глави “Търговия и инствестиции” и “Енергетика”. Въобще енергийното сътрудничество е сред въпросите, които се характеризират с остри разногласия. Русия смята, че Третият енергиен либерализационен пакет нарушава свободата на действие на руските фирми на европейския пазар. Нашата обща позиция в ЕС е, че правилата не са дискриминационни, тъй като се отнасят с еднаква сила за всички фирми.
Преговорите по споразумението се водят от Европейската комисия, на базата на мандат от страните-членки. Имайки предвид предстоящата среща на върха в края на тази година, дискусиите по подготовката на споразумението, по преговорния процес и тактика, както и по  целия обхват на партньорството за модернизация на Русия ще са в центъра на вниманието на ЕС.
За руската страна ще бъде приоритет да продължим разговорите за визовата либерализация. Добрата новина по тази тема е че срещите в рамките на диалога протичат успешно и Русия показва напредък по техническите показатели. Този напредък ще бъде решаващ, за да може да се започнат преговри за безвизов режим. България през последните три години либерализира в максимална степен визовата ни политика спрямо Русия. Мерките, които предприехме доведоха до невиждан ръст на руските туристи в България.
Въпреки че остават доста различия по ключови въпроси на външната политика, всички в ЕС сме единни, че диалогът трябва да продължи и сътрудничеството ни да се задълбочи.
Сирия безспорно ще бъде основна тема, по която имаме различия. Руската позиция продължава да блокира всеки опит за приемане на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Основният аргумент в тази посока е, че Русия е против военна намеса в конфликта. За съжаление обаче блокирането на процеса на вземане на решение в Съвета за сигурност в Дамаск се разчита по един единствен начин — режимът на Асад има не само финансова и техническа подкрепа от Иран, но има и политически ‘чадър’, който го прави недосегаем. Надали в разговора довечера позицията на Лавров ще се промени, но за нас в ЕС е важно да разберем две неща: (1) трябва да работим по-активно за изработването на преходен план за бъдещето на страната след Асад; (2) този план трябва да се базира на консолидираните (а не разделените) усилия на опозицията. Същевременно Русия трябва да разбере, че колкото по-дълго подкрепя диктатора Асад, толкова по-малко влияние ще има върху бъдещето на страната.
Разговорът за Иран ще бъде също изключително важен. Под ръководството на Върховния представител за външна политика на ЕС г-жа Аштън, Европейският съюз има водеща роля в преговорния процес с Техеран. За съжаление напредъкът е бавен (ако го има въобще), труден, но процесът на преговри е неизбежен. Иран трябва да разбере, че единственият начин страната да бъде реинтегрирана в междунардоната общност и да се освободи от бремето на санкциите, е като възстанови пълния контрол на МААЕ върху ядрената си програма и докаже, че тя не е за военни цели. По тези въпроси с Русия нямаме различия, защото нито ние, нито Русия имаме интерес от ядрено въоръжен Иран.
Погледнато от София, сътрудничеството по регионални и международни въпроси е неразривна част от диалога на ЕС с Русия. За нас е важно обаче да виждаме конкретни реултати. Макар Сирия и Иран да са най-актуалните теми в момента, въпросите, свързани с преговорите по Приднестровието или с Грузия не трябва да бъдат оставяни на заден план, нито пък консултациите по правата на човека.
За България същевременно е особено важно развитието на сътрудничеството в областта на енергетиката, където засега като единствен и реално изпълним към момента проект е „Южен поток”.
Извън въпросите на енергетиката все повече ще говорим с Русия и за търговия. След като страната стана член на Световната търговска организация (СТО), включително и с подкрепата на България, всички очакваме да видим реалното прилагане на поетите ангажименти. За България това също е важно, защото ще разшири въможностите за износ на стоки и инвестиции в Русия.

Посолството в Мексико остава, отваряме в Ирак

01/02/2012 Leave a comment

С Николай Младенов, министър на външните работи, разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ

– Г-н министър, как се работи с президента Росен Плевнелиев?

– Много прагматично. Той, както и аз искаме максимално да регламентираме взаимодействието между външното министерство и президентската институция, така че да няма пропуски, неясноти и тълкувания както по отношение на назначаване на посланиците, така и по отношение на външнополитическата координация въобще.

– Лесно ли постигнахте споразумение по кандидатурите на новите посланици?

– Лесно, защото хората са професионалисти и аз мога категорично да мотивирам предложението за всеки един от тях. Предстои ни да продължим процеса със следващи назначения, които са в ротацията. Надявам се да въведем и друг механизъм, преди да заминат новите посланици.

Освен през изслушване в комисията по външна политика в парламента те да минават през цикъл от срещи, в който да се запознават с приоритетите на всички министерства, а и да се срещат с асоциации на работодателите в България. Те трябва да са наясно с всички фактори в българското общество и да имат максимално много контакти в страната, в която отиват.

– Имахте ли големи спорове по кандидатурите?

– Предложенията бяха съгласувани и нямаше сериозни различия.

– Сега изглежда много лесно, но защо не успяхте да направите това преди?

– Защото предходният президент отказа да разгледа казусите, свързани с Държавна сигурност, и отказа да се съобрази с волята на Народното събрание и правителството.

– Но въпреки това изпращате началника на неговия кабинет за посланик?

– Да. Ген. Колев е бил много други неща, преди да бъде началник на кабинета на президента. В него държавата е инвестирала много средства. Той има ключова роля в процеса на присъединяване към НАТО и мисля, че има много още какво да даде за страната ни. Работил съм добре с него. Когато преди бях в опозиция, имахме много различия, но запазихме коректен диалог.

– Очаква ли се други компетентни хора от екипа на Първанов да заминат посланици?

– Всички компетентни хора се разглеждат без значение към кой екип са работили.

– А да очакваме ли още бивши военни в посланическите списъци?

– Не знам, не съм мислил по този въпрос.

– Добър знак ли е, че сега за пръв път от толкова години изпращаме цивилен за посланик в Македония?

– Г-н Иван Петков, когото изпращаме в Македония, е професионален дипломат, който през последните години се е занимавал с правата на човека и е представлявал България в Съвета на Европа, а преди това е бил и заместник-министър. Посланието в това е доста категорично.

– Да се върнем на ген. Колев. Защо в Холандия?

– Холандия е страна, която в началото на 90-те години заедно с други наши партньори игра ключова роля за подготовка на България по процеса за влизане в НАТО. Както по линия на военното сътрудничество, така и в сектора на сигурността. С Холандия въобще имаме добро сътрудничество в сигурността и изпращайки човек, който е бил на такива високи постове в държавата, даваме сериозно послание, че искаме приоритетно да разглеждаме нашите отношения отвъд този контекст, за който се пише във вестниците и е злободневна тематика в обществото.

– Преди половин година обаче говорихте за ултиматум към Холандия заради Шенген, това своеобразен отговор ли е?

– Нека да разгледаме от другата страна нещата. Проблемът е във вътрешнополитическия дебат в Холандия и той се изразява не само по членството на България и Румъния в Шенген, а по много други теми напоследък. Така че самата Холандия трябва да реши своя вътрешен дебат. Аз съм търсил човек за Холандия, който да има достатъчно високи контакти в нашата държава, да има достатъчно опит и дисциплина и да може да структурира един дневен ред. Иначе, ако трябва да бъда честен, това, което се случи в последните месеци по Шенген, сериозно разклати доверието, което българското общество има към Холандия. Надявам се, че този проблем ще се разреши до лятото най-късно. Категоричността на тона, който заехме, бе оценено в Брюксел и си личи от изявленията на другите лидери в ЕС, както и от това, което прави председателят Ван Ромпой, за да намери изход от създалата се ситуация.

Не искам шенгенският дебат в България да се превръща в антиевропейски, защото и без това има риск много други дебати в Европа да се наложат като антиевропейски.

– Тогава да поговорим за решението да признаем едностранно шенгенските визи за национални. Защо чак сега бе взето това решение?

– Това решение е можело да бъде взето преди години. Аз лично нямам обяснение защо не е направено досега и защо толкова години не сме предприели такава стъпка, след като това е в пряк интерес на нашата страна. Реално с това премахваме една бариера за две групи граждани на трети страни – първо, бизнесмени, работещи с ЕС, за които досега съществуваше допълнителна пречка да дойдат у нас или въобще да забележат България, второ – за туристи, които пътуват до други страни в ЕС, и за да дойдат у нас, трябва да извадят допълнителна виза.

Сега се отваря реално нов пазар за страната ни за туристически услуги към по-платежоспособни туристи. Могат да се правят пакети България-Гърция, които включват Банско и Егейско море например. Отваря се цял потенциален сегмент на туристическия пазар от Турция, където има доста хора с шенгенски визи. Надявам се че с това решение ще предизвикаме българския бизнес и туристическата ни индустрия да променят така пакетите си, че да привличат туристи и от нови дестинации. Например такъв голям потенциален контингент туристи са от арабските страни, най-вече от Залива, където постигнахме две реални неща. Първо, направихме визите по-достъпни чрез системата за аутсорсинг и второ – въведохме това правило за Шенген. Така че се надявам това наистина да доведе повече туристи и бизнесмени.

– Трябваше ли да водите битка с финансовото министерство или с ДАНС, които бяха двете институции против това решение?

– Имахме дебати, но мисля, че в крайна сметка те разбраха правилно аргументите. Фактът, че това решение бе сериозно лансирано от министър-председателя, също помогна.

– Не беше ли това лично ваша идея, а не на министър-председателя?

– Ние работим в екип.

– Кога се очаква следващата група посланици?

– Тече процес на съгласуване с президента и ще ги предложим на МС.

– За кои страни приоритетно избирате посланици?

– За останалите европейски страни, Русия, Латинска Америка..

– За Бразилия ли?

– За Бразилия и Мексико.

– Това е изненада, посолството в Мексико беше предвидено за закриване?

– На този етап няма да се закрива посолството в Мексико. То ще се превърне по-скоро в регионално посолство за Централна Америка по примера, по който и мисията ни в Южна Африка ще покрива доста страни на юг от екватора.

– Този анализ не можеше ли да бъде направен и по-рано, защото по всичко личеше, че Мексико е важно посолство за региона.

– Нашият анализ се базираше на това къде има потенциал за спестяване на разходи, предвид ограниченията в бюджета. Мисля, че след оптимизацията на разходите и свръхприходите от визи тази година можем да си позволим да запазим това посолство.

– А не продадохме ли междувременно имотите в Мексико?

– Продадохме апартаменти, но самият посолски комплекс не е продаден, а там имаме още толкова много имоти, че са предостатъчно за поддържането на дипломатическа мисия. Истината е, че държавната администрация понякога не разполага с пълната информация, която дава общата картина, преди да се вземе решение. Затова диалогът между държавата и бизнес асоциациите, работодателите и останалите форми на сдружения е много важен. Ако реално се погледне върху данните и анализите, които правим, ще излезе, че в една страна като Узбекистан например няма нужда да поддържаме мисия. Официалните данни за търговския оборот са много ниски, няма българска общност, няма интереси по сигурността и ако закрием там посолството, реално ще спестим разходи. Ние обаче направихме серия срещи с всички бизнес асоциации и оттам излиза, че в определени държави, в които ние не сме регистрирали определен интерес, там има такъв. 800 български камиона обслужват дестинации в Узбекистан или минават през територията на страната, изпълнявайки договори, по които работят. Други български компании пък инвестират там в момента. Затова и част от тези решения се преосмислят. Затова се опитваме да създадем система от консултации в по-широк кръг, а не само това, което държавата има като инструменти.

– Ще откривате ли нови посолства?

– Сигурен съм, че до края на 2012 г. ще открием поне едно ново посолство. Надявам се това да бъде или в Ирак, или в Саудитска Арабия. Това се налага както от интересите на българската държава, включително търговия, износ, така и от потенциалните възможности, които се създават сега. Поне едното от двете ще стане.

– След войната какви интереси ни свързват с Ирак?

– В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя. Това е нещо, за което лично съм се борил години наред да се случи и затова се надявам, че в рамките на тази година ще имаме сериозен резултат. Потенциалът за страната ни е огромен – в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България.

– Какво трябва да натежи на везните при избора между Ирак и Саудитска Арабия?

– В Ирак имаме сградите на бившия посолски комплекс, който е полуразрушен и трябва да се намери разумно решение както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на сигурността.

В Саудитска Арабия никога не смеимали сгради. Там трябва да се изгради физическата инфраструктура за едно посолство. Аргументацията е свързана с цената. Кое можем да си позволим и къде има по-бързо възвръщаем интерес за България като бизнес, работни места, политически контакти и т.н.

– Арабската пролет и всички промени в Близкия изток и Северна Африка промениха ли с нещо политиката на МВнР?

– Засилиха ролята на арабската дирекция в министерството. Събуди я от дълбок сън и извади на преден план нуждата да развием отново капацитет, за да работим в арабските страни. Създаде уникална и неповторима възможност за България да се позиционира по нов начин в Арабския свят както политически, така и икономически. Ако погледнете исторически назад, ще видите, че влизането на България в Арабския свят идва при предното голямо разместване на пластовете в Близкия изток и Северна Африка – края на колониализма. Сега реално това е второто сравнимо като размер разместване на пластовете в региона. Тогава ние сме го използвали, сега също трябва да го използваме във взаимен интерес.

– Как например?

– Има голям интерес към България в страна като Тунис, където са имали интерес към нас преди повече от 30 г., след което са го загубили. Сега този интерес се възражда с голяма скорост. Там предстои и първият проект с българска подкрепа – създаване на Училище за политика. Предстои посещение на министър-председателя Борисов в Тунис. Разместването в Арабския свят предоставя огромни възможности и затова имаме нужда и от формирането на нови кадри, които познават Арабския свят сега, а не през 60-те и 70-те години на миналия век. Изниква и пропуск в българската експертиза в Арабския свят. Ние като страна не познаваме страните от Залива.

Като манталитет, език, култура нямаме изградени кадри в това отношение, затова и работим съвместно с НБУ за създаването на Център за изучаване на страните от Залива в София.

– Има ли нова концепция за отношенията ни с Либия, защото, като че ли след като се включихме в офанзивата срещу Кадафи, сега все едно изчакваме нещо?

– Да, в определена степен изчакваме малко, но дотолкова, доколкото в момента текат процеси, според които ще стане ясно кога и как ще се проведат изборите в Либия. Предстои ни през пролетта в Либия да организираме политически обучения. Това е част от Софийската платформа. След срещата през декември започнахме разговори с различни страни по конкретни проекти – в Тунис, Либия, Египет…

– Тоест износ на демокрация в Арабския свят.

– Споделяме опит. Разказваме това, което ние сме направили, с неговите плюсове и минуси, за да могат всички наши партньори да преценят кое им е от полза.

– Какво да очакваме от еднодневната визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън на 5 февруари?

– Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ – както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна. Иначе с нея се виждаме редовно на всякакви формати. С премиера също се е виждала. Последният път, когато разговаряха, бе в Бразилия, на инагурацията на Дилма Русеф.