Archive

Posts Tagged ‘българия’

Три причини, поради които газовият хъб “Балкан” си заслужава

07/09/2016 1 comment

Публикувано във в. 24 часа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5747501

Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация Проектът за газов хъб “Балкан” е български проект. Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация и разработен в България с оглед на стратегическото ни положение. Това е дългосрочен проект, по който ще се работи години, може би десетилетия напред.

Дали ще се случи, зависи както от нас, така и от партньорите ни, защото за неговата реализация се изисква сътрудничество с Европейския съюз, с региона и с Русия, която ще продължи да бъде фактор в областта на енергетиката и газовите доставки. Как ще се случи, зависи от способността ни да работим по реализацията на дългосрочен национален приоритет чрез премерени дипломатически и икономически ходове. Неизбежно в този разговор ще се намеси и геополитиката. Затова внимателно трябва да се анализират и използват външнополитическите инструменти, които ситуацията ще предлага.

Първият успех за проекта е мощната подкрепа на ЕС. Вторият — дипломатически успех, дойде във Варна преди дни – инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕС и Русия по въпросите на хъба. Въпреки обтегнатите отношения между Европа и Русия.

Има поне три причини, поради които проектът си заслужава и може да бъде успешен. Първо, регионът не разполага със собствен регионален газов хъб.

Защо само Западна Европа трябва да печели от свободния пазар на газ?

Второ, Югоизточна Европа очаква много по-голям ръст на потреблението на газ от останалата част на Европа. Защо да не се възползваме от това като държава? И третата причина – силната покрепа, която България получава от Европейския съюз. В крайна сметка България е пресечна точка на важни европейски транспортни коридори и е естествен маршрут на енергийните потоци от юг, изток и югоизток. Страната ни обаче не може да бъде третирана само като територия, през която се реализират проектите на други държави.

На базата на собствена стратегия България може да се превърне във важен газов разпределителен център на Балканите. България разполага и с добре развита национална газопреносна мрежа, изгражда междусистемните връзки със съседите ни, започнаха и проучвания за добив на газ в Черно море.

Докато Европейският съюз е изправен пред историческо предизвикателство – как да удържи мощната миграционна вълна по границите си, никога не трябва да забравяме, че сигурността на енергийните доставки и диверсификацията остават от ключово значение за всички. Както по темата за енергетиката, така и по темата за миграцията, България има исторически шанс, че не сме сами, а получаваме подкрепа от цяла Европа. И по двете теми

имаме нужда от солидарността на ЕС и партньорства отвъд Европа.

И по двете теми ролята на българската дипломация ще бъде от ключово значение. И по двете теми е важно всички да се обединят около националния приоритет за газовия хъб, за да може да започне неговата реализация.

България е на прав път с проекта за газовия хъб “Балкан”

05/09/2016 Leave a comment

Проектът е първата инициатива в областта на енергетиката от много години, която изцяло отговаря на българския национален интерес. За неговата реализация се изисква партньорство както с Европейския съюз, така и с Турция, с Русия, с всички страни от региона.  

http://bnr.bg/post/100733877/nikolai-mladenov-balgaria-trabva-da-osashtestvi-proekta-balkan-zaradi-svoite-ikonomicheski-celi

Тук няма новина!

05/07/2016 1 comment

 

В публичното пространство се появиха спекулации относно това как е комуникирана информацията, че българският парламент и правителство прекратяват проекта за АЕЦ Белене през 2012 с решение на Народното събрание от 28 март 2012, на основание на решение № 250  на Министерски съвет, с което се отменят решения 259 от 2005, 260 от 2005 и
изменя протокол 17.57 от 2004.

Спекулациите са предизвикани от публикуването на множество имейли на г-жа Хилари Клинтън от времето, когато е била американски държавен секретар. В един от тези имейли на 28 март 2012 посланик Морнингстар пише на зам. началника на кабинета на г-жа Клинтън за наш разговор, в който го информирам, че България прекратява проекта. Същата информация предоставих и на посланиците на страните-членки на ЕС в София още на същия ден на среща в МВнР. Руската страна беше информирана за намерението на България още на 26 март от премиера Борисов в телефонен разговор с президента Путин, информация за който има в стенограмата на Министерски съвет.

Да информираш своите американски и европейски съюзници, както и своите руски партньори, за решения от стратегическо значение е нормална практика.

За случващото се в Ирак, Близкия изток и света около България, разговор в @sedmicata на Дарик

15/03/2015 Leave a comment

Тук можете да чуете запис на интервюто ми с Кирил Вълчев. Неговото предаване е едно от малкото, в които може да се води смислен политически разговор. Водещият слуша, интересува се, задава смиселни въпроси и въпреки че не истеризира с празни изрази като “Имаме новина!”, обикновено измъква поне по една новина от гостите си всяка събота между 10:00 и 13:30.

Български икони в Багдад

05/03/2015 Leave a comment
Orthodox Cathedral Church of St George, Baghdad

Orthodox Cathedral Church of St George, Baghdad

В последния си ден в Ирак, посетих Православната катедрала Св Георги. Отдавна бях решил да подаря на отеца двете български икони от Клисурския манастир Св. Петка, които бяха с мен повече от година и половина през всички препятствия, които преживяхме. А и да остане все пак един спомен за България тук, в тези размирни времена…

Цървката е много красива и добре поддържана. За съжаление православните християни в Ирак споделят съдбата на останалите малцинства и в момента са прогонени от домовете си в Мосул от терористичната организация ИДИЛ. Много от тях са потърсили убежище или тук в Багдад или в Ербил. Това е съдбата на всички малцинства в момента… Бежанци в собствената си родина.

По-тъжно ми стана обаче като разбрах, че православният храм Св Георги не е получавал помощ от никоя православна общност вече повече от 10 години. Тъжно е, особено когато знам колко много правят другите църкви за своите братя и сестри в Ирак. Храмът се поддържа от общността, която също издържа и училище. Всички проекти, включително и за начално училище и дом за възрастни хора са замразени.

Дали няма да сгрешим ако, макар и за момент, не се огледаме и не помислим как можем да помогнем на хора, чиито живот е изключително тежък, в момент в който те най-много имат нужда от помощ? Сърцето ми се сви като видях колко скромно ни посрещнаха.

Дано да успея да намеря хора в България, които са готови да помогнат. Без да търсят облага и слава.

Днес почитаме жертвите на тоталитарните режими

23/08/2013 1 comment

20130823-110530.jpgПрез 2008 Европейският парламент прие декларация за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.

Декларацията бе приета, за да се запази паметта за жертвите на масово депортиране и изтребление от страна на престъпните режими. В нея се подчертава, че пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 между Съветския съюз и няцистка Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи. Последвалите масови депортирания и убийства, извършени от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството.

Съгласно международното право срокът на давност не се прилага по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Декларацията също така отблязва, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

Днес в 18 ч. Съюзът на репресираните, политици и граждани ще поднесат венци и отдадат почит пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Миналата година във възпоменанието участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

Още веднъж за многогодишната финансова рамка и България

05/07/2013 Leave a comment

Продължавайки темата с евробюджетът за България от вчера, ми се иска да припомня как и до какво решение се стигна през февруари тази година, защото преговорите по многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. се водеха в трудно и в тежки икономически и политически за Европа условия. Без съмнение, усилията за стабилизиране на публичните финанси в редица държави-членки оказаха силно влияние върху хода на преговорите. Натискът сред страните “нетни донори” за съкращаване на бюджета беше много силен. Същевременно съпротивата от страните “нетни получатели” от европейския бюджет също беше видима. В крайна сметка решенията се взимат с консенсус и затова имайки предвид различните изходни точки на страните-членки, постигането на резултат не беше лесно. За първи път в историята на ЕС, преговори за бюджет се водиха в условията на изисквания за съкращения на разходите.

Кое отличаваше България от останалите страни-членки? Като страна “нетен получател” ние бяхме част от т.нар. група на кохезионните страни. Голяма част от позициите ни (най-вече по отношение на кохезионната политика) бяха в съответствие с вижданията на другите нови страни-членки. Същевременно, като фискално дисциплинирана страна с изключително нисък бюджетен дефицит и нисък външен дълг, България и още една страна-членка от групата “Приятели на кохезията” имахме възмоност да водим отделни разговори със страните донори. Така и направихме. Затова в последната права на прегворите, българската позиция бе посрещната с разбиране и подкрепа в Лондон, Берлин и др.

След изключително сложни преговори, в които някои страни-членки трябваше да преглътнат съкращения до 40% на средствата, които получават от ЕС, на 7-8 февруари 2013 беше постигнат компормис. Миналата седмица той получи и подкрепата на Европейския парламент, с което процедурата по приемането на бюджетната рамка реално приключва.

Конкретно за България резултатът от преговорите бе добър — за следващия програмен период страната ни може да получи повече от 15,2 млрд. евро.

Въпреки намаляването на общия бюджет на ЕС спрямо предходния период (от 1033 млрд. евро на по-малко от 960 млрд.), България ще получи повече средства за периода 2014-2020. В новата финансова рамка България ще получи над 12 млрд. евро нетен приход от ЕС (разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на ЕС). България e и най-големият нетен бенефициент сред държавите-членки на ЕС като процент от брутния вътрешен продукт (с нетен баланс около 4% от БНД).

При съкращаване на общия бюджет за Кохезионна политика за периода 2014-2020 г. с около 24 млрд. евро спрямо периода 2007-2013 г., България е една от четирите държави-членки, които ще получат повече средства в сравнение с настоящия програмен период по линия на кохезионния и структурните фондове. По това перо за периода 2014-2020 г. България ще получи около 7 млрд. евро спрямо 6.85 млрд. евро от периода 2007-2013.

При общо намаляване на бюджета за Общата селскостопанска политика, България се очаква да получи общ пакет за директни плащания и развитие на селските райони в размер на около 7.5 млрд евро в сравнение с 5.8 млрд. евро през периода 2007-2013 г. В реално изражение, директните плащания на хектар ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г. Удовлетворено бе и искането на България за предоставяне на повече свобода на страните-членки при прехвърляне на средства между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика – директни плащания и развитие на селските райони.

В хода на преговорите бе постигнато съгласие за осигуряване на допълнително европейско финансиране в размер на 260 млн. евро (увеличение със 75 млн. евро от първоначалното предложение на ЕК) за безопасното извеждане от експлоатация на ядрени блокове в АЕЦ Козлодуй.

Освен средствата, които пряко получава страната, бе договорена общоевропейска програма за преодоляване на последствията от младежката безработица в размер на 6 млрд. евро, като бенефициенти по нея ще бъдат пет от шестте български планови района.

България получава възможност за допълнително европейско финансиране по линия на Инструмента за свързване на Европа. Ще бъде предоставено допълнително европейско финансиране също така и на програми в областта на науката, образованието, миграцията, защитата на външните граници и вътрешната сигурност, и в областта на правосъдието.

Ако трябва да се направи бърза равносметка- първите бюджетни преговори, в които България участва като страна-членка бяха успешни за нас. Страната ни успя да извоюва допълнителни средства и да защити своите квоти, въпреки общото съкращение на бюджета. Това не би било възможно ако през последните 4 години не бяхме постигнали по-добра усвояемост на европейските средства от периода на Тройната коалиция и не бяхме възстановили доверието на европейските институции в способността ни да защитаваме и реализираме разумни проекти. Това беше в основата на успеха ни, но би бил невъзможен без работата на добре подхотвените екипи от Министерство на външните работи и Министерство на финансите, които работиха, за да може страната ни да получи повече средства. Тяхната работа, заедно с усилията, които правителството и министър-председателят положиха, осигури успеха за България.