Archive

Posts Tagged ‘бсп’

Лъжите на БСП не могат да оправдаят управленското им безсилие

04/07/2013 Leave a comment

ImageПубликувам този текст, защото днес прочетох поредната лъжа, която правителството на БСП произведе, за да прикрие собствената си некомпетентност.През февруари 2013 беше договорена бюджетната рамка на ЕС за 2014-2020. По отношение на земеделските плащания е записано, че общата сума за подпомагане на селските райони е почти 85 милиарда евро. Как тези пари ще бъдат разпределени между държавите членки зависи от Европейския парламент и от страните-членки (т. 71 от Заключенията на ЕС от 7-8 февруари 2013). Разбира се това ще бъде направено на базата на “обективни критерии и минали резултати” (т. 70 от същия документ).

Ако настоящето управление не е способно да защити интересите на българските земеделски производители, да не прехвърля вината на Борисов или на ГЕРБ. Защото това, което страната направи по наше време е да защити именно техните интереси и да не допуска орязаване на директните плащания към българските земеделци, каквото предложение имаше в началото.

В рамките на преговорите беше удовлетворено и нашето искане страната ни да има повече свобода и да може да прехвърля средства (до 15%) между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика – директни плащания и развитие на селските региони. Това стана в момент, в който не само общия бюджет на ЕС се съкращава, а и самата обща селскостопанска политика се променя. Тази гъвкавост на селскостопанския бюджет ще позволи на България сама да прецени за какво и как да бъдат използвани средствата.

Същевременно България е една от само четири страни, които в следващия програмен период ще получат повече пари от преди. За България това означава 15,2 милиарда евро, или над 12 милиарда нетен приход от ЕС. Това става в период, когато страните-членки на ЕС драстично съкращават общия бюджет на Европейски съюз с 73 милиарда евро.  Правителството на ГЕРБ, въпреки финансовата криза в Европа, успя да договори за страната ни повече пари, отколкото тройната коалиция. Благодарение на нашите усилия България е на-големият нетен бенефициент сред държавите членки на ЕС.

Правителството на БСП и ДПС с подкрепата на Атака може единствено и само да загуби на България средства. Орешарски и Станишев са хората, които носят отговорност за спрените пари и ниското усвояване на европейски фондове по времето на Тройната коалиция. Каквито и ПР ходове в момента да предприемат, те не могат да прикрият неспособността си да управляват. Това го вижда всеки.

Преговорите по финансовата рамка бяха трудни и бяха проведени успешно благодарение на волята на правителството на ГЕРБ и експертите в българската администрация. Искам още веднъж да благодаря на всички, които работиха в този период на всички нива в администрацията. Искам също да се извиня на всички експерти, които работиха по преговорите, че техният труд остава неоценен от настоящето управление. Управление, което е загубило легитимността си и прави отчаяни опити да оправдае оставането си на власт.

Станишев и Орешарски нямат мандат да дадат властта на мафията

17/06/2013 Leave a comment
970199_10151653902204446_186867270_n

Над 50,000 български граждани излязоха на улицата с искане за оставка на социалистическото правителство на Пламен Орешарски

Къде сбърка БСП? Основната грешка на БСП е не назначаването на Пеевски, а това че оставиха Сергей Станишев да определя стратегията на партията им.

Станишев се провали като министър председател (резултатът след неговото управление за партията му беше по-лош от 2001), провали се и като опозиция (въпреки цялата истерия, която организира на изборите преди няколко месеца той не успя да ги спечели). Ръководството на социалистите забрави, че в политиката винаги трябва да има здрав разум, а Станишев беше обладан от омразата си срещу Борисов и ГЕРБ.

Човек, който остави ненавистта да го води губи връзка с реалността и със здравия разум. Започва да се доверява на хора, които му предлагат лесни решения. Започва да се заблуждава, че с ПР кампании, удари под кръста, и евтини медийни ходове може да спечели. Започва да назначава хора, който по подобие на него са заслепени от желанието за власт и бързат. Много бързат… Сергей не е лош човек, но бърза и не мисли. А в политиката всяка стъпка, която не е добре обмислена по-вероятно е да е грешка. Знам го от опит.

Когато не си спечелил изборите, но си в ситуация да управляваш, трябва особено много да внимаваш. Когато спечелиш изборите имаш естествен кредит на доверие. Кредитът започва да се топи от първия ден на всяко управление. Така беше и с ГЕРБ. Постепенно проблемите на всяка една власт, грешките, и цял куп непредвидени обстоятелства изяждат кредита на доверие. Но когато си дошъл на власт благодарение на сложна коалиционна схема, нямаш естествения кредит на доверие. Трябва да си го изработиш. А за да можеш да постигнеш това, трябва да се съсредоточиш върху положителни послания, градивни действия и максимално съгласие в обществото. Още повече, когато коалицията, на която разчиташ напомня на коалицията, която те е довела до загуба на изборите през 2009. Това последното прозвуча няколко пъти от идеолозите на Станишев — Райчев и Стойчев, но половинчато и само с медийна цел. Те наложиха тезата да не се говори за коалиция с ДПС, за да не прилича на миналото. Но, както се казва, по думите посрещат, по делата изпращат… Ръководството на БСП обаче няма как с медийни еквилибристики да разсее съмнението, че за втори път тяхното управление всъщност е управление на ДПС.

Още от нощта на изборите стана ясно, че Станишев прави грешен анализ на ситуацията. Според плана “Станишев” БСП трябваше:

  1. Да “яхне” недоволството срещу ГЕРБ и да атакува Борисов и партията му до пълното й унищожаване. Затова той, а не партията му, трябва да овладее службите за сигурност. Иначе не може да се разправи с политическите си опоненти. Затова му трябва Пеевски и това открито го призна както Станишев, така и Манолова. Междувременно всички стари десни партии са извън парламента, а националистите от Атака подкрепят управлението. С унищожаването на ГЕРБ, БСП няма да имат опозиция и ще инкасират “кредит на доверие” без да са си го спечелили.
  2. Да извади на преден план “експерти” (Орешарски, Стоянович и др.); за да не изглежда политическо правителството, а програмно. Така атаката срещу правителството (респективно всеки негов негатив) няма да е атака срещу БСП. Създаването на своеобразен “санитарен кордон” от “експерти” и базирайки се на “програма”, позволява да не се носи отговорност за всичко, а и някой обещания от изборите да не трябва да бъдат изпълнявани.
  3. Да запази някои ключови постове, които са важни за пред света – външната политика и отбраната, и чрез които могат да се гарантират лични интереси на ръководството на партията. Партиен външен министър е важен, за да може Станишев да си гарантира номинацията за еврокомисар през пролетта на 2014. Отбраната е важна, за да може да се поддържа усещането, че това правителство, макар и със социалистически мандат, работи добре със съюзниците в НАТО. Забележете обърканите медийни ходове на правителството, за да защити назначаването на Пеевски — министър на вътрешните работи ще стане вицепремиер, за да може да си говори “с чужденците”… Що за шега!?
  4. Да възстанови проекти като АЕЦ Белене, защото само по този начин може да си осигури политически и финансов гръб, а и защото те са близки до сърцето му идеологически и емоционално.

 Да, ама не!

Заблуден от омразата си, Станишев се впусна от първия ден да реализира стратегията си на всички фронтове. Все пак в неговия свят, той няма време — от всяка консерва дебне Борисов, дебне го сянката на Първанов, конспирации и преврати се крият зад всеки ъгъл… а до европейските избори през 2014 има още толкова много време.

Тази стратегия обаче е дълбоко погрешна, вредна за БСП и опасна за България. Тя се базира на абсолютно сбъркан анализ. Първо, БСП не спечели изборите. Второ, ГЕРБ не изчезна на тези избори, а събра над един милион гласа. Трето, медийната реалност и истинската реалност са две различни неща. Четвърто, между 2009 и 2013 Станишев не успя да убеди обществото, че се е поучил от грешките си в управление. Пето, има голямо количество български граждани (някои гласували за ГЕРБ, други гласували за други десни партии, трети не гласували за никого), които остро реагират на всеки опит на БСП да упражнява власт, без да има мандат за това.

Така се стигна и до назначението на Пеевски. С него чашата преля. Преля, не само защото БСП не го обясни, не само защото с него стана категорично ясно, че ДПС, а не социалистическия избирател ще определят политиката на това правителство. Преля най-вече, защото Станишев и Орешарски нямаха мандат да дадат властта на мафията. Затова и хората излязоха по улиците и вече трети ден не се прибират. Затова усещането е като през 1990, когато хората бяха навън защото беше накърнено достойнството им на граждани. През 1997 излязоха, защото бяха ограбени и обеднели. Пари се печелят и губят, но бедният човек има едно, което не трябва да му отнемаш — неговото достойнство.

Именно на това човешко достойнство посегнаха Станишев и ДПС.

Именно затова единственият изход днес е предсрочни избори и много, много, ама много сериозно сверяване на часовника с реалността на всички партии и политици в България: леви и десни, стари и млади, бивши и бъдещи.

Днес в България има само една разделителна линия: тя е между мафията и хората

15/06/2013 Leave a comment
България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

За 20 години демокрация в България преживяхме много неща. Докато другите страни, които с падането на Берлинската стена се спасиха от съветската злокоба и тръгнаха напред, ние не успяхме да изчистим заразата на съветския вирус. В продължение на години той разяждаше обществото. Вирусът ни накара да се изправим един срещу друг. Започнахме да се караха за какво ли не — за и против частната собственост, за и против Държавна сигурност, искаме на Изток или на Запад, все глупости, които омаломощиха обществото.

Няма да забравя как на социалистите-комунисти не им се обръщаше езика да произнесат думичката НАТО, а едвам промълвяха нещо за “евроатлантическите системи за сигурност”. преди години попитах Станишев защо на БСП им е толкова трудно да приемат че България ще бъде част от НАТО. Това бе през далечната 2001, а г-н лидерът на Европейските социалисти дори нямаше идея какво го очаква в бъдеще. Тогава той ми обясни, че за много от техните избиратели НАТО бил врагът, а тези, които били осъзнали че ситуацията се е променила вече приемали факта, че след като няма Варшавски договор, България може да е член на НАТО. Затова и съпротивата постепенно отслабвала и всичко щяло да бъде наред… Спомних си неволно за моя състудентка, която беше от Латвия. През още по-далечната 1996 нейната дипломна работа беше за НАТО като съюз на държави, споделящи общи демократични ценности… Да, за едни да си част от НАТО е въпрос на демократична ценност, за други просто въпрос от типа “…ами като го няма Варшавския договор, какво да правим…”.

Бездна! Бездна беше издълбал съветският вирус в България! И в тази бездна удобно се настани произведената от същия вирус мафия… С партийните протекции и партийните пари…

Докато останалата част от Централна и Източна Европа вървеше напред, в България серия от политически лидери от ляво и от дясно се заразяваха от вируса. Съпротивителните механизми на обществото бяха отслабени целенасочено. То не бяха банкови кризи, то не бяха масови приватизации, то не бяха скандали… Постепенно заробиха България правейки я тотално енергийно зависима от Русия. Последния хомот на икономическото робство искаха да бъде АЕЦ Белене.

Всичко това беше резултат от симбиозата между съветския вирус и мафията.

Всичко това се случи, защото тези, които вярваме, че България трябва да върви на Запад, а не на Изток също пострадахме от вируса. Впуснахме се в битки един срещу друг и забравихме, че съветският вирус и мафията са основният враг, че трябва да се борим с тях, а не със сенките им.

Аз дълбоко вярвам и никой, никога, при никакви обстоятелства няма да ме убеди, че България не е западна. Това го показаха и хилядите хора по улиците вчера. Те си спомниха много добре къде е вирусът в българското общество, те са съпротивителните сили на България.

Нашето общество исторически и културно принадлежи към Европа. Ние сме на границата с Ориента, познаваме го и точно защото го познаваме искаме да сме по-добри, по-организирани и по-справедливи. На това ни учи цялата ни история от Възраждането насам. Ние обичаме руската литература, поезия и музика, но никога няма да приемем руския авторитарен модел на управление и незачитане на човешките права. Ние обичаме турските курорти, пазарите на Истанбул, но ние никога няма да приемем смазването на протестите през последните дни и тоталния медиен контрол като нормално политическо поведение. Ние се разбираме с всичките си съседи, въпреки кървавата история на Балканите. Ние обаче никога няма да допуснем да превърнем региона ни отново в кървава баня именно защото сме си научил уроците от миналото. Всичко това ни прави европейци по рождение, но възпитание и по убеждение!

Да, бедни сме, но не защото искаме да бъдем бедни. Бедни сме защото позволихме 20 години съветският вирус и мафията да разяждат българското общество, да всяват недоверие сред нас, да ни делят, да ни карат да забравяме, че сме европейци…

Когато България стана част от НАТО и ЕС това беше като завръщане в семейството, като възстановяване на историческа справедливост. Тогава си мислех, че това е най-силното лекарство срещу съветския вирус и постепенно той ще бъде отслабен и изхвърлен от организма на българското общество. За съжаление обаче още в първите дни след присъединяването вирусът и мафията тотално се обединиха. Съсредоточиха съсредоточиха се върху източване на европейските фондове. Под лозунга “те имат пари, кой ще забележи, че надписваме фактурите”, проектите за малки семейни хотелчета в България се превръщаха в бетонени небостъргачи по Черноморието… Съветският вирус учеше, че “те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя”…

Другата му форма обаче се оказа по-опасна. Източването на средства беше спряно, имаше санкции, но срещу разбирането “е сега вече като влязохме, можем да си правим каквото си искаме” лек нямаше. Години наред се пишеха доклади до “Европа”, измерваха се успехи, а реалният резултат винаги беше временен и винаги зависеше от индивидуалната воля на всеки един. Най-видимо това бе в областта на правосъдието и съдебната система. Там съветският вирус превърна всички в буквояди, които гледат гредата в окото си и изпускат гората пред очите си (цитирам Ботев по памет).

И така се стигна до 2013 година, когато съветският вирус пропил българската политика доведе мафията на власт.

Като че ли хората забравиха, че докато се карат кой харесва Борисов и кой не харесва Цветанов, докато се забавляваха с интригите и слуховете, които свикнахме да наричаме “новини”, съветският вирус разчистваше пътя на мафията и напредваше безмилостно.

Така се стигна и до вчера, когато вместо новата коалиция между БСП, ДПС и Атака да се занимава с това, което обещаваше по време на изборите, тя се зае с това да направи най-скандалното назначение в 20 годишната история на българската демокрация. Под пряка заплаха от Станишев (“Ако не гласувате… правителството пада”) за шеф на ДАНС беше назначен небезизвестен депутат от ДПС. Дори ако приемем че няма значение кой е той, политическото назначение на депутат на този пост по този начин е опасно за националната сигурност.

Мастилото на решението на Народното събрание не беше изсъхнало, когато представителите на ВеликобританияСАЩЕвропейската комисия побързаха да се разграничат от случващото се в София. Категорични бяха и реакциите на политици от Европа, някои от които поискаха на България да бъде отнето правото на глас.

Скандалът обаче е по-голям, защото назначението се прави насила и имайки предвид всички слухове за далавери и съмнение около въпросното лице, с този акт Станишев и неговите прислуги окончателно зачеркват България в очите на Европа и демократичния свят.

Вчера стана ясно че политически партии БСП и ДПС няма.

Има Станишев и Местан, които използват двете организации за себе си. Може ли някой да ми обясни какво общо имат гласувалите за социалистите или за ДПС с това назначение? Как това назначение ще им увеличи пенсиите? Именно избирателите на БСП и ДПС трябва да потърсят отговорност от ръководствата на партиите си. Това ще е тестът за тях. Вероятно обаче ще се провалят в този тест…

Въпросният нов председател на ДАНС може и да бъде жертван. Ако вирусът и мафията преценят, че той е по-скоро риск, отколкото актив за тях. Не трябва да забравяме обаче, че те и техните икономически и медийни интереси управляват в момента България. Затова друг изход освен оставка на правителството и нови избори няма. Който и да ги спечели трябва да има ясен мандат да се пребори с вируса и мафията.

ГЕРБ в момента трябва да бъде остра, категорична и безмилостна опозиция на случващото се. Заедно в всички демократично мислещи хора в България. Каквито и съмнения някой да има, в момента няма значение кой кого харесва или не. Всички станахме жертва на една грандиозна манипулация, която съветският вирус ни спретна.

Защото следващата стъпка ще бъде отваряне на АЕЦ Белене. После ежедневният живот на хората, сметките за ток и парно, бизнесът на България ще стане изцяло зависим от матриците на съветския вирус и мафията.

Затова трябва и нова конституция, защото в България не трябва да има повече съмнение в свободите на гражданите.

Днес в България има само една линия на разделение: тя е между мафията и нас – хората, които искаме да имаме нормална държава.

Днес се вижда, кой от кои е. Който се заиграва с това правителство и го подкрепя, с кворуми, със заместник министри, с шефове на кабинети и каквото и да е застава от страната на мрака.

Опасно решение за националната сигурност, което срива доверието в България

14/06/2013 4 comments
лидерът на Европейските социалисти Сергей Станишев назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС

Лидерът на Европейските социалисти Сергей Станишев назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС

Решението на БСП и ДПС да назначат Делян Пеевски за директор на ДАНС е не само скандално, то е опасно за националната сигурност.

1. Назначаването на човек от бизнес средите на този ключов пост не може да бъде обяснено с “търсенето на нестандартно решение”, както каза идеологът на правителството Станишев. Хората, които заемат подобен пост трябва да са облечени с широко обществено доверие, да имат професионалните качества да работят в тази система и да могат да градят доверие с нашите съюзници в НАТО и ЕС и партньорите на България по света. Назначението тази сутрин не отговаря на нито един от тези критерии.

2. Около г-н Пеевски има много въпросителни. На нито една от тези въпросителни днес не беше даден отговор в парламента, защото нямаше дебат по въпроса. Опасно е за доверието в българските институции, когато се правят подобни назначения, особено когато се правят в последния момент, без дебат, без подготовка. Това единствено показва, че решението е политическо, взето на тъмно и не е в интерес на националната сигурност.

3. Фактът, че председателят на БСП Сергей Станишев е трябвало буквално да заплаши депутатите от управяващото мнозинство да гласуват за този кандидат, още веднъж потвърждава, че това назначение е продукт на сделка, а не на анализ или ясно разбиране за проблемите на националната сигурност. Бунтът в средите на БСП е оправдан. Реакциите относно зависимостите на Станишев, доверието в управлението и смисъла на този ход не закъсняха.

4. На ръководството на Социалистическата партия трябва да се потърси отговорност, защото вкарва България в опасен скандал с дълготрайни измерения. И без това трудно граденото доверие в страната ни се срива в момента. Никой няма да иска да сътрудничи с българските служби ако знае, че те се ръководят от политически и непрофесионални назначения със силно съмнителни интереси в бизнеса, медиите, върху които тегне съмнението за купуване на гласове.

5. Мастилото на решението на Народното събрание не беше изсъхнало, когато представителите на Великобритания, САЩ, Европейската комисия побързаха да се разграничат от случващото се в София. Категорични бяха и реакциите на политици от Европа, някои от които поискаха на България да бъде отнето правото на глас.

5. Дори и решението на управляващата коалиция да бъде преразгледано през следващите дни, както поиска Президентът, негативният ефект от него ще тлее години. Случилото се днес показва, че в България няма процедури, които да гарантират, че службите за сигурност не могат да попаднат в ръцете на една или друга бизнес групировка или политическа клика. Нормално би било такова предложение да се разгледа и обсъди в съответната комисия на НС, да се анализира внимателно и едва тогава да се избере най-правилният кандидат. Случилото се показва най-голяма степен на своеволие, което само по себе си е сериозен риск за националната сигурност.

6. Имайки предвид факта, че въпросният г-н Пеевски е депутат от ДПС, партия основна част от чиито симпатизанти и гласоподаватели са от турски етнически произход, съществува опасност справедливия гняв срещу своеволното назначение да се отприщи именно към симпатизантите на тази партия. Това не бива да се допуска по никакъв начин. Хората, гласували за ДПС, нямат нищо общо със сделките и договореностите на техните лидери. Те трябва да потърсят отговорност от ръководството на своята партия също защо вотът им се използва в корпоративни схеми, нямащи нищо общо с проблемите и ежедневието им. 20 години ръководството на ДПС бе изключително внимателно да не допуска подобен риск. Явно този предпазлив подход е останал в миналото.

7. Своеволното решение, съчетано с неспособността на господата Станишев, Местан и Орешарски смислено да обяснят опасния си ход води до рязко изчерпване на доверието в настоящето управление. Когато правителството бе назначено, неговата подкрепа беше обоснована с нуждата от широко съгласие по мерки за излизане от кризата. До този момент такава програма или план няма. Има единствено промени на закони, за да може да се стигне до днешното назначение. Общественото мнение в България, а и в голяма част от демократични свят, през последните години е особено чувствително към действията на всяка една власт. Вижте случващото се в Турция, протестите в Европа…

С днешното решение управляващата коалиция рискува стабилността на българското общество.

В кой век живее политбюрото на БСП?

10/12/2012 Leave a comment

Силно съм изненадан от позицията на БСП днес. Те очевидно не присъстват на заседанията на Комисията по външна политика и отбрана, както и на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента, с които редовно се срещаме именно, за да обсъждаме българските позиции.

Но искам и да поздравя ръководството на БСП, че са разбрали, че в ЕС текат дебати за бъдещата институционална структура на съюза. Тъжно е обаче, че никой не е чул позиция на БСП по някой европейски въпрос, въпреки, че г-н Станишев е лидер и на ПЕС. Това, които те очакват е българското правителство да ги информира какво става в Брюксел.

В 21 век обаче политическите дебати отдавна излизат извън институциите. Позициите са публични, могат да се намерят дори в медиите. Времето на “закритите канали”, по които в БСП обичат да получават тази информация, е отминало. Очевидно е, че социалистите не могат да очакват премиерът или външният министър да ги информира за това, какво става по света.

Затова всички си задаваме въпроса в кой век живее БСП?

Неприятно е че политбюрото на БСП започва да говори за ЕС само когато става въпрос за получаване на пари. Принизяването на идеята за Европа до това колко точно ще получим и дали то няма да е по-малко от някой друг е всъщност дълбоко антиевропейско и ни кара да се съмняваме, дали тази партия разбира европейския модел.

България е в добра позиция по преговорите за Многогодишната финансова рамка, защото правителството успя да постигне съществена разлика от периода преди 2009 г. Ние повишихме усвояемостта за еврофондовете, установихме фискалната стабилност на страната и осъществихме проекти, които са пример за добра практика в цяла Европа. На това БСП може да противопостави собствения си опит в създаването на проблеми с ЕК, безразсъдното харчене на бюджетни излишъци и скъпите проекти с неясно предназначение.

Въпреки всичко това аз съм готов да дискутирам идеи и позиции с БСП, стига те да покажат, че са в крак с времето.

Върхушката на БСП пази само себе си

09/09/2011 1 comment

Изпращайки промените в Закона за дипломатическата служба в КС, Станишев показа истинската си намерения – да използва БСП, Конституцията и цялата държава, само за да защити привилегиите на собствениата си върхушка. И всичко това на славния 9 септември. Жалко за всички избиратели, които са им вярвали. Те са най-онеправдани от факта, че партията им се върна в ръцете на хора, които единствено се интересуват от собствените си облаги.

Няма по анти-български акт от този, с който се цели страната ни да бъде закопана в дупката на миналото. Върхушката в БСП превърна днес партията им в продължение на ДС не заради принципи, а заради комфорта на собственото си Политбюро и неговите наследници. Как пък никой друг от бившите социалистически партии в бившия социалистически лагер не го направи…

Честитито! Наред с убийството на Георги Марков, етническото прочистване на българските турци, избиването на елита на България след 1944, взрива в църквата Св Крал през 1923, днес записахте още една “славна” страница в историята си.

Българските избори и Европа

18/06/2009 Leave a comment

С избора си на 5 юли ще отговорим на важен въпрос - провал ли бе разширяването на ЕС

Предстоящите парламентарни избори са важни за всички нас в България, но даваме ли си сметка за значението им за Европа? Не съм привърженик на тезата за “уникалността” на България, но има исторически контекст, който трябва да осъзнаваме, когато правим своя избор на 5 юли. Избирайки бюлетината, която е спечелила нашето доверие ние избираме не само дали искаме дясно или ляво управление; дали искаме Борисов или Станишев; дали си продаваме гласа за 50 лева; или искаме да дадем имунитет на някой, който е преследван от закона. С избора си на 5 юли българските граждани ще отговорят на много важен въпрос – провал ли беше последното разширяване на ЕС и тръшваме ли вратата пред носа на бъдещите кандидати. Защо?

През далечната 1995г. никой в Европа не вярваше че България ще бъде член на ЕС. Въпреки подадената кандидатура, страната беше на ръба на икономическа катастрофа, управлението на БСП вече се раздираше от противоречия, а мафията породена от “юго-емабргото” трупаше пари и влияние. През 2000г. започнаха преговорите за присъединяване и въпреки безспорния успех на това дело, много хора приемаха с насмешка целта след седем години България да бъде член на Европейския съюз. Първите години на преговорите обаче зададоха темпото – политическият елит се съсредоточи върху задачата, администрацията се мобилизира.

Към 2007г. сред тези, които следяха процеса внимателно, мнението за страната ни, както в Европа, така и у нас бе разделено на две. Едните смятаха, че всичко, което се прави е “на хартия”, че “реални промени няма”; другите бяха убедени, че България е пример за страните от Югоизточната Европа. Официалната позиция на правителствата на СДС и на НДСВ се придържаше към втората теза. И защо не? За по-малко от 10 години страната ни бе овладяла икономическия спад, бе стабилизирала финансите си, икономиката растеше с внушителен темп, безработицата падаше. От високо нещата изглеждаха положително. България се превръщаше в пример за подражание. След като ние можем да се справим с тежката задача на подготовката за ЕС, значи и бившите юго-републики могат.

Разбира се, не така изглеждаха нещата отдолу. “Цената” на усилията да се подготви страната за членство в ЕС бяха съсредоточени в онези области, в които имаше европейско законодателство. Образование, здравеопазване, правосъдие – все области на национални компетенции – останаха на заден план. Ръстът на икономиката бе съпътстван и с нарастване на корупцията и обрастването на властта в различни схеми. Слабата съдебна система не можеше да реагира адекватно поради много причини, но основно защото съдиите и прокурорите не чувстваха зад себе си гърба на държавата да се противопоставят на организираната престъпност. Всичко това се виждаше както от всеки български гражданин, така и от европейските бюрократи в Брюксел. Съмненията се превърнаха в подозрения, но въпреки това страната получи последен кредит на доверие и на 1 януари 2007г. стана член на ЕС. Скоро след това подозренията се оказаха факти и на България бе лепнат етикета “най-корумпираната страна в Европа”, спрени бяха европейските фондове и страната потъна в международна изолация. От положителен пример се превърна в негативен пример. Международният ефект от неспособността на българското правителство да се справи с проблемите е в няколко посоки.

Първо, правилата на бъдещето разширяване на ЕС бяха променени. Обект на преговорите с България и останалите страни от Централна и Източна Европа бяха сроковете, в които страните ще приемат европейското законодателство. За задаващите се след нас това не е достатъчно – на тях им искат реално да докажат, че прилагат определено законодателство, преди ЕС да допусне, че са готови. С други думи не само да приемат определени промени в законите, но реално да ги въведат в действие. Сами разбирате разликата, нали?

Второ, провала на българското правителство даде хляб на всички, които смятат, че ЕС няма капацитет да се разширява към Западните Балкани. След като България не може да се справи, то защо да очакваме другите страни да бъдат по-добри? Корупцията не е българска запазена марка, а организираната престъпност има мрежи в целия регион.

Трето, започна дебат – макар и не много публичен – какво прави ЕС със страни, които не могат да се справят с отговорностите на членството си. Този дебат не е нов за Европа, но в момента въпросът се поставя с по-голяма острота. Как ще върви ЕС към “обща зона на правосъдие и сигурност”, след като за две от страните членки (България и Румъния) има специален механизъм за наблюдение? Оказва се, че Европейският съюз не е добре подготвен да се справя с проблематични държави, които са вътре в съюза. Няма как България да стане част от Шенгенското споразумение, ако няма доверие в нейната способност да се справи с престъпността.

Четвърто, провалът с евро-фондовете повдигна много остро въпроса за цялостния контрол върху финансовите средства на ЕС. Това, съчетано със световната икономическа криза, означава, че Европа ще бъде много по-скептична, за какво и как отпуска пари в бъдеще.

Ситуацията сигурно изглежда безнадеждна, но не е. Решението й обаче зависи от самите нас. В Европа няма конспирация срещу България или кампания целяща да се очерни името на страната ни. Има много трезва преценка на рисковете, но има и много желание за промяна. Никой в Европейския съюз не иска страна, която не може да се справи, защото това подкопава доверието на европейските граждани в силата и смисъла на съюза, дава хляб на екстремистите.

Първата стъпка е на 5 юли, когато гласуваме за нов парламент и ново управление. Втората стъпка ще зависи от следващото правителство, но за да има шанс да успее, то се нуждае от ясен мандат за промяна. Затова всеки от нас, когато реши дали да гласува или не, или за кого гласува трябва да си дава сметка, че неговото решение има далеч по-големи външнополитически измерения отколкото изглежда на пръв поглед.