Archive

Archive for the ‘Bulgaria’ Category

The Cost of Relying on Ultra-nationalists: Bulgaria’s Socialist Government Sparks Diplomatic Scandal with France

03/09/2013 Leave a comment

The French Ambassador to Bulgaria Philppe Autier is a real friend of my country. He has worked tirelessly to promote our bilateral relations and to uphold the very principles of freedom and human rights at home. Bulgaria and France share much — we are NATO allies and partners in the European Union.

When their terms end and before leaving for home, ambassadors receive state awards for their work, but also in recognition for the country they represent. France has always supported Bulgaria’s European perspective and has always stood shoulder-to-shoulder with our nation in its struggle for democracy and freedom.

Before the collapse of Communism, back in January 1989 then French President Mitterrand invited 12 leading Bulgarian dissidents and intellectuals to a historic breakfast at the French Embassy. It was only through Western media then that people heard of this meeting. In our modern history this breakfast meeting will always be recognised as a turning point in the development of Bulgaria’s then democratic movement. It was a show of solidarity that the people of Bulgaria will never forget.

Years later it was President Sarkozy who was instrumental in the release of a number of Bulgarian female nurses wrongly convicted and imprisoned by the brutal Gaddafi regime in Libya. They had spent eight years in prison and no Bulgarian government had been able to secure their release alone. Again, they owe their freedom to the solidarity that is a key building block of today’s Europe.

Real friends are those who stand by you in times of difficulty and do not shy away from speaking the truth. Most recently French and German ambassadors Autier and Hoepfner made a joint statement calling on Bulgaria’s political leaders to end their links to oligarchs and reminded everyone that “being part of the EU is a civilisational choice. The oligarchic model [of government] has no place in [Europe], in Bulgaria or elsewhere…

Instead of reflecting on the statement by the two countries that have been Europe’s driving force for more than half a century, the current government reprimanded the ambassadors. The leader of ultra-nationalist Ataka immediately called for punishments and asked the Foreign Minister to stop “this unacceptable pressure and interference in [our] internal affairs…

Today, Foreign Minister Vigenin’s decision not to nominate Ambassador Otie for a state award is a direct response to the ultra-nationalist’s calls for “punishments”. It is a callous and dangerous act that undermines the international standing of free and democratic Bulgaria. It also shows quite clearly who supports the current Socialist government — the red oligarchs and ultra-nationalists.

All this is rather sad, because solidarity is and will remain a cornerstone of Europe. It is not just about paying or spending EU funding, it is also about supporting civil society and upholding a political system that is based on the values and standards of Europe.

Ambassador Autier’s active stand shows his true friendship and he truly deserves the highest state award that can be bestowed on a foreign diplomat. Foreign Minister Vigenin’s decision is a cowardly and offensive act of a government that day-by-day is losing friends in Europe and in the international democratic community.

Наказателната акция на правителството срещу френския посланик е политически безотговорно и опасно за България действие

03/09/2013 1 comment

Flag-Pins-Bulgaria-FranceПосланик Филип Отие, като изразител на политиката на Франция, но и като истински приятел на България, работи активно за развиване на двустранните ни отношения, за защита на принципите на свободата на човека и човешките права у нас. Отношенията между България и Франция не са от вчера – нашите две страни са съюзници в НАТО и партньори в ЕС. Френският посланик е личен представител на френския президент в България. Ако г-н Вигенин има проблем с политиката на Франция, то нека обясни на президента Оланд какво в действията на приятелска Франция той не харесва.

Връчването на орден на един посланик е не само признание за неговата работа, но и жест към държавата му. Франция винаги е подкрепяла европейската перспектива на България и винаги е била рамо до рамо с българския народ в борбата му за демокрация и свобода.

През далечната 1989 г. тогавашният френски президент Митеран покани 12 видни български дисиденти и интелектуалци на закуска във френското посолство в София. Тогава комунистическите медии в България мълчаха, а новината се разпространи единствено и само от западните радиостанции. Въпреки това, срещата остана ключов момент в зараждането на българското дисидентско движение. Това бе знак за солидарност с българския народ, който никога няма да бъде забравен.

Години по-късно президентът Саркози изигра ключова роля, за да могат българските медицински сестри, несправедливо осъдени от бруталния режим на Кадафи, да се върнат живи и здрави в България. Нещо, което нито едно българско правителство не успя да направи само. Освобождаването им бе резултат от същата тази солидарност, която е в основата на Европа днес.

Истинските приятели се проявяват в моменти на трудности, в моменти, в които трябва истина открито да бъде назована. Така беше и когато посланик Отие, съвместно с германския посланик Хофнер, направиха съвместно изявление, в което призоваха политическите лидери на страната да скъсат връзките си с олигархията и припомниха че принадлежността към Европейския съюз е цивилизационен избор. Моделът на олигархията няма място в него, нито в България, нито където и да е

Вместо да се замислят върху казаното от двете държави, които са мотора на европейската интеграция, българските власти заклеймиха посланието. Още тогава Атака поиска наказания и призова външния министър да предприеме мерки за спиране на този недопустим натиск и намеса във вътрешните работи….

Днес, г-н Вигенин изпълни тази наказателна акция, която Волен Сидеров поиска. Изпълни я по един недостоен, безотговорен и опасен за свободна и демократична България начин. Тези действия на външния министър показаха, кой крепи правителството на БСП и ДПС на власт — червената олигархия и ултранационалистите.

Всичко това е много жалко, защото солидарността между държавите и обществата е основен принцип в Европейския съюз. Тя не се изразява единствено в плащане и ползване на европейски фондове. Солидарността означава подкрепа в укрепването на гражданското общество, съдействие за създаване на политическа среда, отговаряща на европейските стандарти и ценности.

Активната позиция и истинското приятелство на посланик Филип Отие безспорно заслужават най-високото българско отличие – орден „Стара планина“, който иначе се връчва на всеки отпътуващ от страната ни посланик. Решението на външния министър да не направи предложение за награждаването на посланик Отие е дребнав и страхлив жест на едно правителство, заради което България губи все повече приятели в Европа и в демократичния свят.

Днес почитаме жертвите на тоталитарните режими

23/08/2013 1 comment

20130823-110530.jpgПрез 2008 Европейският парламент прие декларация за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.

Декларацията бе приета, за да се запази паметта за жертвите на масово депортиране и изтребление от страна на престъпните режими. В нея се подчертава, че пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 между Съветския съюз и няцистка Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи. Последвалите масови депортирания и убийства, извършени от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството.

Съгласно международното право срокът на давност не се прилага по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Декларацията също така отблязва, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

Днес в 18 ч. Съюзът на репресираните, политици и граждани ще поднесат венци и отдадат почит пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Миналата година във възпоменанието участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

Станишев и Орешарски нямат мандат да дадат властта на мафията

17/06/2013 Leave a comment
970199_10151653902204446_186867270_n

Над 50,000 български граждани излязоха на улицата с искане за оставка на социалистическото правителство на Пламен Орешарски

Къде сбърка БСП? Основната грешка на БСП е не назначаването на Пеевски, а това че оставиха Сергей Станишев да определя стратегията на партията им.

Станишев се провали като министър председател (резултатът след неговото управление за партията му беше по-лош от 2001), провали се и като опозиция (въпреки цялата истерия, която организира на изборите преди няколко месеца той не успя да ги спечели). Ръководството на социалистите забрави, че в политиката винаги трябва да има здрав разум, а Станишев беше обладан от омразата си срещу Борисов и ГЕРБ.

Човек, който остави ненавистта да го води губи връзка с реалността и със здравия разум. Започва да се доверява на хора, които му предлагат лесни решения. Започва да се заблуждава, че с ПР кампании, удари под кръста, и евтини медийни ходове може да спечели. Започва да назначава хора, който по подобие на него са заслепени от желанието за власт и бързат. Много бързат… Сергей не е лош човек, но бърза и не мисли. А в политиката всяка стъпка, която не е добре обмислена по-вероятно е да е грешка. Знам го от опит.

Когато не си спечелил изборите, но си в ситуация да управляваш, трябва особено много да внимаваш. Когато спечелиш изборите имаш естествен кредит на доверие. Кредитът започва да се топи от първия ден на всяко управление. Така беше и с ГЕРБ. Постепенно проблемите на всяка една власт, грешките, и цял куп непредвидени обстоятелства изяждат кредита на доверие. Но когато си дошъл на власт благодарение на сложна коалиционна схема, нямаш естествения кредит на доверие. Трябва да си го изработиш. А за да можеш да постигнеш това, трябва да се съсредоточиш върху положителни послания, градивни действия и максимално съгласие в обществото. Още повече, когато коалицията, на която разчиташ напомня на коалицията, която те е довела до загуба на изборите през 2009. Това последното прозвуча няколко пъти от идеолозите на Станишев — Райчев и Стойчев, но половинчато и само с медийна цел. Те наложиха тезата да не се говори за коалиция с ДПС, за да не прилича на миналото. Но, както се казва, по думите посрещат, по делата изпращат… Ръководството на БСП обаче няма как с медийни еквилибристики да разсее съмнението, че за втори път тяхното управление всъщност е управление на ДПС.

Още от нощта на изборите стана ясно, че Станишев прави грешен анализ на ситуацията. Според плана “Станишев” БСП трябваше:

  1. Да “яхне” недоволството срещу ГЕРБ и да атакува Борисов и партията му до пълното й унищожаване. Затова той, а не партията му, трябва да овладее службите за сигурност. Иначе не може да се разправи с политическите си опоненти. Затова му трябва Пеевски и това открито го призна както Станишев, така и Манолова. Междувременно всички стари десни партии са извън парламента, а националистите от Атака подкрепят управлението. С унищожаването на ГЕРБ, БСП няма да имат опозиция и ще инкасират “кредит на доверие” без да са си го спечелили.
  2. Да извади на преден план “експерти” (Орешарски, Стоянович и др.); за да не изглежда политическо правителството, а програмно. Така атаката срещу правителството (респективно всеки негов негатив) няма да е атака срещу БСП. Създаването на своеобразен “санитарен кордон” от “експерти” и базирайки се на “програма”, позволява да не се носи отговорност за всичко, а и някой обещания от изборите да не трябва да бъдат изпълнявани.
  3. Да запази някои ключови постове, които са важни за пред света – външната политика и отбраната, и чрез които могат да се гарантират лични интереси на ръководството на партията. Партиен външен министър е важен, за да може Станишев да си гарантира номинацията за еврокомисар през пролетта на 2014. Отбраната е важна, за да може да се поддържа усещането, че това правителство, макар и със социалистически мандат, работи добре със съюзниците в НАТО. Забележете обърканите медийни ходове на правителството, за да защити назначаването на Пеевски — министър на вътрешните работи ще стане вицепремиер, за да може да си говори “с чужденците”… Що за шега!?
  4. Да възстанови проекти като АЕЦ Белене, защото само по този начин може да си осигури политически и финансов гръб, а и защото те са близки до сърцето му идеологически и емоционално.

 Да, ама не!

Заблуден от омразата си, Станишев се впусна от първия ден да реализира стратегията си на всички фронтове. Все пак в неговия свят, той няма време — от всяка консерва дебне Борисов, дебне го сянката на Първанов, конспирации и преврати се крият зад всеки ъгъл… а до европейските избори през 2014 има още толкова много време.

Тази стратегия обаче е дълбоко погрешна, вредна за БСП и опасна за България. Тя се базира на абсолютно сбъркан анализ. Първо, БСП не спечели изборите. Второ, ГЕРБ не изчезна на тези избори, а събра над един милион гласа. Трето, медийната реалност и истинската реалност са две различни неща. Четвърто, между 2009 и 2013 Станишев не успя да убеди обществото, че се е поучил от грешките си в управление. Пето, има голямо количество български граждани (някои гласували за ГЕРБ, други гласували за други десни партии, трети не гласували за никого), които остро реагират на всеки опит на БСП да упражнява власт, без да има мандат за това.

Така се стигна и до назначението на Пеевски. С него чашата преля. Преля, не само защото БСП не го обясни, не само защото с него стана категорично ясно, че ДПС, а не социалистическия избирател ще определят политиката на това правителство. Преля най-вече, защото Станишев и Орешарски нямаха мандат да дадат властта на мафията. Затова и хората излязоха по улиците и вече трети ден не се прибират. Затова усещането е като през 1990, когато хората бяха навън защото беше накърнено достойнството им на граждани. През 1997 излязоха, защото бяха ограбени и обеднели. Пари се печелят и губят, но бедният човек има едно, което не трябва да му отнемаш — неговото достойнство.

Именно на това човешко достойнство посегнаха Станишев и ДПС.

Именно затова единственият изход днес е предсрочни избори и много, много, ама много сериозно сверяване на часовника с реалността на всички партии и политици в България: леви и десни, стари и млади, бивши и бъдещи.

New Socialist Government Wants to Restart Controversial, Outdated and Expensive Belene Nuclear Project

30/05/2013 1 comment
Socialist leader Stanishev and PM Oresharski form unstable government with the support of xenophobic and nationalist Ataka

Socialist leader Stanishev and PM Oresharski form unstable government with the support of ultra-nationalist party Ataka

In February the Bulgarian Parliament voted by a crushing majority of 114 to 40 to cancel the controversial project to build a second nuclear power station at Belene with Russian technology. This decision should have been taken years ago. The project is outdated and expensive and this has been proven over and over again. It has already cost too much financially and politically to the Bulgarian tax payer. There is much speculation that over the last 30 years it has generated corruption, mismanagement and dependencies.

In March last year the Government put and to the project. This was endorsed by Parliament, but the opposition challenged it in a failed referendum. Those who argued that the Borisov government and the GERB centre-right majority in Parliament would not end this project were once again proven wrong today.

Bulgaria needs to invest in innovation, SMEs that create jobs and support a middle class. The country needs a modern energy infrastructure that is up to the highest standards of safety and is integrated into the European grid. Last but not least it needs to break away from the shackles of energy dependence, diversify and invest in energy efficiency.

Soon after this decision the Socialist opposition, in collaboration with those who had benefitted from the corruption that Belene had fed for decades, brought down the Government and early elections were called. Yesterday they formed a weak and unstable government that relies on the support of the Movement for Rights and Freedoms and a xenophobic and ultra-nationalist party called Ataka. In its first statement the new government declared is that it wants to restart the Belene project… During the election much was said about growth, jobs and prosperity. Today the truth however has emerged. The Bulgarian Socialist Party has no idea how to move the country forward, its leadership is interested only in Belene. One ought to ask why? The answer is not that complicated. For more than three decades Belene has bled the Bulgarian treasury and economy. Billions were spent on a project that is outdated and defunct. Many of those who whisper in their ears made money out of this project. But there is another reason. Ultra-nationalist Ataka openly declared that they want the project restarted. Today PM Oresharski is paying the price for that one vote that got his government elected. Welcome to the coalition politics. When you sell your soul to the devil, he will come to collect it.

The people of Bulgaria will quickly see through this plot and should not allow it to materialise. My country has the potential to be a hub of innovation and growth in a region of economic turmoil. Why? Because its finances are stable, its credit ratings increased through the crisis, and the Bulgarian people are prone to innovation and enterprise. However that can happen only if they are left to their own devices. That should be the main priority of any government, no matter what side of the political spectre it comes from.

This post is based on an earlier entry, which I wrote when Parliament voted to end the controversial project.

Идеологизацията на историята не e помогналa никому

09/08/2012 Leave a comment

Реакциите в македонските медии след изявлениятa на депутати от Европейския парламент във връзка с нарушаване на човешките права на граждани на Република Македония, самоопределящи се като българи, пораждат основателни притеснения. Докато целият ни регион сe отърсва от комунистическото наследство, парадоксално звучат опитите да се черпят исторически аргументи от периода на Коминтерна.

Идеологизацията на историята не e помогналa никому и не e решилa нито един значим социален или икономически проблем. Нашите съседи и приятели ще спечелят много, ако гледат напред и градят бъдещето на държавата си в Европа, а не се взират в миналото през призмата на овехтели идеологически конструкции.

Неприемливо е системно да се оказва натиск и да се проявява нетолерантно отношение спрямо законно регистрирани организации в Република Македония, като Българския културен клуб – Скопие, чиято дейност е свързана със защита на човешките права, върховенството на закона и има за цел да сближи двете съседни страни.

Убеден съм, че с възприемането и прилагането на демократичните ценности ще се създадат условия за икономическо благоденствие, добросъседски отношения и общо европейско бъдеще.

Европа днес е изправена пред най-важния избор в исторята си

09/05/2012 Leave a comment

снимка: БГНЕСПо повод Деня на Европа бях поканен да говоря на събитие на Пан-европейското движение в София. Ето речта ми:

Благодаря за поканата да говоря пред тази престижна аудитория в деня, в който отбелязваме три важни събития за България:

– края на Втората световна война в Европа, довела до най-голямата разруха в историята на нашия континент;
– раждането на европейския проект; и
– петата годишнина от членството на България в Европейския съюз.

Преди да говорим по третата тема, преди да свържем бъдещето на България в ЕС с въпроса накъде отива нашият съюз, е коректно да почетем паметта на милиони хора, които загубиха живота си в битките на Втората световна война. Нека никога не забравяме, че всички те – жертвите на конфликтите през първата половина на 20 век, трябва да бъдат почитани, защото без тях успешният проект на Европа би бил невъзможен.

Да ги почетем с едноминутно мълчание.

Благодаря ви.

***

 „Трябва да кажа, че рядко е имало в историята пример, една велика идея, да завладее в толкова кратко време (по-малко от три години) милиони сърца и да увлече не само мечтатели и утописти, каквито винаги е имало от векове насам в стремежа за един траен мир между народите, но и най-трезвени общественици и политици.” С тези думи проф. Иван Шишманов, в далечната 1927 г. описва учредителния пан-европейски конгрес, на който той участва от името на България. Няколко години по-късно Европа отново потъва в дебрите на братоубийствена война. След нейния край се ражда и това, което днес някои толкова обичат да мразят – Европейският съюз. По-късно Европа е разделена от Желязната завеса, а синът на проф. Шишманов – писателят Димитър Шишманов, заедно с много други български интелектуалци, е осъден и екзекутиран от т.нар. „Народен съд”.

80 години след учредяването на пан-европейското движение България, родината на проф. Иван Шишманов, е част от обединена Европа. Да, България се присъединява към ЕС близо 50 години след началото на европейската интеграция – не защото българският народ това е избрал, а заради разделението и комунистическата диктатура, която му се налага след края на войната.

Започвам по този начин, за да припомня една фундаментална истина, която, залисани в ежедневието, често забравяме. За България, за нашето общество, присъединяването към ЕС беше завръщане у дома. Българският народ не носи вина за това, че страната ни закъснява с включването си в европейския проект. Напротив – не само проф. Шишманов, но и много други свидетелстват за „евро-оптимизма” (както сега бихме казали) на българите през годините. И ако през 1945 г. страната ни беше имала избор, тя надали би избрала пътя, който й беше отреден за последвалите 50 години.

Днес обаче е време да оставим миналото и да погледнем напред. Цивилизационният избор на българското общество е окончателен. Той не подлежи на съмнение.

Днес пътят, по който нашето общество ще се развива, е въпрос на дебат. Ще изберем ли да се затворим в себе си и да критикуваме Европа, или ще изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС и да даваме идеи за бъдещето? Ще изберем ли да гледаме само как да привлечем т.нар „европейски фондове” или ще мислим как да генерираме растеж, който да ни даде повече конкурентост и по-добър социален модел на развитие? И може би най-болезненият въпрос, който най-рядко си задаваме – ще изберем да развиваме България като съвкупност от успели индивиди и богати личности или ще градим България като успяло и богато общество?

Не знам какъв избор ще направи обществото ни, но знам че той зависи от избора на всеки един от нас.

Ако изберем да се затваряме и критикуваме, ще заприличаме на онези европейци, които, макар най-печеливши от европейската интеграция, хвърлиха върху Европа вината за собствените си неуспехи. Всички видяхме резултата – крайните леви, националистически и популистки партии излизат напред.

Ако изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС, ще си дадем сметка, че модернизацията на съдебната ни система не е нужна, за да се задоволи амбиция на някой чиновник в Брюксел, а е очакване на всеки български гражданин. Затова и усилията, които в първите пет години на членството полагаме в тази посока, са толкова важни и вече дават резултат.

Ако изберем да гледаме напред, ще си дадем сметка, че не можем да искаме да бъдем по-богати или по-успешни, ако нашите съседи на Балканите не са част от общия ни европейски дом, не се подчиняват на същите правила като нас. Защото ние повече от другите трябва отдавна да сме научили, че докато успехът на едни на Балканите идва за сметка на други – всички губим.

Ако изберем да разчитаме на Европа само за финансиране, ще постигнем много, но не достатъчно. В период на финансова криза парите ще стават все по-оскъдни, а когато парите са по-малко, е два пъти по-важно за какво ги харчим. Затова трябва да положим максимални усилия да инвестираме нашите европейски средства в инфраструктура и проекти, които генерират работни места и имат максимална икономическа възвращаемост за обществото.

Ако изберем да мислим как да генерираме икономически растеж, обаче, ще сме свършили още повече работа. За съжаление през последните месеци Европа затъва в грешен дебат, който може да има катастрофални последици за всички нас. Дебат, който напомня на безсмисления спор от преди години дали ЕС трябва да се разширява или задълбочава.  Днес, от перспективата на времето всички виждаме, че не разширяването е причината за сегашната криза. Новите страни членки не са в основата на дълговите проблеми на Европа.

Днес сме изправени пред още по-опасен дебат. Все по-често се задава въпросът дали трябва да изберем да заложим на финансовата дисциплина и ограничаването на разходите, или трябва да отпуснем финансовата дисциплина и да харчим повече, за да излезем от кризата. Отговорът, който Европа ще даде на този въпрос, може да бъде нейният край или началото на нейното възраждане.

Време е както в България, така и в Европа, да избягаме от този грешен дебат и да кажем на нашите колеги в ЕС:

Не, скъпи приятели, изборът днес не е между финансовата дисциплина и повече харчене. Нито е между повече или по-малко Европа. Днес цяла Европа трябва да има смелостта да направи – а не да отлага – структурните реформи, ако иска да оцелее. България може да е най-бедната страна в ЕС, но исторически погледнато е страната в ЕС, която най-бързо преструктурира своята икономика в периода на прехода. Да, цената беше висока – падаха правителства, сменяха се политически елити, имаше социално напрежение, но днес нашата страна е фискално най-дисциплинираната в ЕС, с най-добрите начални позиции да излезе от кризата. Нашата икономика е част от общия пазар и е в наш национален интерес единната валута да успее. Голяма част от нашия износ е насочен към страните от еврозоната и несигурността създава проблем за всички нас. Фискалният пакт не подлежи на предоговаряне, но пазарите трябва бъдат убедени, че Еврозоната има достатъчно добра защита, че европейските банки са адекватно рекапитализирани и че проблемите в страни като Гърция са успешно решени. Да, България няма социалната система, която старите държави-членки имат. Всички бихме искали да я имаме, защото няма българин, който да не се срамува от ниските пенсии, който да не страда от бедността. Но България си дава сметка, че за да изгради такава система, ние трябва да генерираме реален икономически растеж, а не да взимаме пари назаем и да обречем бъдещите поколения на дълговата криза, от която еврозоната сега се бори да излезе.

Затова, уважаеми колеги, не поставяйте на карта бъдещето на Европа, задавайки грешни въпроси. Съсредоточете усилията си върху структурните реформи, които трябва да направите, за да може ЕС да продължи да бъде най-привлекателният модел за подражание пред целия свят. Без структурни промени, вглъбени в себе си, няма да успеем да се противопоставим на глобалните ни конкуренти. Постепенно нашето влияние ще ерозира, постепенно доверието в нашите институции ще се разпадне.

Начинът, по който можем да се противопоставим на кризата днес, е като хванем бика за рогата.

  1. Трябва да разширим единния пазар, да насърчим свободната търговия, да намалим на бюрокрацията и да използваме бюджета на ЕС за стимулиране на иновации и конкурентоспособност. Общият пазар е в сърцето на Европа, но все още съществуват пречки. Ние трябва да дерегулираме професии, да либерализираме сектора на услуги, смело да погледнем към нови хоризонти. Ето три конкретни идеи:
    1. Европа спешно се нуждае от общ енергиен пазар: не само от либерализация на пазара на газ и електричество, но и от изграждане на междусистемни връзки.
    2. Единен пазар на дигиталните услуги е следващата посока, по която трябва да тръгнем, за да бъдем конкурентноспособни. Твърде много бариери все още блокират свободния поток на онлайн услуги отвъд националните граници. Единният пазар днес не е готов за дигиталната ера. Затова трябва да създадем единно пространство за онлайн разплащания, както и допълнителна защита на потребителите в киберпространството на ЕС.
    3. Няма как да избягаме и от нуждата от интегриран отбранителен пазар. В момента харчим прекалено много пари за отбрана, а получаваме прекалено малко като резултат. Интегрирането на европейския отбранителен пазар ще помогне на нашите индустрии, ще създаде повече работни места и ще позволи на правителствата да получават повече в замяна на средствата, които инвестират в отбрана.
  2. Трябва да насърчим свободната търговия. 2012 може да бъде годината на европейските търговски споразумения: като завършим преговорите с Индия, Канада и Сингапур и започнем преговори до лятото с Япония, с което да вкараме импулс в икономическото сближаване между ЕС и стратегическите ни партньори. Само тези споразумения могат да донесат на ЕС 90 милиарда евро брутен вътрешен продукт. Затова не трябва да се поддаваме на изкушението на протекционизма.
  3. Трябва да намалим тежестта за бизнеса, тук в България, но и в ЕС.  Колко пъти всички сме чували, че европейските регулации имат отрицателен ефект? Затова трябва да възприемем правилото, че всеки закон, директива или регламент, който приемаме, трябва да бъде оценен първо по това дали създава допълнителна тежест върху малкия бизнес или не. Затова периодично трябва да преглеждаме законодателството и да видим дали някъде нещо не се е превърнало в пречка. Затова българското правителство е обещало да намали тежестта върху бизнеса с 20% до края 2012 г., но тази тенденция трябва да бъде в цяла Европа.
  4. Европа има нужда да се фокусира повече върху иновации и инфраструктура за модерна икономика. Свързването на европейските енергийни мрежи е една от основните цели тук; усилията на България да построи интерконекторни връзки с Турция, Гърция и Румъния са важни стъпки както за страната, така и за целия регион. Освен това ние трябва да направим европейските фондове за изследвания и инвестиции по-гъвкави и лесни за използване. Както президентът Плевнелиев каза във встъпителното си слово, иновацията е сърцето на растежа. Европа трябва да създаде възможно най-добрата среда за предприемачи и изобретатели, за да могат те да превърнат своите идеи в печеливши проекти и така да създадат работни места.
  5. И накрая, да се върнем в нашия регион. ЕС не трябва да се страхува от разширяването си, напротив – трябва да го приветства. То е ключът към развитието, сигурността и просперитета на Балканите. Затова няма да се уморя да повтарям, че българският национален интерес е разширяването на съюза ни именно тук, на Балканския полуостров.

И така, кое в тези пет приоритета, зад които застава България, виждате противоречие между тезата за ограничаването на разходите и тезата за стимулирането на икономическия растеж? Аз не виждам. Това, което виждам, са практически и политически послания към Европа, към нас самите за това какво можем да направим оттук нататък, за да докажем, че Европа е силна и продължава да е привлекателен модел за подражание. Тогава и европейската външна политика няма да бъде сбор от най-малкото общо кратно, а ще бъде подплатена с мощта на 28 държави и силата на тяхното обединение.

Казвайки всичко това, все пак е хубаво да си отговорим на въпроса „Защо се стигна до тук, защо стана така?”

 Може би защото на своята територия ЕС стана напълно безалтернативен проект. И с това го направихме официозен и беззащитен, удобна мишена на крайно леви и крайно десни политици, които се упражняваха върху идеята, за да стигнат до свои избиратели. Защото ние, европейците натоварихме европейската идея с нереалистични очаквания, които често заменяха устрема ни за промяна. Защото много политици в Европа решиха, че е честно да говориш навън за правила, а вкъщи да не ги спазваш. Но може би най-вече защото издигнахме европейската идея до статута на непозната свръх сила, която е извън нас, но е способна да оправи всички грешки, които правим – и то без наше участие.

Нека не забравяме, че днес ние не сме просто получатели на експертна помощ или европейски фондове, дори не само “настигащи” стара Европа. България и другите нови държави-членки допринасят за различни важни дебати, като променят традиционни баланси. Например:

  • Без нас дебатът за ролята на държавата, за това колко може да харчи правителството за сметка на следващите поколения не би се провел по същия начин;
  • Без политиката да не приемаме демокрацията за даденост, да виждаме и осъждаме тоталитарното минало, да помагаме активно на страните от Арабското пробуждане би изглеждала по друг начин;
  • Без всички нас дебат за обща европейска енергийна политика, основана на диверсификация, свързаност и ефективност, нямаше да се случи.
  • И накрая, без България и страните от петото разширяване,  трансатлантическата връзка и стратегическото партньорство между Европа и САЩ нямаше да има плътността, която има днес.

Едва ли през 2007 г. сме си представяли, че 5 години по-късно ще говорим за криза и загуба на доверие. Погледнато от друга страна България има шанс да е един от моделите, които показват, че Европа е жива и реална. У нас поривът към реформи не е замрял. Може би заради ниското ни самочувствие като европейци, което сега трябва да превърнем в източник на гордост. Или заради това, че влязохме сред последните, пазим европейската солидарност. Вероятно и заради тоталитарното ни минало и това, че последни извървяхме прехода си, сме по-чувствителни към несвободи, но и по-адекватни на промените, които стават около нас, особено в съседните ни страни и в Близкия изток и Сверена Африка.

Но има една причина, поради която ние в България нямаме право да губим ентусиазма си за бъдещето на Европа, и това е защото знаем трудността на присъединяването, но и добре познаваме притегателната сила на ЕС. Затова не се отказваме и няма да се откажем. Както е казал великият български поет Никола Вапцаров “А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш.”

Благодаря ви!