Archive

Archive for the ‘размисли’ Category

Размисъл в деня за размисъл

11/05/2013 1 comment

Roman_ElectionЗа първи път гласувах на изборите 1990 г. Оттогава не съм пропуснал избори: общински, национални, президентски или европейски. Не пропуснах и реферндума, на който гласувах срещу АЕЦ Белене. Един единствен път съм гласувал за кандидат на социалистите– на втория тур на президентските избори гласувах за Първанов. Не защото го харесвах, но кандидатът на демократичната българска десница– разяждана от вътрешни противоречия, не стигна до втория тур. Нямаше как да гласувам за националист и опортюнист като Волен Сидеров.

Кандидатирал съм се, губил съм и съм печелил вотове, наблюдавал съм избори в Украйна (когато изборите за президент бяха толкова фалшифицирани, че се наложи да ги проведат на ново), в Албания (когато страната се разпадаше и в нощта на вота спечелилите социлисти изляза да стрелят на площада и хвърляха гранати по офиса на демолратината партия). В Босна бях част от мисията на ОССЕ не за наблюдение, а за организация на изборите. В Пакистан съм наблюдавал избори, в Ирак също. Ръководих мисията на ЕС на избороте в Гана, където видях как една страна иска да се изправи и да покаже, че в Африка може да се организират честни избори.

Такова чудо като у нас в момента не бях виждал.

Ей Богу, желанието на някои да натика България в най-черните хроники на световните медии, да подтисне и без това крехкото самочувствие на българина, да смаже желанието за живот на цяло едно общество… ей такова нещо не бях виждал. Срам ме, яд ме е, не си намирам място!

На тази кампания БСП и всички нейни производни в един глас и в една тоналност извадиха всички възможни компромати срещу ГЕРБ и Борисов. Защо? Защото нито комунистите, нито костовистите могат да си представят, че за първи път в съвременната българска история една партия има шанс два пъти да бъде първа политическа сила. Е много ги е яд, защото ГЕРБ обърка добре подредените им сценарии. Много пари хвърлиха, много усилия, много слюнка изхарчиха да плюят, да омаскаряват, да злепоставят. Защото загубят ли тези избори те знаят, че никога няма да могат да се разпореждат с България както преди. Никога няма да могат да крадат вече милиони от безмислени енергийни проекти като АЕЦ Белене и други. Никога няма да могат да вадят досиета за едни и да ги крият за други. Никога няма да могат да си развиват тъпите тези, че България трябва да бъде равноотдалечена от Вашингтон, Брюксел и Москва. Никога вече България няма да бъде сива зона за техните задкулисни игри.

Да, последните четири години бяха много трудни. Не пожелавам на никое бъдещо правителство да трябва да се бори с това, което ние заварихме. Продънени бюджети и задълбочаваща се международна криза, която можеше да бъде избегната ако Станишев и ко не бяха оставили българската икономика да се развива като балон, който се спука в ръцете им. Но каквото било било…

Да, страхът на комунистите и кресливите им подгласници е оправдан. Въпреки злобата и парите, те пак не успяват. Не успяват, защото хората в България не са толкова прости, колкото техните “стратези” си мислят. Не са, никога не са били и никога няма да бъдат. Затова ни заливат с омраза от сутрин до вечер. Затова превръщат политиката в блудкава оперета.

Сценарият им за България няколко пъти се спъна през последните 20 години. Ако БСП са втори на изборите утре, ако ГЕРБ и демократично мислещите партии не им позволят да се докопат до властта, техният сценарии за България окончателно ще се провали и веднъж завинаги нашата страна и нашето общество ще е загърбило робството на миналото и ще е стъпило здраво на собствените си крака.

Моят избор е ясен и категоричен, той няма да се промени от помията, с които по поръчка ни заливат. Нека да съм ясен– аз ще гласувам за ГЕРБ, защото не искам сценария на тези, които заливат с кал цялото ни общество да се реализира. Всеки трябва сам да направи своя избор. Това е свободата и отговорността на демокрацията. Другото е, както казват, “от лукавого”.

9 май или 9 май…

09/05/2013 Leave a comment
EU and candidates

EU and candidates (Photo credit: Wikipedia)

Тази сутрин с учудване забелязах, че сред някои в обществото ни продължава да витае някакво двоумение относно какво точно отбелязваме на 9 май? Отговорът е един — това е Денят на Европа, защото на 9 май 1950, тогавашният френския министър на външните работи Robert Schuman прави своята историческа декларация, която полага основите на Европейския съюз и прави войната в Европа невъзможна. В Русия обаче честват Деня на победата. Въпреки че Германия подписва акта на безусловна капитулация през съюзниците още на 7 май 1945, руските представители на церемонията не са опълномощени и искат повторна подписване на 8 май 1945 в Берлин. Когато  това се случва в Москва вече е 9 май… Реално Втората световна война приключва с капитулацията на Япония на 2 септември 1945.

За България 9 май е Денят на Европа. За Русия това е денят на победата. За мен причините са ясни и неоспорими. Ако България не беше въвлечена на страната на нацистка Германия (безспорно най-позорното решение на цар Борис III и неговото правителство) и ако в последствие България не беше окупирана от Съветската армия и нейните комунистически агенти, то страната ни вероятно щеше да бъде сред инициаторите на обединена Европа. Още през 1927 проф. Иван Шишманов е сред учредителите на Пан-европейското движение във Виена. Ако се още по-назад във времето, след Освобождението в България се заражда мощно политическо и обществено движение, което работи за модернизацията на страната ни и връщането й в лоното на “свободните европейски народи”. Целият този път е прекъснат от цар Борис III, последвалите обществени сътресения и най-вече от съветската окупация и комунистическия режим.

Повече от половин век по-късно страната ни става част от Европейския съюз. Съюз, който днес е модерно да бъде оплюван не само у нас. Благодарение на него обаче на европейския континент израснаха поколения, които не знаят какво е война. Едва сега, когато Европа е в ръцете на тежка икономическа криза, устоите на Съюза започват да се поставят под въпрос и много хора удобно забравят, че предния път, когато Европа изпада в подобна криза, това води до Първата световна война. Сценарий, който днес за нашия континент изглежда невъзможен поради икономическата, правна и институционална обвързаност на страните-членки. Странно е, че в България — най-новата страна-членка на ЕС, се намират хора, които пригласят на тези модерни евро-критикари. Не само пригласят, но и дават своя “принос към дебата” — понеже сме най-бедните трябвало да ни дават най-много пари… Като че ли забравиха как преди години всичките ни “европейски пари” бяха спрени, защото местни бабаити предпочетоха да си купуват с тях поршета вместо трактори и земеделски машини. Тезата за вечната онеправданост на българина, комуто всеки “голям” иска да направи нещо лошо е жалка и смешна. Тя обаче е много удобна, защото винаги завършва  с логиката “нищо не зависи от мен, всичко зависи от другите”. “Другите” са обикновено големи, богати и “имат интереси”. Не това е темата на разсъждението ми днес обаче.

България гордо трябва да чества 9 май като деня на Европа, защото България е част от културното, историческо и политическо пространство на Европа. Днешният ден е добър повод да си спомним откъде тръгнахме през 1989 като общество и през какво минахме. Добре е да се замислим за загубено време в спорове за герба (да има или да няма корона), в дебати (за или против приватизацията и частната собственост), в чудене (искаме или не искаме да бъдем в НАТО), в крадене (масова приватизация, ЗУНКове, батко и братко и др.), в реформи (ще правим или не здравна реформа, ще модернизираме или не съдебната система), отново в чудене дали сме в криза или не (през 2008 Станишев и Орешарски твърдяха че кризата била на “богатите” държави) и т.н.

Преходът на България за последните 20 години ни най-малко не беше лесен. Напротив. Беше кошмарно труден! Но не заради “другите”, а заради нас самите и цялото лутане, което сами си причинихме. Всичко това докато Европа се обединяваше, развиваше, строеше инфраструктура (физическа и научна), в общи линии вървеше напред. Не че във Франция, Германия или Великобритания не са имали проблеми. Напротив — имат и са имали огромни социални проблеми. Но са ги решавали в рамките на Европа, в рамките на законодателството на ЕС и не са се чудили що за празник е 9 май.

В Русия 9 май е Ден на победата над нацистка Германия. Безспорно това е и моментът, в който трябва да отдадем почит на всички загинали в годините на Втората световна война. Без значение каква е националността им. Може би и да си помислим за всички, които в момента по света стават жертви на войни и конфликти. През 90те години братоубийствената война беше буквално до нашата граница – в тогавашна Югославия. Сега е другата страна на съседна Турция – в Сирия, където диктатурата на Асад разрушава системно цялата държава. Може би обаче е и момент в който да си дадем сметка, че за нас в България руският “ден на победата” никога няма да бъде “нашия” празник. Защото през 1944 нацистката окупация е заместена от съветска окупация, комунистически преврат и 50 годишно “отклонение” от Европа. Затова нека оставим руснаците да честват техния девети май, а ние да честваме нашия.

И да не забравяме, че когато на 8 май нацистка Германия капитулира, в България е все 8 май… Ние сме в Европа и няма какво да се чудим повече.

Падението на ВМРО

09/04/2013 Leave a comment

Ако воеводите на българското освободително движение видят отнякъде ръководството на ВМРО днес, сигурно ще се обърнат в гроба. Дружинката, която гордо е написала на уебсайта   си че “пазим паметта, но действаме в настоящето” няма нищо общо с онези славни българи, които някога се бориха за обединението на народа ни. Днес техните самозвани наследници нито се занимават с “пазене на паметта”, нито имат какво да предложат на обществото. Единствено се занимават с интригантсво и компромати. Когато за първи път в историята на съвременна България, в качеството си на външен министър, превърнах българската позиция по Република Македония в общоверпеойска, българските пишман патриоти се покриха като мишки. Когато през 2009 като евродепутат за първи път записах в доклада на Европейския парламент, че Република Македония трябва да чества общото си историческо наследство с България, пишман воеводите мълчаха като риби.

Никога не съм бил сред онези политици, които се бият в гърдите и викат “аз направих” или “аз казах”. В България за славата има достатъчно кандидати… Но няма да мълча, когато такива хора като самообявили се наследници на Тодор Александров превръщат патриотизма в евтина оперета и са много петимни да се бият по гърдите, да викат “булгар, булгар”, но за пет пари работа да не могат да свършат. Патриотарството, което днес самозвани националисти ни предлагат, е дълбоко провинциално и обидно за всеки разумен българин.

Патриотизмът днес означава три неща – всеки български гражданин да повярва във собствените си възможности, да знае, че има отговорност към своя род и родина и да не се страхува от света.

Поведението на подобни организации цели само едно – да всеят страх от света в българското общество. Политиката (ако може въобще да се нарече политика), която предлагат иска да скара България с всички, да я изолира, да я затвори, да обясни света с конспирации, да покаже че сме малки и незначителни и от нас нищо не зависи. Това е разбиране срещу което винаги и с всички средства ще се боря, защото знам че не е вярно. Знам че всичко зависи от нас самите и неведнъж съм го доказвал. С пиене на ракия и пеене на революционни песни никога нищо няма да постигнем. Ще го постигнем ако знаем как да представяме аргументите си, да защитаваме позициите си и да постигаме резултати. Моите аргументи относно отношенията с Македония бяха чути, позициите, които защитих се превърнаха в позиции на Европейския съюз, резултатите зависят от самите нас. Мен не ме е страх от света, за разлика от кликата, превзела ВМРО.

Всеки път когато България се е затваряла, обиждала на света, българският народ е страдал. Всеки път, когато страната и народът ни са се отваряли към света сме печелили – и като държава и като граждани. Но това е дълга тема…

Написах тези редове, защото ми омръзна да гледам как някакви хора се упражняват върху мен. За четири години чух и прочетох за себе си какви ли не глупости. Никога обаче не съм занимавал никого с тях, а и нямам намерение да отговарям на всевъзможни компромати, които се тиражират в кампанията всеки да бъде омаскарен. “Хвалу и клевету приемли равнодушно и не оспаривай глупца” е казал великият Пушкин доста отдавна.

Днес, дни преди началото на предизборната кампания, вместо да кажат какво предлагат на обществото ВМРО са се притеснили къде и как съм пътувал преди края на мандата. Доста смешен опит за компромат! За да сме напълно наясно обаче ще отговоря на това писание, за да видят всички абсурдността на твърдението им. Нека да започна с това, че пътуването започва в София на 23 януари с полет на военния “Спартан” от София до Багдад, където след доста години открихме новото българско посолство. Оттам със същия самолет на 24 януари стигнахме до Ербил, за да започнем подоготвка за откриването на консулството. Същия ден през Франкфурт и Сао Пауло стигнах до Сантяго в Чили, където бе първата среща на върха на ЕС със страните от Карибите и Латинска Америка. Можеше да не отида, България можеше да бъде единствената страна, която да не участва, за да са доволни пишман патриотите… Оттам през Торонто (смяна на полет) летях за Вашингтон за срещи в Държавния департамент и Белия дом, където обсъждахме визите, Балканите, Близкия изток и сътрудничеството ни в НАТО. Със сигурност нямаше да има нужда да ходя, ако България беше част от Варшавския договор, но тогава нямаше и да го водим този разговор… От САЩ летях директно за Кувейт, където се състоя първата среща на ООН за хуманитарната ситуация в Сирия. На нея световната общност задели над един милиард долара, за да помогне на бежанците от кризата. Със сигурност нямаше да има нужда да ходя, а и такъв форум нямаше да се състои, ако Асад не беше изтребил стотици хиляди хора и превърнал над един милион сирийци в бежанци. На 31 януари през Франкфурт стигнах до Брюксел, където имаше заседание на външните министри на ЕС. Уморително пътуване, което със сигурност нямаше да има причина да направя, ако страната ни не беше в ЕС. На другия ден лятах до Мюнхен, където участвах в конференцията по сигурността. Тук имах доста срещи, включително и с външния министър на Република Македония. После през Брюксел и Виена се прибрах в София.

Да се търси някаква конспирация в това дори не е смешно, a жалко. Или пък да се търси някаква сензация в това, че съм бил в управителния съвет на една неправителсвена организация, която се грижи за бездомни деца и която съм напуснал след като съм станал министър.

Жалко е, че хора, които претендират да бъде наследници на воеводите на българското освободително движение днес се занимават само и единствено със слухове и компромати.

Слава Богу, че в България в за този евтин театър зрители няма.

В кой век живее политбюрото на БСП?

10/12/2012 Leave a comment

Силно съм изненадан от позицията на БСП днес. Те очевидно не присъстват на заседанията на Комисията по външна политика и отбрана, както и на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента, с които редовно се срещаме именно, за да обсъждаме българските позиции.

Но искам и да поздравя ръководството на БСП, че са разбрали, че в ЕС текат дебати за бъдещата институционална структура на съюза. Тъжно е обаче, че никой не е чул позиция на БСП по някой европейски въпрос, въпреки, че г-н Станишев е лидер и на ПЕС. Това, които те очакват е българското правителство да ги информира какво става в Брюксел.

В 21 век обаче политическите дебати отдавна излизат извън институциите. Позициите са публични, могат да се намерят дори в медиите. Времето на “закритите канали”, по които в БСП обичат да получават тази информация, е отминало. Очевидно е, че социалистите не могат да очакват премиерът или външният министър да ги информира за това, какво става по света.

Затова всички си задаваме въпроса в кой век живее БСП?

Неприятно е че политбюрото на БСП започва да говори за ЕС само когато става въпрос за получаване на пари. Принизяването на идеята за Европа до това колко точно ще получим и дали то няма да е по-малко от някой друг е всъщност дълбоко антиевропейско и ни кара да се съмняваме, дали тази партия разбира европейския модел.

България е в добра позиция по преговорите за Многогодишната финансова рамка, защото правителството успя да постигне съществена разлика от периода преди 2009 г. Ние повишихме усвояемостта за еврофондовете, установихме фискалната стабилност на страната и осъществихме проекти, които са пример за добра практика в цяла Европа. На това БСП може да противопостави собствения си опит в създаването на проблеми с ЕК, безразсъдното харчене на бюджетни излишъци и скъпите проекти с неясно предназначение.

Въпреки всичко това аз съм готов да дискутирам идеи и позиции с БСП, стига те да покажат, че са в крак с времето.

Коментар за статията на г-н Александър Лазаров в JAFFABALL

30/11/2012 1 comment

За да няма съмнения дали аз съм автор на текста го публикувам и тук:

Поздравления за добрата статия. Радвам, че има все повече гласове за промяна на парадигмата, през която разглеждаме случилото се. Аз съм говорил по темата от най-високата трибуна в ООН и от години чакам този разговор да се случи и в България. Страх ме еобаче да не се профанизира. Мисля, че ние трябва да погледнем всички факти да отбележим подвига на хората, които реално са спасили българската еврейска общност и да почетем паметта на загиналите.

Всеки опит да георизираме или да деоминизираме един или друг народ за случилото се би бил погрешен. За мен лично най-важният въпрос остава все още без отговор – кое кара стотици бългаски граждани да се изправят и да кажат „не” на депортациие? Защо това е възможно в България, но явсно невъзможно другаде в Европа? Какво е онова чуство на отговорност и гражданска доблест, което ги е накарало да го направят? Пазим ли го днес това същото чувство? Възпитаваме ли го у следващите поколения? Защото в крайна сметка народите не са нито спасители, нито палачи. Индивидите могат да бъдат палачи или спасители.

Прочитането на тази страница от нашата история няма да обезсмисли — напротив, ще засили значението на случилото се в България. Но неименуемо ще трябва да отговори и на въпроса защо то не се случи на територията на съвеременна Македония или Северна Гърция. Както и на болезнената тема, че ръководителите на Царството по това време, съюзници на нацистка Германия, носят отговорност за въвеждането на анти-евроейското законодателство в страната ни и всичко, което следва от това.

За всичко това малко се говори в България, но най-вече малко се пише. Има нужда от много по-подробен анализ на архивите, повече работа с конкретни факти, за да не се митологизира или симплифирица темата.

В крайна сметка обаче има една линия, която не бива да се минава. Не бива да се профанизира фактът, че българската еврейска общност оцелява по време на Холокоста в Европа. Защото ако допуснем да забравим този факт, то за следващите поколения ще изглежда че Холокостът е бил неизбежен, че съпортивата е била невъзможа. А това не е така — палачите и спасителите винаги имат имена и сами избират дали да застанат от едната или от другата страна на историята.

Надявам се че отбелязването на 70 годишнината догодина ще ни даде възможност за спокоен разговор по тези теми. Защото паметта на оцелелите и паметта на загиналите не ноже да се дели, нито да се използва за политика.

Вечеря Европейски съюз – Русия

14/10/2012 Leave a comment

Довечера в Люксембург ще има вечеря на министрите на външните работи на ЕС с руския ни колега Сергей Лавров. Вечерята трябваше да се състои по време на сесията на ООН, но се отложи за днес.

Дискусията се очертава да е предимно от външнополитически характер – Сирия, Иран, Молдова, Грузия. Предвид предстоящата Среща на върха ЕС-Русия през декември, ще бъдат обсъдени и двустранни въпроси от дневния ред на ЕС-Русия  (Партньорство за модернизация, Новото споразумение ЕС-Русия, СТО, енергийни, визови въпроси, сътрудничество по управление на кризи).
Сключването на всеобхватно споразумение ЕС-Русия, което да регулира отношенията ни в целия им обхват, остава основен приоритет. Преговорите по него започнаха още през 2008 г., но след 12 кръга остават открити въпроси по глави “Търговия и инствестиции” и “Енергетика”. Въобще енергийното сътрудничество е сред въпросите, които се характеризират с остри разногласия. Русия смята, че Третият енергиен либерализационен пакет нарушава свободата на действие на руските фирми на европейския пазар. Нашата обща позиция в ЕС е, че правилата не са дискриминационни, тъй като се отнасят с еднаква сила за всички фирми.
Преговорите по споразумението се водят от Европейската комисия, на базата на мандат от страните-членки. Имайки предвид предстоящата среща на върха в края на тази година, дискусиите по подготовката на споразумението, по преговорния процес и тактика, както и по  целия обхват на партньорството за модернизация на Русия ще са в центъра на вниманието на ЕС.
За руската страна ще бъде приоритет да продължим разговорите за визовата либерализация. Добрата новина по тази тема е че срещите в рамките на диалога протичат успешно и Русия показва напредък по техническите показатели. Този напредък ще бъде решаващ, за да може да се започнат преговри за безвизов режим. България през последните три години либерализира в максимална степен визовата ни политика спрямо Русия. Мерките, които предприехме доведоха до невиждан ръст на руските туристи в България.
Въпреки че остават доста различия по ключови въпроси на външната политика, всички в ЕС сме единни, че диалогът трябва да продължи и сътрудничеството ни да се задълбочи.
Сирия безспорно ще бъде основна тема, по която имаме различия. Руската позиция продължава да блокира всеки опит за приемане на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Основният аргумент в тази посока е, че Русия е против военна намеса в конфликта. За съжаление обаче блокирането на процеса на вземане на решение в Съвета за сигурност в Дамаск се разчита по един единствен начин — режимът на Асад има не само финансова и техническа подкрепа от Иран, но има и политически ‘чадър’, който го прави недосегаем. Надали в разговора довечера позицията на Лавров ще се промени, но за нас в ЕС е важно да разберем две неща: (1) трябва да работим по-активно за изработването на преходен план за бъдещето на страната след Асад; (2) този план трябва да се базира на консолидираните (а не разделените) усилия на опозицията. Същевременно Русия трябва да разбере, че колкото по-дълго подкрепя диктатора Асад, толкова по-малко влияние ще има върху бъдещето на страната.
Разговорът за Иран ще бъде също изключително важен. Под ръководството на Върховния представител за външна политика на ЕС г-жа Аштън, Европейският съюз има водеща роля в преговорния процес с Техеран. За съжаление напредъкът е бавен (ако го има въобще), труден, но процесът на преговри е неизбежен. Иран трябва да разбере, че единственият начин страната да бъде реинтегрирана в междунардоната общност и да се освободи от бремето на санкциите, е като възстанови пълния контрол на МААЕ върху ядрената си програма и докаже, че тя не е за военни цели. По тези въпроси с Русия нямаме различия, защото нито ние, нито Русия имаме интерес от ядрено въоръжен Иран.
Погледнато от София, сътрудничеството по регионални и международни въпроси е неразривна част от диалога на ЕС с Русия. За нас е важно обаче да виждаме конкретни реултати. Макар Сирия и Иран да са най-актуалните теми в момента, въпросите, свързани с преговорите по Приднестровието или с Грузия не трябва да бъдат оставяни на заден план, нито пък консултациите по правата на човека.
За България същевременно е особено важно развитието на сътрудничеството в областта на енергетиката, където засега като единствен и реално изпълним към момента проект е „Южен поток”.
Извън въпросите на енергетиката все повече ще говорим с Русия и за търговия. След като страната стана член на Световната търговска организация (СТО), включително и с подкрепата на България, всички очакваме да видим реалното прилагане на поетите ангажименти. За България това също е важно, защото ще разшири въможностите за износ на стоки и инвестиции в Русия.

Qatar Foundation

02/10/2011 Leave a comment
The Liberal Arts and Science (LAS) building on...

Image via Wikipedia

Неделя сутрин в Доха, Катар. Снощи като пристигнахме в полунощ с новия директен полет на Qatar Airways от София навън беше 33 градуса. Тази сутрин в 8:00 беше 38 градуса…

Денят започна с много интересна среща с Dr Mohammad Fathy Saoud президент Qatar Foundation. Фондацията е уникален опит на страна с много пари да привлече водещи университети тук. Тя има много дейности, но най-интересни ми се сториха три.

Първата е инициативата да се предоставят огромни пространства в Education City, в които различни университети израждат свои клонове. Сред тях са Georgetown University School of Foreign Service, Northwestern University, Carnegie Mellon University, Texas A&M University, HEC Paris, University College London и други. По този начин катарската държава привлича образователни институции, предоставя възможности на своите граждани да учат тук, а и отпуска стипендии за чужденци.

Втората е финансирането на изследователски институти в здравеопазването (с фокус върху лечението на диабета и сърдечносъдови заболявания), исляма, информационните технологии и др.

Третото е предоставянето на финансиране на съвместни изследователски проекти, в безкрайно много области. Ако не ме лъже паметта, президентът каза, че миналата година са опуснати 100 млн. долара за проекти, като едно от условията е екипите да са съвместни и да включват както катарци, така и чужденци.

Пиша всичко това набързо, защото по време на срещата поканих фондацията да направи презентация на дейностите си в България. Президентът й ми отговори, че може но всичко е достъпно в Интернет и който се интересува може да намери информацията и всички формуляри… Та аз реших да напиша тези няколко реда в интернет. Иначе говорихме за много идеи. Например да работим за създаването на факултет от история на Югоизточна Европа тук, да развием сътрудничество с факултета по ислямистика в Доха, да идват хора да учат арабски и арабистика тук (мнозинството български арабисти са обучени преди години в страни като Сирия, Ирак и слабо познават страните от Залива), да направим съвместни проекти за опита на Източна Европа в прехода и уроците за Арабската пролет (продължение на инициативата Sofia Platform), сътрудничество с български университети, с Висшето военноморско училище във Варна и др.

След малко тръгвам към катарското МВнР, за да подпишем спогодбата за премахване на визите за дипломатически паспорти. Qatar е втората страна в Залива след Kuwait, с която постигнахме такова споразумение. Надявам се след тази първа стъпка да постигнем и допълнително облекчение в процедурите за издаване на визи за български  граждани. Същевременно пък ние ще направим българските визи по-достъпни в Залива. Но по тази тема ще пиша отделено…