Archive

Archive for the ‘размисли’ Category

Почивай в мир, приятелю!

10/11/2020 1 comment

Днес, на 65 години, битката с коронавируса загуби Саеб Ерекат. Ветеран на преговорния прцес, Саеб до последно не загуби вярата, че израелци и палeсетинци могат да живеят в мир; че единственият начин това да се постигне е по пътя на преговорите, а не чрез насилие; а единственият начин мирът да се гарантира е, ако се разделят в две държави.

Саеб премина през всички перипети на мъчителния близкоизточен мирен процес от Мадридската конференция през 1991, през Осло, преживя кръвопролитията на две интифади, загуби близки и роднини, но не се отказа. Между “осанна” и “разпни го” от свои и от чужди, той ще остане един от патриарсите на мира и символ на вярата, че чрез преговори може да бъде постигнато решение на този братоубийствен конфликт. Дано да е бил прав, дано вярата в мира не угасне със спомена за него.

Преди две години Саеб се пребори с успешна белодробна трансплантация. Посетих го в болницата във Вашингтон, където се въстановяваше. Беше слаб, трудно говореше, но работеше непрестанно. Посрещна ни Наема, съпругата му, с която жиееха скромно в Йерихон. В дома му за последен път се срещнахме през юли.

Познавах го от повече от десет години, а през последните пет работех с него много интензивно. Не веднъж сме спорили, били сме на различни мнения, но винаги сме успявали да намерим общи решения, защото и двамата сме били водени от вярата, че само чрез диалог може да се върви напред.

Преди месец влезе в болница с COVID-19 и въпреки героичните усилия на израелските доктори в Хадаса, Саеб днес ни напусна.
Почивай в мир, приятелю! Ти се бори до последния си дъх с неравен враг, но твоята вяра в справедливостта и мира трябва да останат живи.

#България върви напред толкова бързо и успешно, колкото всички ние заедно сме готови да вървим напред

10/11/2020 Leave a comment

Преди 31 години падна Берлинската стена и дойде свободата. Всичко изглеждаше толкова лесно! Доброто победи злото. Свобода, демокрация, пазарна икономика, свободни медии— това бяха жалоните на бъдещето, което искахме. А бъдещето определихме като връщане към нормалността— Европа няма да бъде разделена, свободна и демократична България ще има своето достойно място в нея.

Издялкахме сърповете и чуковете от сградите,

изтрихме ги от знамената, но се оказа че години наред те останаха ръждясали да дрънкат в главите на много хора. И днес кънтят в главите на някои политици от т.нар. ляво и т.нар. дясно.

Бъдещето в България не дойде така рязко и слъчево, както си го представяхме. Именно тези с ръждясалите сърпове и чукове му пречиха ден след ден. Те му пречиха, но нямаше как да го спрат.

Днес, 31 години след 10 ноември, България е в Европа и НАТО, икономиката й се развива, преходът свърши. Днес световните предизвикателства са други — пандемия, популизъм, задаваща се глобална икономическа криза. Към всички тези проблеми, добавяме и онези, типично нашенските — правосъдие, справедливост, здравеопазване, образование… За съжаление за тях

вече не можем да виним миналото

или света около нас. Трябва да виним себе си. Това са проблеми, които изискват съвременните българи, които не се страхуват от света да ги решат с поглед напред, а не назад. Те са останали от годините на нерешителния преход, от далавераджийството и страха от свободата.

Берлинската стена отдавна падна. Минаха тридесет и една години… Извинения вече няма. Постигнали сме много! Честита свобода на всички, които са мечтали и работили за нея. Днес е празник. България върви напред толкова бързо и успешно, колкото всички ние заедно сме готови да вървим напред.

No more excuses!

Пиянството на един народ

24/06/2016 Leave a comment


Резултатът от британския референдум е факт и ще има последици за цяла Европа и света. Финансовата криза, която започна през последните часове е само началото. Днес не е достатъчно обаче Европа да повтаря само как ще бъдем силни като сме заедно. Това са излишни заклинания. Британците трябва са започнат процедурата по напускане на ЕС, но всички останали трябва много ясно да си дадем сметка какво става с нас и около нас. През последните години либералната демокрация и свободния пазар бяха поставени под атака от диктатори, националисти и популсти. Тяхната алтернатива е цинична, тя не решава нито един проблем. Много се поддадоха на изкушението да търсят лесен изход, да обявяват либерализма за мъртъв, да хвърлят вината на ЕС, а де не я виждат в себе си. Включително и у нас. Крайно време е да се изправим и да защититим либерланите ценности на личната и икономическа свобода, от нашествието на популизъм и цинизъм. Това означава реформа и на собствените ни институции, включително и на европейските. А не само приказки как сме по силни като сме заедно… Англия, не Велкобритания, избра да живее с миналото. Тъжно, но това е тяхно право. Нямаме право да повтаряме тази грешка нито в България, нито в Европа.