Archive

Archive for the ‘размисли’ Category

Пиянството на един народ

24/06/2016 Leave a comment


Резултатът от британския референдум е факт и ще има последици за цяла Европа и света. Финансовата криза, която започна през последните часове е само началото. Днес не е достатъчно обаче Европа да повтаря само как ще бъдем силни като сме заедно. Това са излишни заклинания. Британците трябва са започнат процедурата по напускане на ЕС, но всички останали трябва много ясно да си дадем сметка какво става с нас и около нас. През последните години либералната демокрация и свободния пазар бяха поставени под атака от диктатори, националисти и популсти. Тяхната алтернатива е цинична, тя не решава нито един проблем. Много се поддадоха на изкушението да търсят лесен изход, да обявяват либерализма за мъртъв, да хвърлят вината на ЕС, а де не я виждат в себе си. Включително и у нас. Крайно време е да се изправим и да защититим либерланите ценности на личната и икономическа свобода, от нашествието на популизъм и цинизъм. Това означава реформа и на собствените ни институции, включително и на европейските. А не само приказки как сме по силни като сме заедно… Англия, не Велкобритания, избра да живее с миналото. Тъжно, но това е тяхно право. Нямаме право да повтаряме тази грешка нито в България, нито в Европа.

Само споменът за България не е достатъчен

30/03/2015 Leave a comment

Текстът, който днес публикувам е писан на 14 януари 2007. Не знам защо не съм го пуснал в блога. Мисля че излезе някъде в българските медии тогава. Сетих се за него по повод случващото се в Йемен. Години по-късно, през март или април 2011, посетих Йемен в качеството си на български външен министър. Президент все още бе Али Салех. По улиците имаше палаткови лагери от протестиращи студенти и млади хора. Поканихме ги в посолството на среща. След това поканихме всички посланици на страни-членки на ЕС, за да ги информираме за разговорите ни с протестиращите. Президентът Салех приветства идеята и българският принос към изготвянето на европейската политика. Добрите български позиции бяха използвани като част от общото европейско усилие да се помогне на тази изстрадала страна. Но стига толкова. Ето какво видях през 2007…

Преди три дни пристигнах в Йемен. Последната година и половина се посветих на Близкия изток. Всичко започна когато през август 2005 пристигнах в Кайро, за да правя оценка на предизборната ситуация. Предстояха президентски избори. Отидох за десет дена – останах месец и нещо… От момента, в който кацнах на летището и излязох навън осъзнах колко много ми е липсвала тази част от света, в която съм живял като дете. Бях забравил миризмите, хаоса, шума. Изведнъж си дадох сметка, че аз много харесвам Близкия изток, а толкова малко знам за него и за хората които живеят в региона. 


В последствие съзнателно взех решението да отделя година и нещо от живота си, за да опозная региона. Започнах да си търся работа и така подписах няколко консултантски договора, които ме отнесоха в Афганистан, Мароко, Египет, Ирак и т.н. Така стигнах и до Йемен. Не мога да се оплача – работата ми е изключително интересна, понякога опасна (както бе в Ирак), но винаги изпълнена с предизвикателства.

Тръгнах да опознавам Близкия изток и да споделям опита си от последните години в българската политика с онези, които искат да се научат и тепърва “прохождат” в демокрацията. Но напоследък започвам да се чудя кое ще се окаже по-важно за мен – това което споделям с тях или това на което те (без да го осъзнават) ме учат.

Всички ме посрещнаха с много добро отношение, защото бях българин. Едни си спомняха за българските цигари (Иран), други бяха пътували, трети учили в България. Тук там срещах и хора, които говорят български. Първото нещо, което научих е колко е добро отношението към нашата страната в тази част от света. Колко силен е останал спомена за България във всеки, който се е докоснал до нея. 

Йемен не е изключение. Напротив – днес прекарах цял ден с група от около 40 йеменски политически фигури. Точно десет от тях говореха прекрасен български и постоянно ме разпитваха за България. Никой не беше идвал в страната ни от 80те години ни, но живо се интересуваше и следеше развитието на България с не малко чувство гордост. Въпреки, че всички тези хора у нас бихме квалифицирали като “комунисти”, а някои от сами се определяха така, тук те се идентифицират като приятелите на България. И това от коя страна на Желязната завеса са били по време на студената война днес няма значение. 

Причината поради която в обедната почивка реших да напиша това съобщение в моя блог е проста – зададох си въпроса защо забравихме, че извън Европа и ЕС има и друг свят? Свят който е географски и исторически свързан с България. Свят, в който има не малко възможности за бизнес. Свят в който хората си спомнят за България, но нямат връзка с нея в момента.

Като че ли през последните 15 години забравихме за света извън Европа. Може би разбираемо – предизвикателството на членството в ЕС бе наистина голямо. Огромни бяха икономическите и социални проблеми, които трябваше да решаваме. Днес обаче вече няма извинения българската политика да не започне да мисли отново за интересите на страната ни в Близкия изток. Няма причина държавата да не започне да отделя макар и скромен ресурс за стипендии за студенти от региона, да насърчава бизнес контактите и културния обмен.

В Ирак ръководителя на мисията на НАТО, която се занимава с обучението на офицерския състав на новата иракска армия, ме попита в прав текст – защо вашата страна не изпраща военни тук, които да бъдат лектори във Военната академия? И допълни – ние си даваме сметка че източно европейците можете да бъдете много по-полезни с опита си от американците или германците. Някои страни, като Унгария и Румъния, отдавна са се сетили за това. А къде сме ние? Няма ни. Нима в България няма достатъчно квалифицирани военни, които могат да са от полза като лектора по краткосрочни програми? Ако Ирак ви се струва екстремен пример да вземем друг – Йемен или Египет. Нима тук няма хора, които искат да учат медицина, история или литература? Единият от хората, с които днес говорих е правил докторат в Софийския университет върху различните интерпретации на философията на Авицена. Отдавна, много отдавна. 

Сигурно ще кажете, че на никой не му е до моите бръщолевения за Близкия изток и в България си има достатъчно проблеми, които трябва да решим преди да се занимаваме с другите страни. Това как ние си решаваме проблемите обаче е отделен въпрос. Не можем да не признаем, че все повече българската икономика ще трябва да търси пазари извън Европа и политическите и културни контакти могат само да допринесат за това нашите стоки да се върнат на тези пазари. 

Ако оставим хората тук само с един спомен от България, без да градим ново поколение приятели на съвременна България, никога няма да можем да се възползваме от доброто отношение към страната ни и да търсим пазари за развитие на българското производство. Това обаче изисква сериозен разговор за политика. Ако до 1 януари 2007 имахме извинение да не го водим – под предлога, че всичко което правим трябва да е съсредоточено върху присъединяването в ЕС, то днес това извинение вече го нямаме.

Днес почитаме жертвите на тоталитарните режими

23/08/2013 1 comment

20130823-110530.jpgПрез 2008 Европейският парламент прие декларация за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.

Декларацията бе приета, за да се запази паметта за жертвите на масово депортиране и изтребление от страна на престъпните режими. В нея се подчертава, че пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 между Съветския съюз и няцистка Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи. Последвалите масови депортирания и убийства, извършени от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството.

Съгласно международното право срокът на давност не се прилага по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Декларацията също така отблязва, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

Днес в 18 ч. Съюзът на репресираните, политици и граждани ще поднесат венци и отдадат почит пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Миналата година във възпоменанието участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

Още веднъж за многогодишната финансова рамка и България

05/07/2013 Leave a comment

Продължавайки темата с евробюджетът за България от вчера, ми се иска да припомня как и до какво решение се стигна през февруари тази година, защото преговорите по многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. се водеха в трудно и в тежки икономически и политически за Европа условия. Без съмнение, усилията за стабилизиране на публичните финанси в редица държави-членки оказаха силно влияние върху хода на преговорите. Натискът сред страните “нетни донори” за съкращаване на бюджета беше много силен. Същевременно съпротивата от страните “нетни получатели” от европейския бюджет също беше видима. В крайна сметка решенията се взимат с консенсус и затова имайки предвид различните изходни точки на страните-членки, постигането на резултат не беше лесно. За първи път в историята на ЕС, преговори за бюджет се водиха в условията на изисквания за съкращения на разходите.

Кое отличаваше България от останалите страни-членки? Като страна “нетен получател” ние бяхме част от т.нар. група на кохезионните страни. Голяма част от позициите ни (най-вече по отношение на кохезионната политика) бяха в съответствие с вижданията на другите нови страни-членки. Същевременно, като фискално дисциплинирана страна с изключително нисък бюджетен дефицит и нисък външен дълг, България и още една страна-членка от групата “Приятели на кохезията” имахме възмоност да водим отделни разговори със страните донори. Така и направихме. Затова в последната права на прегворите, българската позиция бе посрещната с разбиране и подкрепа в Лондон, Берлин и др.

След изключително сложни преговори, в които някои страни-членки трябваше да преглътнат съкращения до 40% на средствата, които получават от ЕС, на 7-8 февруари 2013 беше постигнат компормис. Миналата седмица той получи и подкрепата на Европейския парламент, с което процедурата по приемането на бюджетната рамка реално приключва.

Конкретно за България резултатът от преговорите бе добър — за следващия програмен период страната ни може да получи повече от 15,2 млрд. евро.

Въпреки намаляването на общия бюджет на ЕС спрямо предходния период (от 1033 млрд. евро на по-малко от 960 млрд.), България ще получи повече средства за периода 2014-2020. В новата финансова рамка България ще получи над 12 млрд. евро нетен приход от ЕС (разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на ЕС). България e и най-големият нетен бенефициент сред държавите-членки на ЕС като процент от брутния вътрешен продукт (с нетен баланс около 4% от БНД).

При съкращаване на общия бюджет за Кохезионна политика за периода 2014-2020 г. с около 24 млрд. евро спрямо периода 2007-2013 г., България е една от четирите държави-членки, които ще получат повече средства в сравнение с настоящия програмен период по линия на кохезионния и структурните фондове. По това перо за периода 2014-2020 г. България ще получи около 7 млрд. евро спрямо 6.85 млрд. евро от периода 2007-2013.

При общо намаляване на бюджета за Общата селскостопанска политика, България се очаква да получи общ пакет за директни плащания и развитие на селските райони в размер на около 7.5 млрд евро в сравнение с 5.8 млрд. евро през периода 2007-2013 г. В реално изражение, директните плащания на хектар ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г. Удовлетворено бе и искането на България за предоставяне на повече свобода на страните-членки при прехвърляне на средства между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика – директни плащания и развитие на селските райони.

В хода на преговорите бе постигнато съгласие за осигуряване на допълнително европейско финансиране в размер на 260 млн. евро (увеличение със 75 млн. евро от първоначалното предложение на ЕК) за безопасното извеждане от експлоатация на ядрени блокове в АЕЦ Козлодуй.

Освен средствата, които пряко получава страната, бе договорена общоевропейска програма за преодоляване на последствията от младежката безработица в размер на 6 млрд. евро, като бенефициенти по нея ще бъдат пет от шестте български планови района.

България получава възможност за допълнително европейско финансиране по линия на Инструмента за свързване на Европа. Ще бъде предоставено допълнително европейско финансиране също така и на програми в областта на науката, образованието, миграцията, защитата на външните граници и вътрешната сигурност, и в областта на правосъдието.

Ако трябва да се направи бърза равносметка- първите бюджетни преговори, в които България участва като страна-членка бяха успешни за нас. Страната ни успя да извоюва допълнителни средства и да защити своите квоти, въпреки общото съкращение на бюджета. Това не би било възможно ако през последните 4 години не бяхме постигнали по-добра усвояемост на европейските средства от периода на Тройната коалиция и не бяхме възстановили доверието на европейските институции в способността ни да защитаваме и реализираме разумни проекти. Това беше в основата на успеха ни, но би бил невъзможен без работата на добре подхотвените екипи от Министерство на външните работи и Министерство на финансите, които работиха, за да може страната ни да получи повече средства. Тяхната работа, заедно с усилията, които правителството и министър-председателят положиха, осигури успеха за България.

Станишев и Орешарски нямат мандат да дадат властта на мафията

17/06/2013 Leave a comment
970199_10151653902204446_186867270_n

Над 50,000 български граждани излязоха на улицата с искане за оставка на социалистическото правителство на Пламен Орешарски

Къде сбърка БСП? Основната грешка на БСП е не назначаването на Пеевски, а това че оставиха Сергей Станишев да определя стратегията на партията им.

Станишев се провали като министър председател (резултатът след неговото управление за партията му беше по-лош от 2001), провали се и като опозиция (въпреки цялата истерия, която организира на изборите преди няколко месеца той не успя да ги спечели). Ръководството на социалистите забрави, че в политиката винаги трябва да има здрав разум, а Станишев беше обладан от омразата си срещу Борисов и ГЕРБ.

Човек, който остави ненавистта да го води губи връзка с реалността и със здравия разум. Започва да се доверява на хора, които му предлагат лесни решения. Започва да се заблуждава, че с ПР кампании, удари под кръста, и евтини медийни ходове може да спечели. Започва да назначава хора, който по подобие на него са заслепени от желанието за власт и бързат. Много бързат… Сергей не е лош човек, но бърза и не мисли. А в политиката всяка стъпка, която не е добре обмислена по-вероятно е да е грешка. Знам го от опит.

Когато не си спечелил изборите, но си в ситуация да управляваш, трябва особено много да внимаваш. Когато спечелиш изборите имаш естествен кредит на доверие. Кредитът започва да се топи от първия ден на всяко управление. Така беше и с ГЕРБ. Постепенно проблемите на всяка една власт, грешките, и цял куп непредвидени обстоятелства изяждат кредита на доверие. Но когато си дошъл на власт благодарение на сложна коалиционна схема, нямаш естествения кредит на доверие. Трябва да си го изработиш. А за да можеш да постигнеш това, трябва да се съсредоточиш върху положителни послания, градивни действия и максимално съгласие в обществото. Още повече, когато коалицията, на която разчиташ напомня на коалицията, която те е довела до загуба на изборите през 2009. Това последното прозвуча няколко пъти от идеолозите на Станишев — Райчев и Стойчев, но половинчато и само с медийна цел. Те наложиха тезата да не се говори за коалиция с ДПС, за да не прилича на миналото. Но, както се казва, по думите посрещат, по делата изпращат… Ръководството на БСП обаче няма как с медийни еквилибристики да разсее съмнението, че за втори път тяхното управление всъщност е управление на ДПС.

Още от нощта на изборите стана ясно, че Станишев прави грешен анализ на ситуацията. Според плана “Станишев” БСП трябваше:

  1. Да “яхне” недоволството срещу ГЕРБ и да атакува Борисов и партията му до пълното й унищожаване. Затова той, а не партията му, трябва да овладее службите за сигурност. Иначе не може да се разправи с политическите си опоненти. Затова му трябва Пеевски и това открито го призна както Станишев, така и Манолова. Междувременно всички стари десни партии са извън парламента, а националистите от Атака подкрепят управлението. С унищожаването на ГЕРБ, БСП няма да имат опозиция и ще инкасират “кредит на доверие” без да са си го спечелили.
  2. Да извади на преден план “експерти” (Орешарски, Стоянович и др.); за да не изглежда политическо правителството, а програмно. Така атаката срещу правителството (респективно всеки негов негатив) няма да е атака срещу БСП. Създаването на своеобразен “санитарен кордон” от “експерти” и базирайки се на “програма”, позволява да не се носи отговорност за всичко, а и някой обещания от изборите да не трябва да бъдат изпълнявани.
  3. Да запази някои ключови постове, които са важни за пред света – външната политика и отбраната, и чрез които могат да се гарантират лични интереси на ръководството на партията. Партиен външен министър е важен, за да може Станишев да си гарантира номинацията за еврокомисар през пролетта на 2014. Отбраната е важна, за да може да се поддържа усещането, че това правителство, макар и със социалистически мандат, работи добре със съюзниците в НАТО. Забележете обърканите медийни ходове на правителството, за да защити назначаването на Пеевски — министър на вътрешните работи ще стане вицепремиер, за да може да си говори “с чужденците”… Що за шега!?
  4. Да възстанови проекти като АЕЦ Белене, защото само по този начин може да си осигури политически и финансов гръб, а и защото те са близки до сърцето му идеологически и емоционално.

 Да, ама не!

Заблуден от омразата си, Станишев се впусна от първия ден да реализира стратегията си на всички фронтове. Все пак в неговия свят, той няма време — от всяка консерва дебне Борисов, дебне го сянката на Първанов, конспирации и преврати се крият зад всеки ъгъл… а до европейските избори през 2014 има още толкова много време.

Тази стратегия обаче е дълбоко погрешна, вредна за БСП и опасна за България. Тя се базира на абсолютно сбъркан анализ. Първо, БСП не спечели изборите. Второ, ГЕРБ не изчезна на тези избори, а събра над един милион гласа. Трето, медийната реалност и истинската реалност са две различни неща. Четвърто, между 2009 и 2013 Станишев не успя да убеди обществото, че се е поучил от грешките си в управление. Пето, има голямо количество български граждани (някои гласували за ГЕРБ, други гласували за други десни партии, трети не гласували за никого), които остро реагират на всеки опит на БСП да упражнява власт, без да има мандат за това.

Така се стигна и до назначението на Пеевски. С него чашата преля. Преля, не само защото БСП не го обясни, не само защото с него стана категорично ясно, че ДПС, а не социалистическия избирател ще определят политиката на това правителство. Преля най-вече, защото Станишев и Орешарски нямаха мандат да дадат властта на мафията. Затова и хората излязоха по улиците и вече трети ден не се прибират. Затова усещането е като през 1990, когато хората бяха навън защото беше накърнено достойнството им на граждани. През 1997 излязоха, защото бяха ограбени и обеднели. Пари се печелят и губят, но бедният човек има едно, което не трябва да му отнемаш — неговото достойнство.

Именно на това човешко достойнство посегнаха Станишев и ДПС.

Именно затова единственият изход днес е предсрочни избори и много, много, ама много сериозно сверяване на часовника с реалността на всички партии и политици в България: леви и десни, стари и млади, бивши и бъдещи.

Днес в България има само една разделителна линия: тя е между мафията и хората

15/06/2013 Leave a comment
България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

За 20 години демокрация в България преживяхме много неща. Докато другите страни, които с падането на Берлинската стена се спасиха от съветската злокоба и тръгнаха напред, ние не успяхме да изчистим заразата на съветския вирус. В продължение на години той разяждаше обществото. Вирусът ни накара да се изправим един срещу друг. Започнахме да се караха за какво ли не — за и против частната собственост, за и против Държавна сигурност, искаме на Изток или на Запад, все глупости, които омаломощиха обществото.

Няма да забравя как на социалистите-комунисти не им се обръщаше езика да произнесат думичката НАТО, а едвам промълвяха нещо за “евроатлантическите системи за сигурност”. преди години попитах Станишев защо на БСП им е толкова трудно да приемат че България ще бъде част от НАТО. Това бе през далечната 2001, а г-н лидерът на Европейските социалисти дори нямаше идея какво го очаква в бъдеще. Тогава той ми обясни, че за много от техните избиратели НАТО бил врагът, а тези, които били осъзнали че ситуацията се е променила вече приемали факта, че след като няма Варшавски договор, България може да е член на НАТО. Затова и съпротивата постепенно отслабвала и всичко щяло да бъде наред… Спомних си неволно за моя състудентка, която беше от Латвия. През още по-далечната 1996 нейната дипломна работа беше за НАТО като съюз на държави, споделящи общи демократични ценности… Да, за едни да си част от НАТО е въпрос на демократична ценност, за други просто въпрос от типа “…ами като го няма Варшавския договор, какво да правим…”.

Бездна! Бездна беше издълбал съветският вирус в България! И в тази бездна удобно се настани произведената от същия вирус мафия… С партийните протекции и партийните пари…

Докато останалата част от Централна и Източна Европа вървеше напред, в България серия от политически лидери от ляво и от дясно се заразяваха от вируса. Съпротивителните механизми на обществото бяха отслабени целенасочено. То не бяха банкови кризи, то не бяха масови приватизации, то не бяха скандали… Постепенно заробиха България правейки я тотално енергийно зависима от Русия. Последния хомот на икономическото робство искаха да бъде АЕЦ Белене.

Всичко това беше резултат от симбиозата между съветския вирус и мафията.

Всичко това се случи, защото тези, които вярваме, че България трябва да върви на Запад, а не на Изток също пострадахме от вируса. Впуснахме се в битки един срещу друг и забравихме, че съветският вирус и мафията са основният враг, че трябва да се борим с тях, а не със сенките им.

Аз дълбоко вярвам и никой, никога, при никакви обстоятелства няма да ме убеди, че България не е западна. Това го показаха и хилядите хора по улиците вчера. Те си спомниха много добре къде е вирусът в българското общество, те са съпротивителните сили на България.

Нашето общество исторически и културно принадлежи към Европа. Ние сме на границата с Ориента, познаваме го и точно защото го познаваме искаме да сме по-добри, по-организирани и по-справедливи. На това ни учи цялата ни история от Възраждането насам. Ние обичаме руската литература, поезия и музика, но никога няма да приемем руския авторитарен модел на управление и незачитане на човешките права. Ние обичаме турските курорти, пазарите на Истанбул, но ние никога няма да приемем смазването на протестите през последните дни и тоталния медиен контрол като нормално политическо поведение. Ние се разбираме с всичките си съседи, въпреки кървавата история на Балканите. Ние обаче никога няма да допуснем да превърнем региона ни отново в кървава баня именно защото сме си научил уроците от миналото. Всичко това ни прави европейци по рождение, но възпитание и по убеждение!

Да, бедни сме, но не защото искаме да бъдем бедни. Бедни сме защото позволихме 20 години съветският вирус и мафията да разяждат българското общество, да всяват недоверие сред нас, да ни делят, да ни карат да забравяме, че сме европейци…

Когато България стана част от НАТО и ЕС това беше като завръщане в семейството, като възстановяване на историческа справедливост. Тогава си мислех, че това е най-силното лекарство срещу съветския вирус и постепенно той ще бъде отслабен и изхвърлен от организма на българското общество. За съжаление обаче още в първите дни след присъединяването вирусът и мафията тотално се обединиха. Съсредоточиха съсредоточиха се върху източване на европейските фондове. Под лозунга “те имат пари, кой ще забележи, че надписваме фактурите”, проектите за малки семейни хотелчета в България се превръщаха в бетонени небостъргачи по Черноморието… Съветският вирус учеше, че “те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя”…

Другата му форма обаче се оказа по-опасна. Източването на средства беше спряно, имаше санкции, но срещу разбирането “е сега вече като влязохме, можем да си правим каквото си искаме” лек нямаше. Години наред се пишеха доклади до “Европа”, измерваха се успехи, а реалният резултат винаги беше временен и винаги зависеше от индивидуалната воля на всеки един. Най-видимо това бе в областта на правосъдието и съдебната система. Там съветският вирус превърна всички в буквояди, които гледат гредата в окото си и изпускат гората пред очите си (цитирам Ботев по памет).

И така се стигна до 2013 година, когато съветският вирус пропил българската политика доведе мафията на власт.

Като че ли хората забравиха, че докато се карат кой харесва Борисов и кой не харесва Цветанов, докато се забавляваха с интригите и слуховете, които свикнахме да наричаме “новини”, съветският вирус разчистваше пътя на мафията и напредваше безмилостно.

Така се стигна и до вчера, когато вместо новата коалиция между БСП, ДПС и Атака да се занимава с това, което обещаваше по време на изборите, тя се зае с това да направи най-скандалното назначение в 20 годишната история на българската демокрация. Под пряка заплаха от Станишев (“Ако не гласувате… правителството пада”) за шеф на ДАНС беше назначен небезизвестен депутат от ДПС. Дори ако приемем че няма значение кой е той, политическото назначение на депутат на този пост по този начин е опасно за националната сигурност.

Мастилото на решението на Народното събрание не беше изсъхнало, когато представителите на ВеликобританияСАЩЕвропейската комисия побързаха да се разграничат от случващото се в София. Категорични бяха и реакциите на политици от Европа, някои от които поискаха на България да бъде отнето правото на глас.

Скандалът обаче е по-голям, защото назначението се прави насила и имайки предвид всички слухове за далавери и съмнение около въпросното лице, с този акт Станишев и неговите прислуги окончателно зачеркват България в очите на Европа и демократичния свят.

Вчера стана ясно че политически партии БСП и ДПС няма.

Има Станишев и Местан, които използват двете организации за себе си. Може ли някой да ми обясни какво общо имат гласувалите за социалистите или за ДПС с това назначение? Как това назначение ще им увеличи пенсиите? Именно избирателите на БСП и ДПС трябва да потърсят отговорност от ръководствата на партиите си. Това ще е тестът за тях. Вероятно обаче ще се провалят в този тест…

Въпросният нов председател на ДАНС може и да бъде жертван. Ако вирусът и мафията преценят, че той е по-скоро риск, отколкото актив за тях. Не трябва да забравяме обаче, че те и техните икономически и медийни интереси управляват в момента България. Затова друг изход освен оставка на правителството и нови избори няма. Който и да ги спечели трябва да има ясен мандат да се пребори с вируса и мафията.

ГЕРБ в момента трябва да бъде остра, категорична и безмилостна опозиция на случващото се. Заедно в всички демократично мислещи хора в България. Каквито и съмнения някой да има, в момента няма значение кой кого харесва или не. Всички станахме жертва на една грандиозна манипулация, която съветският вирус ни спретна.

Защото следващата стъпка ще бъде отваряне на АЕЦ Белене. После ежедневният живот на хората, сметките за ток и парно, бизнесът на България ще стане изцяло зависим от матриците на съветския вирус и мафията.

Затова трябва и нова конституция, защото в България не трябва да има повече съмнение в свободите на гражданите.

Днес в България има само една линия на разделение: тя е между мафията и нас – хората, които искаме да имаме нормална държава.

Днес се вижда, кой от кои е. Който се заиграва с това правителство и го подкрепя, с кворуми, със заместник министри, с шефове на кабинети и каквото и да е застава от страната на мрака.

Опасно решение за националната сигурност, което срива доверието в България

14/06/2013 4 comments
лидерът на Европейските социалисти Сергей Станишев назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС

Лидерът на Европейските социалисти Сергей Станишев назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС

Решението на БСП и ДПС да назначат Делян Пеевски за директор на ДАНС е не само скандално, то е опасно за националната сигурност.

1. Назначаването на човек от бизнес средите на този ключов пост не може да бъде обяснено с “търсенето на нестандартно решение”, както каза идеологът на правителството Станишев. Хората, които заемат подобен пост трябва да са облечени с широко обществено доверие, да имат професионалните качества да работят в тази система и да могат да градят доверие с нашите съюзници в НАТО и ЕС и партньорите на България по света. Назначението тази сутрин не отговаря на нито един от тези критерии.

2. Около г-н Пеевски има много въпросителни. На нито една от тези въпросителни днес не беше даден отговор в парламента, защото нямаше дебат по въпроса. Опасно е за доверието в българските институции, когато се правят подобни назначения, особено когато се правят в последния момент, без дебат, без подготовка. Това единствено показва, че решението е политическо, взето на тъмно и не е в интерес на националната сигурност.

3. Фактът, че председателят на БСП Сергей Станишев е трябвало буквално да заплаши депутатите от управяващото мнозинство да гласуват за този кандидат, още веднъж потвърждава, че това назначение е продукт на сделка, а не на анализ или ясно разбиране за проблемите на националната сигурност. Бунтът в средите на БСП е оправдан. Реакциите относно зависимостите на Станишев, доверието в управлението и смисъла на този ход не закъсняха.

4. На ръководството на Социалистическата партия трябва да се потърси отговорност, защото вкарва България в опасен скандал с дълготрайни измерения. И без това трудно граденото доверие в страната ни се срива в момента. Никой няма да иска да сътрудничи с българските служби ако знае, че те се ръководят от политически и непрофесионални назначения със силно съмнителни интереси в бизнеса, медиите, върху които тегне съмнението за купуване на гласове.

5. Мастилото на решението на Народното събрание не беше изсъхнало, когато представителите на Великобритания, САЩ, Европейската комисия побързаха да се разграничат от случващото се в София. Категорични бяха и реакциите на политици от Европа, някои от които поискаха на България да бъде отнето правото на глас.

5. Дори и решението на управляващата коалиция да бъде преразгледано през следващите дни, както поиска Президентът, негативният ефект от него ще тлее години. Случилото се днес показва, че в България няма процедури, които да гарантират, че службите за сигурност не могат да попаднат в ръцете на една или друга бизнес групировка или политическа клика. Нормално би било такова предложение да се разгледа и обсъди в съответната комисия на НС, да се анализира внимателно и едва тогава да се избере най-правилният кандидат. Случилото се показва най-голяма степен на своеволие, което само по себе си е сериозен риск за националната сигурност.

6. Имайки предвид факта, че въпросният г-н Пеевски е депутат от ДПС, партия основна част от чиито симпатизанти и гласоподаватели са от турски етнически произход, съществува опасност справедливия гняв срещу своеволното назначение да се отприщи именно към симпатизантите на тази партия. Това не бива да се допуска по никакъв начин. Хората, гласували за ДПС, нямат нищо общо със сделките и договореностите на техните лидери. Те трябва да потърсят отговорност от ръководството на своята партия също защо вотът им се използва в корпоративни схеми, нямащи нищо общо с проблемите и ежедневието им. 20 години ръководството на ДПС бе изключително внимателно да не допуска подобен риск. Явно този предпазлив подход е останал в миналото.

7. Своеволното решение, съчетано с неспособността на господата Станишев, Местан и Орешарски смислено да обяснят опасния си ход води до рязко изчерпване на доверието в настоящето управление. Когато правителството бе назначено, неговата подкрепа беше обоснована с нуждата от широко съгласие по мерки за излизане от кризата. До този момент такава програма или план няма. Има единствено промени на закони, за да може да се стигне до днешното назначение. Общественото мнение в България, а и в голяма част от демократични свят, през последните години е особено чувствително към действията на всяка една власт. Вижте случващото се в Турция, протестите в Европа…

С днешното решение управляващата коалиция рискува стабилността на българското общество.