Archive

Archive for the ‘политика’ Category

Някои идеи за промени в изборното законодателство

11/05/2012 2 comments

Искам да публикувам доклада, който внесох в МС относно препоръките на ОССЕ за изборите. Въпреки че това е нормална практика, в нашия случай това се случва за първи път. България никога не е отговаряла конструктивно на препоръките в тези доклади, въпреки че някои препоръки се повтарят всяка година.

Следващата седмица ще публикувам отделен доклад относно изборите в чужбина, който ще съдържа препоръки както към законодателя, така и към ЦИК и самото МВнР за подобряване на оганизацията и работата в изборен цикъл.

Правната комисия на Народното събрание проведе едно обсъждане по доклада. За съжаление БСП се оказаха неподготвени и нямаха нито едно предложение, коментарите им бяха прекалено общи. Непревителствените организации обаче имахе конкретни предложения и наблюдения, сред които имаше доста разумни идеи. Мисля че всички искаме да подобрим изборното законодателство на базата на внимателен анализ и достатъчно навреме преди изборите, за да знаят всички правилата и да няма изненадани в последния момент. В миналото изборните закони се променяха в последния момент, какви ли не трикове се правиха (споменяме си директно избраните мандати, които БСП въведе, защото смяташе че това им дава някакво предимство).

На 5 януари т. г. бе публикуван окончателният доклад на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ, съдържащ констатации и препоръки относно проведените президентски и местни избори у нас на 23 и 30 октомври 2011 г. Следващата седмица ще обявя и вътрешния доклад в МВнР относо организацията и провеждането на изборите в чужбина.

В духа на добрите практики на страните от ОССЕ и на конструктивното сътрудничество между България и ОССЕ за първи път българската страна, след обстоен анализ, ще предостави на БДИПЧ консолидиран отговор по заключенията и препоръките в доклада.

За целта МВнР изпрати писмо до широк кръг от институции[1] за бележки и мнения по препоръките в доклада.

Същевременно на 3 февруари т. г. Народното събрание прие решениеКомисията по правни въпроси към НС в срок до три месеца да подготви предложения, с които да отговори на препоръките в доклада на мисията на ОССЕ/БДИЧП за наблюдение на президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г.”. В решението се отбелязва още „министърът на външните работи да уведоми ОССЕ/БДИЧП за предприетите действия”.

Отговори са получени от ЦИК, МВР, МП, МРРБ, Прокуратурата и СЕМ. Становището на МВнР относно изборите в чужбина също е взето предвид при изготвянето на обобщението. МВнР обобщи постъпилите становища и подготви примерна структура на отговора съгласно общоприетата практика на водещи страни от ЕС и ОССЕ.

В становищата си МРРБ и Сметната палата отбелязват, че приемат доклада и нямат предложения по него, докато ЦИК, МВР, МВнР, Прокуратурата и СЕМ дават, в рамките на своите компетенции, отговори по конкретни препоръки от доклада.

МП изразява готовност, при изготвянето от Комисията по правните въпроси към НС на консолидирания отговор на българската страна по заключенията и препоръките в доклада, да предостави експертно становище по конкретни предложения за усъвършенстване на нормативната уредба.

ЦИК, МВнР, Прокуратурата и СЕМ дават становища, които в различна степен считат някои от препоръките за основателни и подкрепят съответни промени в законодателната уредба, свързана с изборите и в изборната практика.

Обобщените становища на институциите ще бъдат предоставени на Правната комисия на Народното събрания, за да бъдат взети предвид по време на обсъжданията на доклада на комисията. След като комисията направи своя анализ МВнР ще обобщи отговорите и ще ги предостави на ОССЕ/БДИЧП.

Бих искал да обърна внимание на осем въпроса, които ми се струва, че са от особено значение.

  1. С Изборния кодекс Централната избирателна комисия е постоянно действащ орган с правомощия да администрира произвеждането на всички видове избори за времето на пет годишния й мандат. ОССЕ/БДИЧП приветства това, като сериозна стъпка напред. Същевременно към България за поред път се отправя препоръката да изгради постоянно действаща изборна администрация. Изборният цикъл в България за следващите години показва, че в страната ни ще има освен частичните избори и ежегодни редовни избори[2].

От тази гледна точка и с оглед изграждането на институционална памет и капацитет на изборната администрация смятам, че следва да се приемат законодателни промени, които да осигурят постоянен щатен състав служители, материално-техническа база и независим бюджет за изборната администрация.

  1. За да се осигури по-голяма прозрачност на изборния процес и най-вече на процеса на вземане на решения в ЦИК следва да се приемат законодателни промени, които да задължат Централната избирателна комисия да публикува протоколите от заседанията си. Това ще позволи на гражданите да проследят всички аспекти от дейността на ЦИК. Въпреки че тази практика е въведена[3] без да е изрично предвидена от Изборния кодекс смятам, че трябва да бъде изрично регламентирана.
  2. Няколко препоръки са свързани по-скоро с практиката, отколкото със законодателното регламентиране на изборния процес. Убеден съм, че тяхното изпълнение е възможно и препоръчително не само във връзка с доклада на ОССЕ/БДИЧП, а и с оглед на добрите изборни практики въобще. (препоръка Б17 отн. комплексна и единна програма за обучение на всички членове на СИК; Б19 отн. обучението на избирателите). За изпълнението на тези препоръки със сигурност има необходимост от засилване на административния капацитет на ЦИК.
  3. Някои препоръки на ОССЕ/БДИЧП са в противоречие с конституционните норми в Република България и тяхното приемане би означавало промяна в основния закон (препоръки А6 отн. използването на майчин език в кампанията; Б12 отн. гражданите с двойно гражданство да участват в изборите като кандидати; Б13 отн. изтърпяващите мярка „лишаване от свобода” да могат да гласуват;
  4. Един от проблемите, които бяха повдигнати не само в Доклада на ОССЕ/БДИЧП, но и в мнение на „Венецианската комисия” на СЕ е липсата на дефиниция за „наблюдател” и конкретно определяне на правата и отговорностите на наблюдателите в Изборния кодекс. Подобен текст в Изборния кодекс ще помогне на дейността както на самите наблюдатели, които ще знаят своите права и задължения, така и на българските институции като МВнР и ЦИК, които пряко организират и администрират изборите. При определянето на обхвата на дефиницията трябва да се вземат предвид ангажиментите, които България е поела по Копенхагенския документ на ОССЕ от 1990 г. Той на практика дава широко описание за наблюдателите, както и задължение за възможност за наблюдение на провеждане на изборите и под национално ниво.
  5. С оглед на прозрачността на финансирането на изборите ключова е препоръка А10 относно механизъм за контрол на декларациите, подавани от дарители-физически лица за произхода на средствата, дарявани за предизборни кампании. Изборният кодекс въвежда изискването, ако дарението от физическо лице е над 1000 лв., лицето да предоставя декларация за произхода на средствата. За да се изпълни препоръката на ОССЕ/БДИЧП и за да се намали риска от злоупотреба биха могли да се обсъдят следните две предложения:

а/         да се предоставят правомощия на Сметната палата да проверява тези декларации;

б/        минималният размер на дарението, което трябва да се съпътства с декларация за произход, да бъде намалено до една минимална работна заплата.

  1. В поредица доклади на ОССЕ/БДИЧП има препоръки за всестранен одит на процеса на регистрация на избирателите. Като отчитам сложността на този процес, но и неговата важност за изборите предлагам да започне обсъждане за намиране на най-доброто решение на този проблеми. В него трябва да участват всички заинтересованите институции и да се вземат предвид особеностите на системата за изграждане на регистъра на избиратели в България в момента.
  2. МВнР ще вземе предвид препоръка Б18, относно създаване на база с кандидати за членове на секционни избирателни секции. Според Изборния кодекс МВнР има задължението да изпрати упълномощен свой представител във всяка една секция. Като имаме предвид, че участието в СИК е неспецифична дейност за работещите в МВнР, ще създадем база данни с работещите в министерството, които са вече обучени и имат опит като членове на СИК.

Настоящите акценти далеч не изчерпват анализа на препоръките в доклада на ОССЕ/БДИЧП. Те трябва да бъдат разглеждани в контекста на становищата на останалите институции, както и на предстоящите обсъждания в Комисията по правни въпроси на Народното събрание. След като комисията приеме доклад по препоръките, МВнР ще изпрати консолидирането становище на Народното събрание до ОССЕ/БДИЧП.


[1] Централната избирателна комисия (ЦИК), Комисията по правните въпроси към Народното събрание, Главна дирекция „ГРАО” на МРРБ, Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на правосъдието (МП), Върховния административен съд (ВАС), Сметната палата, Съвета за електронни медии (СЕМ), Българската национална телевизия (БНТ)

[2] Редовни парламентарни избори 2013, избори за Европейски парламент 2014, местни избори 2015, избори за президент 2016, редовни парламентарни избори 2017 и т.н.

[3] От 26 март 2012 протоколите на ЦИК се публикуват в интернет

 

Посолството в Мексико остава, отваряме в Ирак

01/02/2012 Leave a comment

С Николай Младенов, министър на външните работи, разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ

– Г-н министър, как се работи с президента Росен Плевнелиев?

– Много прагматично. Той, както и аз искаме максимално да регламентираме взаимодействието между външното министерство и президентската институция, така че да няма пропуски, неясноти и тълкувания както по отношение на назначаване на посланиците, така и по отношение на външнополитическата координация въобще.

– Лесно ли постигнахте споразумение по кандидатурите на новите посланици?

– Лесно, защото хората са професионалисти и аз мога категорично да мотивирам предложението за всеки един от тях. Предстои ни да продължим процеса със следващи назначения, които са в ротацията. Надявам се да въведем и друг механизъм, преди да заминат новите посланици.

Освен през изслушване в комисията по външна политика в парламента те да минават през цикъл от срещи, в който да се запознават с приоритетите на всички министерства, а и да се срещат с асоциации на работодателите в България. Те трябва да са наясно с всички фактори в българското общество и да имат максимално много контакти в страната, в която отиват.

– Имахте ли големи спорове по кандидатурите?

– Предложенията бяха съгласувани и нямаше сериозни различия.

– Сега изглежда много лесно, но защо не успяхте да направите това преди?

– Защото предходният президент отказа да разгледа казусите, свързани с Държавна сигурност, и отказа да се съобрази с волята на Народното събрание и правителството.

– Но въпреки това изпращате началника на неговия кабинет за посланик?

– Да. Ген. Колев е бил много други неща, преди да бъде началник на кабинета на президента. В него държавата е инвестирала много средства. Той има ключова роля в процеса на присъединяване към НАТО и мисля, че има много още какво да даде за страната ни. Работил съм добре с него. Когато преди бях в опозиция, имахме много различия, но запазихме коректен диалог.

– Очаква ли се други компетентни хора от екипа на Първанов да заминат посланици?

– Всички компетентни хора се разглеждат без значение към кой екип са работили.

– А да очакваме ли още бивши военни в посланическите списъци?

– Не знам, не съм мислил по този въпрос.

– Добър знак ли е, че сега за пръв път от толкова години изпращаме цивилен за посланик в Македония?

– Г-н Иван Петков, когото изпращаме в Македония, е професионален дипломат, който през последните години се е занимавал с правата на човека и е представлявал България в Съвета на Европа, а преди това е бил и заместник-министър. Посланието в това е доста категорично.

– Да се върнем на ген. Колев. Защо в Холандия?

– Холандия е страна, която в началото на 90-те години заедно с други наши партньори игра ключова роля за подготовка на България по процеса за влизане в НАТО. Както по линия на военното сътрудничество, така и в сектора на сигурността. С Холандия въобще имаме добро сътрудничество в сигурността и изпращайки човек, който е бил на такива високи постове в държавата, даваме сериозно послание, че искаме приоритетно да разглеждаме нашите отношения отвъд този контекст, за който се пише във вестниците и е злободневна тематика в обществото.

– Преди половин година обаче говорихте за ултиматум към Холандия заради Шенген, това своеобразен отговор ли е?

– Нека да разгледаме от другата страна нещата. Проблемът е във вътрешнополитическия дебат в Холандия и той се изразява не само по членството на България и Румъния в Шенген, а по много други теми напоследък. Така че самата Холандия трябва да реши своя вътрешен дебат. Аз съм търсил човек за Холандия, който да има достатъчно високи контакти в нашата държава, да има достатъчно опит и дисциплина и да може да структурира един дневен ред. Иначе, ако трябва да бъда честен, това, което се случи в последните месеци по Шенген, сериозно разклати доверието, което българското общество има към Холандия. Надявам се, че този проблем ще се разреши до лятото най-късно. Категоричността на тона, който заехме, бе оценено в Брюксел и си личи от изявленията на другите лидери в ЕС, както и от това, което прави председателят Ван Ромпой, за да намери изход от създалата се ситуация.

Не искам шенгенският дебат в България да се превръща в антиевропейски, защото и без това има риск много други дебати в Европа да се наложат като антиевропейски.

– Тогава да поговорим за решението да признаем едностранно шенгенските визи за национални. Защо чак сега бе взето това решение?

– Това решение е можело да бъде взето преди години. Аз лично нямам обяснение защо не е направено досега и защо толкова години не сме предприели такава стъпка, след като това е в пряк интерес на нашата страна. Реално с това премахваме една бариера за две групи граждани на трети страни – първо, бизнесмени, работещи с ЕС, за които досега съществуваше допълнителна пречка да дойдат у нас или въобще да забележат България, второ – за туристи, които пътуват до други страни в ЕС, и за да дойдат у нас, трябва да извадят допълнителна виза.

Сега се отваря реално нов пазар за страната ни за туристически услуги към по-платежоспособни туристи. Могат да се правят пакети България-Гърция, които включват Банско и Егейско море например. Отваря се цял потенциален сегмент на туристическия пазар от Турция, където има доста хора с шенгенски визи. Надявам се че с това решение ще предизвикаме българския бизнес и туристическата ни индустрия да променят така пакетите си, че да привличат туристи и от нови дестинации. Например такъв голям потенциален контингент туристи са от арабските страни, най-вече от Залива, където постигнахме две реални неща. Първо, направихме визите по-достъпни чрез системата за аутсорсинг и второ – въведохме това правило за Шенген. Така че се надявам това наистина да доведе повече туристи и бизнесмени.

– Трябваше ли да водите битка с финансовото министерство или с ДАНС, които бяха двете институции против това решение?

– Имахме дебати, но мисля, че в крайна сметка те разбраха правилно аргументите. Фактът, че това решение бе сериозно лансирано от министър-председателя, също помогна.

– Не беше ли това лично ваша идея, а не на министър-председателя?

– Ние работим в екип.

– Кога се очаква следващата група посланици?

– Тече процес на съгласуване с президента и ще ги предложим на МС.

– За кои страни приоритетно избирате посланици?

– За останалите европейски страни, Русия, Латинска Америка..

– За Бразилия ли?

– За Бразилия и Мексико.

– Това е изненада, посолството в Мексико беше предвидено за закриване?

– На този етап няма да се закрива посолството в Мексико. То ще се превърне по-скоро в регионално посолство за Централна Америка по примера, по който и мисията ни в Южна Африка ще покрива доста страни на юг от екватора.

– Този анализ не можеше ли да бъде направен и по-рано, защото по всичко личеше, че Мексико е важно посолство за региона.

– Нашият анализ се базираше на това къде има потенциал за спестяване на разходи, предвид ограниченията в бюджета. Мисля, че след оптимизацията на разходите и свръхприходите от визи тази година можем да си позволим да запазим това посолство.

– А не продадохме ли междувременно имотите в Мексико?

– Продадохме апартаменти, но самият посолски комплекс не е продаден, а там имаме още толкова много имоти, че са предостатъчно за поддържането на дипломатическа мисия. Истината е, че държавната администрация понякога не разполага с пълната информация, която дава общата картина, преди да се вземе решение. Затова диалогът между държавата и бизнес асоциациите, работодателите и останалите форми на сдружения е много важен. Ако реално се погледне върху данните и анализите, които правим, ще излезе, че в една страна като Узбекистан например няма нужда да поддържаме мисия. Официалните данни за търговския оборот са много ниски, няма българска общност, няма интереси по сигурността и ако закрием там посолството, реално ще спестим разходи. Ние обаче направихме серия срещи с всички бизнес асоциации и оттам излиза, че в определени държави, в които ние не сме регистрирали определен интерес, там има такъв. 800 български камиона обслужват дестинации в Узбекистан или минават през територията на страната, изпълнявайки договори, по които работят. Други български компании пък инвестират там в момента. Затова и част от тези решения се преосмислят. Затова се опитваме да създадем система от консултации в по-широк кръг, а не само това, което държавата има като инструменти.

– Ще откривате ли нови посолства?

– Сигурен съм, че до края на 2012 г. ще открием поне едно ново посолство. Надявам се това да бъде или в Ирак, или в Саудитска Арабия. Това се налага както от интересите на българската държава, включително търговия, износ, така и от потенциалните възможности, които се създават сега. Поне едното от двете ще стане.

– След войната какви интереси ни свързват с Ирак?

– В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя. Това е нещо, за което лично съм се борил години наред да се случи и затова се надявам, че в рамките на тази година ще имаме сериозен резултат. Потенциалът за страната ни е огромен – в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България.

– Какво трябва да натежи на везните при избора между Ирак и Саудитска Арабия?

– В Ирак имаме сградите на бившия посолски комплекс, който е полуразрушен и трябва да се намери разумно решение както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на сигурността.

В Саудитска Арабия никога не смеимали сгради. Там трябва да се изгради физическата инфраструктура за едно посолство. Аргументацията е свързана с цената. Кое можем да си позволим и къде има по-бързо възвръщаем интерес за България като бизнес, работни места, политически контакти и т.н.

– Арабската пролет и всички промени в Близкия изток и Северна Африка промениха ли с нещо политиката на МВнР?

– Засилиха ролята на арабската дирекция в министерството. Събуди я от дълбок сън и извади на преден план нуждата да развием отново капацитет, за да работим в арабските страни. Създаде уникална и неповторима възможност за България да се позиционира по нов начин в Арабския свят както политически, така и икономически. Ако погледнете исторически назад, ще видите, че влизането на България в Арабския свят идва при предното голямо разместване на пластовете в Близкия изток и Северна Африка – края на колониализма. Сега реално това е второто сравнимо като размер разместване на пластовете в региона. Тогава ние сме го използвали, сега също трябва да го използваме във взаимен интерес.

– Как например?

– Има голям интерес към България в страна като Тунис, където са имали интерес към нас преди повече от 30 г., след което са го загубили. Сега този интерес се възражда с голяма скорост. Там предстои и първият проект с българска подкрепа – създаване на Училище за политика. Предстои посещение на министър-председателя Борисов в Тунис. Разместването в Арабския свят предоставя огромни възможности и затова имаме нужда и от формирането на нови кадри, които познават Арабския свят сега, а не през 60-те и 70-те години на миналия век. Изниква и пропуск в българската експертиза в Арабския свят. Ние като страна не познаваме страните от Залива.

Като манталитет, език, култура нямаме изградени кадри в това отношение, затова и работим съвместно с НБУ за създаването на Център за изучаване на страните от Залива в София.

– Има ли нова концепция за отношенията ни с Либия, защото, като че ли след като се включихме в офанзивата срещу Кадафи, сега все едно изчакваме нещо?

– Да, в определена степен изчакваме малко, но дотолкова, доколкото в момента текат процеси, според които ще стане ясно кога и как ще се проведат изборите в Либия. Предстои ни през пролетта в Либия да организираме политически обучения. Това е част от Софийската платформа. След срещата през декември започнахме разговори с различни страни по конкретни проекти – в Тунис, Либия, Египет…

– Тоест износ на демокрация в Арабския свят.

– Споделяме опит. Разказваме това, което ние сме направили, с неговите плюсове и минуси, за да могат всички наши партньори да преценят кое им е от полза.

– Какво да очакваме от еднодневната визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън на 5 февруари?

– Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ – както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна. Иначе с нея се виждаме редовно на всякакви формати. С премиера също се е виждала. Последният път, когато разговаряха, бе в Бразилия, на инагурацията на Дилма Русеф.

Първата българска европейска политика

10/09/2011 Leave a comment

ЕС полага основите на общата европейска енергийна политика

Европейската комисия обяви новаКомуникация за сигурността на енергийните доставки. Стратегията, заложена в нея, изрежда 43 конкретни стъпки, сред които:

Страните от ЕС ще споделят помежду си информация за международни споразумения с трети страни в областта на енергетиката. Това включва и споразумения, които все още са в процес на договаряне. Комисията може да предостави становище относно съответствието на тези споразумения със законодателството на ЕС и с целите на ЕС по сигурността на доставките;

Енергийни споразумения с трети страни могат да бъдат договаряни и на европейско ниво, когато това е необходимо за постигане на основните цели на ЕС;

ЕС ще призове за международно-правно обвързващи стандарти за ядрена безопасност в многостранни дискусии, включително в рамките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и ще има за цел да разшири оценките за ядрената безопасност на съседните на ЕС държави.

Комуникацията за сигурността на енергийните доставки се основава на доклад на Европейския парламент, изготвен по инициатива на групата на ЕНП. Спомням си как беше гласуван и колко от критиците му смятаха, че ще остане само лист хартия без последствия.

На 9 септември бях на заседанието на бюрото на Групата на Европейската народна партия в ЕП, на което сигурността на енергийните доставки беше една от основните теми. Заедно с комисаря Йотингер Обсъдихме неговите предложения. Признавам че с определена доза гордост приех признанието, което той отправи кум българското правителство за подкрепата и идеите, които сме му дали. Както премиерът Борисов, така и министър Трайков бяха много активни през последните месеци, за да защитят тезата за това, че Европа трябва да има обща енергийна политика. България най-много би спечелила ако може “да говорим в един глас”, както казват в Брюксел. През зимата на 2009 именно България пострада най-много от газовия спор между Русия и Украина. Тогава ЕС получи много силен урок за смисъла от това да бъдем завдно и заедно да отстояваме интересите си. По-късно, в друг контекст и друг формат, в НАТО, именно българското правителство успяхме да извоюваме сигурността на енергийните доставки да бъде една от новите области, които влязоха в новата стратегия на Алианса.

Преди броени дни в Анкара имах възможността да включа въпросите с енергетиката в стратегическия диалог между България и Турция. Надявам се до края на годината да приключим преговорите по ускореното изграждане на интерконектора между българската и турската газопреносни мрежи. Така ще имаме досъп до алтернативни източници на газ, включително и от Катар. Но има една случка, която никога няма да забравя. Когато се финализираха преговорите с Русия по участието на България в проекта Южен поток ние имахме интензивни консултации с Европейската комисия. Така преговорните ни позиции бяха по-силни и имаме по-добри гаранции, че договореностите ще се изпълнят. Жалко, че нашите предшественици не бяха работили така. Много време и нерви щяха да бъдат спестени. Всичко това обаче вече остана в миналото, защото именно неформалния механизъм, който изпробвахме тогава сега е в основата на предложението на ЕК за координация и обмен на информация по преговори с трети страни. Подобен беше подходът и на Полша по същото време.

Битката за общата европейска енергийна политика едва започва. Тепърва ще има обсъждания, анализи, компромиси. Първата стъпка обаче е направена. И то с активната подкрепа и участие на България. Това ще бъде първата  българска европейска политика!

Върхушката на БСП пази само себе си

09/09/2011 1 comment

Изпращайки промените в Закона за дипломатическата служба в КС, Станишев показа истинската си намерения – да използва БСП, Конституцията и цялата държава, само за да защити привилегиите на собствениата си върхушка. И всичко това на славния 9 септември. Жалко за всички избиратели, които са им вярвали. Те са най-онеправдани от факта, че партията им се върна в ръцете на хора, които единствено се интересуват от собствените си облаги.

Няма по анти-български акт от този, с който се цели страната ни да бъде закопана в дупката на миналото. Върхушката в БСП превърна днес партията им в продължение на ДС не заради принципи, а заради комфорта на собственото си Политбюро и неговите наследници. Как пък никой друг от бившите социалистически партии в бившия социалистически лагер не го направи…

Честитито! Наред с убийството на Георги Марков, етническото прочистване на българските турци, избиването на елита на България след 1944, взрива в църквата Св Крал през 1923, днес записахте още една “славна” страница в историята си.

Първи споразумения между Сърбия и Косово

03/09/2011 Leave a comment

Диалогът се води в посредничеството на ЕС

България приветства постигнатото споразумение в рамките на диалога между Белград и Прищина, който стана възможен благодарение на посредничеството на Европейския съюз.

В областта на свободното движение на стоки, двете страни се споразумяха, че митнически печати с надписа “Митница Косово” ще бъдат приемани. В резултат на тази договореност взаимното търговско ембарго ще бъде вдигнато.

Вярвам, че конструктивният подход възприет от двете страни, е доказателство за желанието на всички ангажирани в процеса да работят прагматично и постигат съгласие в духа на европейските ценности.

Не ги искам на моя страна!

02/07/2009 Leave a comment

Комунистите винаги са живели в паралелни реалности – едната е тази на лозунгите за „светлото бъдеще”, където „всички сме равни” и се пазим от „световния империализъм”; другата е реалността на панелните жилища, сивотата и забраните. „Ние сме на ваша страна” – лозунгът на БСП за тези избори е прекрасен пример за отричането на реалността. Безработицата расте, бюджетът е продънен, корупцията и беззаконието са навсякъде около нас, но – хора, не се притеснявайте – „те са наша страна”. Реалността, която всички виждаме няма значение, имат значение думите, които Партията е произвела, за  да подмени реалността. Така и корупцията, престъпността, безработицата са по-лесни, защото и „те са на наша страна”…

Най-свежият пример за това как можеш да загубиш връзка с реалността е последната (отчетна) пресконференция на Министъра на външните работи. За комунистите външната политика винаги е била нещо сложно, държавническо, важно и със сигурност нямащо нищо общо с реалния живот. Така беше и по времето на Студената война – хората тънеха в нищета и изолация, но слушаха ежедневно за победите на дипломатическия фронт, извоювани от съветската дипломация срещу капиталистите.

Броени дни преди изборите разбрахме, колко била успешна българската външна политика през последните четири години. Членството в ЕС не само е еднократен успех, но България е уважаван партньор, чиито трудности не са по-големи от тези на другите нови страни. Отношенията ни с Русия са „модел” за всички останали. Имало е „трудности” – признаването на Косово, изпращането на контингенти зад граница, но всичко е наред. Накратко казано – какво толкова се притеснявате, проблеми няма, страната има добра международна репутация, всички я уважават. Какво толкова, работата на дипломацията е да замазва положението, „за да не се излагаме пред чужденците”. Да, ама не!

Не можеш да имаш успешна външна политика, без да имаш успешна вътрешна политика. Когато на страната ти е наложен специален механизъм от ЕС, заради несправянето с престъпността, когато имаш един-двама осъдени за корупция, когато са ти спрени евро парите, когато си мълчиш по ключови международни теми, когато нехаеш за собствените си съграждани зад граница (според министъра нямало хаос с гласуването в чужбина!), когато те е страх да заемеш позиция, за да не обидиш някой от големите, няма как да бъдеш успешен. Външната политика на една страна трябва да защитава интересите на нейните граждани, да търси пазари за българските стоки, да допринася конструктивно за решаването на проблемите на света около нас, да създава нови икономически възможности за българския бизнес, да кара всеки български гражданин с достойнство и гордост да говори за държавата си.

Членството на страната ни в ЕС е 99% вътрешна политика, а не външна. И тук е най-големият управленски провал на правителството. При положение, че към март тази година България е оползотворила едва 0.34% от европейските фондове, никой не може да ме убеди, че това  членство е успех. При положение, че в 90% от заседанията на европейските институции, където български представители трябва да заемат позиция от името на страната ни, те мълчат или в най-добрия случай „се присъединяват към консенсуса”, България остава незабележима. Не ме разбирайте погрешно – не че хората са ни калпави, страх ги е да заемат позиция без изрично от София да имат писмени инструкции. Иначе ако кажат нещо могат да настъпят нечий интерес – я на БСП, я на ДПС.

Да, имаше трудни решения и със сигурност едно от тях беше признаването на Косово. През последните четири години България забрави и за Балканите, и за Черно море. Страната ни стои изолирана от процесите ,които текат там, говори как иска „водеща роля” ,но нищо не прави по въпроса. И каква водеща роля може да има, след като до преди няколко години беше давана за успешен пример, а сега е обект на академични изследвания за проваленото й европейско членство? Или участието ни във войната в Ирак. Дадохме безценни човешки жертви, бяхме лоялен партньор. Политически обаче не можахме да се преборим за един проект. А можеше хем да помогнем на иракчаните да си възстановят държавата, хем да създадем работни места в България. Румъния и Чехия успяха, българското правителство – не.

Със сигурност отношенията ни с Русия обаче са „модел”, но не за подражание. Концепцията, че България е равноотдалечена от Москва, Брюксел и Вашингтон предизвиква единствено присмех и показва интелектуална немощ. Когато руския посланик в ЕС нарече България „троянски кон” от София последва гробовно мълчание, нещо което не би се случило дори и по времето на социализма. България и Русия  са и трябва да бъдат парньори, ние имаме мястото си в диалога между ЕС и Москва, но трябва да имаме и достойнство, за да има смисъл парньорството ни. Външната ни политика остана в плен на емоциите и парадигмите на миналото. През всички тези години тя бе фрагментирана и се водеше без стратегическа мисъл. Със сигурност е  трудно, , но е задължително да се разработи цялостен подход към Русия, който да не е в плен на комплексите на русофилите и русофобите.

Когато една политика се прави непрозрачно тя няма как да бъде разбрана от хората. Това обаче е целта на БСП. Защото ако имаше прозрачност и обществен контрол всички щяха да видят как тихомълком се подменят посланици в последния момент преди изборите. Или как се назначават генерални директори часове преди изборния ден. Явно в продължение на година и половина никой не е почуствал необходимост от такива „висши” координатори, но пък защо да не ги „завещае” и да върже ръцете на бъдещето управление?

Целта е една – който и да дойде на власт политиката да се контролира от тези, за които думите и делата не трябва да си съответстват. Ако имаше прозрачност и отчетност на дейността на всеки, това няма как да се случи, няма как да се изхарчат милиони евро за безсмислени комуникационни кампании (разбирай предизборна агитация). Същевременно нямало пари за секции в чужбина (извън Турция)…

До изброите остават броени дни. Все се надявам, че когато всеки един от нас отиде до урната ще си каже – аз не съм на страната на корупцията, организираната престъпност и паралелната реалност! Единственият начин да бъдат изчистени от управлението на България хората, които ни заблуждават, че провалът е успех, е чрез вота на всеки един от нас.

Българските избори и Европа

18/06/2009 Leave a comment

С избора си на 5 юли ще отговорим на важен въпрос - провал ли бе разширяването на ЕС

Предстоящите парламентарни избори са важни за всички нас в България, но даваме ли си сметка за значението им за Европа? Не съм привърженик на тезата за “уникалността” на България, но има исторически контекст, който трябва да осъзнаваме, когато правим своя избор на 5 юли. Избирайки бюлетината, която е спечелила нашето доверие ние избираме не само дали искаме дясно или ляво управление; дали искаме Борисов или Станишев; дали си продаваме гласа за 50 лева; или искаме да дадем имунитет на някой, който е преследван от закона. С избора си на 5 юли българските граждани ще отговорят на много важен въпрос – провал ли беше последното разширяване на ЕС и тръшваме ли вратата пред носа на бъдещите кандидати. Защо?

През далечната 1995г. никой в Европа не вярваше че България ще бъде член на ЕС. Въпреки подадената кандидатура, страната беше на ръба на икономическа катастрофа, управлението на БСП вече се раздираше от противоречия, а мафията породена от “юго-емабргото” трупаше пари и влияние. През 2000г. започнаха преговорите за присъединяване и въпреки безспорния успех на това дело, много хора приемаха с насмешка целта след седем години България да бъде член на Европейския съюз. Първите години на преговорите обаче зададоха темпото – политическият елит се съсредоточи върху задачата, администрацията се мобилизира.

Към 2007г. сред тези, които следяха процеса внимателно, мнението за страната ни, както в Европа, така и у нас бе разделено на две. Едните смятаха, че всичко, което се прави е “на хартия”, че “реални промени няма”; другите бяха убедени, че България е пример за страните от Югоизточната Европа. Официалната позиция на правителствата на СДС и на НДСВ се придържаше към втората теза. И защо не? За по-малко от 10 години страната ни бе овладяла икономическия спад, бе стабилизирала финансите си, икономиката растеше с внушителен темп, безработицата падаше. От високо нещата изглеждаха положително. България се превръщаше в пример за подражание. След като ние можем да се справим с тежката задача на подготовката за ЕС, значи и бившите юго-републики могат.

Разбира се, не така изглеждаха нещата отдолу. “Цената” на усилията да се подготви страната за членство в ЕС бяха съсредоточени в онези области, в които имаше европейско законодателство. Образование, здравеопазване, правосъдие – все области на национални компетенции – останаха на заден план. Ръстът на икономиката бе съпътстван и с нарастване на корупцията и обрастването на властта в различни схеми. Слабата съдебна система не можеше да реагира адекватно поради много причини, но основно защото съдиите и прокурорите не чувстваха зад себе си гърба на държавата да се противопоставят на организираната престъпност. Всичко това се виждаше както от всеки български гражданин, така и от европейските бюрократи в Брюксел. Съмненията се превърнаха в подозрения, но въпреки това страната получи последен кредит на доверие и на 1 януари 2007г. стана член на ЕС. Скоро след това подозренията се оказаха факти и на България бе лепнат етикета “най-корумпираната страна в Европа”, спрени бяха европейските фондове и страната потъна в международна изолация. От положителен пример се превърна в негативен пример. Международният ефект от неспособността на българското правителство да се справи с проблемите е в няколко посоки.

Първо, правилата на бъдещето разширяване на ЕС бяха променени. Обект на преговорите с България и останалите страни от Централна и Източна Европа бяха сроковете, в които страните ще приемат европейското законодателство. За задаващите се след нас това не е достатъчно – на тях им искат реално да докажат, че прилагат определено законодателство, преди ЕС да допусне, че са готови. С други думи не само да приемат определени промени в законите, но реално да ги въведат в действие. Сами разбирате разликата, нали?

Второ, провала на българското правителство даде хляб на всички, които смятат, че ЕС няма капацитет да се разширява към Западните Балкани. След като България не може да се справи, то защо да очакваме другите страни да бъдат по-добри? Корупцията не е българска запазена марка, а организираната престъпност има мрежи в целия регион.

Трето, започна дебат – макар и не много публичен – какво прави ЕС със страни, които не могат да се справят с отговорностите на членството си. Този дебат не е нов за Европа, но в момента въпросът се поставя с по-голяма острота. Как ще върви ЕС към “обща зона на правосъдие и сигурност”, след като за две от страните членки (България и Румъния) има специален механизъм за наблюдение? Оказва се, че Европейският съюз не е добре подготвен да се справя с проблематични държави, които са вътре в съюза. Няма как България да стане част от Шенгенското споразумение, ако няма доверие в нейната способност да се справи с престъпността.

Четвърто, провалът с евро-фондовете повдигна много остро въпроса за цялостния контрол върху финансовите средства на ЕС. Това, съчетано със световната икономическа криза, означава, че Европа ще бъде много по-скептична, за какво и как отпуска пари в бъдеще.

Ситуацията сигурно изглежда безнадеждна, но не е. Решението й обаче зависи от самите нас. В Европа няма конспирация срещу България или кампания целяща да се очерни името на страната ни. Има много трезва преценка на рисковете, но има и много желание за промяна. Никой в Европейския съюз не иска страна, която не може да се справи, защото това подкопава доверието на европейските граждани в силата и смисъла на съюза, дава хляб на екстремистите.

Първата стъпка е на 5 юли, когато гласуваме за нов парламент и ново управление. Втората стъпка ще зависи от следващото правителство, но за да има шанс да успее, то се нуждае от ясен мандат за промяна. Затова всеки от нас, когато реши дали да гласува или не, или за кого гласува трябва да си дава сметка, че неговото решение има далеч по-големи външнополитически измерения отколкото изглежда на пръв поглед.