Archive

Archive for the ‘политика’ Category

Пиянството на един народ

24/06/2016 Leave a comment


Резултатът от британския референдум е факт и ще има последици за цяла Европа и света. Финансовата криза, която започна през последните часове е само началото. Днес не е достатъчно обаче Европа да повтаря само как ще бъдем силни като сме заедно. Това са излишни заклинания. Британците трябва са започнат процедурата по напускане на ЕС, но всички останали трябва много ясно да си дадем сметка какво става с нас и около нас. През последните години либералната демокрация и свободния пазар бяха поставени под атака от диктатори, националисти и популсти. Тяхната алтернатива е цинична, тя не решава нито един проблем. Много се поддадоха на изкушението да търсят лесен изход, да обявяват либерализма за мъртъв, да хвърлят вината на ЕС, а де не я виждат в себе си. Включително и у нас. Крайно време е да се изправим и да защититим либерланите ценности на личната и икономическа свобода, от нашествието на популизъм и цинизъм. Това означава реформа и на собствените ни институции, включително и на европейските. А не само приказки как сме по силни като сме заедно… Англия, не Велкобритания, избра да живее с миналото. Тъжно, но това е тяхно право. Нямаме право да повтаряме тази грешка нито в България, нито в Европа.

Европа може да се защити от тероризма, без да отстъпва от ценностите си

25/11/2015 1 comment

© Copyright 2015 CorbisCorporation

Преди няколко дни дадох интервю на кореспондента на БНР в Израел Федя Декало. В разговора говорихме за кризата с миграцията в Европа.

Винаги съм бягал от определението „сблъсък на цивилизациите“,

защото това, с което се сблъскваме в Европа сега не е цивилизация. Това е екстремистка философия, която инструментализира религията и не представлява хората, които свързваме с цивилизацията на исляма. Най-важният въпрос пред нас сега е как да защитим Европа от нападенията на терористите, без да отстъпваме от ценностите, върху които е изграден ЕС. Започнем ли да строим стени и да премахваме свободи, за които хората са се борили 50 години, това би означавало, че терористите са победили. Европа не е толкова слаба, но и не трябва да се заблуждаваме, че решаването на проблемите в Близкия изток ще дойде с налагането на едни диктатори на мястото на други диктатори.

Разговаряхме и за

замразения Близкоизточен мирен процес.

Преговори в момента няма. За да се възстановят преговорите обаче няма да е достатъчно да съберем палестинските и израелски лидерите на една маса. Доверието между тях е абсолютно нарушено.

Основното предизвикателство днес е да се изгради доверия, за да има основание за смислени преговори. Разбира се, необходимо е и политическо лидерство, което да очертае пътя напред.

От една страна в палестинското общество има абсолютна фрустрация с липсата на перспектива, а от друга виждаме колко е тънко и наранимо усещането за сигурност в израелското общество. И страни имат нужда от мир и сериозна стабилност в отношенията си. Продължаването на сегашната ситуация до безкрай ще поражда единствено несигурност.

Що се отнася до ивицата Газа, стабилно примирие там може да има единствено, когато Газа се върне под контрола на легитимната палестинска власт.

Цялото интервю можете да чуете тук.

Наказателната акция на правителството срещу френския посланик е политически безотговорно и опасно за България действие

03/09/2013 1 comment

Flag-Pins-Bulgaria-FranceПосланик Филип Отие, като изразител на политиката на Франция, но и като истински приятел на България, работи активно за развиване на двустранните ни отношения, за защита на принципите на свободата на човека и човешките права у нас. Отношенията между България и Франция не са от вчера – нашите две страни са съюзници в НАТО и партньори в ЕС. Френският посланик е личен представител на френския президент в България. Ако г-н Вигенин има проблем с политиката на Франция, то нека обясни на президента Оланд какво в действията на приятелска Франция той не харесва.

Връчването на орден на един посланик е не само признание за неговата работа, но и жест към държавата му. Франция винаги е подкрепяла европейската перспектива на България и винаги е била рамо до рамо с българския народ в борбата му за демокрация и свобода.

През далечната 1989 г. тогавашният френски президент Митеран покани 12 видни български дисиденти и интелектуалци на закуска във френското посолство в София. Тогава комунистическите медии в България мълчаха, а новината се разпространи единствено и само от западните радиостанции. Въпреки това, срещата остана ключов момент в зараждането на българското дисидентско движение. Това бе знак за солидарност с българския народ, който никога няма да бъде забравен.

Години по-късно президентът Саркози изигра ключова роля, за да могат българските медицински сестри, несправедливо осъдени от бруталния режим на Кадафи, да се върнат живи и здрави в България. Нещо, което нито едно българско правителство не успя да направи само. Освобождаването им бе резултат от същата тази солидарност, която е в основата на Европа днес.

Истинските приятели се проявяват в моменти на трудности, в моменти, в които трябва истина открито да бъде назована. Така беше и когато посланик Отие, съвместно с германския посланик Хофнер, направиха съвместно изявление, в което призоваха политическите лидери на страната да скъсат връзките си с олигархията и припомниха че принадлежността към Европейския съюз е цивилизационен избор. Моделът на олигархията няма място в него, нито в България, нито където и да е

Вместо да се замислят върху казаното от двете държави, които са мотора на европейската интеграция, българските власти заклеймиха посланието. Още тогава Атака поиска наказания и призова външния министър да предприеме мерки за спиране на този недопустим натиск и намеса във вътрешните работи….

Днес, г-н Вигенин изпълни тази наказателна акция, която Волен Сидеров поиска. Изпълни я по един недостоен, безотговорен и опасен за свободна и демократична България начин. Тези действия на външния министър показаха, кой крепи правителството на БСП и ДПС на власт — червената олигархия и ултранационалистите.

Всичко това е много жалко, защото солидарността между държавите и обществата е основен принцип в Европейския съюз. Тя не се изразява единствено в плащане и ползване на европейски фондове. Солидарността означава подкрепа в укрепването на гражданското общество, съдействие за създаване на политическа среда, отговаряща на европейските стандарти и ценности.

Активната позиция и истинското приятелство на посланик Филип Отие безспорно заслужават най-високото българско отличие – орден „Стара планина“, който иначе се връчва на всеки отпътуващ от страната ни посланик. Решението на външния министър да не направи предложение за награждаването на посланик Отие е дребнав и страхлив жест на едно правителство, заради което България губи все повече приятели в Европа и в демократичния свят.

Днес в България има само една разделителна линия: тя е между мафията и хората

15/06/2013 Leave a comment
България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

България избухна в протести с искания за оставка на социалистическото правителство

За 20 години демокрация в България преживяхме много неща. Докато другите страни, които с падането на Берлинската стена се спасиха от съветската злокоба и тръгнаха напред, ние не успяхме да изчистим заразата на съветския вирус. В продължение на години той разяждаше обществото. Вирусът ни накара да се изправим един срещу друг. Започнахме да се караха за какво ли не — за и против частната собственост, за и против Държавна сигурност, искаме на Изток или на Запад, все глупости, които омаломощиха обществото.

Няма да забравя как на социалистите-комунисти не им се обръщаше езика да произнесат думичката НАТО, а едвам промълвяха нещо за “евроатлантическите системи за сигурност”. преди години попитах Станишев защо на БСП им е толкова трудно да приемат че България ще бъде част от НАТО. Това бе през далечната 2001, а г-н лидерът на Европейските социалисти дори нямаше идея какво го очаква в бъдеще. Тогава той ми обясни, че за много от техните избиратели НАТО бил врагът, а тези, които били осъзнали че ситуацията се е променила вече приемали факта, че след като няма Варшавски договор, България може да е член на НАТО. Затова и съпротивата постепенно отслабвала и всичко щяло да бъде наред… Спомних си неволно за моя състудентка, която беше от Латвия. През още по-далечната 1996 нейната дипломна работа беше за НАТО като съюз на държави, споделящи общи демократични ценности… Да, за едни да си част от НАТО е въпрос на демократична ценност, за други просто въпрос от типа “…ами като го няма Варшавския договор, какво да правим…”.

Бездна! Бездна беше издълбал съветският вирус в България! И в тази бездна удобно се настани произведената от същия вирус мафия… С партийните протекции и партийните пари…

Докато останалата част от Централна и Източна Европа вървеше напред, в България серия от политически лидери от ляво и от дясно се заразяваха от вируса. Съпротивителните механизми на обществото бяха отслабени целенасочено. То не бяха банкови кризи, то не бяха масови приватизации, то не бяха скандали… Постепенно заробиха България правейки я тотално енергийно зависима от Русия. Последния хомот на икономическото робство искаха да бъде АЕЦ Белене.

Всичко това беше резултат от симбиозата между съветския вирус и мафията.

Всичко това се случи, защото тези, които вярваме, че България трябва да върви на Запад, а не на Изток също пострадахме от вируса. Впуснахме се в битки един срещу друг и забравихме, че съветският вирус и мафията са основният враг, че трябва да се борим с тях, а не със сенките им.

Аз дълбоко вярвам и никой, никога, при никакви обстоятелства няма да ме убеди, че България не е западна. Това го показаха и хилядите хора по улиците вчера. Те си спомниха много добре къде е вирусът в българското общество, те са съпротивителните сили на България.

Нашето общество исторически и културно принадлежи към Европа. Ние сме на границата с Ориента, познаваме го и точно защото го познаваме искаме да сме по-добри, по-организирани и по-справедливи. На това ни учи цялата ни история от Възраждането насам. Ние обичаме руската литература, поезия и музика, но никога няма да приемем руския авторитарен модел на управление и незачитане на човешките права. Ние обичаме турските курорти, пазарите на Истанбул, но ние никога няма да приемем смазването на протестите през последните дни и тоталния медиен контрол като нормално политическо поведение. Ние се разбираме с всичките си съседи, въпреки кървавата история на Балканите. Ние обаче никога няма да допуснем да превърнем региона ни отново в кървава баня именно защото сме си научил уроците от миналото. Всичко това ни прави европейци по рождение, но възпитание и по убеждение!

Да, бедни сме, но не защото искаме да бъдем бедни. Бедни сме защото позволихме 20 години съветският вирус и мафията да разяждат българското общество, да всяват недоверие сред нас, да ни делят, да ни карат да забравяме, че сме европейци…

Когато България стана част от НАТО и ЕС това беше като завръщане в семейството, като възстановяване на историческа справедливост. Тогава си мислех, че това е най-силното лекарство срещу съветския вирус и постепенно той ще бъде отслабен и изхвърлен от организма на българското общество. За съжаление обаче още в първите дни след присъединяването вирусът и мафията тотално се обединиха. Съсредоточиха съсредоточиха се върху източване на европейските фондове. Под лозунга “те имат пари, кой ще забележи, че надписваме фактурите”, проектите за малки семейни хотелчета в България се превръщаха в бетонени небостъргачи по Черноморието… Съветският вирус учеше, че “те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя”…

Другата му форма обаче се оказа по-опасна. Източването на средства беше спряно, имаше санкции, но срещу разбирането “е сега вече като влязохме, можем да си правим каквото си искаме” лек нямаше. Години наред се пишеха доклади до “Европа”, измерваха се успехи, а реалният резултат винаги беше временен и винаги зависеше от индивидуалната воля на всеки един. Най-видимо това бе в областта на правосъдието и съдебната система. Там съветският вирус превърна всички в буквояди, които гледат гредата в окото си и изпускат гората пред очите си (цитирам Ботев по памет).

И така се стигна до 2013 година, когато съветският вирус пропил българската политика доведе мафията на власт.

Като че ли хората забравиха, че докато се карат кой харесва Борисов и кой не харесва Цветанов, докато се забавляваха с интригите и слуховете, които свикнахме да наричаме “новини”, съветският вирус разчистваше пътя на мафията и напредваше безмилостно.

Така се стигна и до вчера, когато вместо новата коалиция между БСП, ДПС и Атака да се занимава с това, което обещаваше по време на изборите, тя се зае с това да направи най-скандалното назначение в 20 годишната история на българската демокрация. Под пряка заплаха от Станишев (“Ако не гласувате… правителството пада”) за шеф на ДАНС беше назначен небезизвестен депутат от ДПС. Дори ако приемем че няма значение кой е той, политическото назначение на депутат на този пост по този начин е опасно за националната сигурност.

Мастилото на решението на Народното събрание не беше изсъхнало, когато представителите на ВеликобританияСАЩЕвропейската комисия побързаха да се разграничат от случващото се в София. Категорични бяха и реакциите на политици от Европа, някои от които поискаха на България да бъде отнето правото на глас.

Скандалът обаче е по-голям, защото назначението се прави насила и имайки предвид всички слухове за далавери и съмнение около въпросното лице, с този акт Станишев и неговите прислуги окончателно зачеркват България в очите на Европа и демократичния свят.

Вчера стана ясно че политически партии БСП и ДПС няма.

Има Станишев и Местан, които използват двете организации за себе си. Може ли някой да ми обясни какво общо имат гласувалите за социалистите или за ДПС с това назначение? Как това назначение ще им увеличи пенсиите? Именно избирателите на БСП и ДПС трябва да потърсят отговорност от ръководствата на партиите си. Това ще е тестът за тях. Вероятно обаче ще се провалят в този тест…

Въпросният нов председател на ДАНС може и да бъде жертван. Ако вирусът и мафията преценят, че той е по-скоро риск, отколкото актив за тях. Не трябва да забравяме обаче, че те и техните икономически и медийни интереси управляват в момента България. Затова друг изход освен оставка на правителството и нови избори няма. Който и да ги спечели трябва да има ясен мандат да се пребори с вируса и мафията.

ГЕРБ в момента трябва да бъде остра, категорична и безмилостна опозиция на случващото се. Заедно в всички демократично мислещи хора в България. Каквито и съмнения някой да има, в момента няма значение кой кого харесва или не. Всички станахме жертва на една грандиозна манипулация, която съветският вирус ни спретна.

Защото следващата стъпка ще бъде отваряне на АЕЦ Белене. После ежедневният живот на хората, сметките за ток и парно, бизнесът на България ще стане изцяло зависим от матриците на съветския вирус и мафията.

Затова трябва и нова конституция, защото в България не трябва да има повече съмнение в свободите на гражданите.

Днес в България има само една линия на разделение: тя е между мафията и нас – хората, които искаме да имаме нормална държава.

Днес се вижда, кой от кои е. Който се заиграва с това правителство и го подкрепя, с кворуми, със заместник министри, с шефове на кабинети и каквото и да е застава от страната на мрака.

Концепция за Закон за консулски услуги и консулско съдействие

16/01/2013 1 comment

Външната политика, за разлика от здравеопазването, вътрешните работи или екологията например, има една особеност — рядко влиза директно в ежедневния живот на хората. Това, което директно засяга всеки един от нас са консулските услуги. А доста време те бяха на второ място в работата на тази институция.

За времето на настоящия мандат се опитах да променя това отношение. По време на Арабското пробуждане и социалните сблъсъци в Близкия изток, например, организирахме едни от най-мащабните евакуации в историята на съвременна България, евакуирайки български граждани от Египет и Либия и др. Ангажирахме се успешно със спасяването на пленените моряци в Аденския залив, успяхме да освободим и пленените пилоти от Южен Дарфур, създадохме Ситуационен център в МВнР, пуснахме услугата “Пътувам за…”, структурирахме абсолютно по нов начин консулската си информация, така че гражданите да бъдат по-информирани, когато пътуват.

Целта на промените, които правим е да поставим в центъра на дейността на дипломатическите и консулските представителства на Република България хората – българските граждани – и да им предоставяме по-добра информация за техните пътувания. Това е дълъг процес, изисква не само промяна на закони и наредби, но и промяна на практики.

Опитът ми обаче показа, че в момента в консулската защита на гражданите всъщност липсват ясни и прозрачни правила за ангажиментите – както на държавата, така и на самите граждани. Като общество нямаме ясна представа какво можем да очакваме от държавата и до къде стигат нейните възможности за помощ, къде започва личната отговорност на всеки един от нас.

Давам си сметка, че българите пътуват и ще пътуват все повече, че консулските случаи стават все сложни.

Точно заради всичко това, днес започваме процеса по приемането на Закон за консулското съдействие и консулските услуги. Предлагам нашата концепция за такъв закон, който трябва да урежда консулските услуги и съдействие, които българската държава предоставя на българските граждани, българските юридически лица и гражданите на държавите-членки на ЕСв чужбина.

Целта е да разпишем ясно ангажиментите, които държавата има, за да може отделните институции да са напълно наясно с тях, а от друга страна гражданите да знаят какво могат да очакват и изискват.

С предложения законопроект се надявам да променим схващането, че един българин в беда в чужбина може да си помогне сам, защото държавата няма да го направи, но и да променим другото схващане, че всеки арестуван българин по света е равносилен на нов Либийски казус.

В концепцията и проекта на закон се уреждат основните случаи като:
– задържане или лишаване от свобода,
– злополука или внезапно възникнало тежко заболяване,
– смърт,
– хора жертви на трафик,
– съдействие при кризи – природни бедствия, катаклизми, войни или терористичен акт в чужбина, които засягат директно много български граждани, и др.
– предоставяне на консулски услуги – издаване на паспорти и други документи.

В концепцията ни има и някои нови предложения, които смятам за важни:

1. Създаване на Фонд за съдействие на българските граждани в чужбина, от който да можем бързо да се реагира в момент на кризи, евакуации, както и при индивидуални случаи, когато гражданите нямат средства за документи или репатриране.

2. Ще предложа на обсъждане и въвеждането на задължителна застраховка „Помощ при пътуване” За покриване на рискове като репатриране, тежко заболяване или необходимост от спешна медицинска помощ. Когато лицата пътуват в чужбина с цел работа с посредничеството на фирми, задължението за сключване на застраховката предлагам да е на фирмите-посредници.

3. Развитие на доброволния регистър на пътуващите в чужбина български граждани.

От днес концепцията ще бъде на интернет страницата на МВнР. От 25 януари законопроектът ще бъде на страницата за обществени консултации на Министерски съвет http://www.strategy.bg.

Мнения и предложения могат да се изпращат на електронна поща consultations@mfa.bg.

Намерението ми е в този период да проведем срещи както с други институции (Министерство на финансите, специалини служби), застрахователи, но и да чуем мнението на българските граждани. В разработването на законопроекта ще се ползваме от опита на редица други страни-членки на ЕС.

Това е все още концепция, очаквам вашите предложения, за да имаме един добър закон.

В кой век живее политбюрото на БСП?

10/12/2012 Leave a comment

Силно съм изненадан от позицията на БСП днес. Те очевидно не присъстват на заседанията на Комисията по външна политика и отбрана, както и на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента, с които редовно се срещаме именно, за да обсъждаме българските позиции.

Но искам и да поздравя ръководството на БСП, че са разбрали, че в ЕС текат дебати за бъдещата институционална структура на съюза. Тъжно е обаче, че никой не е чул позиция на БСП по някой европейски въпрос, въпреки, че г-н Станишев е лидер и на ПЕС. Това, които те очакват е българското правителство да ги информира какво става в Брюксел.

В 21 век обаче политическите дебати отдавна излизат извън институциите. Позициите са публични, могат да се намерят дори в медиите. Времето на “закритите канали”, по които в БСП обичат да получават тази информация, е отминало. Очевидно е, че социалистите не могат да очакват премиерът или външният министър да ги информира за това, какво става по света.

Затова всички си задаваме въпроса в кой век живее БСП?

Неприятно е че политбюрото на БСП започва да говори за ЕС само когато става въпрос за получаване на пари. Принизяването на идеята за Европа до това колко точно ще получим и дали то няма да е по-малко от някой друг е всъщност дълбоко антиевропейско и ни кара да се съмняваме, дали тази партия разбира европейския модел.

България е в добра позиция по преговорите за Многогодишната финансова рамка, защото правителството успя да постигне съществена разлика от периода преди 2009 г. Ние повишихме усвояемостта за еврофондовете, установихме фискалната стабилност на страната и осъществихме проекти, които са пример за добра практика в цяла Европа. На това БСП може да противопостави собствения си опит в създаването на проблеми с ЕК, безразсъдното харчене на бюджетни излишъци и скъпите проекти с неясно предназначение.

Въпреки всичко това аз съм готов да дискутирам идеи и позиции с БСП, стига те да покажат, че са в крак с времето.

България и Балканите

05/09/2012 3 comments

Преди 100 години започна Балканската война, с която се сложи край на присъствието на Османската империя на Балканите. Време е да помислим за бъдещето на региона и нашата роля в него отвъд 2012

Пет години след като членството на България в Европейския съюз е факт и осем години след приемането ни в НАТО страната ни е важен фактор, съюзник и партньор в Югоизточна Европа.

Интересите и целите на България по отношение на нашите съседи са традиционни и исторически обусловени, но също са съобразени с принципите на политическо поведение и на ценностите на Европейския съюз и на НАТО. От друга страна, 20 години след разпадането на Югославия страните около нас са съвсем различни, от това, което бяха.. Отношенията ни с тях логично би трябвало да се подчиняват на по-нови принципи.

Същевременно не трябва да забравяме, че ние живеем в район, където бързо се губи саообладание и лесно се изпада в крайности. Трудно гледаме 20 години напред…

1. Някои от нашите са съседи са наши близки партньори и съюзници – Румъния и Гърция, а скоро и Хърватия – в ЕС и НАТО, а Турция и Албания – в НАТО. Други от съседите ни са кандидати за членство в едната от двете организации, трети са потенциални кандидати или имат договорни обвръзки с едната или и двете организации.

2. България има съществени икономически интереси в региона, като някои от съседите ни са водещи инвеститори у нас, а други – ключови търговски и туристически партньори. През 2012 г. българският износ за Гърция и Румъния е бил съответно 1,184 и 1,172 млрд. лв., а вносът – 1,191 и 1,3318 милиарда, с което двете страни са сред най-големите ни търговски партньори в ЕС. Подобно е мястото и на Турция в търговията ни, с 1,4 млрд. износ и 904 млн. внос за 2012 г.

3. Най-голям брой български граждани пътуват в съседните страни. Почти 135 000 българи са посетили Турция пред 2012 г., а почти 90 000 – Гърция; над 35 000 са посетилите Република Македония, почти 30 000 Румъния и над 22 000 – Сърбия. Още по-голям е притокът на граждани на съседни страни към България: 206 хиляди са били гостите от Румъния, като това е втората най-голяма група след германците (218 хил.); 138 934 турци и 131 661 гърци са посетили България, както и над 67 хил. граждани на Украйна, над 50 хил. на Сърбия и на 40 хил. на Македония.

4. Отговорът на България на променящата се глобална среда е в модернизирането на регионалното сътрудничество. В него в най-голяма степен се преплитат националните политически и икономически интереси, както и въпросите, свързани със сигурността, с разширяването на ЕС и политиката за Източно партньорство, както и със стратегическите инфраструктурни и енергийни проекти.

5. Приоритет за България е развитието на транспортната инфраструктура в нашия регион. Сътрудничеството между нашите страни по ускореното изграждане и развитие на Общоевропейските транспортни коридори ІV, V, VІІ, VІІІ, ІХ и Х са от решаващо значение за общото икономическо развитие.

6. Съхранението, развитието и интеграцията на българските общности в съседните ни страни е важна задача, за всички българските институции. Създаването на повече икономически възможности за тези общности заедно с опазването на българския език и култура, на историческата памет и традициите им е приоритет за българското правителство.

Всички тези фактори обуславят нуждата от изработване на трайни принципи на българската политика към региона, които да имат максимална подкрепа в българското общество и се базират на ценностите, които споделяме.

Именно затова смятам, че е важно в България да се проведе дебат и Народното събрание, с максимална степен на съгласие, да определи основните принципи на нашата политика към съседните страни. Те трябва да са резултат от задълбочен дебат и да са базирани на нашите ценности и интереси, за да бъзат трайни. Това вероятно трябваше да стане още след разпадането на Югославия… Можеше да стане и веднага след като България стана член на ЕС…

Подобен дебат ще има смисъл за нас самите, за политиката ни към съседите и за бъдещето само ако гледа напред и определи рамките на българската позиция, включително и червените линии, по които в обществото ни има съгласие.