Archive

Archive for the ‘интервю’ Category

За случващото се в Ирак, Близкия изток и света около България, разговор в @sedmicata на Дарик

15/03/2015 Leave a comment

Тук можете да чуете запис на интервюто ми с Кирил Вълчев. Неговото предаване е едно от малкото, в които може да се води смислен политически разговор. Водещият слуша, интересува се, задава смиселни въпроси и въпреки че не истеризира с празни изрази като “Имаме новина!”, обикновено измъква поне по една новина от гостите си всяка събота между 10:00 и 13:30.

За посещението в Кавказ, съседите и предизвикателствата на мандата

17/12/2012 Leave a comment

– Г-н министър, с какви изводи си тръгнахте от района на Южен Кавказ?
– ЕС трябва да има много по-сериозен ангажимент към случващото се в Кавказкия район. И трите страни (Азербайджан, Грузия, Армения – бел.ред.) искат да задълбочат връзките си с Европа, имат не само културни и исторически, но и големи икономически контакти с ЕС. И рисковете за сигурността на Кавказ са рискове и за европейската сигурност. А и всеки опит за енергийна диверсификация на ЕС е свързан по един или друг начин с тези страни.

– Защо беше избран този формат на визитата и какъв е българският интерес?
– Извън големите приоритети – Европа, Русия, САЩ, има три региона, които пряко ни засягат – Балканите, Близкия изток и Черноморието. Страните от Южен Кавказ са ни съседи – те са от другата страна на Черно море. А форматът е предложен от нас – още по повод първата ни съвместна обиколка с шведския и полския министър в Близкия изток.

– Русия винаги е била фактор в Кавказ, а и у нас. При управлението на ГЕРБ Москва намали, запази или увеличи влиянието си у нас?
– Русия е партньор за България. Ние имаме много общи проекти, по които работим заедно. Разбира се, на първо място са въпросите, свързани с енергетиката, защото е и ще бъде наш енергиен партньор. Туризмът също е много важен за нас в отношенията ни с Русия, достъпът на българските компании до техния пазар за износ на стоки там, където са конкурентоспособни. Има обаче и политически въпроси, по които имаме сериозни различия, свързани например със ситуацията в Грузия, с Близкия изток, положението в Сирия, правата на човека и т.н. Основният фактор в българската политика обаче са интересите на България. Те се реализират на първо място чрез нашите партньори в ЕС, съюзниците ни в НАТО и след това всички останали.

– Македония стана гореща тема – това ли е верният подход към съседите?
– Да, защото това е европейският подход, който отчита българската позиция. Ние сме изложили нашите притеснения и сме видели солидарността на Европа с нашите безпокойства. Вече не говорим за исканията или тревогите на България, говорим за общата позиция на ЕС. А тя е достатъчно ясна – казва, че трябва да се види докладът през пролетта за Македония относно развитието на реформите, добросъседските отношения и напредъка по решаването на спора за името. Това е коректно поставяне на нещата. Мисля, че би било грешка, ако ние имаме притеснения, а видимо българското общество има такива, да мълчим за тях на този етап. Това ще създаде фалшивото усещане, че ние ще шикалкавим в бъдеще с преговорите. А ние не искаме такъв тип политика. Искаме ясно да се сложат нещата сега, да се намерят решения и след това страната да върви напред. В наш интерес е Македония да върви напред. Затова сме начертали и Пътната карта, която предлагаме, за да се решат проблемите. Има три стъпки – договор, който да даде нова правна рамка на отношенията ни, система от комисии и работни групи за засилено сътрудничество между двете страни и гаранции за изпълнение на поетите ангажименти.

– Чуват ли македонските власти това, което България им казва?
– Не искам този диалог да го водим през медиите, защото така винаги се изкривяват посланията. Този диалог трябва да се води директно между двете правителства. Първата среща на нашите преговорни екипи беше миналата седмица в Македония. Втората предстои да бъде в България. Ние подхождаме абсолютно открито към темата, не искаме да шикалкавим, директно ще слагаме нещата на масата, за да се намират решения. Надявам се, че същият подход ще видим и от другата страна. Основната тежест в случая пада върху страната кандидат, защото тя трябва да си върне доверието на българското общество, за да има подкрепата, за да върви оттук нататък напред.

– Какво чухте от българското общество по темата Македония при обиколките ви в Благоевград, Петрич и други градове от този край?
– Всички са съгласни, че Македония трябва да бъде част от ЕС, както и Сърбия и всички наши съседи. Никой обаче не е съгласен това да става с поведение, насочено срещу нашата страна, което дори не отразява реалностите. Защото реалностите показват, че на чисто ежедневно ниво между хората няма проблем. Но когато идеологически и политически насочиш проблема, когато идеологически започнеш да боравиш с историята, тогава вече започват да се създават политически проблеми. Много бих се радвал в Скопие някой да си зададе въпроса какво точно се случи за тези 20 г., в които България безапелационно е подкрепяла Македония, че да загубят такава подкрепа в нашата страна. Защото въпросът тук не е какво мисли външният министър, премиерът, президентът, въпросът е, че българското обществено мнение трябва да бъде убедено, че действията занапред няма да бъдат насочени срещу страната ни. Това е деликатен разговор, но той неминуемо трябва да се проведе, защото виждаме и обществените настроения.

– Не се ли притеснявате, че позицията ни ще засили антибългарските настроения в Македония?
– Надявам се, че политическите лидери в Македония ще си дадат сметка коя е политиката им, която доведе до това състояние, и тя ще намери своите корекции. Никой от нас не иска да отнеме независимостта, суверенитета, историята на Македония. Напротив, искаме заедно с тях и с всички наши съседи да живеем в нормални отношения в ЕС.

– Защо България заема сега тази твърда позиция към Македония? Има ли връзка с наближаващите избори у нас?
– Не, няма никакъв вътрешнополитически привкус. Изборите са догодина, не трябва да пречупваме всичко през изборния цикъл. Защо сега? Защото дълго време опитвахме в директен диалог и разговор да поставим въпросите си на двустранна основа и да ги поставим по начин, по който да намерим решението им, без да се вдига излишен шум. Видимо това не се случи, затова поставихме нашите въпроси в ЕС, където те срещнаха солидарността на другите страни членки.

– Готвите ли се за втори мандат като външен министър?
– Имаме достатъчно работа да свършим до края на този мандат и достатъчно време да мислим за после.

– От кое от свършеното дотук сте най-доволен?
– От три неща. Първо, от това, че започнахме да пречупваме, макар и да не сме успели докрай, мисленето в България за самите нас като страна кандидат член на ЕС, която винаги чака някой отвън нещо да й каже какво да прави. Започнахме лека-полека по някои въпроси да се държим като страна членка, която казва какво е важно за нея, къде може да намери компромис, откъде не може да отстъпи и т.н. Това е един много труден процес у нас чисто психологически, защото има цяла прослойка от хора, която иска постоянно да натиска всичко надолу и да не позволява на обществото да върви напред и да се развива нормално. Второ, доволен съм, че успяхме да възстановим позициите на страната ни в региона на Близкия изток в момент, когато там се случват ключови промени от типа на тези от 1989 г. в Европа. Резултатите от това започват да се виждат – т.е. търговията ни с Близкия изток се увеличава, това означава повече пари за българския бизнес, повече работни места у нас. Трето, въпреки тежката съпротива започна и вече е необратима пълната модернизация на българската дипломатическа служба – по-съвременен начин на мислене, на работа, на общуване. Това означава и повече млади хора, по-малко обвързаности с миналото, повече влияние в ЕС.

– Успешно ли завърши мисията ви за отстраняване на посланиците ченгета, сменени ли са всички?
– Фактически има още няколко решения, които трябва да приключат, но на практика тази тема остава в миналото за българското общество. Въпросът вероятно ще бъде приключен в началото на 2013-а. Принципът е ясен и аз няма да отстъпя от него – ДС няма място в съвременната дипломатическа служба. Ясно е, че много врагове си навлякох с тази работа, но нито аз, нито правителството или президентът ще отстъпят от тази политика.

– По време на мандата ви имало ли е натиск за външни назначения на посланици, както се случваше при предшествениците ви?
– Имало е, но от това, което съм чувал за преди, особено по времето на Тройната коалиция, никога в такива размери. Било е в рамките на разумното. Никога не съм усещал от парламентарната група на ГЕРБ някакъв неразумен натиск за хора или за нещо друго. Напротив, винаги е имало пълна подкрепа.

– Имал ли сте големи разногласия с премиера и по кои въпроси?
– Не, с премиера не съм имал разногласия, защото той е човек, който обича да слуша аргументирани мнения. Дори да има различия в мненията, се убеждава с аргументи. Това сигурно хората няма да го повярват, но е така.

– Като човек, който е бил част от синята идея, какво изпитвате, виждайки я да умира?
– Синята идея не е умряла, тя реално победи. Синята идея винаги е била България да е свободна, демократична държава. 10 г. конфликтите в десницата може би са най-успешният сапунен сериал в политическия ни живот. 10 г. гледаме всеки ден кой с кого се е скарал. До един момент е интересно, после става досадно. СДС беше в силата си в началото на 90-те, защото говореше за проблемите, тогава най-важни за България – свободата, пазарната икономика. В момента, в който спреш да предлагаш решения, губиш и подкрепа и ставаш самотен лидер от миналото.

– Има ли нещо, за което да съжалявате?
– Най-много съжалявам, че откакто ми се роди дъщеричката и се ожених, нямам достатъчно време за семейството си – за съжаление, това е положението.

Интервюто под заглавие “Няма да шикалкавим по Македония в ЕС” беше пъбликувано във в. Стандарт.

Посолството в Мексико остава, отваряме в Ирак

01/02/2012 Leave a comment

С Николай Младенов, министър на външните работи, разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ

– Г-н министър, как се работи с президента Росен Плевнелиев?

– Много прагматично. Той, както и аз искаме максимално да регламентираме взаимодействието между външното министерство и президентската институция, така че да няма пропуски, неясноти и тълкувания както по отношение на назначаване на посланиците, така и по отношение на външнополитическата координация въобще.

– Лесно ли постигнахте споразумение по кандидатурите на новите посланици?

– Лесно, защото хората са професионалисти и аз мога категорично да мотивирам предложението за всеки един от тях. Предстои ни да продължим процеса със следващи назначения, които са в ротацията. Надявам се да въведем и друг механизъм, преди да заминат новите посланици.

Освен през изслушване в комисията по външна политика в парламента те да минават през цикъл от срещи, в който да се запознават с приоритетите на всички министерства, а и да се срещат с асоциации на работодателите в България. Те трябва да са наясно с всички фактори в българското общество и да имат максимално много контакти в страната, в която отиват.

– Имахте ли големи спорове по кандидатурите?

– Предложенията бяха съгласувани и нямаше сериозни различия.

– Сега изглежда много лесно, но защо не успяхте да направите това преди?

– Защото предходният президент отказа да разгледа казусите, свързани с Държавна сигурност, и отказа да се съобрази с волята на Народното събрание и правителството.

– Но въпреки това изпращате началника на неговия кабинет за посланик?

– Да. Ген. Колев е бил много други неща, преди да бъде началник на кабинета на президента. В него държавата е инвестирала много средства. Той има ключова роля в процеса на присъединяване към НАТО и мисля, че има много още какво да даде за страната ни. Работил съм добре с него. Когато преди бях в опозиция, имахме много различия, но запазихме коректен диалог.

– Очаква ли се други компетентни хора от екипа на Първанов да заминат посланици?

– Всички компетентни хора се разглеждат без значение към кой екип са работили.

– А да очакваме ли още бивши военни в посланическите списъци?

– Не знам, не съм мислил по този въпрос.

– Добър знак ли е, че сега за пръв път от толкова години изпращаме цивилен за посланик в Македония?

– Г-н Иван Петков, когото изпращаме в Македония, е професионален дипломат, който през последните години се е занимавал с правата на човека и е представлявал България в Съвета на Европа, а преди това е бил и заместник-министър. Посланието в това е доста категорично.

– Да се върнем на ген. Колев. Защо в Холандия?

– Холандия е страна, която в началото на 90-те години заедно с други наши партньори игра ключова роля за подготовка на България по процеса за влизане в НАТО. Както по линия на военното сътрудничество, така и в сектора на сигурността. С Холандия въобще имаме добро сътрудничество в сигурността и изпращайки човек, който е бил на такива високи постове в държавата, даваме сериозно послание, че искаме приоритетно да разглеждаме нашите отношения отвъд този контекст, за който се пише във вестниците и е злободневна тематика в обществото.

– Преди половин година обаче говорихте за ултиматум към Холандия заради Шенген, това своеобразен отговор ли е?

– Нека да разгледаме от другата страна нещата. Проблемът е във вътрешнополитическия дебат в Холандия и той се изразява не само по членството на България и Румъния в Шенген, а по много други теми напоследък. Така че самата Холандия трябва да реши своя вътрешен дебат. Аз съм търсил човек за Холандия, който да има достатъчно високи контакти в нашата държава, да има достатъчно опит и дисциплина и да може да структурира един дневен ред. Иначе, ако трябва да бъда честен, това, което се случи в последните месеци по Шенген, сериозно разклати доверието, което българското общество има към Холандия. Надявам се, че този проблем ще се разреши до лятото най-късно. Категоричността на тона, който заехме, бе оценено в Брюксел и си личи от изявленията на другите лидери в ЕС, както и от това, което прави председателят Ван Ромпой, за да намери изход от създалата се ситуация.

Не искам шенгенският дебат в България да се превръща в антиевропейски, защото и без това има риск много други дебати в Европа да се наложат като антиевропейски.

– Тогава да поговорим за решението да признаем едностранно шенгенските визи за национални. Защо чак сега бе взето това решение?

– Това решение е можело да бъде взето преди години. Аз лично нямам обяснение защо не е направено досега и защо толкова години не сме предприели такава стъпка, след като това е в пряк интерес на нашата страна. Реално с това премахваме една бариера за две групи граждани на трети страни – първо, бизнесмени, работещи с ЕС, за които досега съществуваше допълнителна пречка да дойдат у нас или въобще да забележат България, второ – за туристи, които пътуват до други страни в ЕС, и за да дойдат у нас, трябва да извадят допълнителна виза.

Сега се отваря реално нов пазар за страната ни за туристически услуги към по-платежоспособни туристи. Могат да се правят пакети България-Гърция, които включват Банско и Егейско море например. Отваря се цял потенциален сегмент на туристическия пазар от Турция, където има доста хора с шенгенски визи. Надявам се че с това решение ще предизвикаме българския бизнес и туристическата ни индустрия да променят така пакетите си, че да привличат туристи и от нови дестинации. Например такъв голям потенциален контингент туристи са от арабските страни, най-вече от Залива, където постигнахме две реални неща. Първо, направихме визите по-достъпни чрез системата за аутсорсинг и второ – въведохме това правило за Шенген. Така че се надявам това наистина да доведе повече туристи и бизнесмени.

– Трябваше ли да водите битка с финансовото министерство или с ДАНС, които бяха двете институции против това решение?

– Имахме дебати, но мисля, че в крайна сметка те разбраха правилно аргументите. Фактът, че това решение бе сериозно лансирано от министър-председателя, също помогна.

– Не беше ли това лично ваша идея, а не на министър-председателя?

– Ние работим в екип.

– Кога се очаква следващата група посланици?

– Тече процес на съгласуване с президента и ще ги предложим на МС.

– За кои страни приоритетно избирате посланици?

– За останалите европейски страни, Русия, Латинска Америка..

– За Бразилия ли?

– За Бразилия и Мексико.

– Това е изненада, посолството в Мексико беше предвидено за закриване?

– На този етап няма да се закрива посолството в Мексико. То ще се превърне по-скоро в регионално посолство за Централна Америка по примера, по който и мисията ни в Южна Африка ще покрива доста страни на юг от екватора.

– Този анализ не можеше ли да бъде направен и по-рано, защото по всичко личеше, че Мексико е важно посолство за региона.

– Нашият анализ се базираше на това къде има потенциал за спестяване на разходи, предвид ограниченията в бюджета. Мисля, че след оптимизацията на разходите и свръхприходите от визи тази година можем да си позволим да запазим това посолство.

– А не продадохме ли междувременно имотите в Мексико?

– Продадохме апартаменти, но самият посолски комплекс не е продаден, а там имаме още толкова много имоти, че са предостатъчно за поддържането на дипломатическа мисия. Истината е, че държавната администрация понякога не разполага с пълната информация, която дава общата картина, преди да се вземе решение. Затова диалогът между държавата и бизнес асоциациите, работодателите и останалите форми на сдружения е много важен. Ако реално се погледне върху данните и анализите, които правим, ще излезе, че в една страна като Узбекистан например няма нужда да поддържаме мисия. Официалните данни за търговския оборот са много ниски, няма българска общност, няма интереси по сигурността и ако закрием там посолството, реално ще спестим разходи. Ние обаче направихме серия срещи с всички бизнес асоциации и оттам излиза, че в определени държави, в които ние не сме регистрирали определен интерес, там има такъв. 800 български камиона обслужват дестинации в Узбекистан или минават през територията на страната, изпълнявайки договори, по които работят. Други български компании пък инвестират там в момента. Затова и част от тези решения се преосмислят. Затова се опитваме да създадем система от консултации в по-широк кръг, а не само това, което държавата има като инструменти.

– Ще откривате ли нови посолства?

– Сигурен съм, че до края на 2012 г. ще открием поне едно ново посолство. Надявам се това да бъде или в Ирак, или в Саудитска Арабия. Това се налага както от интересите на българската държава, включително търговия, износ, така и от потенциалните възможности, които се създават сега. Поне едното от двете ще стане.

– След войната какви интереси ни свързват с Ирак?

– В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя. Това е нещо, за което лично съм се борил години наред да се случи и затова се надявам, че в рамките на тази година ще имаме сериозен резултат. Потенциалът за страната ни е огромен – в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България.

– Какво трябва да натежи на везните при избора между Ирак и Саудитска Арабия?

– В Ирак имаме сградите на бившия посолски комплекс, който е полуразрушен и трябва да се намери разумно решение както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на сигурността.

В Саудитска Арабия никога не смеимали сгради. Там трябва да се изгради физическата инфраструктура за едно посолство. Аргументацията е свързана с цената. Кое можем да си позволим и къде има по-бързо възвръщаем интерес за България като бизнес, работни места, политически контакти и т.н.

– Арабската пролет и всички промени в Близкия изток и Северна Африка промениха ли с нещо политиката на МВнР?

– Засилиха ролята на арабската дирекция в министерството. Събуди я от дълбок сън и извади на преден план нуждата да развием отново капацитет, за да работим в арабските страни. Създаде уникална и неповторима възможност за България да се позиционира по нов начин в Арабския свят както политически, така и икономически. Ако погледнете исторически назад, ще видите, че влизането на България в Арабския свят идва при предното голямо разместване на пластовете в Близкия изток и Северна Африка – края на колониализма. Сега реално това е второто сравнимо като размер разместване на пластовете в региона. Тогава ние сме го използвали, сега също трябва да го използваме във взаимен интерес.

– Как например?

– Има голям интерес към България в страна като Тунис, където са имали интерес към нас преди повече от 30 г., след което са го загубили. Сега този интерес се възражда с голяма скорост. Там предстои и първият проект с българска подкрепа – създаване на Училище за политика. Предстои посещение на министър-председателя Борисов в Тунис. Разместването в Арабския свят предоставя огромни възможности и затова имаме нужда и от формирането на нови кадри, които познават Арабския свят сега, а не през 60-те и 70-те години на миналия век. Изниква и пропуск в българската експертиза в Арабския свят. Ние като страна не познаваме страните от Залива.

Като манталитет, език, култура нямаме изградени кадри в това отношение, затова и работим съвместно с НБУ за създаването на Център за изучаване на страните от Залива в София.

– Има ли нова концепция за отношенията ни с Либия, защото, като че ли след като се включихме в офанзивата срещу Кадафи, сега все едно изчакваме нещо?

– Да, в определена степен изчакваме малко, но дотолкова, доколкото в момента текат процеси, според които ще стане ясно кога и как ще се проведат изборите в Либия. Предстои ни през пролетта в Либия да организираме политически обучения. Това е част от Софийската платформа. След срещата през декември започнахме разговори с различни страни по конкретни проекти – в Тунис, Либия, Египет…

– Тоест износ на демокрация в Арабския свят.

– Споделяме опит. Разказваме това, което ние сме направили, с неговите плюсове и минуси, за да могат всички наши партньори да преценят кое им е от полза.

– Какво да очакваме от еднодневната визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън на 5 февруари?

– Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ – както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна. Иначе с нея се виждаме редовно на всякакви формати. С премиера също се е виждала. Последният път, когато разговаряха, бе в Бразилия, на инагурацията на Дилма Русеф.