Archive

Archive for the ‘интервю’ Category

България е на прав път с проекта за газовия хъб “Балкан”

05/09/2016 Leave a comment

Проектът е първата инициатива в областта на енергетиката от много години, която изцяло отговаря на българския национален интерес. За неговата реализация се изисква партньорство както с Европейския съюз, така и с Турция, с Русия, с всички страни от региона.  

http://bnr.bg/post/100733877/nikolai-mladenov-balgaria-trabva-da-osashtestvi-proekta-balkan-zaradi-svoite-ikonomicheski-celi

Европа може да се защити от тероризма, без да отстъпва от ценностите си

25/11/2015 1 comment

© Copyright 2015 CorbisCorporation

Преди няколко дни дадох интервю на кореспондента на БНР в Израел Федя Декало. В разговора говорихме за кризата с миграцията в Европа.

Винаги съм бягал от определението „сблъсък на цивилизациите“,

защото това, с което се сблъскваме в Европа сега не е цивилизация. Това е екстремистка философия, която инструментализира религията и не представлява хората, които свързваме с цивилизацията на исляма. Най-важният въпрос пред нас сега е как да защитим Европа от нападенията на терористите, без да отстъпваме от ценностите, върху които е изграден ЕС. Започнем ли да строим стени и да премахваме свободи, за които хората са се борили 50 години, това би означавало, че терористите са победили. Европа не е толкова слаба, но и не трябва да се заблуждаваме, че решаването на проблемите в Близкия изток ще дойде с налагането на едни диктатори на мястото на други диктатори.

Разговаряхме и за

замразения Близкоизточен мирен процес.

Преговори в момента няма. За да се възстановят преговорите обаче няма да е достатъчно да съберем палестинските и израелски лидерите на една маса. Доверието между тях е абсолютно нарушено.

Основното предизвикателство днес е да се изгради доверия, за да има основание за смислени преговори. Разбира се, необходимо е и политическо лидерство, което да очертае пътя напред.

От една страна в палестинското общество има абсолютна фрустрация с липсата на перспектива, а от друга виждаме колко е тънко и наранимо усещането за сигурност в израелското общество. И страни имат нужда от мир и сериозна стабилност в отношенията си. Продължаването на сегашната ситуация до безкрай ще поражда единствено несигурност.

Що се отнася до ивицата Газа, стабилно примирие там може да има единствено, когато Газа се върне под контрола на легитимната палестинска власт.

Цялото интервю можете да чуете тук.

The UN’s man in Baghdad

03/04/2015 Leave a comment

maldenov-largeOriginally published by the Fletcher Forum of World Affairs.

FLETCHER FORUM: How did your experience as the Bulgarian Foreign Minister, and even further back, as a staff member with the Open Society Foundation and National Democratic Institute (NDI), shape your view of your time in Iraq

NIKOLAY MLADENOV: It all started in 2006, when I went to Iraq for the first time. I was working with NDI on what looked like a short-term project to the newly elected Council of Representatives set up their parliamentary committees. We really started from scratch. We started from zero.

I borrowed heavily on my own experience from back home. Between 2001 and 2005 I was a Member of Bulgaria’s Parliament, I had been a young MP who had gone through training too. It was fascinating to work with the Iraqis, they were all eager to learn. I ended up writing two booklets on committee works and the role of MPs. Both, I think, were used extensively later by NDI and reprinted.

The year 2006 was probably the worst time in Iraq. We had twenty to thirty rockets per day targeting the parts of Baghdad and the Green Zone every day. It was really unsafe. The difficult time however brought us all together and I started developing strong relationships with many Iraqis. The people I worked with were inspiring. They braved the security threats and day after day came to work to build their new country. Some, if not all, were not sure if they would get back to their families at the end of the day. It was a tough time.

After leaving my Iraq project I went home and delved back into Bulgarian politics. In early 2007 I was elected to the European Parliament, but Iraq stayed with me. I joined up with fellow MEPs and we set up the Iraq Group in the European Parliament.

I think what all of this has really taught me, and I’ve tried to use it now with the UN, is that you have to always be very practical and very specific when looking how to help a country in transition. Stay away from generalities, broad analysis and guidance but try to identify actionable items and specific policies. I guess when you speak from your own experience, having gone from dictatorship to democracy, that gives you more credibility to have that type of a discussion.

I’ve tried very much in the UN to be practical. Iraq faces massive problems, but because of the violence and the difficulties of transition, people don’t often enough look beyond their own plate. Many other countries have gone through great difficulties and been able to come through. Maybe somewhere out there, there’s a solution that they ought to consider. For me, one of the roles the UN can play is to bring that international experience, knowledge to people in Iraq. One of our roles should be exactly that — to help Iraq see that its not alone, that there is knowledge and experience out there in dealing with the tough problems of today and to help people use that to their own benefit.

FLETCHER FORUM: Where were you last summer on the day when you heard that fighters from the Islamic State in Iraq and Syria (ISIL) had taken Mosul?

MLADENOV: In the Prime Minister’s office telling him that ISIL would take over Mosul. On the 9th of June, in the morning.

We had been monitoring Mosul and Nineveh for a long time, and it was very clear that ISIL had been for months “harvesting” the city: kidnappings, assassinations of government officials and local council members. Nineveh is the only province in Iraq where practically every single elected official throughout the whole province had been kidnapped, killed, or chased away from their offices in some way.

The whole government infrastructure had been challenged at every single level by ISIL. At the end of May, early June, it was very clear that large numbers of fighters were coming across from the border of Syria and that they would make a push for Mosul. Our security analysis was that the city would not hold and would collapse under this pressure.

On the morning of the ninth of June, I went to see Prime Minister Maliki with a very big map saying, ‘look, this is our security analysis. The city will fall.” What we could not have foreseen was what would happen after that. What we believed would happen was a fight that might last for a few days and then perhaps the city would fall, like Falujjar earlier in the year. But we had no way of seeing that the Iraqi Army between Mosul and Baghdad, within 48 hours would melt away effectively without a fight.

My advice to the government was to strengthen the Iraqi army, but as an immediate priority to begin cooperating with the Kurdish Peshmerga. We could have helped find an arrangement to guarantee that the disputed territories would not be taken over by one side or the other. This cooperation was vital however if Mosul were to stand a chance. We had shared this analysis with the Kurds before, and they had also been in touch with the Prime Minister before the fall of Mosul to warn him too.

The Prime Minister saw things differently. I think it was about 3 A.M. on the 10th of June when I got a call saying, “it’s happening. The city has fallen, hundreds of thousands of people are fleeing, and the Kurds are moving in to get involved.” By the next morning we could see this meltdown of the Iraqi Army all the way to Baghdad. After that things unfolded very quickly, we had to relocate most of the UN staff from Baghdad to other places because we didn’t know whether Baghdad would hold and I urgently briefed the Security Council on the situation on the ground.

FLETCHER FORUM: What was your initial reaction? What was Prime Minister Maliki’s reaction to the both the initial meeting and the 3 A.M. phone call?

MLADENOV: That 3 A.M. phone call came from the Iraqi security forces, but I think at that point they were scrambling to do whatever they could to hold on to Baghdad and to protect Samarra, which was the next city exposed to ISIL and the location of a big Shia shrine. If Samarra had fallen, or a big fight had occurred there, then it would have really been a sectarian conflict. Thankfully, Baghdad and the south of the country were preserved.

In that meltdown however ISIL gained not only territory, but access to vast amounts of weapons, old and cash. According to Government sources the Central Bank in Mosul had some $450 million in their coffers. They had control of almost the entire border between Iraq and Syria so that they could easily transfer people to Anbar, Nineveh. The myth that ISIL is invincible however was created not by their victories on the ground, but by the meltdown of the Iraqi Army. ISIL didn’t battle their way to the gates of Baghdad, they walked their way down to Baghdad.

FLETCHER FORUM: Not long after ISIL’s advance, negotiations over the formation of a new government in Iraq kicked into high gear. Here in the U.S. there were a lot of news reports about the haggling and whether or not Prime Minister Nouri al-Maliki would step down. Could you walk us through those weeks and tell us what the environment was like? What were people thinking? What were you thinking?

MLADENOV: If you go back to before the elections, there was speculation that the election would not take place. People were saying [Maliki] would postpone the election or find a way to not hold it. In fact he always adamantly denied such accusations and to his credit, he never tried to stop the election. When the election results came in, I think everyone was surprised for different reasons.

To me the election results had two pieces of good news in it. One, you had over sixty-two percent of Iraqis come out to vote, which is a pretty high turnout given the security environment. Secondly, no political party was even close to a majority. The message from the electorate was clear: ‘We are not going to give one person or one group the full mandate to run the country, we want you all to coalesce and save the country together.’

To me that was the reading of the election results. What followed was a typical debate about what happens next. Should they do what they did in 2009, when the spent almost a year negotiating a grand deal for the formation of a government? There were people saying that Iraq needed a grand deal. That they need to agree on who will be the Prime Minister, the President, the Speaker of Parliament, and once we have that done, they we can take it to a vote in Parliament and move forward.

Then there were others, and this was the UN line, that said ‘no, you have a Constitution and you have to base everything you do on it and its timeframe. If you do this grand deal thing you’re not really acting according to the Constitution, as it has clear timeline. You have to convene Parliament, elect a Speaker, elect a President and he should nominate a Prime Minister’.

I’ll admit that we pushed very hard with everybody trying to convince them that this is the way to go forward. And the logic behind it was that in an environment in which you have ISIL on the doorstep and the Army collapsing, people need to see the institutions of state working. Sticking to the constitutional timeline is the best option. If they had failed to do that, the message would have been one of complete chaos. People would have seen politicians squabbling over positions while the country is in a free fall. Abiding by the constitutional timelines was the legitimate response.

Thankfully, most agreed with this approach and the first session of the newly elected parliament was held on time with only a couple of days delay. Then the Speaker was elected, then the President was elected. Once that had been put in place the question came to who will the Prime Minister. Then there was another internal debate about who would constitute the largest group in Parliament, because the largest group gets to nominate the Prime Minister. This was an important step before the nomination of Mr. Abadi. Once he was nominated by the President, it was clear that the goal would be to have a government of national unity.

FLETCHER FORUM: Going back to this idea of national unity, when the Iraqi electorate is indicating that they don’t want any one segment of Iraq to take over, what is the role of leadership in this situation to create a more inclusive process?

MLADENOV: Leadership is extremely important. It’s not just political leadership. In all my statement I always referred to political, religious and civil leaders as they all had a role to play to bring the country together.

In Iraq, and Iraq is not unique in this sense, you have different authorities. You have the political authorities—the people that have their parties and lead their followers, define their platforms. You have the religious leaders, more specifically in Iraq and particularly within the Shia community, you have the Marja in Najaf that have a very strong moral guiding function within the Shia community. And then you have local tribes and leaders.

For agreement to be reached you need all of these leaders together on the same message. Before the elections it was quite common to see the Prime Minister talk about one thing, the President talk about something else, and the Speaker of Parliament talk about a third thing. And then the religious authorities would also get lost in this cacophony.

Now, I think one of the most encouraging developments is that you see all of these people coalesce around a similar message. Yes, they all still have their differences, but the message that they need to be united, to stand up to this terrorist threat, to rebuild their country, that they cannot have one community dominate everything and there needs to be a balance. This is the core of the political message that can hep save and rebuild the country.

In Iraq the leadership of Ayatollah Sistani is extremely important for the Shia community, I can’t overstate how important it is. Then with the tribal leaders you need to be careful because there are many different tribal elders and you need to work with a broader number of people. On the political side you have a very different picture.

If you look the Kurdish side of the equation, you know who the leaders of the parties are, you know the power that they wield within their community and understand how that works. Within the Shia community you can also see the political leadership. But the really tough challenge is the leadership within the Sunni community, because over the years it has broken into different groups and then with ISIL taking over their provinces, many of these Sunni political leaders in Baghdad really struggle because they are put between a rock and a hard place. Their constituency is gone because it’s under ISIL’s control, yet they have to fight for that constituency in Parliament. There is a leadership issue there that needs to be addressed somehow.

FLETCHER FORUM: In the lead up to ISIL’s advances in Iraq, there was a lot of dissatisfaction within the Iraqi Army. How do you think the difficulties of creating inclusive institutions to strengthening the Iraqi Army today?

MLADENOV: That’s one of the most fascinating topics and a very long discussion. If you go back to the very beginning in 2003, everyone focuses on Paul Bremer’s decision to dissolve the army and police. That was the wrong decision and we all pretty much accept that, but after that there was a period of time that the Sunni Iraqi community was refusing to be a part of the new democratic political establishment in Iraq. They were boycotting politics and staying away. That to some extent prevented Sunnis from joining the new Iraqi Army, the political process, or the institutions.

This helped create the environment in which the Shia from the south started dominating the rank and file of the army. They themselves had been oppressed under Saddam Hussein and they saw democracy as a tool to guarantee that they will never be in a position of weakness again. Some of the militias, Badr’s in particular, were integrated into the police or the army. The end result today is that Iraqi Sunnis have a leadership problem, while the state institutions dealing with security in particular, are dominated by the Shia community.  There needs to be a balance if Iraq is to live in peace.

Then you had the de-Baathification laws. The affected all members of Saddam’s Baath party, including military officers. Over time some have been brought back in, however the process reeked of favoritism and lacked transparency. Coming back to Mosul, you had a big disconnect between the servicemen in the army—mostly Shia from the South, and officers and generals who had either joined the army recently or beloved to Saddam’s regime and had ‘adapted’ to the new reality. Not a very bright picture, right?

Ideologically the Iraqi army never developed a strong national base of what they were fighting for or what they were defending. Loyalty to the community, to the tribe was stronger than loyalty to the state. Corruption was everywhere. Money was getting lost and weapons were not being delivered. Living conditions for the soldiers were appalling. All of this had a demoralizing effect on the rank and file. And then when you see the enemy across the river and coming for you, and you see your generals say, “I’m going home,” everybody just left. That is what happens when you don’t have a strong esprit de corps holding the armed forces together.

The big challenge now is not to reconstruct the Iraqi army in the old way, but to reconstruct it on a truly national basis. This will take time, it will be slow and difficult. To succeed you need to go back to politics and prove that the government is inclusive, that is doing the right things and is engaging everybody and communities are not feeling marginalized. That message from the top of the country will inevitably get down to the rank and file and people will feel safe to join that army. But it will take time.

FLETCHER FORUM: What is the most important lesson on state building from your time in Iraq that you would impart to the person who takes on that role next for the UN?

MLADENOV: Many, many lessons. Where do I start? Its not your country, you can help, but you can’t do it for them. If you try and take decisions instead of allowing local people to take decisions, even when you know they are wrong, you will mess things up. Advise, help, give options, argue, encourage… but don’t try to do it for them. It’s their country and their ways. All we can do is help, but they have to take responsibility. This is the really big lesson.

The second thing is to bring in as much international experience as you can. At the end of the day, you are dealing with people who have for generations lived in some sort of war and dictatorship: Saddam Hussein, 1979, war with Iran, Kuwait, the first Gulf War, sanctions, the second Gulf War, terrorism, sectarianism, etc. Generations have grown up in this environment. You really need to help open people’s minds and show them the experience of other places and what’s been done elsewhere.

When you think about any issue related to minorities in Iraq, leave aside ISIL, you can just look Europe and you’ve got thousands of examples from country to country. And if you look into the details, you will find something that might work. Or at least it will give them ideas to look into, how about this or how about that?

За случващото се в Ирак, Близкия изток и света около България, разговор в @sedmicata на Дарик

15/03/2015 Leave a comment

Тук можете да чуете запис на интервюто ми с Кирил Вълчев. Неговото предаване е едно от малкото, в които може да се води смислен политически разговор. Водещият слуша, интересува се, задава смиселни въпроси и въпреки че не истеризира с празни изрази като “Имаме новина!”, обикновено измъква поне по една новина от гостите си всяка събота между 10:00 и 13:30.

За посещението в Кавказ, съседите и предизвикателствата на мандата

17/12/2012 Leave a comment

– Г-н министър, с какви изводи си тръгнахте от района на Южен Кавказ?
– ЕС трябва да има много по-сериозен ангажимент към случващото се в Кавказкия район. И трите страни (Азербайджан, Грузия, Армения – бел.ред.) искат да задълбочат връзките си с Европа, имат не само културни и исторически, но и големи икономически контакти с ЕС. И рисковете за сигурността на Кавказ са рискове и за европейската сигурност. А и всеки опит за енергийна диверсификация на ЕС е свързан по един или друг начин с тези страни.

– Защо беше избран този формат на визитата и какъв е българският интерес?
– Извън големите приоритети – Европа, Русия, САЩ, има три региона, които пряко ни засягат – Балканите, Близкия изток и Черноморието. Страните от Южен Кавказ са ни съседи – те са от другата страна на Черно море. А форматът е предложен от нас – още по повод първата ни съвместна обиколка с шведския и полския министър в Близкия изток.

– Русия винаги е била фактор в Кавказ, а и у нас. При управлението на ГЕРБ Москва намали, запази или увеличи влиянието си у нас?
– Русия е партньор за България. Ние имаме много общи проекти, по които работим заедно. Разбира се, на първо място са въпросите, свързани с енергетиката, защото е и ще бъде наш енергиен партньор. Туризмът също е много важен за нас в отношенията ни с Русия, достъпът на българските компании до техния пазар за износ на стоки там, където са конкурентоспособни. Има обаче и политически въпроси, по които имаме сериозни различия, свързани например със ситуацията в Грузия, с Близкия изток, положението в Сирия, правата на човека и т.н. Основният фактор в българската политика обаче са интересите на България. Те се реализират на първо място чрез нашите партньори в ЕС, съюзниците ни в НАТО и след това всички останали.

– Македония стана гореща тема – това ли е верният подход към съседите?
– Да, защото това е европейският подход, който отчита българската позиция. Ние сме изложили нашите притеснения и сме видели солидарността на Европа с нашите безпокойства. Вече не говорим за исканията или тревогите на България, говорим за общата позиция на ЕС. А тя е достатъчно ясна – казва, че трябва да се види докладът през пролетта за Македония относно развитието на реформите, добросъседските отношения и напредъка по решаването на спора за името. Това е коректно поставяне на нещата. Мисля, че би било грешка, ако ние имаме притеснения, а видимо българското общество има такива, да мълчим за тях на този етап. Това ще създаде фалшивото усещане, че ние ще шикалкавим в бъдеще с преговорите. А ние не искаме такъв тип политика. Искаме ясно да се сложат нещата сега, да се намерят решения и след това страната да върви напред. В наш интерес е Македония да върви напред. Затова сме начертали и Пътната карта, която предлагаме, за да се решат проблемите. Има три стъпки – договор, който да даде нова правна рамка на отношенията ни, система от комисии и работни групи за засилено сътрудничество между двете страни и гаранции за изпълнение на поетите ангажименти.

– Чуват ли македонските власти това, което България им казва?
– Не искам този диалог да го водим през медиите, защото така винаги се изкривяват посланията. Този диалог трябва да се води директно между двете правителства. Първата среща на нашите преговорни екипи беше миналата седмица в Македония. Втората предстои да бъде в България. Ние подхождаме абсолютно открито към темата, не искаме да шикалкавим, директно ще слагаме нещата на масата, за да се намират решения. Надявам се, че същият подход ще видим и от другата страна. Основната тежест в случая пада върху страната кандидат, защото тя трябва да си върне доверието на българското общество, за да има подкрепата, за да върви оттук нататък напред.

– Какво чухте от българското общество по темата Македония при обиколките ви в Благоевград, Петрич и други градове от този край?
– Всички са съгласни, че Македония трябва да бъде част от ЕС, както и Сърбия и всички наши съседи. Никой обаче не е съгласен това да става с поведение, насочено срещу нашата страна, което дори не отразява реалностите. Защото реалностите показват, че на чисто ежедневно ниво между хората няма проблем. Но когато идеологически и политически насочиш проблема, когато идеологически започнеш да боравиш с историята, тогава вече започват да се създават политически проблеми. Много бих се радвал в Скопие някой да си зададе въпроса какво точно се случи за тези 20 г., в които България безапелационно е подкрепяла Македония, че да загубят такава подкрепа в нашата страна. Защото въпросът тук не е какво мисли външният министър, премиерът, президентът, въпросът е, че българското обществено мнение трябва да бъде убедено, че действията занапред няма да бъдат насочени срещу страната ни. Това е деликатен разговор, но той неминуемо трябва да се проведе, защото виждаме и обществените настроения.

– Не се ли притеснявате, че позицията ни ще засили антибългарските настроения в Македония?
– Надявам се, че политическите лидери в Македония ще си дадат сметка коя е политиката им, която доведе до това състояние, и тя ще намери своите корекции. Никой от нас не иска да отнеме независимостта, суверенитета, историята на Македония. Напротив, искаме заедно с тях и с всички наши съседи да живеем в нормални отношения в ЕС.

– Защо България заема сега тази твърда позиция към Македония? Има ли връзка с наближаващите избори у нас?
– Не, няма никакъв вътрешнополитически привкус. Изборите са догодина, не трябва да пречупваме всичко през изборния цикъл. Защо сега? Защото дълго време опитвахме в директен диалог и разговор да поставим въпросите си на двустранна основа и да ги поставим по начин, по който да намерим решението им, без да се вдига излишен шум. Видимо това не се случи, затова поставихме нашите въпроси в ЕС, където те срещнаха солидарността на другите страни членки.

– Готвите ли се за втори мандат като външен министър?
– Имаме достатъчно работа да свършим до края на този мандат и достатъчно време да мислим за после.

– От кое от свършеното дотук сте най-доволен?
– От три неща. Първо, от това, че започнахме да пречупваме, макар и да не сме успели докрай, мисленето в България за самите нас като страна кандидат член на ЕС, която винаги чака някой отвън нещо да й каже какво да прави. Започнахме лека-полека по някои въпроси да се държим като страна членка, която казва какво е важно за нея, къде може да намери компромис, откъде не може да отстъпи и т.н. Това е един много труден процес у нас чисто психологически, защото има цяла прослойка от хора, която иска постоянно да натиска всичко надолу и да не позволява на обществото да върви напред и да се развива нормално. Второ, доволен съм, че успяхме да възстановим позициите на страната ни в региона на Близкия изток в момент, когато там се случват ключови промени от типа на тези от 1989 г. в Европа. Резултатите от това започват да се виждат – т.е. търговията ни с Близкия изток се увеличава, това означава повече пари за българския бизнес, повече работни места у нас. Трето, въпреки тежката съпротива започна и вече е необратима пълната модернизация на българската дипломатическа служба – по-съвременен начин на мислене, на работа, на общуване. Това означава и повече млади хора, по-малко обвързаности с миналото, повече влияние в ЕС.

– Успешно ли завърши мисията ви за отстраняване на посланиците ченгета, сменени ли са всички?
– Фактически има още няколко решения, които трябва да приключат, но на практика тази тема остава в миналото за българското общество. Въпросът вероятно ще бъде приключен в началото на 2013-а. Принципът е ясен и аз няма да отстъпя от него – ДС няма място в съвременната дипломатическа служба. Ясно е, че много врагове си навлякох с тази работа, но нито аз, нито правителството или президентът ще отстъпят от тази политика.

– По време на мандата ви имало ли е натиск за външни назначения на посланици, както се случваше при предшествениците ви?
– Имало е, но от това, което съм чувал за преди, особено по времето на Тройната коалиция, никога в такива размери. Било е в рамките на разумното. Никога не съм усещал от парламентарната група на ГЕРБ някакъв неразумен натиск за хора или за нещо друго. Напротив, винаги е имало пълна подкрепа.

– Имал ли сте големи разногласия с премиера и по кои въпроси?
– Не, с премиера не съм имал разногласия, защото той е човек, който обича да слуша аргументирани мнения. Дори да има различия в мненията, се убеждава с аргументи. Това сигурно хората няма да го повярват, но е така.

– Като човек, който е бил част от синята идея, какво изпитвате, виждайки я да умира?
– Синята идея не е умряла, тя реално победи. Синята идея винаги е била България да е свободна, демократична държава. 10 г. конфликтите в десницата може би са най-успешният сапунен сериал в политическия ни живот. 10 г. гледаме всеки ден кой с кого се е скарал. До един момент е интересно, после става досадно. СДС беше в силата си в началото на 90-те, защото говореше за проблемите, тогава най-важни за България – свободата, пазарната икономика. В момента, в който спреш да предлагаш решения, губиш и подкрепа и ставаш самотен лидер от миналото.

– Има ли нещо, за което да съжалявате?
– Най-много съжалявам, че откакто ми се роди дъщеричката и се ожених, нямам достатъчно време за семейството си – за съжаление, това е положението.

Интервюто под заглавие “Няма да шикалкавим по Македония в ЕС” беше пъбликувано във в. Стандарт.

Посолството в Мексико остава, отваряме в Ирак

01/02/2012 Leave a comment

С Николай Младенов, министър на външните работи, разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ

– Г-н министър, как се работи с президента Росен Плевнелиев?

– Много прагматично. Той, както и аз искаме максимално да регламентираме взаимодействието между външното министерство и президентската институция, така че да няма пропуски, неясноти и тълкувания както по отношение на назначаване на посланиците, така и по отношение на външнополитическата координация въобще.

– Лесно ли постигнахте споразумение по кандидатурите на новите посланици?

– Лесно, защото хората са професионалисти и аз мога категорично да мотивирам предложението за всеки един от тях. Предстои ни да продължим процеса със следващи назначения, които са в ротацията. Надявам се да въведем и друг механизъм, преди да заминат новите посланици.

Освен през изслушване в комисията по външна политика в парламента те да минават през цикъл от срещи, в който да се запознават с приоритетите на всички министерства, а и да се срещат с асоциации на работодателите в България. Те трябва да са наясно с всички фактори в българското общество и да имат максимално много контакти в страната, в която отиват.

– Имахте ли големи спорове по кандидатурите?

– Предложенията бяха съгласувани и нямаше сериозни различия.

– Сега изглежда много лесно, но защо не успяхте да направите това преди?

– Защото предходният президент отказа да разгледа казусите, свързани с Държавна сигурност, и отказа да се съобрази с волята на Народното събрание и правителството.

– Но въпреки това изпращате началника на неговия кабинет за посланик?

– Да. Ген. Колев е бил много други неща, преди да бъде началник на кабинета на президента. В него държавата е инвестирала много средства. Той има ключова роля в процеса на присъединяване към НАТО и мисля, че има много още какво да даде за страната ни. Работил съм добре с него. Когато преди бях в опозиция, имахме много различия, но запазихме коректен диалог.

– Очаква ли се други компетентни хора от екипа на Първанов да заминат посланици?

– Всички компетентни хора се разглеждат без значение към кой екип са работили.

– А да очакваме ли още бивши военни в посланическите списъци?

– Не знам, не съм мислил по този въпрос.

– Добър знак ли е, че сега за пръв път от толкова години изпращаме цивилен за посланик в Македония?

– Г-н Иван Петков, когото изпращаме в Македония, е професионален дипломат, който през последните години се е занимавал с правата на човека и е представлявал България в Съвета на Европа, а преди това е бил и заместник-министър. Посланието в това е доста категорично.

– Да се върнем на ген. Колев. Защо в Холандия?

– Холандия е страна, която в началото на 90-те години заедно с други наши партньори игра ключова роля за подготовка на България по процеса за влизане в НАТО. Както по линия на военното сътрудничество, така и в сектора на сигурността. С Холандия въобще имаме добро сътрудничество в сигурността и изпращайки човек, който е бил на такива високи постове в държавата, даваме сериозно послание, че искаме приоритетно да разглеждаме нашите отношения отвъд този контекст, за който се пише във вестниците и е злободневна тематика в обществото.

– Преди половин година обаче говорихте за ултиматум към Холандия заради Шенген, това своеобразен отговор ли е?

– Нека да разгледаме от другата страна нещата. Проблемът е във вътрешнополитическия дебат в Холандия и той се изразява не само по членството на България и Румъния в Шенген, а по много други теми напоследък. Така че самата Холандия трябва да реши своя вътрешен дебат. Аз съм търсил човек за Холандия, който да има достатъчно високи контакти в нашата държава, да има достатъчно опит и дисциплина и да може да структурира един дневен ред. Иначе, ако трябва да бъда честен, това, което се случи в последните месеци по Шенген, сериозно разклати доверието, което българското общество има към Холандия. Надявам се, че този проблем ще се разреши до лятото най-късно. Категоричността на тона, който заехме, бе оценено в Брюксел и си личи от изявленията на другите лидери в ЕС, както и от това, което прави председателят Ван Ромпой, за да намери изход от създалата се ситуация.

Не искам шенгенският дебат в България да се превръща в антиевропейски, защото и без това има риск много други дебати в Европа да се наложат като антиевропейски.

– Тогава да поговорим за решението да признаем едностранно шенгенските визи за национални. Защо чак сега бе взето това решение?

– Това решение е можело да бъде взето преди години. Аз лично нямам обяснение защо не е направено досега и защо толкова години не сме предприели такава стъпка, след като това е в пряк интерес на нашата страна. Реално с това премахваме една бариера за две групи граждани на трети страни – първо, бизнесмени, работещи с ЕС, за които досега съществуваше допълнителна пречка да дойдат у нас или въобще да забележат България, второ – за туристи, които пътуват до други страни в ЕС, и за да дойдат у нас, трябва да извадят допълнителна виза.

Сега се отваря реално нов пазар за страната ни за туристически услуги към по-платежоспособни туристи. Могат да се правят пакети България-Гърция, които включват Банско и Егейско море например. Отваря се цял потенциален сегмент на туристическия пазар от Турция, където има доста хора с шенгенски визи. Надявам се че с това решение ще предизвикаме българския бизнес и туристическата ни индустрия да променят така пакетите си, че да привличат туристи и от нови дестинации. Например такъв голям потенциален контингент туристи са от арабските страни, най-вече от Залива, където постигнахме две реални неща. Първо, направихме визите по-достъпни чрез системата за аутсорсинг и второ – въведохме това правило за Шенген. Така че се надявам това наистина да доведе повече туристи и бизнесмени.

– Трябваше ли да водите битка с финансовото министерство или с ДАНС, които бяха двете институции против това решение?

– Имахме дебати, но мисля, че в крайна сметка те разбраха правилно аргументите. Фактът, че това решение бе сериозно лансирано от министър-председателя, също помогна.

– Не беше ли това лично ваша идея, а не на министър-председателя?

– Ние работим в екип.

– Кога се очаква следващата група посланици?

– Тече процес на съгласуване с президента и ще ги предложим на МС.

– За кои страни приоритетно избирате посланици?

– За останалите европейски страни, Русия, Латинска Америка..

– За Бразилия ли?

– За Бразилия и Мексико.

– Това е изненада, посолството в Мексико беше предвидено за закриване?

– На този етап няма да се закрива посолството в Мексико. То ще се превърне по-скоро в регионално посолство за Централна Америка по примера, по който и мисията ни в Южна Африка ще покрива доста страни на юг от екватора.

– Този анализ не можеше ли да бъде направен и по-рано, защото по всичко личеше, че Мексико е важно посолство за региона.

– Нашият анализ се базираше на това къде има потенциал за спестяване на разходи, предвид ограниченията в бюджета. Мисля, че след оптимизацията на разходите и свръхприходите от визи тази година можем да си позволим да запазим това посолство.

– А не продадохме ли междувременно имотите в Мексико?

– Продадохме апартаменти, но самият посолски комплекс не е продаден, а там имаме още толкова много имоти, че са предостатъчно за поддържането на дипломатическа мисия. Истината е, че държавната администрация понякога не разполага с пълната информация, която дава общата картина, преди да се вземе решение. Затова диалогът между държавата и бизнес асоциациите, работодателите и останалите форми на сдружения е много важен. Ако реално се погледне върху данните и анализите, които правим, ще излезе, че в една страна като Узбекистан например няма нужда да поддържаме мисия. Официалните данни за търговския оборот са много ниски, няма българска общност, няма интереси по сигурността и ако закрием там посолството, реално ще спестим разходи. Ние обаче направихме серия срещи с всички бизнес асоциации и оттам излиза, че в определени държави, в които ние не сме регистрирали определен интерес, там има такъв. 800 български камиона обслужват дестинации в Узбекистан или минават през територията на страната, изпълнявайки договори, по които работят. Други български компании пък инвестират там в момента. Затова и част от тези решения се преосмислят. Затова се опитваме да създадем система от консултации в по-широк кръг, а не само това, което държавата има като инструменти.

– Ще откривате ли нови посолства?

– Сигурен съм, че до края на 2012 г. ще открием поне едно ново посолство. Надявам се това да бъде или в Ирак, или в Саудитска Арабия. Това се налага както от интересите на българската държава, включително търговия, износ, така и от потенциалните възможности, които се създават сега. Поне едното от двете ще стане.

– След войната какви интереси ни свързват с Ирак?

– В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя. Това е нещо, за което лично съм се борил години наред да се случи и затова се надявам, че в рамките на тази година ще имаме сериозен резултат. Потенциалът за страната ни е огромен – в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България.

– Какво трябва да натежи на везните при избора между Ирак и Саудитска Арабия?

– В Ирак имаме сградите на бившия посолски комплекс, който е полуразрушен и трябва да се намери разумно решение както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на сигурността.

В Саудитска Арабия никога не смеимали сгради. Там трябва да се изгради физическата инфраструктура за едно посолство. Аргументацията е свързана с цената. Кое можем да си позволим и къде има по-бързо възвръщаем интерес за България като бизнес, работни места, политически контакти и т.н.

– Арабската пролет и всички промени в Близкия изток и Северна Африка промениха ли с нещо политиката на МВнР?

– Засилиха ролята на арабската дирекция в министерството. Събуди я от дълбок сън и извади на преден план нуждата да развием отново капацитет, за да работим в арабските страни. Създаде уникална и неповторима възможност за България да се позиционира по нов начин в Арабския свят както политически, така и икономически. Ако погледнете исторически назад, ще видите, че влизането на България в Арабския свят идва при предното голямо разместване на пластовете в Близкия изток и Северна Африка – края на колониализма. Сега реално това е второто сравнимо като размер разместване на пластовете в региона. Тогава ние сме го използвали, сега също трябва да го използваме във взаимен интерес.

– Как например?

– Има голям интерес към България в страна като Тунис, където са имали интерес към нас преди повече от 30 г., след което са го загубили. Сега този интерес се възражда с голяма скорост. Там предстои и първият проект с българска подкрепа – създаване на Училище за политика. Предстои посещение на министър-председателя Борисов в Тунис. Разместването в Арабския свят предоставя огромни възможности и затова имаме нужда и от формирането на нови кадри, които познават Арабския свят сега, а не през 60-те и 70-те години на миналия век. Изниква и пропуск в българската експертиза в Арабския свят. Ние като страна не познаваме страните от Залива.

Като манталитет, език, култура нямаме изградени кадри в това отношение, затова и работим съвместно с НБУ за създаването на Център за изучаване на страните от Залива в София.

– Има ли нова концепция за отношенията ни с Либия, защото, като че ли след като се включихме в офанзивата срещу Кадафи, сега все едно изчакваме нещо?

– Да, в определена степен изчакваме малко, но дотолкова, доколкото в момента текат процеси, според които ще стане ясно кога и как ще се проведат изборите в Либия. Предстои ни през пролетта в Либия да организираме политически обучения. Това е част от Софийската платформа. След срещата през декември започнахме разговори с различни страни по конкретни проекти – в Тунис, Либия, Египет…

– Тоест износ на демокрация в Арабския свят.

– Споделяме опит. Разказваме това, което ние сме направили, с неговите плюсове и минуси, за да могат всички наши партньори да преценят кое им е от полза.

– Какво да очакваме от еднодневната визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън на 5 февруари?

– Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ – както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна. Иначе с нея се виждаме редовно на всякакви формати. С премиера също се е виждала. Последният път, когато разговаряха, бе в Бразилия, на инагурацията на Дилма Русеф.