Archive

Archive for the ‘България’ Category

Патриарх на мира и прогреса

28/09/2016 Leave a comment

Днес на 93 годишна възраст ни напусна патриархът на мира и прогреса Шимон Перес. За нас българите, президентът Перес ще остане сред най-големите приятели на България. Той винаги е вярвал, че един народ не е велик, защото е многоброен или контролира голяма територия, а защото е способен на големи дела, на голрми открития и на прогрес. Той виждаше в България вдъхновяващ пример за толерантност и морална сила и винаги я даваше за пример. Баща на съвременен Израел, Перес отдаде живота си, за да изгради модерна държава за своя народ. Бори се за мир до последния си дъх.

За първи път се запознахме през 1996 малко след трагичното убийството на премиера Рабин. Посрещал съм го в София, в Брюксел, множество пъти сме били заедно в Израел. Последната ни среща беше през ноември 2015 в Тел Авив.

Почивай в мир, Шимон!

Три причини, поради които газовият хъб “Балкан” си заслужава

07/09/2016 1 comment

Публикувано във в. 24 часа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5747501

Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация Проектът за газов хъб “Балкан” е български проект. Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация и разработен в България с оглед на стратегическото ни положение. Това е дългосрочен проект, по който ще се работи години, може би десетилетия напред.

Дали ще се случи, зависи както от нас, така и от партньорите ни, защото за неговата реализация се изисква сътрудничество с Европейския съюз, с региона и с Русия, която ще продължи да бъде фактор в областта на енергетиката и газовите доставки. Как ще се случи, зависи от способността ни да работим по реализацията на дългосрочен национален приоритет чрез премерени дипломатически и икономически ходове. Неизбежно в този разговор ще се намеси и геополитиката. Затова внимателно трябва да се анализират и използват външнополитическите инструменти, които ситуацията ще предлага.

Първият успех за проекта е мощната подкрепа на ЕС. Вторият — дипломатически успех, дойде във Варна преди дни – инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕС и Русия по въпросите на хъба. Въпреки обтегнатите отношения между Европа и Русия.

Има поне три причини, поради които проектът си заслужава и може да бъде успешен. Първо, регионът не разполага със собствен регионален газов хъб.

Защо само Западна Европа трябва да печели от свободния пазар на газ?

Второ, Югоизточна Европа очаква много по-голям ръст на потреблението на газ от останалата част на Европа. Защо да не се възползваме от това като държава? И третата причина – силната покрепа, която България получава от Европейския съюз. В крайна сметка България е пресечна точка на важни европейски транспортни коридори и е естествен маршрут на енергийните потоци от юг, изток и югоизток. Страната ни обаче не може да бъде третирана само като територия, през която се реализират проектите на други държави.

На базата на собствена стратегия България може да се превърне във важен газов разпределителен център на Балканите. България разполага и с добре развита национална газопреносна мрежа, изгражда междусистемните връзки със съседите ни, започнаха и проучвания за добив на газ в Черно море.

Докато Европейският съюз е изправен пред историческо предизвикателство – как да удържи мощната миграционна вълна по границите си, никога не трябва да забравяме, че сигурността на енергийните доставки и диверсификацията остават от ключово значение за всички. Както по темата за енергетиката, така и по темата за миграцията, България има исторически шанс, че не сме сами, а получаваме подкрепа от цяла Европа. И по двете теми

имаме нужда от солидарността на ЕС и партньорства отвъд Европа.

И по двете теми ролята на българската дипломация ще бъде от ключово значение. И по двете теми е важно всички да се обединят около националния приоритет за газовия хъб, за да може да започне неговата реализация.

Тук няма новина!

05/07/2016 1 comment

 

В публичното пространство се появиха спекулации относно това как е комуникирана информацията, че българският парламент и правителство прекратяват проекта за АЕЦ Белене през 2012 с решение на Народното събрание от 28 март 2012, на основание на решение № 250  на Министерски съвет, с което се отменят решения 259 от 2005, 260 от 2005 и
изменя протокол 17.57 от 2004.

Спекулациите са предизвикани от публикуването на множество имейли на г-жа Хилари Клинтън от времето, когато е била американски държавен секретар. В един от тези имейли на 28 март 2012 посланик Морнингстар пише на зам. началника на кабинета на г-жа Клинтън за наш разговор, в който го информирам, че България прекратява проекта. Същата информация предоставих и на посланиците на страните-членки на ЕС в София още на същия ден на среща в МВнР. Руската страна беше информирана за намерението на България още на 26 март от премиера Борисов в телефонен разговор с президента Путин, информация за който има в стенограмата на Министерски съвет.

Да информираш своите американски и европейски съюзници, както и своите руски партньори, за решения от стратегическо значение е нормална практика.

Пиянството на един народ

24/06/2016 Leave a comment


Резултатът от британския референдум е факт и ще има последици за цяла Европа и света. Финансовата криза, която започна през последните часове е само началото. Днес не е достатъчно обаче Европа да повтаря само как ще бъдем силни като сме заедно. Това са излишни заклинания. Британците трябва са започнат процедурата по напускане на ЕС, но всички останали трябва много ясно да си дадем сметка какво става с нас и около нас. През последните години либералната демокрация и свободния пазар бяха поставени под атака от диктатори, националисти и популсти. Тяхната алтернатива е цинична, тя не решава нито един проблем. Много се поддадоха на изкушението да търсят лесен изход, да обявяват либерализма за мъртъв, да хвърлят вината на ЕС, а де не я виждат в себе си. Включително и у нас. Крайно време е да се изправим и да защититим либерланите ценности на личната и икономическа свобода, от нашествието на популизъм и цинизъм. Това означава реформа и на собствените ни институции, включително и на европейските. А не само приказки как сме по силни като сме заедно… Англия, не Велкобритания, избра да живее с миналото. Тъжно, но това е тяхно право. Нямаме право да повтаряме тази грешка нито в България, нито в Европа.

Само споменът за България не е достатъчен

30/03/2015 Leave a comment

Текстът, който днес публикувам е писан на 14 януари 2007. Не знам защо не съм го пуснал в блога. Мисля че излезе някъде в българските медии тогава. Сетих се за него по повод случващото се в Йемен. Години по-късно, през март или април 2011, посетих Йемен в качеството си на български външен министър. Президент все още бе Али Салех. По улиците имаше палаткови лагери от протестиращи студенти и млади хора. Поканихме ги в посолството на среща. След това поканихме всички посланици на страни-членки на ЕС, за да ги информираме за разговорите ни с протестиращите. Президентът Салех приветства идеята и българският принос към изготвянето на европейската политика. Добрите български позиции бяха използвани като част от общото европейско усилие да се помогне на тази изстрадала страна. Но стига толкова. Ето какво видях през 2007…

Преди три дни пристигнах в Йемен. Последната година и половина се посветих на Близкия изток. Всичко започна когато през август 2005 пристигнах в Кайро, за да правя оценка на предизборната ситуация. Предстояха президентски избори. Отидох за десет дена – останах месец и нещо… От момента, в който кацнах на летището и излязох навън осъзнах колко много ми е липсвала тази част от света, в която съм живял като дете. Бях забравил миризмите, хаоса, шума. Изведнъж си дадох сметка, че аз много харесвам Близкия изток, а толкова малко знам за него и за хората които живеят в региона. 


В последствие съзнателно взех решението да отделя година и нещо от живота си, за да опозная региона. Започнах да си търся работа и така подписах няколко консултантски договора, които ме отнесоха в Афганистан, Мароко, Египет, Ирак и т.н. Така стигнах и до Йемен. Не мога да се оплача – работата ми е изключително интересна, понякога опасна (както бе в Ирак), но винаги изпълнена с предизвикателства.

Тръгнах да опознавам Близкия изток и да споделям опита си от последните години в българската политика с онези, които искат да се научат и тепърва “прохождат” в демокрацията. Но напоследък започвам да се чудя кое ще се окаже по-важно за мен – това което споделям с тях или това на което те (без да го осъзнават) ме учат.

Всички ме посрещнаха с много добро отношение, защото бях българин. Едни си спомняха за българските цигари (Иран), други бяха пътували, трети учили в България. Тук там срещах и хора, които говорят български. Първото нещо, което научих е колко е добро отношението към нашата страната в тази част от света. Колко силен е останал спомена за България във всеки, който се е докоснал до нея. 

Йемен не е изключение. Напротив – днес прекарах цял ден с група от около 40 йеменски политически фигури. Точно десет от тях говореха прекрасен български и постоянно ме разпитваха за България. Никой не беше идвал в страната ни от 80те години ни, но живо се интересуваше и следеше развитието на България с не малко чувство гордост. Въпреки, че всички тези хора у нас бихме квалифицирали като “комунисти”, а някои от сами се определяха така, тук те се идентифицират като приятелите на България. И това от коя страна на Желязната завеса са били по време на студената война днес няма значение. 

Причината поради която в обедната почивка реших да напиша това съобщение в моя блог е проста – зададох си въпроса защо забравихме, че извън Европа и ЕС има и друг свят? Свят който е географски и исторически свързан с България. Свят, в който има не малко възможности за бизнес. Свят в който хората си спомнят за България, но нямат връзка с нея в момента.

Като че ли през последните 15 години забравихме за света извън Европа. Може би разбираемо – предизвикателството на членството в ЕС бе наистина голямо. Огромни бяха икономическите и социални проблеми, които трябваше да решаваме. Днес обаче вече няма извинения българската политика да не започне да мисли отново за интересите на страната ни в Близкия изток. Няма причина държавата да не започне да отделя макар и скромен ресурс за стипендии за студенти от региона, да насърчава бизнес контактите и културния обмен.

В Ирак ръководителя на мисията на НАТО, която се занимава с обучението на офицерския състав на новата иракска армия, ме попита в прав текст – защо вашата страна не изпраща военни тук, които да бъдат лектори във Военната академия? И допълни – ние си даваме сметка че източно европейците можете да бъдете много по-полезни с опита си от американците или германците. Някои страни, като Унгария и Румъния, отдавна са се сетили за това. А къде сме ние? Няма ни. Нима в България няма достатъчно квалифицирани военни, които могат да са от полза като лектора по краткосрочни програми? Ако Ирак ви се струва екстремен пример да вземем друг – Йемен или Египет. Нима тук няма хора, които искат да учат медицина, история или литература? Единият от хората, с които днес говорих е правил докторат в Софийския университет върху различните интерпретации на философията на Авицена. Отдавна, много отдавна. 

Сигурно ще кажете, че на никой не му е до моите бръщолевения за Близкия изток и в България си има достатъчно проблеми, които трябва да решим преди да се занимаваме с другите страни. Това как ние си решаваме проблемите обаче е отделен въпрос. Не можем да не признаем, че все повече българската икономика ще трябва да търси пазари извън Европа и политическите и културни контакти могат само да допринесат за това нашите стоки да се върнат на тези пазари. 

Ако оставим хората тук само с един спомен от България, без да градим ново поколение приятели на съвременна България, никога няма да можем да се възползваме от доброто отношение към страната ни и да търсим пазари за развитие на българското производство. Това обаче изисква сериозен разговор за политика. Ако до 1 януари 2007 имахме извинение да не го водим – под предлога, че всичко което правим трябва да е съсредоточено върху присъединяването в ЕС, то днес това извинение вече го нямаме.

За случващото се в Ирак, Близкия изток и света около България, разговор в @sedmicata на Дарик

15/03/2015 Leave a comment

Тук можете да чуете запис на интервюто ми с Кирил Вълчев. Неговото предаване е едно от малкото, в които може да се води смислен политически разговор. Водещият слуша, интересува се, задава смиселни въпроси и въпреки че не истеризира с празни изрази като “Имаме новина!”, обикновено измъква поне по една новина от гостите си всяка събота между 10:00 и 13:30.

Български икони в Багдад

05/03/2015 Leave a comment
Orthodox Cathedral Church of St George, Baghdad

Orthodox Cathedral Church of St George, Baghdad

В последния си ден в Ирак, посетих Православната катедрала Св Георги. Отдавна бях решил да подаря на отеца двете български икони от Клисурския манастир Св. Петка, които бяха с мен повече от година и половина през всички препятствия, които преживяхме. А и да остане все пак един спомен за България тук, в тези размирни времена…

Цървката е много красива и добре поддържана. За съжаление православните християни в Ирак споделят съдбата на останалите малцинства и в момента са прогонени от домовете си в Мосул от терористичната организация ИДИЛ. Много от тях са потърсили убежище или тук в Багдад или в Ербил. Това е съдбата на всички малцинства в момента… Бежанци в собствената си родина.

По-тъжно ми стана обаче като разбрах, че православният храм Св Георги не е получавал помощ от никоя православна общност вече повече от 10 години. Тъжно е, особено когато знам колко много правят другите църкви за своите братя и сестри в Ирак. Храмът се поддържа от общността, която също издържа и училище. Всички проекти, включително и за начално училище и дом за възрастни хора са замразени.

Дали няма да сгрешим ако, макар и за момент, не се огледаме и не помислим как можем да помогнем на хора, чиито живот е изключително тежък, в момент в който те най-много имат нужда от помощ? Сърцето ми се сви като видях колко скромно ни посрещнаха.

Дано да успея да намеря хора в България, които са готови да помогнат. Без да търсят облага и слава.