Archive

Archive for the ‘Близък изток’ Category

Само споменът за България не е достатъчен

30/03/2015 Leave a comment

Текстът, който днес публикувам е писан на 14 януари 2007. Не знам защо не съм го пуснал в блога. Мисля че излезе някъде в българските медии тогава. Сетих се за него по повод случващото се в Йемен. Години по-късно, през март или април 2011, посетих Йемен в качеството си на български външен министър. Президент все още бе Али Салех. По улиците имаше палаткови лагери от протестиращи студенти и млади хора. Поканихме ги в посолството на среща. След това поканихме всички посланици на страни-членки на ЕС, за да ги информираме за разговорите ни с протестиращите. Президентът Салех приветства идеята и българският принос към изготвянето на европейската политика. Добрите български позиции бяха използвани като част от общото европейско усилие да се помогне на тази изстрадала страна. Но стига толкова. Ето какво видях през 2007…

Преди три дни пристигнах в Йемен. Последната година и половина се посветих на Близкия изток. Всичко започна когато през август 2005 пристигнах в Кайро, за да правя оценка на предизборната ситуация. Предстояха президентски избори. Отидох за десет дена – останах месец и нещо… От момента, в който кацнах на летището и излязох навън осъзнах колко много ми е липсвала тази част от света, в която съм живял като дете. Бях забравил миризмите, хаоса, шума. Изведнъж си дадох сметка, че аз много харесвам Близкия изток, а толкова малко знам за него и за хората които живеят в региона. 


В последствие съзнателно взех решението да отделя година и нещо от живота си, за да опозная региона. Започнах да си търся работа и така подписах няколко консултантски договора, които ме отнесоха в Афганистан, Мароко, Египет, Ирак и т.н. Така стигнах и до Йемен. Не мога да се оплача – работата ми е изключително интересна, понякога опасна (както бе в Ирак), но винаги изпълнена с предизвикателства.

Тръгнах да опознавам Близкия изток и да споделям опита си от последните години в българската политика с онези, които искат да се научат и тепърва “прохождат” в демокрацията. Но напоследък започвам да се чудя кое ще се окаже по-важно за мен – това което споделям с тях или това на което те (без да го осъзнават) ме учат.

Всички ме посрещнаха с много добро отношение, защото бях българин. Едни си спомняха за българските цигари (Иран), други бяха пътували, трети учили в България. Тук там срещах и хора, които говорят български. Първото нещо, което научих е колко е добро отношението към нашата страната в тази част от света. Колко силен е останал спомена за България във всеки, който се е докоснал до нея. 

Йемен не е изключение. Напротив – днес прекарах цял ден с група от около 40 йеменски политически фигури. Точно десет от тях говореха прекрасен български и постоянно ме разпитваха за България. Никой не беше идвал в страната ни от 80те години ни, но живо се интересуваше и следеше развитието на България с не малко чувство гордост. Въпреки, че всички тези хора у нас бихме квалифицирали като “комунисти”, а някои от сами се определяха така, тук те се идентифицират като приятелите на България. И това от коя страна на Желязната завеса са били по време на студената война днес няма значение. 

Причината поради която в обедната почивка реших да напиша това съобщение в моя блог е проста – зададох си въпроса защо забравихме, че извън Европа и ЕС има и друг свят? Свят който е географски и исторически свързан с България. Свят, в който има не малко възможности за бизнес. Свят в който хората си спомнят за България, но нямат връзка с нея в момента.

Като че ли през последните 15 години забравихме за света извън Европа. Може би разбираемо – предизвикателството на членството в ЕС бе наистина голямо. Огромни бяха икономическите и социални проблеми, които трябваше да решаваме. Днес обаче вече няма извинения българската политика да не започне да мисли отново за интересите на страната ни в Близкия изток. Няма причина държавата да не започне да отделя макар и скромен ресурс за стипендии за студенти от региона, да насърчава бизнес контактите и културния обмен.

В Ирак ръководителя на мисията на НАТО, която се занимава с обучението на офицерския състав на новата иракска армия, ме попита в прав текст – защо вашата страна не изпраща военни тук, които да бъдат лектори във Военната академия? И допълни – ние си даваме сметка че източно европейците можете да бъдете много по-полезни с опита си от американците или германците. Някои страни, като Унгария и Румъния, отдавна са се сетили за това. А къде сме ние? Няма ни. Нима в България няма достатъчно квалифицирани военни, които могат да са от полза като лектора по краткосрочни програми? Ако Ирак ви се струва екстремен пример да вземем друг – Йемен или Египет. Нима тук няма хора, които искат да учат медицина, история или литература? Единият от хората, с които днес говорих е правил докторат в Софийския университет върху различните интерпретации на философията на Авицена. Отдавна, много отдавна. 

Сигурно ще кажете, че на никой не му е до моите бръщолевения за Близкия изток и в България си има достатъчно проблеми, които трябва да решим преди да се занимаваме с другите страни. Това как ние си решаваме проблемите обаче е отделен въпрос. Не можем да не признаем, че все повече българската икономика ще трябва да търси пазари извън Европа и политическите и културни контакти могат само да допринесат за това нашите стоки да се върнат на тези пазари. 

Ако оставим хората тук само с един спомен от България, без да градим ново поколение приятели на съвременна България, никога няма да можем да се възползваме от доброто отношение към страната ни и да търсим пазари за развитие на българското производство. Това обаче изисква сериозен разговор за политика. Ако до 1 януари 2007 имахме извинение да не го водим – под предлога, че всичко което правим трябва да е съсредоточено върху присъединяването в ЕС, то днес това извинение вече го нямаме.

За случващото се в Ирак, Близкия изток и света около България, разговор в @sedmicata на Дарик

15/03/2015 Leave a comment

Тук можете да чуете запис на интервюто ми с Кирил Вълчев. Неговото предаване е едно от малкото, в които може да се води смислен политически разговор. Водещият слуша, интересува се, задава смиселни въпроси и въпреки че не истеризира с празни изрази като “Имаме новина!”, обикновено измъква поне по една новина от гостите си всяка събота между 10:00 и 13:30.

Български икони в Багдад

05/03/2015 Leave a comment
Orthodox Cathedral Church of St George, Baghdad

Orthodox Cathedral Church of St George, Baghdad

В последния си ден в Ирак, посетих Православната катедрала Св Георги. Отдавна бях решил да подаря на отеца двете български икони от Клисурския манастир Св. Петка, които бяха с мен повече от година и половина през всички препятствия, които преживяхме. А и да остане все пак един спомен за България тук, в тези размирни времена…

Цървката е много красива и добре поддържана. За съжаление православните християни в Ирак споделят съдбата на останалите малцинства и в момента са прогонени от домовете си в Мосул от терористичната организация ИДИЛ. Много от тях са потърсили убежище или тук в Багдад или в Ербил. Това е съдбата на всички малцинства в момента… Бежанци в собствената си родина.

По-тъжно ми стана обаче като разбрах, че православният храм Св Георги не е получавал помощ от никоя православна общност вече повече от 10 години. Тъжно е, особено когато знам колко много правят другите църкви за своите братя и сестри в Ирак. Храмът се поддържа от общността, която също издържа и училище. Всички проекти, включително и за начално училище и дом за възрастни хора са замразени.

Дали няма да сгрешим ако, макар и за момент, не се огледаме и не помислим как можем да помогнем на хора, чиито живот е изключително тежък, в момент в който те най-много имат нужда от помощ? Сърцето ми се сви като видях колко скромно ни посрещнаха.

Дано да успея да намеря хора в България, които са готови да помогнат. Без да търсят облага и слава.

Youth is the Hidden Treasure of Iraq

30/11/2013 Leave a comment

33de7fdb3721a80a6f2475b16576b6b7_XL

It is often said that Iraq is a rich country, that it is a country that is rich in oil and gas.

But I think Iraq has hidden riches. One that is present here in this conference – and this is the youth of this country. Nobody can defeat Iraq. Nobody can break your country.

Because what we see today here is the young people of Iraq of different nationalities, different ethnic and religious groups coming together to stand up for peace and for justice.

The first speaker from the organization’s committee of the conference noted that—social justice is not possible without peace. He spoke of the fact that peace can be built only on dialogue.

All of this reminds me very much of my own country.

My country, Bulgaria, went through its own transition process from dictatorship to democracy. In 1989, when the dictatorship was ousted, I myself, like many of you today—quite young—stood on the streets of our capital defending democracy. I was full of enthusiasm that democracy will prevail in my country, and that peace will prevail in our region.

I thought it would be easy. It proved to be very difficult.

Just a couple of years after democracy came to my country, our neighborhood collapsed in war and ethnic division. Hundreds of thousands of people were killed in the Balkans in the wars of the ‘90’s.

Our enthusiasm was quickly replaced by the fear that old hatreds – religious, ethnic hatreds will come to the fore and that they will destroy our country and the countries in our neighborhood. So my generation, ladies and gentlemen, very much like you, has lived with both enthusiasm and fear.

But like you here today, I have the strength to carry on. Because the youth of any country, Iraq included, has an important characteristic – and that is determination.

Determination to change. A belief in the future. And the ability to ask questions.

And I hope that as Iraq now faces a very difficult time given the security situation – and as I’ve seen before coming in, the number of initiatives that your organization’s been able to put forward…

You, the young people of Iraq will stand on your own feet. And you will protect your country from those who want to divide it. You will promote dialogue. You will help those in need. Because this is—the only way to build the future.

Sometime ago, Vice President Khuza’i came up with the Social Peace Initiative. We in the United Nations embraced it. And we support all the objectives of the Social Peace Initiative, particularly those objectives that are related to the youth.

When the leaders of Iraq came together to sign the National Honor Code, we were there…

Because we wanted to support dialogue. Because we wanted to send the message that all political, civic and religious leaders must stand together against terrorism. This is why I want to assure you from the podium of this conference that the United Nations will always be with you.

We will support your optimism. We will lend a hand to your ambition. And we will help you consolidate peace in Iraq.

These are priorities that are important for us in the United Nations across the world.

And this is why the Secretary-General of the United Nations has made Youth a specific focus of his work. As part of that priority, we have been able to work with the Government of Iraq on drafting together the First National Youth Strategy for this country. A number of the agencies of the United Nations are present here in this country, working on vocational training, on a number of other areas that are important to the youth.

But I’m sure that you, as many people in my own country, face a serious challenge. And that is the question whether to stay in your country or to emigrate. I know that many people, many young people in this country as elsewhere, want to leave, and want to build a life elsewhere.

But to them I want to send one message.

Wherever you go, and whatever part of the world you end up, your home will always be in here – in Iraq. As you travel to the other parts of the world, the best service that you can do to your country is to bring that knowledge and the experience that you gain elsewhere back here.

If you do that, Iraq will succeed. It will not be divided. And, yes, it will be a country that is rich not just in natural resources but in human capital.

This is what we want to support here in Iraq.

From the United Nations, congratulations.

Thank you.

 

Дълбоко разочарование от блокирането на резолюцията по Сирия в Съвета за сигурност на ООН

05/02/2012 Leave a comment

I am deeply disappointed that agreement at the UN Security Council was blocked on the draft resolution condemning violence in Syria.

History will be unforgiving to all who support dictators and stand idle as hundreds of people are being killed for the simple reason of daring to demand basic human rights, freedom and dignity

We call on all members of the UN Secuirty Council to bear their responsibility and stop tolerating the bloody repressions of the syrian authorities. The regime in Damascus bears all responsibility for the criminal use of heavy weaponry and armed forces against civilians. Those responsible for the atrocities should stand before an international court. President Bashar al Assad has lost all legitimacy both domestically and internationally. He has no other option but to immediately step down, stop the violence and pave the way to necessary reforms.

We call on the Syrian government to implement the Arab League plan without delay. It provides a credible roadmap towards ending violence and a peaceful transition to democracy. This transition would be possible only through comprehensive political dialogue and without fear of repression.

Bulgaria Supports Speedy Adoption of UN Security Council Resolution on Syria

31/01/2012 Leave a comment
United Nations Security Council Resolution 1718

Image via Wikipedia

Bulgaria is appalled by the continuing violence in Syria. We support the draft Security Council Resolution, presented by Morocco because it outlines a peaceful transition process that is the only way to stop the killings of civilians in Syria. Therefore, we call on all UNSC members to support the Resolution.

The humanitarian situation in Syria continues to deteriorate and urgent action is needed to alleviate the crisis and suffering.

I want to particularly recognize the active role of the Arab League and express our strong support for its plan. Their work is a key element of the international efforts to stop the violence and ensure a peaceful future for the Syrian people.

We confirm our continuous support for the efforts of the Syrian National Council and the whole Syrian opposition towards dialogue and unification. We encourage them to set a comprehensive programme for a swift and peaceful transition to a democracy, providing equal rights and protection to all Syrian citizens.

Днес Либия е свободна и нейното бъдеще е в ръцете на либийския народ

20/10/2011 Leave a comment

Със смъртта на Муамар Кадафи започва нова ера в историята на Либия

Със смъртта на Муамар Кадафи започва нова ера в историята на Либия. Надявам се, че краят на бившия либийски лидер ще предвести и края на страданията на либийския народ, както и началото на нова епоха, в която либийските граждани ще живеят без страх и унижения в обединена и просперираща държава.

Призоваваме Преходния национален съвет и всички либийци да удвоят усилията си за постигане на национално помирение, за да се заличат всички рани и травми от управлението на Кадафи и от жестоките репресии срещу собствения му народ.

България е готова, заедно с международната демократична общественост, да окаже пълно съдействие на либийския народ по трудния му път към свобода и демокрация.

Стотици българи – лекари, инжeнери, медицински сестри – през годините свързаха живота си с либийския народ. Дори в най-тежките моменти през последните месеци на режима, нашите съграждани работиха в Триполи, Бенгази и в цяла Либия, изпълнявайки хуманитарния си дълг. Преди 12 години диктаторът инициира политически процес срещу българските медицински сестри, подложи ги на мъчения и унижения. В последните си месеци той подготвяше нов процес срещу български лекар, но този път бруталният му опит беше осуетен.

Днес Либия е свободна и нейното бъдеще е в ръцете на либийския народ.