Archive

Archive for the ‘Балкани’ Category

Три причини, поради които газовият хъб “Балкан” си заслужава

07/09/2016 1 comment

Публикувано във в. 24 часа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5747501

Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация Проектът за газов хъб “Балкан” е български проект. Това е първият изцяло български проект, отговарящ на националния ни интерес в областта на енергийната диверсификация и разработен в България с оглед на стратегическото ни положение. Това е дългосрочен проект, по който ще се работи години, може би десетилетия напред.

Дали ще се случи, зависи както от нас, така и от партньорите ни, защото за неговата реализация се изисква сътрудничество с Европейския съюз, с региона и с Русия, която ще продължи да бъде фактор в областта на енергетиката и газовите доставки. Как ще се случи, зависи от способността ни да работим по реализацията на дългосрочен национален приоритет чрез премерени дипломатически и икономически ходове. Неизбежно в този разговор ще се намеси и геополитиката. Затова внимателно трябва да се анализират и използват външнополитическите инструменти, които ситуацията ще предлага.

Първият успех за проекта е мощната подкрепа на ЕС. Вторият — дипломатически успех, дойде във Варна преди дни – инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕС и Русия по въпросите на хъба. Въпреки обтегнатите отношения между Европа и Русия.

Има поне три причини, поради които проектът си заслужава и може да бъде успешен. Първо, регионът не разполага със собствен регионален газов хъб.

Защо само Западна Европа трябва да печели от свободния пазар на газ?

Второ, Югоизточна Европа очаква много по-голям ръст на потреблението на газ от останалата част на Европа. Защо да не се възползваме от това като държава? И третата причина – силната покрепа, която България получава от Европейския съюз. В крайна сметка България е пресечна точка на важни европейски транспортни коридори и е естествен маршрут на енергийните потоци от юг, изток и югоизток. Страната ни обаче не може да бъде третирана само като територия, през която се реализират проектите на други държави.

На базата на собствена стратегия България може да се превърне във важен газов разпределителен център на Балканите. България разполага и с добре развита национална газопреносна мрежа, изгражда междусистемните връзки със съседите ни, започнаха и проучвания за добив на газ в Черно море.

Докато Европейският съюз е изправен пред историческо предизвикателство – как да удържи мощната миграционна вълна по границите си, никога не трябва да забравяме, че сигурността на енергийните доставки и диверсификацията остават от ключово значение за всички. Както по темата за енергетиката, така и по темата за миграцията, България има исторически шанс, че не сме сами, а получаваме подкрепа от цяла Европа. И по двете теми

имаме нужда от солидарността на ЕС и партньорства отвъд Европа.

И по двете теми ролята на българската дипломация ще бъде от ключово значение. И по двете теми е важно всички да се обединят около националния приоритет за газовия хъб, за да може да започне неговата реализация.

Падението на ВМРО

09/04/2013 Leave a comment

Ако воеводите на българското освободително движение видят отнякъде ръководството на ВМРО днес, сигурно ще се обърнат в гроба. Дружинката, която гордо е написала на уебсайта   си че “пазим паметта, но действаме в настоящето” няма нищо общо с онези славни българи, които някога се бориха за обединението на народа ни. Днес техните самозвани наследници нито се занимават с “пазене на паметта”, нито имат какво да предложат на обществото. Единствено се занимават с интригантсво и компромати. Когато за първи път в историята на съвременна България, в качеството си на външен министър, превърнах българската позиция по Република Македония в общоверпеойска, българските пишман патриоти се покриха като мишки. Когато през 2009 като евродепутат за първи път записах в доклада на Европейския парламент, че Република Македония трябва да чества общото си историческо наследство с България, пишман воеводите мълчаха като риби.

Никога не съм бил сред онези политици, които се бият в гърдите и викат “аз направих” или “аз казах”. В България за славата има достатъчно кандидати… Но няма да мълча, когато такива хора като самообявили се наследници на Тодор Александров превръщат патриотизма в евтина оперета и са много петимни да се бият по гърдите, да викат “булгар, булгар”, но за пет пари работа да не могат да свършат. Патриотарството, което днес самозвани националисти ни предлагат, е дълбоко провинциално и обидно за всеки разумен българин.

Патриотизмът днес означава три неща – всеки български гражданин да повярва във собствените си възможности, да знае, че има отговорност към своя род и родина и да не се страхува от света.

Поведението на подобни организации цели само едно – да всеят страх от света в българското общество. Политиката (ако може въобще да се нарече политика), която предлагат иска да скара България с всички, да я изолира, да я затвори, да обясни света с конспирации, да покаже че сме малки и незначителни и от нас нищо не зависи. Това е разбиране срещу което винаги и с всички средства ще се боря, защото знам че не е вярно. Знам че всичко зависи от нас самите и неведнъж съм го доказвал. С пиене на ракия и пеене на революционни песни никога нищо няма да постигнем. Ще го постигнем ако знаем как да представяме аргументите си, да защитаваме позициите си и да постигаме резултати. Моите аргументи относно отношенията с Македония бяха чути, позициите, които защитих се превърнаха в позиции на Европейския съюз, резултатите зависят от самите нас. Мен не ме е страх от света, за разлика от кликата, превзела ВМРО.

Всеки път когато България се е затваряла, обиждала на света, българският народ е страдал. Всеки път, когато страната и народът ни са се отваряли към света сме печелили – и като държава и като граждани. Но това е дълга тема…

Написах тези редове, защото ми омръзна да гледам как някакви хора се упражняват върху мен. За четири години чух и прочетох за себе си какви ли не глупости. Никога обаче не съм занимавал никого с тях, а и нямам намерение да отговарям на всевъзможни компромати, които се тиражират в кампанията всеки да бъде омаскарен. “Хвалу и клевету приемли равнодушно и не оспаривай глупца” е казал великият Пушкин доста отдавна.

Днес, дни преди началото на предизборната кампания, вместо да кажат какво предлагат на обществото ВМРО са се притеснили къде и как съм пътувал преди края на мандата. Доста смешен опит за компромат! За да сме напълно наясно обаче ще отговоря на това писание, за да видят всички абсурдността на твърдението им. Нека да започна с това, че пътуването започва в София на 23 януари с полет на военния “Спартан” от София до Багдад, където след доста години открихме новото българско посолство. Оттам със същия самолет на 24 януари стигнахме до Ербил, за да започнем подоготвка за откриването на консулството. Същия ден през Франкфурт и Сао Пауло стигнах до Сантяго в Чили, където бе първата среща на върха на ЕС със страните от Карибите и Латинска Америка. Можеше да не отида, България можеше да бъде единствената страна, която да не участва, за да са доволни пишман патриотите… Оттам през Торонто (смяна на полет) летях за Вашингтон за срещи в Държавния департамент и Белия дом, където обсъждахме визите, Балканите, Близкия изток и сътрудничеството ни в НАТО. Със сигурност нямаше да има нужда да ходя, ако България беше част от Варшавския договор, но тогава нямаше и да го водим този разговор… От САЩ летях директно за Кувейт, където се състоя първата среща на ООН за хуманитарната ситуация в Сирия. На нея световната общност задели над един милиард долара, за да помогне на бежанците от кризата. Със сигурност нямаше да има нужда да ходя, а и такъв форум нямаше да се състои, ако Асад не беше изтребил стотици хиляди хора и превърнал над един милион сирийци в бежанци. На 31 януари през Франкфурт стигнах до Брюксел, където имаше заседание на външните министри на ЕС. Уморително пътуване, което със сигурност нямаше да има причина да направя, ако страната ни не беше в ЕС. На другия ден лятах до Мюнхен, където участвах в конференцията по сигурността. Тук имах доста срещи, включително и с външния министър на Република Македония. После през Брюксел и Виена се прибрах в София.

Да се търси някаква конспирация в това дори не е смешно, a жалко. Или пък да се търси някаква сензация в това, че съм бил в управителния съвет на една неправителсвена организация, която се грижи за бездомни деца и която съм напуснал след като съм станал министър.

Жалко е, че хора, които претендират да бъде наследници на воеводите на българското освободително движение днес се занимават само и единствено със слухове и компромати.

Слава Богу, че в България в за този евтин театър зрители няма.

Разговорът за съседите ни казва много за нас самите

17/09/2012 Leave a comment

За последните 20 години животът в България се промени. От безвремието на комунизма стъпихме в динамичната ера на демокрацията и свободата и бързо трябваше да се научим – къде успешно, къде не, да носим отговорност за собствените си решения.

Освен България обаче се промени и средата около нас. С разпадането на Югославия се появиха седем нови страни и всички те са ни съседи. Под юздите на диктатурата в СФРЮ и НРБ бяхме позабравили за тлеещите исторически, религиозни и културни конфликти, които бяха дали на региона ни прозвището “барутен погреб”. Малко хора днес си спомнят за политиката на изкуствено създаване на нации, водена от триото Тито – Сталин – Димитров, защото тя бе последователно изтрита от съзнанието на всички на Балканите в годините на “зрелия социализъм”.

Днес обаче живеем в друга среда. България заедно с Хърватия, Турция и Албания сме съюзници в НАТО, а с Гърция, Румъния и Словения сме и членки на ЕС.А всички останали страни искат да бъдат част от нашата общност. От момента, в който с широка ръка признахме независимостта на републиките на бивша Югославия, рядко сме се замисляли за политиката си към съседите. Поглеждаме нататък основно в трудни моменти като югоембаргото, кризата в Косово, бунтовете в Македония. Време е обаче да погледнем към региона и да осмислим какви са принципите и устоите на нашата политика. Защото регионът днес се променя динамично, също както и ние вървим по нашия път и днес нямаме нищо общо с държавата, която бяхме по времето на комунизма.

Обедняването, икономическите трудности, финансовата криза извеждат днес на преден план най-лесните решения – национализма и ксенофобията. На Западните Балкани днес е много по-трудно да си проевропейски настроен, отколкото преди 10 години. Европа, изглежда, е загубила ентусиазма за разширението, а политическите опортюнисти ежедневно и все по-силно наблягат на това, което ни разделя, а не на това, което ни сближава. За много държави около нас пътят напред изглежда труден и неясен, а когато се затрудняваш да бъдеш оптимист за бъдещето, се захващаш да ровиш в миналото да създаваш митове и да мислиш, че по този начин винаги ще печелиш изборите.

Пред България има малко възможности в тази ситуация. Ние можем или да паднем в този капан, като започнем да обръщаме внимание на всяка провокация, или да покажем, че има и друг начин да градим отношения. За да отговорим на това предизвикателство като общество, пет години след членството ни в ЕС имаме нужда да осмислим политиката си към съседите и да го направим по съвременен и спокоен начин. Трябва да разберем, че не може постоянно да залитаме към крайностите. Политиката ни към Балканите не може да се прави нито тайно в кабинетите, нито на улицата. Това трябва да стане открито, но по-важното – на базата на принципи, които всички приемаме. Само ако имаме съгласие върху тях, ще можем да сме достовоерни в това, което казваме, и да го отстояваме.

Много хора дойдоха при мен и казаха: не го прави, не опитвай да промениш нещо, което е толкова горещо, ще отвориш кутията на Пандора; какво ще кажат в Брюксел, представяш ли си какви гласове ще се чуят, това ще ни скара с всичките ни съседи. Разбирам много добре, че това е риск. Но аз нямам причина да се съмнявам, че именно българското общество, преживяло и осъзнало нуждата от това да бъдем толерантни един към друг, единственото на Балканите, изградило гражданска концепция за своята националност, няма да има силата и смелостта за един дебат. Ако на други се налага да търсят под дърво и камък митовете, с които да покажат колко са различни от съседите си, ние в България познаваме историята си, знаем кои сме и няма от какво да се страхуваме.

Този дебат е важен за нас и по друга причина. За нас самите не е важно само какво ще кажем в него за съседите си, а и как ще го кажем. Ще бъдем ли част от истерията, задаваща се в някои страни на Балканите, или ще покажем, че имаме силата да продължим да бъдем пример за нашия регион. Ще решим ли кое е по-полезно за нас: истеричната реакция на събития около нас, или системните усилия да превърнем България в пример за подражание. Ние имаме с какво да се похвалим в развитието си: имаме най-ниските данъци в Европа и сме финансово стабилни, не сме заплашени от фалит, но все още има неща като справедливата съдебна реформа и икономическия напредък, които много повече заслужават нашето внимание сега.

Аз съм сигурен, че ще постигнем съгласие по основните приоритети на балканската ни политика. И съм убеден, че с начина, по който го правим, ще покажем, че сме страна, която не се страхува да отстоява националните си въжделения и е отворена към всичките си съседи. Историята на различните конфликти в Европа през вековете показва, че има един успешен модел да се поддържа идентичността на една държава. Трагедиите на Стария континент идваха, когато някой решеше да постигне това, като се противопоставя на всички останали. Успехът винаги е идвал, когато всички даваме собствената си национална неповторимост и допринасяме за многообразието на света. Това не означава, че трябва да забравим кои сме, нито да мразим останалите, а точно обратното – да сме сигурни в себе си и да сме горди от това, което сме.

Публикувано във в. “Труд”

Кажете какво мислите?

06/09/2012 1 comment

България и Балканите

05/09/2012 3 comments

Преди 100 години започна Балканската война, с която се сложи край на присъствието на Османската империя на Балканите. Време е да помислим за бъдещето на региона и нашата роля в него отвъд 2012

Пет години след като членството на България в Европейския съюз е факт и осем години след приемането ни в НАТО страната ни е важен фактор, съюзник и партньор в Югоизточна Европа.

Интересите и целите на България по отношение на нашите съседи са традиционни и исторически обусловени, но също са съобразени с принципите на политическо поведение и на ценностите на Европейския съюз и на НАТО. От друга страна, 20 години след разпадането на Югославия страните около нас са съвсем различни, от това, което бяха.. Отношенията ни с тях логично би трябвало да се подчиняват на по-нови принципи.

Същевременно не трябва да забравяме, че ние живеем в район, където бързо се губи саообладание и лесно се изпада в крайности. Трудно гледаме 20 години напред…

1. Някои от нашите са съседи са наши близки партньори и съюзници – Румъния и Гърция, а скоро и Хърватия – в ЕС и НАТО, а Турция и Албания – в НАТО. Други от съседите ни са кандидати за членство в едната от двете организации, трети са потенциални кандидати или имат договорни обвръзки с едната или и двете организации.

2. България има съществени икономически интереси в региона, като някои от съседите ни са водещи инвеститори у нас, а други – ключови търговски и туристически партньори. През 2012 г. българският износ за Гърция и Румъния е бил съответно 1,184 и 1,172 млрд. лв., а вносът – 1,191 и 1,3318 милиарда, с което двете страни са сред най-големите ни търговски партньори в ЕС. Подобно е мястото и на Турция в търговията ни, с 1,4 млрд. износ и 904 млн. внос за 2012 г.

3. Най-голям брой български граждани пътуват в съседните страни. Почти 135 000 българи са посетили Турция пред 2012 г., а почти 90 000 – Гърция; над 35 000 са посетилите Република Македония, почти 30 000 Румъния и над 22 000 – Сърбия. Още по-голям е притокът на граждани на съседни страни към България: 206 хиляди са били гостите от Румъния, като това е втората най-голяма група след германците (218 хил.); 138 934 турци и 131 661 гърци са посетили България, както и над 67 хил. граждани на Украйна, над 50 хил. на Сърбия и на 40 хил. на Македония.

4. Отговорът на България на променящата се глобална среда е в модернизирането на регионалното сътрудничество. В него в най-голяма степен се преплитат националните политически и икономически интереси, както и въпросите, свързани със сигурността, с разширяването на ЕС и политиката за Източно партньорство, както и със стратегическите инфраструктурни и енергийни проекти.

5. Приоритет за България е развитието на транспортната инфраструктура в нашия регион. Сътрудничеството между нашите страни по ускореното изграждане и развитие на Общоевропейските транспортни коридори ІV, V, VІІ, VІІІ, ІХ и Х са от решаващо значение за общото икономическо развитие.

6. Съхранението, развитието и интеграцията на българските общности в съседните ни страни е важна задача, за всички българските институции. Създаването на повече икономически възможности за тези общности заедно с опазването на българския език и култура, на историческата памет и традициите им е приоритет за българското правителство.

Всички тези фактори обуславят нуждата от изработване на трайни принципи на българската политика към региона, които да имат максимална подкрепа в българското общество и се базират на ценностите, които споделяме.

Именно затова смятам, че е важно в България да се проведе дебат и Народното събрание, с максимална степен на съгласие, да определи основните принципи на нашата политика към съседните страни. Те трябва да са резултат от задълбочен дебат и да са базирани на нашите ценности и интереси, за да бъзат трайни. Това вероятно трябваше да стане още след разпадането на Югославия… Можеше да стане и веднага след като България стана член на ЕС…

Подобен дебат ще има смисъл за нас самите, за политиката ни към съседите и за бъдещето само ако гледа напред и определи рамките на българската позиция, включително и червените линии, по които в обществото ни има съгласие.

“Македонци, стига с тази омраза”, в. 24 часа, сряда, 27 февруари 2008

28/02/2008 Leave a comment

(заглавието е на редакцията, не е моя отговорност. Аз не бих го написал по този начин…)

В Европейския парламент предстои обсъждане на годишния доклад за напредъка на Република Македония по пътя й към ЕС. Доскоро подобни доклади за нашата страна, в България предизвикваха много емоции и дебати. Днес Македония стои в очакване на сигнал от ЕС кога ще може да започне преговори за присъединяване.

В момента три страни имат статут на кандидати за членство в ЕС – Хърватия, Турция и Македония. Само последната още не е започнала преговори. Преди дни внесох предложения за поправки в доклада за Македония, които се надявам да намерят подкрепа сред колегите в Европейския парламент. Добре би било да предизвикат и дискусия в България, за да може ясно да формулираме новите си стратегически приоритети в отношенията със Скопие. Защото България и Европа имат интерес Македония да върви бързо по европейския си път. Членството в ЕС поставя стандарти, в рамките на които много от двустранните въпроси могат да бъдат решени, изхождайки от общия ни интерес. Ето някои предложения.

1. Изпълнявайки политическите критерии за членство в ЕС, Македония трябва да спазва европейските стандарти за борба с т.нар. говор на омразата в медиите. Има препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1997 г., която казва, че говорът на омразата подкопава демократичната сигурност и плурализма в обществото. Това означава въздържане от всякакви форми на изяви, които подхранват “нетолерантносгта, национализма и етноцентризма”. Именно затова толерирането на антибългарски публикации в македонската преса нямат място в страна, която цели членство в ЕС. България винаги е подкрепяла безкористно Република Македония по нейния път към Европа и подобен тип изяви не съответстват на добрите отношения между двете страни.

2. Липсата на жп връзка между Скопие и София е абсурд, който започва да прилича на проблема с изграждането на Дунав мост 2. Затова препоръчах да се запише изрична препоръка за бързото изграждане на останалата част от отсечката, която е на македонска територия. В известната декларация на министър-председателите на България и Македония от 22 февруари 1999 г., с която се сложи край на т.нар. езиков спор, има конкретен ангажимент по този въпрос: Чл.7: “Двете страни ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите между тях, включително и в рамките на регионалните инфраструктурни проекти…” Десетилетие по-късно жп връзка все още няма.

3. Съвместното почитане на общото ни културно-историческо наследство е един от ключовете към здравословния прочит на миналото и положителния поглед към общото ни европейско бъдеще. Внесох поправка с призив в този смисъл, защото съм убеден, че нещата, които ни обединяват, са стотици пъти повече от нещата, които ни разделят. Вместо да спорим за миналото, защо да не го почитаме заедно? А то в крайна сметка е общо. Днес ние сме различни държави, историята ни е разделила, но бъдещето ни е отново да бъдем заедно, като две независими страни с общи корени. Не малко са примерите в Европа за общо почитане на исторически фигури и културни празници. Членството на Македония има стратегически важно значение за България и за целия регион. Републиката е единствената част от бивша Югославия, която успя да избегне открита гражданска война и да намери политическо решение на вътрешния конфликт с албанското малцинство. Въпреки всички трудности, включително и двустранния спор за името с Гърция, през последните години сме свидетели на системни усилия от страна на правителството, за да се изпълнят различните критерии на ЕС за членство. Остава много работа, но пътят е определен. България мина по същия път, със своите си трудности. И затова трябва да дадем пълната си подкрепа за Македония, за да извърви своя път. След всичко, което преживяхме на Балканите през последните години, ей Богу, всички имаме нужда от спокойствие и развитие.