Home > България, Европа, размисли > Още веднъж за многогодишната финансова рамка и България

Още веднъж за многогодишната финансова рамка и България


Продължавайки темата с евробюджетът за България от вчера, ми се иска да припомня как и до какво решение се стигна през февруари тази година, защото преговорите по многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. се водеха в трудно и в тежки икономически и политически за Европа условия. Без съмнение, усилията за стабилизиране на публичните финанси в редица държави-членки оказаха силно влияние върху хода на преговорите. Натискът сред страните “нетни донори” за съкращаване на бюджета беше много силен. Същевременно съпротивата от страните “нетни получатели” от европейския бюджет също беше видима. В крайна сметка решенията се взимат с консенсус и затова имайки предвид различните изходни точки на страните-членки, постигането на резултат не беше лесно. За първи път в историята на ЕС, преговори за бюджет се водиха в условията на изисквания за съкращения на разходите.

Кое отличаваше България от останалите страни-членки? Като страна “нетен получател” ние бяхме част от т.нар. група на кохезионните страни. Голяма част от позициите ни (най-вече по отношение на кохезионната политика) бяха в съответствие с вижданията на другите нови страни-членки. Същевременно, като фискално дисциплинирана страна с изключително нисък бюджетен дефицит и нисък външен дълг, България и още една страна-членка от групата “Приятели на кохезията” имахме възмоност да водим отделни разговори със страните донори. Така и направихме. Затова в последната права на прегворите, българската позиция бе посрещната с разбиране и подкрепа в Лондон, Берлин и др.

След изключително сложни преговори, в които някои страни-членки трябваше да преглътнат съкращения до 40% на средствата, които получават от ЕС, на 7-8 февруари 2013 беше постигнат компормис. Миналата седмица той получи и подкрепата на Европейския парламент, с което процедурата по приемането на бюджетната рамка реално приключва.

Конкретно за България резултатът от преговорите бе добър — за следващия програмен период страната ни може да получи повече от 15,2 млрд. евро.

Въпреки намаляването на общия бюджет на ЕС спрямо предходния период (от 1033 млрд. евро на по-малко от 960 млрд.), България ще получи повече средства за периода 2014-2020. В новата финансова рамка България ще получи над 12 млрд. евро нетен приход от ЕС (разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на ЕС). България e и най-големият нетен бенефициент сред държавите-членки на ЕС като процент от брутния вътрешен продукт (с нетен баланс около 4% от БНД).

При съкращаване на общия бюджет за Кохезионна политика за периода 2014-2020 г. с около 24 млрд. евро спрямо периода 2007-2013 г., България е една от четирите държави-членки, които ще получат повече средства в сравнение с настоящия програмен период по линия на кохезионния и структурните фондове. По това перо за периода 2014-2020 г. България ще получи около 7 млрд. евро спрямо 6.85 млрд. евро от периода 2007-2013.

При общо намаляване на бюджета за Общата селскостопанска политика, България се очаква да получи общ пакет за директни плащания и развитие на селските райони в размер на около 7.5 млрд евро в сравнение с 5.8 млрд. евро през периода 2007-2013 г. В реално изражение, директните плащания на хектар ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г. Удовлетворено бе и искането на България за предоставяне на повече свобода на страните-членки при прехвърляне на средства между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика – директни плащания и развитие на селските райони.

В хода на преговорите бе постигнато съгласие за осигуряване на допълнително европейско финансиране в размер на 260 млн. евро (увеличение със 75 млн. евро от първоначалното предложение на ЕК) за безопасното извеждане от експлоатация на ядрени блокове в АЕЦ Козлодуй.

Освен средствата, които пряко получава страната, бе договорена общоевропейска програма за преодоляване на последствията от младежката безработица в размер на 6 млрд. евро, като бенефициенти по нея ще бъдат пет от шестте български планови района.

България получава възможност за допълнително европейско финансиране по линия на Инструмента за свързване на Европа. Ще бъде предоставено допълнително европейско финансиране също така и на програми в областта на науката, образованието, миграцията, защитата на външните граници и вътрешната сигурност, и в областта на правосъдието.

Ако трябва да се направи бърза равносметка- първите бюджетни преговори, в които България участва като страна-членка бяха успешни за нас. Страната ни успя да извоюва допълнителни средства и да защити своите квоти, въпреки общото съкращение на бюджета. Това не би било възможно ако през последните 4 години не бяхме постигнали по-добра усвояемост на европейските средства от периода на Тройната коалиция и не бяхме възстановили доверието на европейските институции в способността ни да защитаваме и реализираме разумни проекти. Това беше в основата на успеха ни, но би бил невъзможен без работата на добре подхотвените екипи от Министерство на външните работи и Министерство на финансите, които работиха, за да може страната ни да получи повече средства. Тяхната работа, заедно с усилията, които правителството и министър-председателят положиха, осигури успеха за България.

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: