Home > article > Без истерия към съседите II

Без истерия към съседите II


Заключенията на Съвет “Общи въпроси” на ЕС, които не определиха дата за започване на преговори с Македония, отново развълнуваха българското общество. Интерпретациите са доста крайни – от “копаене на гроб” до “отрязване”.

България нито е изкопала гроб на съседите си, нито ги е отрязала по пътя им към Европа. Дори напротив. За пореден път заявихме, че искаме Западните Балкани да вървят уверено и бързо по пътя на евроинтеграцията.

Какво обаче означава това?

Целта е ясна – един ден между България, Македония, Сърбия и другите ни съседи на Западните Балкани да няма граници, да използваме една валута (евро) и бизнесът ни да бъде обвързан. Ще ни различават единствено пътните табели, които ще бъдат на родните ни езици, както това е между Франция и Германия… В обединена Европа всеки запазва своята идентичност и я развива, но не за сметка на другия.

Това е интеграцията, която ЕС предлага и заради която е толкова ценен. Не може обаче да бъдеш част от една общност, без да покриеш еднакви критерии, без да приемеш общите правила.

Пътят към Европа за Западните Балкани не е процес, в който трябва да се правят отстъпки от ЕС, от България или от който и да е, заради романтични спомени или тежко детство. Това няма да е от полза за никого, защото, когато един ден поискаме да отворим границите си, ще се окаже, че имаме различно разбиране за нещата. Ако искаме някога да имаме интегрирана бизнес среда на Балканите, като в страните от Бенелюкс например, не можем днес да си затворим очите, че компании са дискриминирани само защото са български. Дали ще успеем да осигурим свободно движение на хора, ако днес не повдигнем въпроса, че има граждани, които са тормозени от държавната машина само защото се чувстват от друга националност? Никой не може да живее със съседа си, ако насажда омраза към него.

Ние не искаме Балканите да останат в плен на миналото или дори на настоящето. Напротив, искаме да погледнем напред. Точно защото сме наясно, че европейската интеграция е най-добрият сценарий за развитие на нашия регион, имаме отговорността да посочим най-верния път за това на нашите съседи, а не да ги залъгваме, че той е лесен. Защото от собствен опит знаем, че това не е така – нужни са тежки реформи, компромиси и много внимание.

Затова и заключенията на Съвет “Общи въпроси” идват навреме и са в правилната посока. Те показват, че правителството в Република Македония не трябва да се отнася административно и бюрократично към процеса на евроинтеграцията, а по същество.
Заключенията определят стъпките, които оттук нататък страната трябва да извърви, за да може да премине в следващия етап на присъединяването си към Европейския съюз. Ясно са формулирани критериите, на които трябва да се отговори, а именно – реформи, добросъседски отношения, включително и с България, и стъпки за решаване на въпроса с името.

Като най-големия застъпник на евроинтеграцията на Западните Балкани в ЕС България има задължения и към Европа. Темата за разширяването на съюза е достатъчно трудна в момента, за да позволим изграждането на нереалистични очаквания, които един ден ще се върнат обратно като бумеранг. Създаването на изкуствен образ днес, без реалното подобряване на ситуацията в страните кандидатки ще постави непреодолими пречки при преговорите в бъдеще.

Поставянето на въпроса с Македония съвсем не беше показване на мускули пред някой по-малък или по-слаб. Всъщност България трябваше да изложи позицията си пред останалите страни членки от ЕС и пред ЕК и да ги убеди, че в това, което казваме, има смисъл. Запазването на мълчание и показването на конформизъм нямаше да доведе до нищо по-добро нито за България, нито за Македония.

България за първи път успя да постави важен национален въпрос, който има с друга държава и засяга нашите интереси, пред Европа и да има нейната солидарност. Смятам, че го направи в рамките на европейския тон и правила. Вече 5 години, откакто сме член на съюза, постоянно повтаряме, че трябва да започнем да се държим като страна членка, а не като уплашен кандидат.

Оттук нататък най-голямата отговорност по присъединяването на Македония пада върху нейното правителство. Те имат както българските предложения за договор за добросъседство, предложенията ни за засилено сътрудничество, така и ясния сигнал от Брюксел, че има само един път към Европа и той е на сътрудничество, а не на отрицание.

Статията, под заглавие ‘За да си в Европа, приемаш правилата’, беше публикувана днес във в. Труд

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: