Home > размисли, Uncategorized > Коментар за статията на г-н Александър Лазаров в JAFFABALL

Коментар за статията на г-н Александър Лазаров в JAFFABALL


За да няма съмнения дали аз съм автор на текста го публикувам и тук:

Поздравления за добрата статия. Радвам, че има все повече гласове за промяна на парадигмата, през която разглеждаме случилото се. Аз съм говорил по темата от най-високата трибуна в ООН и от години чакам този разговор да се случи и в България. Страх ме еобаче да не се профанизира. Мисля, че ние трябва да погледнем всички факти да отбележим подвига на хората, които реално са спасили българската еврейска общност и да почетем паметта на загиналите.

Всеки опит да георизираме или да деоминизираме един или друг народ за случилото се би бил погрешен. За мен лично най-важният въпрос остава все още без отговор – кое кара стотици бългаски граждани да се изправят и да кажат „не” на депортациие? Защо това е възможно в България, но явсно невъзможно другаде в Европа? Какво е онова чуство на отговорност и гражданска доблест, което ги е накарало да го направят? Пазим ли го днес това същото чувство? Възпитаваме ли го у следващите поколения? Защото в крайна сметка народите не са нито спасители, нито палачи. Индивидите могат да бъдат палачи или спасители.

Прочитането на тази страница от нашата история няма да обезсмисли — напротив, ще засили значението на случилото се в България. Но неименуемо ще трябва да отговори и на въпроса защо то не се случи на територията на съвеременна Македония или Северна Гърция. Както и на болезнената тема, че ръководителите на Царството по това време, съюзници на нацистка Германия, носят отговорност за въвеждането на анти-евроейското законодателство в страната ни и всичко, което следва от това.

За всичко това малко се говори в България, но най-вече малко се пише. Има нужда от много по-подробен анализ на архивите, повече работа с конкретни факти, за да не се митологизира или симплифирица темата.

В крайна сметка обаче има една линия, която не бива да се минава. Не бива да се профанизира фактът, че българската еврейска общност оцелява по време на Холокоста в Европа. Защото ако допуснем да забравим този факт, то за следващите поколения ще изглежда че Холокостът е бил неизбежен, че съпортивата е била невъзможа. А това не е така — палачите и спасителите винаги имат имена и сами избират дали да застанат от едната или от другата страна на историята.

Надявам се че отбелязването на 70 годишнината догодина ще ни даде възможност за спокоен разговор по тези теми. Защото паметта на оцелелите и паметта на загиналите не ноже да се дели, нито да се използва за политика.

  1. 30/11/2012 at 23:02

    Чест Ви прави, г-н Младенов! Когато първият дипломат на страната, чиято гражданка съм, успява по такъв блестящ начин да анализира събития, станали преди десетилетия, но с остра значимост и днес и да изведете убедително заключения от особена важност за всички, които биха нарекли себе си хуманисти не само в България, но и по целия свят, ми дава основания да се чувствам горда. Не мога да не изразя и възхищението си от факта, че Вие намерихте време да публикувате своя коментар в един неофициозен сайт като http://www.jaffaball.net поради факта, че статията на Александър Лазаров Ви е направила впечатление – категорично доказателство за демократичност и уважение към гражданите на държавата, за която работите на такъв важен пост!
    Поднасям Ви дълбоките си почитания и личната си благодарност, като редактор на сайта!
    Желая Ви, от все сърце, успех в отговорната мисия и лично здраве на Вас и семейството Ви!
    Ализа Давид-Цветков

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: