Home > Bulgaria, реч > Европа днес е изправена пред най-важния избор в исторята си

Европа днес е изправена пред най-важния избор в исторята си


снимка: БГНЕСПо повод Деня на Европа бях поканен да говоря на събитие на Пан-европейското движение в София. Ето речта ми:

Благодаря за поканата да говоря пред тази престижна аудитория в деня, в който отбелязваме три важни събития за България:

– края на Втората световна война в Европа, довела до най-голямата разруха в историята на нашия континент;
– раждането на европейския проект; и
– петата годишнина от членството на България в Европейския съюз.

Преди да говорим по третата тема, преди да свържем бъдещето на България в ЕС с въпроса накъде отива нашият съюз, е коректно да почетем паметта на милиони хора, които загубиха живота си в битките на Втората световна война. Нека никога не забравяме, че всички те – жертвите на конфликтите през първата половина на 20 век, трябва да бъдат почитани, защото без тях успешният проект на Европа би бил невъзможен.

Да ги почетем с едноминутно мълчание.

Благодаря ви.

***

 „Трябва да кажа, че рядко е имало в историята пример, една велика идея, да завладее в толкова кратко време (по-малко от три години) милиони сърца и да увлече не само мечтатели и утописти, каквито винаги е имало от векове насам в стремежа за един траен мир между народите, но и най-трезвени общественици и политици.” С тези думи проф. Иван Шишманов, в далечната 1927 г. описва учредителния пан-европейски конгрес, на който той участва от името на България. Няколко години по-късно Европа отново потъва в дебрите на братоубийствена война. След нейния край се ражда и това, което днес някои толкова обичат да мразят – Европейският съюз. По-късно Европа е разделена от Желязната завеса, а синът на проф. Шишманов – писателят Димитър Шишманов, заедно с много други български интелектуалци, е осъден и екзекутиран от т.нар. „Народен съд”.

80 години след учредяването на пан-европейското движение България, родината на проф. Иван Шишманов, е част от обединена Европа. Да, България се присъединява към ЕС близо 50 години след началото на европейската интеграция – не защото българският народ това е избрал, а заради разделението и комунистическата диктатура, която му се налага след края на войната.

Започвам по този начин, за да припомня една фундаментална истина, която, залисани в ежедневието, често забравяме. За България, за нашето общество, присъединяването към ЕС беше завръщане у дома. Българският народ не носи вина за това, че страната ни закъснява с включването си в европейския проект. Напротив – не само проф. Шишманов, но и много други свидетелстват за „евро-оптимизма” (както сега бихме казали) на българите през годините. И ако през 1945 г. страната ни беше имала избор, тя надали би избрала пътя, който й беше отреден за последвалите 50 години.

Днес обаче е време да оставим миналото и да погледнем напред. Цивилизационният избор на българското общество е окончателен. Той не подлежи на съмнение.

Днес пътят, по който нашето общество ще се развива, е въпрос на дебат. Ще изберем ли да се затворим в себе си и да критикуваме Европа, или ще изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС и да даваме идеи за бъдещето? Ще изберем ли да гледаме само как да привлечем т.нар „европейски фондове” или ще мислим как да генерираме растеж, който да ни даде повече конкурентост и по-добър социален модел на развитие? И може би най-болезненият въпрос, който най-рядко си задаваме – ще изберем да развиваме България като съвкупност от успели индивиди и богати личности или ще градим България като успяло и богато общество?

Не знам какъв избор ще направи обществото ни, но знам че той зависи от избора на всеки един от нас.

Ако изберем да се затваряме и критикуваме, ще заприличаме на онези европейци, които, макар най-печеливши от европейската интеграция, хвърлиха върху Европа вината за собствените си неуспехи. Всички видяхме резултата – крайните леви, националистически и популистки партии излизат напред.

Ако изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС, ще си дадем сметка, че модернизацията на съдебната ни система не е нужна, за да се задоволи амбиция на някой чиновник в Брюксел, а е очакване на всеки български гражданин. Затова и усилията, които в първите пет години на членството полагаме в тази посока, са толкова важни и вече дават резултат.

Ако изберем да гледаме напред, ще си дадем сметка, че не можем да искаме да бъдем по-богати или по-успешни, ако нашите съседи на Балканите не са част от общия ни европейски дом, не се подчиняват на същите правила като нас. Защото ние повече от другите трябва отдавна да сме научили, че докато успехът на едни на Балканите идва за сметка на други – всички губим.

Ако изберем да разчитаме на Европа само за финансиране, ще постигнем много, но не достатъчно. В период на финансова криза парите ще стават все по-оскъдни, а когато парите са по-малко, е два пъти по-важно за какво ги харчим. Затова трябва да положим максимални усилия да инвестираме нашите европейски средства в инфраструктура и проекти, които генерират работни места и имат максимална икономическа възвращаемост за обществото.

Ако изберем да мислим как да генерираме икономически растеж, обаче, ще сме свършили още повече работа. За съжаление през последните месеци Европа затъва в грешен дебат, който може да има катастрофални последици за всички нас. Дебат, който напомня на безсмисления спор от преди години дали ЕС трябва да се разширява или задълбочава.  Днес, от перспективата на времето всички виждаме, че не разширяването е причината за сегашната криза. Новите страни членки не са в основата на дълговите проблеми на Европа.

Днес сме изправени пред още по-опасен дебат. Все по-често се задава въпросът дали трябва да изберем да заложим на финансовата дисциплина и ограничаването на разходите, или трябва да отпуснем финансовата дисциплина и да харчим повече, за да излезем от кризата. Отговорът, който Европа ще даде на този въпрос, може да бъде нейният край или началото на нейното възраждане.

Време е както в България, така и в Европа, да избягаме от този грешен дебат и да кажем на нашите колеги в ЕС:

Не, скъпи приятели, изборът днес не е между финансовата дисциплина и повече харчене. Нито е между повече или по-малко Европа. Днес цяла Европа трябва да има смелостта да направи – а не да отлага – структурните реформи, ако иска да оцелее. България може да е най-бедната страна в ЕС, но исторически погледнато е страната в ЕС, която най-бързо преструктурира своята икономика в периода на прехода. Да, цената беше висока – падаха правителства, сменяха се политически елити, имаше социално напрежение, но днес нашата страна е фискално най-дисциплинираната в ЕС, с най-добрите начални позиции да излезе от кризата. Нашата икономика е част от общия пазар и е в наш национален интерес единната валута да успее. Голяма част от нашия износ е насочен към страните от еврозоната и несигурността създава проблем за всички нас. Фискалният пакт не подлежи на предоговаряне, но пазарите трябва бъдат убедени, че Еврозоната има достатъчно добра защита, че европейските банки са адекватно рекапитализирани и че проблемите в страни като Гърция са успешно решени. Да, България няма социалната система, която старите държави-членки имат. Всички бихме искали да я имаме, защото няма българин, който да не се срамува от ниските пенсии, който да не страда от бедността. Но България си дава сметка, че за да изгради такава система, ние трябва да генерираме реален икономически растеж, а не да взимаме пари назаем и да обречем бъдещите поколения на дълговата криза, от която еврозоната сега се бори да излезе.

Затова, уважаеми колеги, не поставяйте на карта бъдещето на Европа, задавайки грешни въпроси. Съсредоточете усилията си върху структурните реформи, които трябва да направите, за да може ЕС да продължи да бъде най-привлекателният модел за подражание пред целия свят. Без структурни промени, вглъбени в себе си, няма да успеем да се противопоставим на глобалните ни конкуренти. Постепенно нашето влияние ще ерозира, постепенно доверието в нашите институции ще се разпадне.

Начинът, по който можем да се противопоставим на кризата днес, е като хванем бика за рогата.

  1. Трябва да разширим единния пазар, да насърчим свободната търговия, да намалим на бюрокрацията и да използваме бюджета на ЕС за стимулиране на иновации и конкурентоспособност. Общият пазар е в сърцето на Европа, но все още съществуват пречки. Ние трябва да дерегулираме професии, да либерализираме сектора на услуги, смело да погледнем към нови хоризонти. Ето три конкретни идеи:
    1. Европа спешно се нуждае от общ енергиен пазар: не само от либерализация на пазара на газ и електричество, но и от изграждане на междусистемни връзки.
    2. Единен пазар на дигиталните услуги е следващата посока, по която трябва да тръгнем, за да бъдем конкурентноспособни. Твърде много бариери все още блокират свободния поток на онлайн услуги отвъд националните граници. Единният пазар днес не е готов за дигиталната ера. Затова трябва да създадем единно пространство за онлайн разплащания, както и допълнителна защита на потребителите в киберпространството на ЕС.
    3. Няма как да избягаме и от нуждата от интегриран отбранителен пазар. В момента харчим прекалено много пари за отбрана, а получаваме прекалено малко като резултат. Интегрирането на европейския отбранителен пазар ще помогне на нашите индустрии, ще създаде повече работни места и ще позволи на правителствата да получават повече в замяна на средствата, които инвестират в отбрана.
  2. Трябва да насърчим свободната търговия. 2012 може да бъде годината на европейските търговски споразумения: като завършим преговорите с Индия, Канада и Сингапур и започнем преговори до лятото с Япония, с което да вкараме импулс в икономическото сближаване между ЕС и стратегическите ни партньори. Само тези споразумения могат да донесат на ЕС 90 милиарда евро брутен вътрешен продукт. Затова не трябва да се поддаваме на изкушението на протекционизма.
  3. Трябва да намалим тежестта за бизнеса, тук в България, но и в ЕС.  Колко пъти всички сме чували, че европейските регулации имат отрицателен ефект? Затова трябва да възприемем правилото, че всеки закон, директива или регламент, който приемаме, трябва да бъде оценен първо по това дали създава допълнителна тежест върху малкия бизнес или не. Затова периодично трябва да преглеждаме законодателството и да видим дали някъде нещо не се е превърнало в пречка. Затова българското правителство е обещало да намали тежестта върху бизнеса с 20% до края 2012 г., но тази тенденция трябва да бъде в цяла Европа.
  4. Европа има нужда да се фокусира повече върху иновации и инфраструктура за модерна икономика. Свързването на европейските енергийни мрежи е една от основните цели тук; усилията на България да построи интерконекторни връзки с Турция, Гърция и Румъния са важни стъпки както за страната, така и за целия регион. Освен това ние трябва да направим европейските фондове за изследвания и инвестиции по-гъвкави и лесни за използване. Както президентът Плевнелиев каза във встъпителното си слово, иновацията е сърцето на растежа. Европа трябва да създаде възможно най-добрата среда за предприемачи и изобретатели, за да могат те да превърнат своите идеи в печеливши проекти и така да създадат работни места.
  5. И накрая, да се върнем в нашия регион. ЕС не трябва да се страхува от разширяването си, напротив – трябва да го приветства. То е ключът към развитието, сигурността и просперитета на Балканите. Затова няма да се уморя да повтарям, че българският национален интерес е разширяването на съюза ни именно тук, на Балканския полуостров.

И така, кое в тези пет приоритета, зад които застава България, виждате противоречие между тезата за ограничаването на разходите и тезата за стимулирането на икономическия растеж? Аз не виждам. Това, което виждам, са практически и политически послания към Европа, към нас самите за това какво можем да направим оттук нататък, за да докажем, че Европа е силна и продължава да е привлекателен модел за подражание. Тогава и европейската външна политика няма да бъде сбор от най-малкото общо кратно, а ще бъде подплатена с мощта на 28 държави и силата на тяхното обединение.

Казвайки всичко това, все пак е хубаво да си отговорим на въпроса „Защо се стигна до тук, защо стана така?”

 Може би защото на своята територия ЕС стана напълно безалтернативен проект. И с това го направихме официозен и беззащитен, удобна мишена на крайно леви и крайно десни политици, които се упражняваха върху идеята, за да стигнат до свои избиратели. Защото ние, европейците натоварихме европейската идея с нереалистични очаквания, които често заменяха устрема ни за промяна. Защото много политици в Европа решиха, че е честно да говориш навън за правила, а вкъщи да не ги спазваш. Но може би най-вече защото издигнахме европейската идея до статута на непозната свръх сила, която е извън нас, но е способна да оправи всички грешки, които правим – и то без наше участие.

Нека не забравяме, че днес ние не сме просто получатели на експертна помощ или европейски фондове, дори не само “настигащи” стара Европа. България и другите нови държави-членки допринасят за различни важни дебати, като променят традиционни баланси. Например:

  • Без нас дебатът за ролята на държавата, за това колко може да харчи правителството за сметка на следващите поколения не би се провел по същия начин;
  • Без политиката да не приемаме демокрацията за даденост, да виждаме и осъждаме тоталитарното минало, да помагаме активно на страните от Арабското пробуждане би изглеждала по друг начин;
  • Без всички нас дебат за обща европейска енергийна политика, основана на диверсификация, свързаност и ефективност, нямаше да се случи.
  • И накрая, без България и страните от петото разширяване,  трансатлантическата връзка и стратегическото партньорство между Европа и САЩ нямаше да има плътността, която има днес.

Едва ли през 2007 г. сме си представяли, че 5 години по-късно ще говорим за криза и загуба на доверие. Погледнато от друга страна България има шанс да е един от моделите, които показват, че Европа е жива и реална. У нас поривът към реформи не е замрял. Може би заради ниското ни самочувствие като европейци, което сега трябва да превърнем в източник на гордост. Или заради това, че влязохме сред последните, пазим европейската солидарност. Вероятно и заради тоталитарното ни минало и това, че последни извървяхме прехода си, сме по-чувствителни към несвободи, но и по-адекватни на промените, които стават около нас, особено в съседните ни страни и в Близкия изток и Сверена Африка.

Но има една причина, поради която ние в България нямаме право да губим ентусиазма си за бъдещето на Европа, и това е защото знаем трудността на присъединяването, но и добре познаваме притегателната сила на ЕС. Затова не се отказваме и няма да се откажем. Както е казал великият български поет Никола Вапцаров “А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш.”

Благодаря ви!

 

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: