Home > политика > Не ги искам на моя страна!

Не ги искам на моя страна!


Комунистите винаги са живели в паралелни реалности – едната е тази на лозунгите за „светлото бъдеще”, където „всички сме равни” и се пазим от „световния империализъм”; другата е реалността на панелните жилища, сивотата и забраните. „Ние сме на ваша страна” – лозунгът на БСП за тези избори е прекрасен пример за отричането на реалността. Безработицата расте, бюджетът е продънен, корупцията и беззаконието са навсякъде около нас, но – хора, не се притеснявайте – „те са наша страна”. Реалността, която всички виждаме няма значение, имат значение думите, които Партията е произвела, за  да подмени реалността. Така и корупцията, престъпността, безработицата са по-лесни, защото и „те са на наша страна”…

Най-свежият пример за това как можеш да загубиш връзка с реалността е последната (отчетна) пресконференция на Министъра на външните работи. За комунистите външната политика винаги е била нещо сложно, държавническо, важно и със сигурност нямащо нищо общо с реалния живот. Така беше и по времето на Студената война – хората тънеха в нищета и изолация, но слушаха ежедневно за победите на дипломатическия фронт, извоювани от съветската дипломация срещу капиталистите.

Броени дни преди изборите разбрахме, колко била успешна българската външна политика през последните четири години. Членството в ЕС не само е еднократен успех, но България е уважаван партньор, чиито трудности не са по-големи от тези на другите нови страни. Отношенията ни с Русия са „модел” за всички останали. Имало е „трудности” – признаването на Косово, изпращането на контингенти зад граница, но всичко е наред. Накратко казано – какво толкова се притеснявате, проблеми няма, страната има добра международна репутация, всички я уважават. Какво толкова, работата на дипломацията е да замазва положението, „за да не се излагаме пред чужденците”. Да, ама не!

Не можеш да имаш успешна външна политика, без да имаш успешна вътрешна политика. Когато на страната ти е наложен специален механизъм от ЕС, заради несправянето с престъпността, когато имаш един-двама осъдени за корупция, когато са ти спрени евро парите, когато си мълчиш по ключови международни теми, когато нехаеш за собствените си съграждани зад граница (според министъра нямало хаос с гласуването в чужбина!), когато те е страх да заемеш позиция, за да не обидиш някой от големите, няма как да бъдеш успешен. Външната политика на една страна трябва да защитава интересите на нейните граждани, да търси пазари за българските стоки, да допринася конструктивно за решаването на проблемите на света около нас, да създава нови икономически възможности за българския бизнес, да кара всеки български гражданин с достойнство и гордост да говори за държавата си.

Членството на страната ни в ЕС е 99% вътрешна политика, а не външна. И тук е най-големият управленски провал на правителството. При положение, че към март тази година България е оползотворила едва 0.34% от европейските фондове, никой не може да ме убеди, че това  членство е успех. При положение, че в 90% от заседанията на европейските институции, където български представители трябва да заемат позиция от името на страната ни, те мълчат или в най-добрия случай „се присъединяват към консенсуса”, България остава незабележима. Не ме разбирайте погрешно – не че хората са ни калпави, страх ги е да заемат позиция без изрично от София да имат писмени инструкции. Иначе ако кажат нещо могат да настъпят нечий интерес – я на БСП, я на ДПС.

Да, имаше трудни решения и със сигурност едно от тях беше признаването на Косово. През последните четири години България забрави и за Балканите, и за Черно море. Страната ни стои изолирана от процесите ,които текат там, говори как иска „водеща роля” ,но нищо не прави по въпроса. И каква водеща роля може да има, след като до преди няколко години беше давана за успешен пример, а сега е обект на академични изследвания за проваленото й европейско членство? Или участието ни във войната в Ирак. Дадохме безценни човешки жертви, бяхме лоялен партньор. Политически обаче не можахме да се преборим за един проект. А можеше хем да помогнем на иракчаните да си възстановят държавата, хем да създадем работни места в България. Румъния и Чехия успяха, българското правителство – не.

Със сигурност отношенията ни с Русия обаче са „модел”, но не за подражание. Концепцията, че България е равноотдалечена от Москва, Брюксел и Вашингтон предизвиква единствено присмех и показва интелектуална немощ. Когато руския посланик в ЕС нарече България „троянски кон” от София последва гробовно мълчание, нещо което не би се случило дори и по времето на социализма. България и Русия  са и трябва да бъдат парньори, ние имаме мястото си в диалога между ЕС и Москва, но трябва да имаме и достойнство, за да има смисъл парньорството ни. Външната ни политика остана в плен на емоциите и парадигмите на миналото. През всички тези години тя бе фрагментирана и се водеше без стратегическа мисъл. Със сигурност е  трудно, , но е задължително да се разработи цялостен подход към Русия, който да не е в плен на комплексите на русофилите и русофобите.

Когато една политика се прави непрозрачно тя няма как да бъде разбрана от хората. Това обаче е целта на БСП. Защото ако имаше прозрачност и обществен контрол всички щяха да видят как тихомълком се подменят посланици в последния момент преди изборите. Или как се назначават генерални директори часове преди изборния ден. Явно в продължение на година и половина никой не е почуствал необходимост от такива „висши” координатори, но пък защо да не ги „завещае” и да върже ръцете на бъдещето управление?

Целта е една – който и да дойде на власт политиката да се контролира от тези, за които думите и делата не трябва да си съответстват. Ако имаше прозрачност и отчетност на дейността на всеки, това няма как да се случи, няма как да се изхарчат милиони евро за безсмислени комуникационни кампании (разбирай предизборна агитация). Същевременно нямало пари за секции в чужбина (извън Турция)…

До изброите остават броени дни. Все се надявам, че когато всеки един от нас отиде до урната ще си каже – аз не съм на страната на корупцията, организираната престъпност и паралелната реалност! Единственият начин да бъдат изчистени от управлението на България хората, които ни заблуждават, че провалът е успех, е чрез вота на всеки един от нас.

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: