Home > политика > Българските избори и Европа

Българските избори и Европа


С избора си на 5 юли ще отговорим на важен въпрос - провал ли бе разширяването на ЕС

Предстоящите парламентарни избори са важни за всички нас в България, но даваме ли си сметка за значението им за Европа? Не съм привърженик на тезата за “уникалността” на България, но има исторически контекст, който трябва да осъзнаваме, когато правим своя избор на 5 юли. Избирайки бюлетината, която е спечелила нашето доверие ние избираме не само дали искаме дясно или ляво управление; дали искаме Борисов или Станишев; дали си продаваме гласа за 50 лева; или искаме да дадем имунитет на някой, който е преследван от закона. С избора си на 5 юли българските граждани ще отговорят на много важен въпрос – провал ли беше последното разширяване на ЕС и тръшваме ли вратата пред носа на бъдещите кандидати. Защо?

През далечната 1995г. никой в Европа не вярваше че България ще бъде член на ЕС. Въпреки подадената кандидатура, страната беше на ръба на икономическа катастрофа, управлението на БСП вече се раздираше от противоречия, а мафията породена от “юго-емабргото” трупаше пари и влияние. През 2000г. започнаха преговорите за присъединяване и въпреки безспорния успех на това дело, много хора приемаха с насмешка целта след седем години България да бъде член на Европейския съюз. Първите години на преговорите обаче зададоха темпото – политическият елит се съсредоточи върху задачата, администрацията се мобилизира.

Към 2007г. сред тези, които следяха процеса внимателно, мнението за страната ни, както в Европа, така и у нас бе разделено на две. Едните смятаха, че всичко, което се прави е “на хартия”, че “реални промени няма”; другите бяха убедени, че България е пример за страните от Югоизточната Европа. Официалната позиция на правителствата на СДС и на НДСВ се придържаше към втората теза. И защо не? За по-малко от 10 години страната ни бе овладяла икономическия спад, бе стабилизирала финансите си, икономиката растеше с внушителен темп, безработицата падаше. От високо нещата изглеждаха положително. България се превръщаше в пример за подражание. След като ние можем да се справим с тежката задача на подготовката за ЕС, значи и бившите юго-републики могат.

Разбира се, не така изглеждаха нещата отдолу. “Цената” на усилията да се подготви страната за членство в ЕС бяха съсредоточени в онези области, в които имаше европейско законодателство. Образование, здравеопазване, правосъдие – все области на национални компетенции – останаха на заден план. Ръстът на икономиката бе съпътстван и с нарастване на корупцията и обрастването на властта в различни схеми. Слабата съдебна система не можеше да реагира адекватно поради много причини, но основно защото съдиите и прокурорите не чувстваха зад себе си гърба на държавата да се противопоставят на организираната престъпност. Всичко това се виждаше както от всеки български гражданин, така и от европейските бюрократи в Брюксел. Съмненията се превърнаха в подозрения, но въпреки това страната получи последен кредит на доверие и на 1 януари 2007г. стана член на ЕС. Скоро след това подозренията се оказаха факти и на България бе лепнат етикета “най-корумпираната страна в Европа”, спрени бяха европейските фондове и страната потъна в международна изолация. От положителен пример се превърна в негативен пример. Международният ефект от неспособността на българското правителство да се справи с проблемите е в няколко посоки.

Първо, правилата на бъдещето разширяване на ЕС бяха променени. Обект на преговорите с България и останалите страни от Централна и Източна Европа бяха сроковете, в които страните ще приемат европейското законодателство. За задаващите се след нас това не е достатъчно – на тях им искат реално да докажат, че прилагат определено законодателство, преди ЕС да допусне, че са готови. С други думи не само да приемат определени промени в законите, но реално да ги въведат в действие. Сами разбирате разликата, нали?

Второ, провала на българското правителство даде хляб на всички, които смятат, че ЕС няма капацитет да се разширява към Западните Балкани. След като България не може да се справи, то защо да очакваме другите страни да бъдат по-добри? Корупцията не е българска запазена марка, а организираната престъпност има мрежи в целия регион.

Трето, започна дебат – макар и не много публичен – какво прави ЕС със страни, които не могат да се справят с отговорностите на членството си. Този дебат не е нов за Европа, но в момента въпросът се поставя с по-голяма острота. Как ще върви ЕС към “обща зона на правосъдие и сигурност”, след като за две от страните членки (България и Румъния) има специален механизъм за наблюдение? Оказва се, че Европейският съюз не е добре подготвен да се справя с проблематични държави, които са вътре в съюза. Няма как България да стане част от Шенгенското споразумение, ако няма доверие в нейната способност да се справи с престъпността.

Четвърто, провалът с евро-фондовете повдигна много остро въпроса за цялостния контрол върху финансовите средства на ЕС. Това, съчетано със световната икономическа криза, означава, че Европа ще бъде много по-скептична, за какво и как отпуска пари в бъдеще.

Ситуацията сигурно изглежда безнадеждна, но не е. Решението й обаче зависи от самите нас. В Европа няма конспирация срещу България или кампания целяща да се очерни името на страната ни. Има много трезва преценка на рисковете, но има и много желание за промяна. Никой в Европейския съюз не иска страна, която не може да се справи, защото това подкопава доверието на европейските граждани в силата и смисъла на съюза, дава хляб на екстремистите.

Първата стъпка е на 5 юли, когато гласуваме за нов парламент и ново управление. Втората стъпка ще зависи от следващото правителство, но за да има шанс да успее, то се нуждае от ясен мандат за промяна. Затова всеки от нас, когато реши дали да гласува или не, или за кого гласува трябва да си дава сметка, че неговото решение има далеч по-големи външнополитически измерения отколкото изглежда на пръв поглед.

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: