Home > thoughts > За кервана и кучетата, които лаят

За кервана и кучетата, които лаят


Познавам я отдавна. Адвокат e. Тази сутрин пихме кафе и си говорихме за това, което в момента минава за политика. По средата на разговора тя ме попита няма ли да се обърнем към Европейската народна партия за всичко което се случва тук – като започнеш от промените в избирателния закон, минеш през всички до болка познати скандали със злоупотреба с власт и завършиш в бразилския сериал около регистрацията на сините. „Кажете им какво става тук! Трябва да се разлаят кучетата, това минава всякакви граници!”

Да се разлаят кучетата, помислих си аз… Ами те кучетата си лаят доста отдавна. Лаят си заедно и поотделно. Лаят в България, лаят в Брюксел. Но няма кой да ги чуе.

Написах този текст, защото изглежда, че особено преди избори, когато сме залети от прегледи на успехите през мандата, имаме нужда да си припомним какво стана през последните две години в България. Общественото съзнание има качеството да забравя и да привиква с абсурди и скандали, когато те следват един след друг. Цялата логорея, която минава за политика, на практика  измества от съзнанието ни истинските факти от живота и реалността. А те са много по-силни, но керванът остава глух и за тях и за лая на кучетата. 

На 27 юни 2007 Европейската комисия изръмжа: „Без необратим напредък в съдебната реформа, в борбата с корупцията и организираната престъпност България рискува да не бъде в състояние да прилага правилно законите на ЕС. …Като цяло, напредъкът в съдебното третиране на случаите на корупция от високо равнище в България е недостатъчен… Все още е незадоволително съдебното преследване на убийствата, за които се предполага, че са поръчкови…Като цяло, напредъкът в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност е недостатъчен.”

Тежки оценки, но добронамерени. Още повече че са съпътствани от ясно послание, че другите трябва да ни помогнат: „Европейската комисия приканва другите държави-членки да активизират помощта и ценната си практическа подкрепа за България.”

Шест месеца по-късно, на 4 февруари 2008, Европейската комисия отново изръмжа, вече с видимо недоволство: „… в ключови области като борбата с корупцията на високо равнище и организираната престъпност, все още не се демонстрират убедителни резултати.” По повод повдигнатите обвинения, осъдителните и оправдателни присъди за корупция на високо равнище Европейската комисия категорично отсече, че „не бе възможно да се прецени доколко тези дейности са допринесли за ограничаването на корупцията на високо равнище в България.”

Въпреки това, и вече с досада, Европейската комисия „…би посъветвала държавите-членки да дават повече пряка и практическа помощ…”.

Към лятото на 2008 нещата вече загрубяват. Освен редовните доклади за напредъка в борбата с корупцията се повява и нов проблем – кражбите на европейски фондове в България. На 23 юли 2008 Европейската комисия излиза с два доклада – първият за проблемите на правосъдието и вторият за фондовете. В първия доклад оценките са доста категорични и воят преминава в открит лай, но кой да чуе.

Това е целият параграф за борбата с корупцията:

„Борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност не дава достатъчни резултати. Бяха придвижени няколко дела и на „войната срещу корупцията“ бе дадена гласност, но тези дела съставляват пренебрежимо малък дял от тези престъпления. Предоставената статистическа информация не е надеждна и понякога е противоречива. България постигна твърде малък напредък в замразяването или конфискуването на финансови активи, придобити по престъпен начин.”

Нима има някой в България, който не е съгласен с тази оценка или може да я оспори с конкретни данни?!

С доста ясни оценки Комисията напомня на България, че има нужда от „категоричен ангажимент на всички равнища за реформиране на системата”, както и че „България би трябвало да бъде в състояние да демонстрира резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, да предотвратява конфликти на интереси и да се справя по убедителен начин с предполагаемите връзки между част от политическата класа, бизнеса и организираната престъпност.”

За мен най-обиден обаче е следният параграф, в който се напомнят христоматийни истини. Истини, които всеки, явно с изключение на българското правителство, знае от обща култура. Препоръчвам Ви да го прочетете внимателно:

„Българските граждани заслужават да имат достъп до всички преимущества начленството в ЕС, което следва да допринесе за укрепване на върховенството на закона и за премахване на корупцията. Осъществяването на напредък в изпълнението на показателите, заложени в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, и в разсейването на съмненията относно способността на България да се справи с корупцията и организираната престъпност ще позволи на българите да се възползват от тези преимущества и ще засили доверието им във върховенството на закона. Това ще има дългосрочен положителен върху българската икономика. България има отговорности към други държави-членки, например в рамките на политиките за правосъдие и вътрешни работи и по отношение на общото управление на средства от ЕС. […] Тези фондове представляват практическото изражение на солидарността на Съюза с България и е в интерес на всички те да бъдат използвани за подпомагане на регионите в по-неблагоприятно положение в страната.” 

Година и половина след като България е член на ЕС, Комисията вече не призовава страните-членки да помагат, а предупреждава категорично, че „е налице нарастващо недоволство сред държавите-членки, които предложиха своята подкрепа, поради липсата на прозрачност и резултати…” Срам! В началото на 2009г. Председателят на Европейската комисия Барозу още по-категорично каза на Сергей Станишев – в Европа има умора от помагане на България.

На 12 февруари 2009г. Европейската комисия публикува т.нар. междинен доклад. Лятото тази година ще излезе окончателният доклад за периода. Ако някой се е надявал на нещо позитивно в междинния доклад, останал е разочарован. Въпреки скъпоплатените опити на правителството да го „продаде” като „голям успех”, внимателен прочит показва, че присъдата не е променена – оценката от предния доклад (вж. по-горе) „остава валидна”. В заключенията се напомня за пореден път, че България трябва да „демонстрира с конкретни обвинения, дела и присъди за корупция по високите етажи и организирана престъпност, че правната система е способна да прилага законите по независим и ефективен начин.”

Всъщност има нещо различно в този доклад и то е в неговия тон. Лаят, отново се е превърнал в стон. От приятелки съвет в началото, преминал през остри предупреждения, тонът на Европейската комисия вече е сух, бюрократичен и отчаян. Кучетата се умориха да лаят. Керванът е доволен. Продължава да върви напред. А кучетата – отчаяни, че никой ни ги чува отиват да лаят другаде. Проблемът е, че керванът влачи след себе си цял народ и цяла държава. Народ, който и той е докаран до състояние на лаещо куче, но няма кой да го чуе. Керванът е от бронирани, звукоизолирани и климатизирани БМВ-та, от Порше-та (закупени с европейски пари като селскостопански машини)… Докато пиша този текст от Кремиковци към София върви протестно шествие. И него няма да има кой да го чуе… Най-страшното е не Европа да се умори от това да ни помага, а ние да не се уморим от това да изграждаме справедлива държава.

Хора, събудете се! Керванът няма да спре сам, трябва ние да го спрем!

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: